Техниките за свирене с педал са сума ти и ме мързи да ровя из списанията и да превеждам какво са казвали бистрите умове по въпроса, но едно си спомням - абсолютно всички препоръчват да се упражняват и двата начина (heel up и heel down), а пък аз лично съм на мнение, че правилното движение е нещо средно между двете и от едно известно време се опитвам да свиря именно така - без стегната и вдървена пета, както и стягане на мускулната група пред пищялите на краката (от другата страна на прасеца, забравих как се казваше, един приятел се бъзикаше преди време, че това били "касовите мускули"), а с по-голямо използване на така наречените hip flexors (мускулите, които свиват бедрото откъм гъза). Преди това дълги години свирех само heel down (с въпросните касови мускули), после пък само heel up със стегната пета, съответно касови мускули и прасец, а сега се мъча по споменатия вече начин, след дълги наблюдения над свиренето на тия, които го могат (за разлика от мен) и защото съм на мнение, че колкото по-отпуснат и спокоен е кракът, толкова по-полезно е за здравето, пък и се издържа на по-дълги натоварвания. Движението горе-долу представлява нещо подобно на това да си си залепил възглавничката на ходилото за земята и да повдигаш само петата (всеки от нас го прави несъзнателно като е седнал някъде, признайте си ), само че идеята е, че кракът се отлепя много малко от педала, а се използва повече пружинната реакция на степенката. Оф, абе изглежда много по-лесно на живо, отколкото изписано с думи, но както и да е.
Иначе относно двойните удари, напоследък ми се налага поне с десния крак доста да "приплъзвам", щото в метализма ни е пълно с бързи тройчици. Аз лично го правя с движение напред, но съм виждал хора да го правят назад, а преди време гледах клипче на някакъв немски барабанист, който много успешно редеше двойни удари с краката и приплъзваше настрани (десния крак надясно, левия - наляво), така че явно за всеки си има най-удобно движение.