Ясно е на всички(предполагам),че джаза е като метъла-доста разновидности.Това се отнася също и до стила на свирене на джаз.Дейв Уекъл е сред най-големите музиканти,раждали се някога,но проблема му за мен е,че музиката му е като симфония-техника,миюзишъншип и мисъл и от друга страна почти всичко е изписано до последната 16-тина.Аз харесвам и се опитвам да свиря като натурален барабанист-всичко опира до ситуацията(отношението между инструментите в музиката).За пример мога да дам Жак Дижонет,Арт Блейки,Тони Уилямс и Бъди Рич,разбира се.Последния няма спор,че е най-големия.На много хора им се струва,че свири прекалено много,обсипано с ноти,но не е така.
За да се опознае джаза(разновидностите му) трябва да се върнем 100 години назад до днешни дни,за да разберем съшността му-твърде сложно като изпълнение,понеже хората са свирили,свирили и свирили.Докато Хитлер е нападал Полша и се е хапал с Русия,хората в Щатите са ходили всяка вечер на танци,където се е свирило суинг(класически).Намерете си един стар филм от 40-те години и ще разберете за какво говоря.Мисля даже в 1 от филмите си Мерилин Монро отиваше на среща с професионален танциор(не съм съвсем сигурен).
Малко се отплеснах.....................50 % е свирене,50 % слушане така че всеки сам да си прави сметката по отношение на джаза.