сега ще направя малко офтопик, не че ми е сефте.
Значи, както твърдя, чалгата не е толкова противна, щото музиката не е наш вкус; то не е само естетическо разминаване - чалгата в музикалния си вид е просто едно знаме на вид поведенческа култура, възпитание, ако щете, и "цивилизационна" принадлежност.
Повод за "просветлението" ми даде току-що завършилият "мач" между моите "любимци" в синьо и "шампионите". Бързам да уточня - за да не се разпалва някаква спортна, запалянковска полемика, че КАТЕГОРИЧНО отказвам да дискутирам футболната страна; и ако това стане, нека се трие и мнението ми, и всичко.
Не случайно ги слагам хероите в кавички. За мое поредно разочарование за пореден път левскарчетата, както и колегите им in red се оказаха единствено способни на спортни занимания като побоища, скорострелни секс покани към роднините на адресата и подскоци в БИАД.
Надявам се, че ме разбрахте. Ако не сте, ще обобщя, че 99.9% от лицето на българския спорт, в т.ч и футбола, са ЧАЛГАДЖИИ.
Останалият 1% е някой объркан масажист, който е глух.
МИЛА РОДИНО, ТИ СИ ЗЕМЕН РАЙ!
За кого ли...