Bozzich

Парчето е убиец. Адски яко. За мен си е достатъчно Алис, но може би не съм чак толкова die-hard... Модерен, доста по-тежък звук, типичната ленива и ядосана машина... Много силно, много. С нетърпение чакам още Mерси на Angermeans.

Miles Davis & John Coltrane - So What (Nеw York '59) Някой май беше дал линк за това изпълнение назад в темата. Гениално.

С последния абзац съм си напълно съгласен, само дето ако ще да имаш страхотен тембър, ако пееш фалшиво, язък. Плант често е фалшив. А пък това на Пейдж... не е единственото такова, което съм виждал. Просто е най-крайното. Гледал съм достатъчно пародийни клипчета с китаристи (имаше едно, дето се въртеше тука по форума... Kirk Hammett shows guitar licks from Master of Puppets, попикаващо е) и не мисля, че това е от тях. Ама може и да бъркам, де. Наркотиците така или иначе не прощават. Не си мисли, че съм някакъв Led Zeppelin hater, всъщност доста ги харесвам и често си ги слушам, имам няколко доста любими парчета. Макар че на глас тип Плант наистина не се кефя, твърде женствен ми е Иначе нямам против нито високи гласове, нито баритони, пък и някои от ниските като този пич от Type O Negative, не му помня името. Наистина е въпрос на тембър и емоция, напълно съм съгласен.

Dave Brubeck - Blue Rondo a la Turk. Жесток, доста интелигентен джаз. Идеално за тия часове.

Сред най-конструктивните коментари. Поне да беше говорилнята. Не знам за Марая Кери, но Витас наистина ме впечатли страшно. И все пак - за Мейнард никой ли не изявява желание? Въпреки че и той в последно време не успява да ги взима тия до-та на 46&2... принципно си кара само до Ла (440 Hz), което явно му е "работния" диапазон. Доста често в кулминациите на песните има едни Ла-та - Rosetta Stoned, Sober и други. П.П. Специално за "ташакопристискания" звук се сещам точно пък за Робърт Плант... той целият му глас си е висок. И е доста непостоянен на живо, дори на Медисън Скуеър Гардън '73(ако не бъркам годината), което май е най-най-силният им концерт, има значителни криввания. Специално Пейдж и Плант имат този сериозен недостатък, ако и да са бащи на блусарския рок. Това е офтопик, де, но специално за Пейдж - който не вярва, ето линк: http://vbox7.com/play:78b1c281 В това отношение винаги бих предпочел Гилън, макар да ми е омръзнал малко вече

Аз на това горе хич не се кефя, ще ме прощаваш, Мефистофеле. Касите ми бъркат в здравето, басът също не ми харесва твърде... не знам с каква идея са го гонили тоя звук Разбира се, винаги съществува възможността да съм пълен идиот и това да не е крайния продукт и в албума песента да не звучи така, но имам друг спомен... Но все пак по темата: Dream Theater - The Count of Tuscany

Жестоки са, да... Големи свежари Гаврата с Турското рондо е чудесна също, звучи като някое Yddish парче The Feng-Shui here is A major

Тези, освен всичко друго, са жестоки класически музиканти. И ме накараха да цвиля от смях И на шестото гледане.

Не ме разбрахте. Аз не съм фен на спорта в музиката, казвал съм го неведнъж. Ако някой има 4 октави диапазон и пак успява да ме накара да настръхна, толкова по-добре за него(и мен, нали). Правя го от чисто любопитство. Майнард си заслужава, ако се появи клипче с най-силните му изпълнения с чисто документален характер, току-виж някой от ония, които мерят музиката в числа, биха го чули. 20то прагче мисля, че е C6. Винаги съм се бъркал с нотирането на китарата заради тая октава разлика, но мисля, че е така. C6 съм чувал Гилън да го удря, както и един руски луд - Витас... но за него друг път. Има и още много, предполагам, тва са първите, за които се сещам.

Здравейте. Не съм съвсем сигурен дали темата е за тук, но все пак ще се престраша да пусна една.... Значи, цялото нещо идва от това, че из YouTube е пълно с компилирани клипчета, документиращи най-ниските и най-високите тонове на редица певци, между които много любими мои гласове - Hansi Kursch, Daniel Gildenlow, да не говорим за класическите рокаджии. Не успях обаче да намеря такова за може би най-любимия ми вокалист - Maynard James Keenan, от Tool. Знам, че из форума има фенове на групата, а ако из вокалния такъв се намерят фенове на Майнард, бих бил щастлив да ми помогнат в тва търсене. Това, което аз от студийни записи успях да сметна, е от F2 (не помня вече коя) до едни 2-3 съвсем кратки C5 (кулминацията на Forty-six & 2). Възможно е да съм пропуснал нещо някъде. Toва правииии 2 октави и 7 полутона, ако не бъркам. Който знае нещо повече, нека ми помогне Може даже и клипче да спретнем.

Присъединявам се. Тая песен е брутална

Аз лично само веднъж съм сънувал как измислям някакво парче, помня, че (според мен) беше адски яко. И толкова, на сутринта не го помнех. Помнех само, че е в ла мажор. Достя ме беше яд Повечето от останалите неща са ми дошли с китара или бас в ръцете - или поне някои от инструментите, основната рамка на парчето, после доразвивам, докато зазвучи така, както ми се иска на мен... Но тук става въпрос за нещата, за които съм имал цялостна идея. С групата обикновено вокалът излиза с някаква прогресия, върху която си е измислил вокал, и с нея си правим групов секс във вид на джем, докато се получи така, както искаме. Обикновено най-трудно ни е да направим цялостната конструкция - особено ако е малко по-нестандартна, а не куплет, припев, куплет, припев, бридж, соло, припев, аутро. Не претендирам за революция в музиката, разбира се. Но за мен и за моите съучастници в шумоизвличането най-важно е да звучи смислено - ако ще цялото парче да е два акорда или линия, в която басовият тон през цялото време е един и същ. Може да има резки смени на темпо, спираници, тръгваници, всичко това не ме бърка, стига да не звучи сякаш някой сменя станцията на радиото.

Тъй като съм безкрайно далеч от пеенето, ще го кажа като консуматор... макар че това е цялостното ми мнение за музиката. Искам от един вокал (барабанист, китарист, басист, свирач на гребенче) да рисува картини с музиката си, или ако не, поне да те кара да си ги рисуваш сам. Може да не скача по сцената като диване - някои и не могат, например Андреа Бочели. Може да няма 4 октави - Том Джоунс. Може, също така, да няма някакъв ужасно специфичен тембър с дрезгавини и знам ли какво още - Maynard от Tool. Както може да те грабне с всяко от тия неща, така може и да те отблъсне... и без да искам да обиждам, наскоро бях на едно сиатълско изпълнение, където вокалистът - със значителен диапазон, имаше техника, не се умори на второто изврещяване, както и беше с готин тембър - пищя буквално 10 минути. После китаристите били чикиджии... това си беше чиста проба онанизъм и повече спорт, отколкото музика. Не съм против шреденето, както не съм против високите метъл вокали и касите в 32инки, ако са начин на изразяване, а не цел. Ама се отплесвам... Та най-общо - вокалистът трябва да предава емоция. Да създава атмосфера. Дали ще е с диапазон, с техника, със специфичен тембър, със сценично поведение - абсолютно ми е все тая. Вокалът впечатлява с умението да предаде някакъв образ на слушателя.

Ghs Boomers, 9/46. От всичко, което съм пробвал досега, най-много ми харесват и на звук, и на пипане. Само малко бързо умират, но може би защото в последно време свиря по повече време на ден... тия са ми на 3 седмици и звукът им вече се скапа донякъде.

Tool - Lateralus, припева. Kultur Shock - Morto, под солото. Alice in Chains - Dirt, основния мотив. Вечни рифове... Sweet child of mine, може би, както и тоя на Voodoo Child. Но пак е адски много въпрос на вкус...