david nakov

Пич, не са ти лоши кавърите, не ти е лошо и свиренето, но с този звук на записите просто не става. Намери някакъв начин да записваш човешко звучащи китари, щото това, което се чува не е за нормално човешко ухо.

Аз също съветвам да си намериш бекинг трак, но, откровено казано, мисля, че има прекалено много фалшиво свирене и разминавания, затова първо ще трябва да си научиш песента както трябва. Само да вметна, че песента на слушане е подвеждащо лесна (по стандартите на Death), но с това трябва да се внимава, когато човек реши да я свири.

По принцип не гледам дръм кавъри на каквито и да е песни, но твоят е страхотен. Първо мислех само да му метна едно око с цел да се посмея на поредния жалък опит за свирене на това парче, но го изгледах до края и останах много доволен. А емоцията най си проличава в края на инструменталната част, където го изкара като истински лайв

Добрина е - звук, импровизация

Най-добре е да вземете да свирите, свирите, свирите и примерно след 6-7 месеца пак да я запишете и да гледате двата записа, за да направите разликата. На мен като че ли най-вече не ми хареса басиста, който през цялото време си сивиреше нещо, което не хармонизираще никак с китарите ( един вид-фалшивееше здраво) - поне на мен така ми се стори. Както и да е де, важното е, че има хляб в цялата работа, така че свирене му е майката

Еее супер. Яко е било !

Спорът като че ли малко се измести, но аз все пак искам да коментирам неговото начало. За народните песни гореизброените словосъчетания са функциоанални. Тоест фолклорната песен не търси оригиналност, напротив - използват се еднакви, наречени "постоянни" епитети - водата е студена, тревата е зелена, момата е черноока и тн. Казвам, че тези песни и словосъчетания са функционални,защото всяка фолклорна песен е била предназначена за някакъв ритуал - сеитба, жътва, сватба, седянка и тн., също песни за любов, за смърт, за хайдути и тн. - всяка песен си има предназначение и точни думи,които фолклорното съзнание възприема като значещи, защото във фолклора индивидуалността е нещо непознато. Епитетите са едни и същи, защото образите са типизирани - възпроизвеждат общ случай, не частен. Съвременните автори на народна музика стилизират песните си в горепосочената система от значения, за да изглеждат максимално близки до първообразите си. А относно богатството на българския език мисля, че примерите с "Утре" и "Там" са много подходящи, към тях без уговорки веднага добавям - Синева, По първи петли, Адаптация. Като аргумент за разнообразието на езика и в по ново време предлагам да се изслушат Б.Т.Р. 97' и "Мечти". Особено албума "Мечти" за мен съдържа най-добрите български текстове(почти същото мисля и за музката към тях), които са писани от края на 90' години насам. В поп и поп-рок музиката тесктовете, които сега се пишат, са жестоко изхабени - и на български, и на английски, затова аз просто не слушам такава музика. Който не вярва на тезата за изхабения английски, може да послуша няколко часа радио "Витоша" или още по-добре "Fresh" и тогава пак ще си говорим. С това стигаме до извода, че ако пишеш тъпи текстове за тъпи песни - езикът няма значение. Обратното също е вярно - и английският, и българският език имат предостатъчно изразни средства и богата лексикална система, за да могат да се пишат оригинали и хубави текстове.

Извинявам се, тъпа грешка! Просто си мислех, че е айбънец, а лошото качество на клипа не ми позволява да прочета марката на китарата, но след забележката го гледах пак и наистина е друга китарата - каква, не ми стигат компетенции да кажа. (имам предвид клипа, където свири Crashing day) Относно онова чудо от клипа на Let it be/Вярвай ти - подозирам, че е от оня вид 29 прагови китари, които съм виждал в ръцете на Майкъл Анджело, но всъшност дори не мога да гадая за марката. Както и да е, за солото на Вярвай ти мога само да кажа, всъщност да покажа, това -

Бахти, това изпълнение на Сатриани си го спомням. Беше преди доста години и тогава бях малък, гледах го и си мислех, че не съм виждал човек в България да свири толкова добре. Сега го гледам с други очи, слушам го с други уши. Вижда се, че тоя айбънец си е бая смотан, звукът му е лош и ефекти от озвучаването почти липсват. Чуват се и грешките на Хвърчилков, но пак си мисля, че това е едно уникално изпълнение за онова време - преди табовете, преди youtube и реките гнусни, но гениални япончета с яки китари, които завладяха света.

http://www.youtube.com/watch?v=7vW7a_97Rwo В youtube има стотици, да не кажа хиляди подобни клипове за начинаещи. В http://www.911tabs.com/ им табове почти на всички групи или песни, които можеш да се сетиш. Успех!

Мнооооооооооого силен идеен и перформативен заряд. В крайна сметка такива парчета не се свирят мирно и тихо на столче пред компютъра. Евала!

Може да пробвате и с гледане http://www.vbox7.com/play:a6fc6884

Пич, приятни са нещата, но се чудя как така при нов процесо не си се заиграл поне малко с ефектите, защото звука от китарата е остър и изнервящащ. Седни и си направи някакъв дилей или хорус, малко компресия, абе както си му е реда при наличието на процесор. Иначе си свириш добре, даваш сигнали, че можеш и повече обаче сериозно работи за техника. Като се снимаш как свириш после гледай клипа и ако не ти харесва звукът на теб, няма как да ни хареса на нас. Просто съвет Поздрави.

Аааадски приятно парче се е получило. Евала!