Glacierise

Хахаха яко Особено с първото съм много съгласен

Добриутро Ето ви значи, едно от торбата с фокусите Проблем: С як дисторшън е кофти да се свирят пълни акорди (1ва, 3та, 5та, евентуално 7ма). Просто не звучат добре. А не исках да си остана само с power chords. Решение: Какво е това, на практика: Хармонията е изпълнена с power chords на двете китари. При тризвучията едната китара свири 1ва и 5та (квинта), а другата - или 1ва и 3та, или 3та и 5та (мажорна или минорна терца). 4-звучията (седмциата) се свири като 1ва и 5та с едната китара (квинта) и 3та и 7ма с другата (пак квинта ) Ето ви и MIDI: кликни тъдява Enjoy! Тва е супер як метод да вкараш пълна хармония в метъла. Звучи прекрасно. За пичовете дето искаха обемен звук - ето го. Панваш двете китари, дето свирят такива неща, в двата канала. Резултатът е много обемна панорама, несравнима с каквито и да е аудио фокуси. Ако нещо не е ясно - казвайте P.S.: довечера че го постнем с китари, че сутринта не можех да си подкарам картата да записва

Отсекъде си прав. Металика, Мегадет и Тестамент имат зверски добре измислени композиции.

Ми тва е мотив. Аз така и не успявам да напраа нещо готино с мотиви. Ама ше успея, де Рано или късно То самата идея на мотива му е да се повтаря през цялото време и да дава отправна точка за другите изцепки.

Ами то се казва 'sympitar' точно заради тях - sympathetic strings - те резонират с основните струни, и обогатявали много звука.

Напълно истинска китара си е тва. Ей тия пичове са я направили: Beyond The Trees

Tва е, младежи

Контекстът е различен, защото втория път имаш цялата песен преди темата

@мила - аз съм на free.datacom.bg. Ама не е прекалено свестен. Пробвай на някой извън БГ - geocities примерно, има доста @gorer - Е, това е точно това, за което говорех - в началото и в края темата ти е в различен контекст, и от там идва чувството за развитие и 'пътуване'. Това, което аз съм правил, е да си разделям композицията на части, в които има по една водеща тема. И в последната част се срещат всичките. Лудница става.

Абе и аз немам нищо против наркотиците (само алкохол ползвам), обаче имам едно ГОЛЯМО против тезата, че те ти 'помагат'. Ако искаш да си по-оригинален и нестандартен, трябва да мислиш в тази посока. Все пак, като се наковеш, музиката не я измисля някой друг - пак си ти. И ако тогава си по-оригинален - значи трябва да се научиш да отключваш тая оригиналност и съзнателно - без външна намеса.

Абе посочените аргументи сочат към тва, че не си достатъчно наясно със себе си като си трезвен. Там е проблема, ако ти триаа пиене, та да си непринуден.

Пост-ни нещо, да го проанализираме. Ние тия дена с DeathZone ше запишеме читаво 2 наши парчета и ше ги качиме.

Аз не знам как се употребява алкохол в 'малки' количества Ама като пия, хич не моа да свирим дееба.

E има го и тоя момент. Научат се да свират и после - удри тоя купон

Абе има хора, дето викат, че когато си 'надрусан', измисляш много по-добри неща. Мене лично не ме кефи идеята. А вие как мислите?

Ако се навиеш да ходиш на работа вместо мене

Да бе, верно Бе ноо бех на зор за жица вчера, та затва съм се отрещил

Значи тва последното (интро с припева) почива на следната логика - ти анонсираш някакъв музикален материал в началото, който след това слушателя 'търси'. И когато го открие в кулминацията, усещането за развитие е голямо. А когато има голямо развитие - има голям кеф Още по-добре става, когато в припева повториш интрото, но 'надстроено' - повече гласове например. Това, което ухото търси, е развитие. По същия начин, както една мелодия или прогресия се развива и натрупва или освобждава напрежение - в зависимост от тоналния център - така е и при цялата композиция. Всичко опира до сравнение и разстояние от отправна точка. Затова тая традиционна форма куплет-припев е успешна. Припевът дава 'отправната точка' (аналогично на тониката), а куплетът натрупва напрежение - аналогично на доминанта. Но това е и най-изтърканата и ограничена форма. Всеки може да си направи свои си удовлетворителни форми, стига да спазва тия принципи на управление на напрежението, и да може да използва убедително и контрасти и, плавни преходи. Аз напреимер обичам 2 и 3-компонентни припеви. Има една такава структура, дето ме кефи: куплет - 1част припев - куплет - 1 и 2 част припев. Просто, ама работи Абе страшна свобода има там Чакам нови предложения

БЕСЕН МЕТАЛИСТ - Джаксън Warrior WRMG - GNX1 - Тайванско кубе - БЕСЕН МЕТЪЪЪЪЪЪЪЪЛ

Идеята е тук да се дискутират структурни похвати - как да изградим цялата композиция, след като имаме основните елементи (мелодия, прогресия, ритъм, квото ни кефи). За пример и начало давам това, с което завърши предишната тема: В тоя случай е използвана много харесваната от мене субтрактивна техника - 'изваждаш' от най-пълната форма някакви елементи (в началото - най-много, постепенно добавяш останалите). Предимствата са, че прехода става много плавен, а крайната кулминация е много естествена - защото е измислена в целия си вид, не е сглобявана Ще ми е много интересно да посподелите идеи за интро-та - на мене тва ми е най-големия зор. Правил съм например интро, което да разчита на контраста - да 'стресира' слушателя, като го натовари с много музикална информация внезапно. Самата музика в интрото не се запомня много (може да се сложи нещо по-клиширано, но много бързо) и не се връща по-късно в композицията - така си остава изолирана, с 'шоков' ефект. Последствието е силно привличане на вниманието към елемента след интрото, който тогава е удачно да вкара някой от основните нишки в композицията (при мене - най-често мелодия). Ае - вие сте!

Ами отварям нова тема тогава

Хмм, имам още какво да кажа по темата. Значи - както преди подчертах, т.нар. 'аранжиране' за мен си е част от композирането, но, разбира се, може да се разгледа отделно. Имам предвид следното: При мен например, първо се явяват някакви музикални идеи - рифове, мелодии и т.н. След това, обаче, идва един много основен момент - изяснявам си 'концепцията' на парчето. Тоест - самата структура - откъде тръгва, през какво минава, до къде стига. Няма как да мина без тая фаза, защото ако само наредя елементите, нищо интересно няма да излезе. Добрата композиция дава удовлетворение от развитието на идеите, дава пълноценно 'пътуване'. Поне за мене е така. И точно изчертаването на това 'пътуване' (развитието на музикалните идеи) отчасти попада в това, на което му викате аранжимент. А за тая цел има много похвати. Пак препоръчвам книгата на Белкин за композиция - там се разказват такива неща. Тия дена, както си седяхме с AXE и разсъждавахме, и забелязахме един интересен трик в една песен на Ин Флеймс (Free Fall от Reroute To Remain). Значи, имат един голям елемент - с ритъм, мелодия, вокал и т.н. Правят следното: Първо вкарват само мелодията. После - само ритъм секция и вокал. После малък преход (с възходяша хармония с пълна каденца, със силна доминанта накрая), и влиза целия елемент - с мелодиите, силния ритъм и вокала. Ноо още такива хави има, и аз съм използвал доста в моите песни. @Mila - ако за тия прийоми става въпрос - дай да дискутираме! Тва ми е най-интересното от цялото писане на музиката

Хаха - давай ми дипломата, значи

Ми при мене е следния номоер: Като свиря ритъм, тънките струни ги заглушавам с дясната, а дебелите - с лявата, с 1ви.

Ех, Boomers... Ебаси яките струни, и сега съм с такива. Ама много бързо им ебавам мамата. Ше пробвам с Фаст Фрет-а на Пешокитарата, кво ше стане.