TLC1

Това не е обява, предназначена за широката публика, която продава или търси нещо. Това е информация, насочена предимно към хора, посещаващи този Форум и свързани с изработка и ремонт на струнни инструменти. Повечето от тях са имали или имат трудности при намирането на такъв материал (аз също). Поради това считам, че темата си е съвсем на мястото

Разполагам с ограничени количества заготовки за седла и нътове от естествена кост с различни размери. Цветовете са чисто бял, естествен (неизбелвани, леко жълт) и черен (биволски рог). За запитвания - на ЛС.

Адресът на Лютиерският Център в Русе е ул. "Войводова" № 18, GSM 08888 9 55 66

Още малко подробности около въпросната китара: Определено принадлежи към постромантичният период, но не е parlour guitar, а по-скоро смесица от двете (тялото е по-малко от parlour, но струните са метални). В това няма нищо странно - някои френски и италиански майстори на такива инструменти упорствуват с производството им до 20-те и дори 30-те години на миналият век, когато излизат от мода поради подавляващото влияние по това време на А. Сеговия в света на китарата и цялостната преориентация към класическата китара на А. де Торес. Хартиеният етикет залепен на дъното представлява снимка на статуята на т.нар. Бял Крал (The White King), Луй IX (25.04.1214 - 25.08.1270), единственият канонизиран за светец френски крал. Статуята се намира на входа на базиликата "Сакре Кьор" в Монмартр, от северната страна на Париж. Независимо от печатният текст долу вляво на снимката (който не е на френски) трудно може да се предполжи, че производителят на китарата не е французин (по разбираеми причини). В случай на интерес - по-задълбочени проучвания могат да се проведат във някои от заинтересовани по темата Форуми, като напр. http://www.acousticguitarforum.com/forums/showthread.php?t=151543, http://fretsnet.ning.com/forum/topics/parlor-guitar-questions-and-possible-identification и т.н. Поздрави и успех!

Отговор на въпроса "Къф е проблема да се направят триъгълни отвори?...": (http://www.lutherie.net/nuts.html). Няма нелегитимни въпроси - всеки въпрос, колкото и да е неадекватен, заслужава отговор! Така се достига до истината, така човек се учи. А това е идеята за създаването на този Форум.

Kaкто винаги - почти нямам какво да добавя към казаното от E. Djerekarov. Сериозно обосновани изказвания по темата, както и много разбиране, мисъл и подготовка! Дай, Боже, всекиму! Относно постът на travelcaster2 ("Нъта не се лепи" ,Диката) - съгласен съм напълно, особено когато става дума за класическа китарна конструкция! От нея насам (това е преди около два века) нещата доста са се променили, особено с навлизането в практиката на кoнструкции, непознати в класическият период (steel string, electrics, etc.). Не съм привърженик на лепенето на нът (не осъществява достатъчна добра акустична връзка между вибриращата струна и останалата част на конструкцията), но се питам колко от нътовете, минали през Диката (дълбоко уважаван и високо ценен от мен професионалист!!!) не са били в крайна сметка залепени?... Дали да не го питаме него, вместо да цитираме едно негово принципно изказване, с което съм съгласен?..

Тази година (2014) беше преставено изобретението Evertune на немска компания, която е работила върху него над 10 години. То представлява електро-механична система, която позволява инструментът (китарата) да е винаги гарантирано настроена, без свирещият на нея да се занимава с това, изобщо!. Това включва всякакъв вид настройки,включително и на отделните струни... Първото нещо, за което противниците на тази система се захванаха, беше отклонението от перфектната настройка! То варира (поне засега в тази система) от 12 до 15 %, вместо очакваните (и публично приемливи) 2,5 до 5 %. Разбира се, за измерване на това отклонение (или грешка) се използват могъщи стробоскопични тунери (като Peterson),които няма начин да бъдат вградени в тази система, освен на няколкократна цена... Това, което исках да кажа, е следното: човешкото ухо трудно долавя отклонения от перфектната настройка под 1/4 тон (25 %). Така е при единичен тон, в акорд нещата се усложняват (там става по-осезаема неперфектната настройка). Нямам представа какво чуват свирещите с "бая драйв", но нещата очевидно не допират до "няколко цента"... При всички случаи считам, че един инструмент трябва да бъде максимално акустично верен! Това няма да му навреди и при "бая драйв", дори напротив!

Няма проблем да се "сложи" струна .050 в слот .054, има проблем да се напасва струна .050 в слот .054. Ако ще "слагаме" - то и в по-широк слот от .054 ще влезе, само дето струните имат не само надлъжни, а и напречни трептения... Хайде сега, Baby Thomas, аз да питам - как така една струна ще се халтави напречно в леглото си в нъта и и това хич пък няма да влияе нито на тонът, нито на интонацията?.. Не е лошо да се чете, в днешно време и Интернет има.

Не става ясно за какъв вариант с грифът става дума?.. Ако човек ползва (или ще ползва) два различни размера струни - оптималният вариант е да разполага с два различни и изработени специално за споменатите размери нътове. При това човекът трябва да е напълно подготвен да пренастрой целият set-up на китарата при смяна на единият размер с другия. Това означва не само да въртим един шиш, а да са ни ясни понятия като action при нът-а, релеф на грифа (зависи и от радиуса на фретборда, не само от размера струни), action при 12 и 17 позиция, контрол на интонацията на нът-а във бриджа и още някои други дреболии... Повече от сигурно е, че нито .054 ще влезе в слот .050 (по-скоро ще отчупи парченце), нито .050 ще интонира правилно в слот .054. Самата изработка на нът (да не говорим за два различни) от заготовка (беше споменато парче кост), правилното му оразмеряване и монтиране, изработката на слотовете за струните и т.н. е деликатна и нелека работа, изискваща специализирани за целта инструменти, съответните познания и опит. Ако към това насложим и казаното по-горе - препоръчвам посещение при професионален лютиер. Масово е убеждението, че честото посещение при лютиер струва скъпо. Тъкмо обратното - рядкото посещение на лютиер струва скъпо! Вярвам, че в случая се касае точно за това - надали китарата е виждана от лютиер през споменатите 6 - 7 години, дори и след отчупването на парченцето от нът-а... За яснота на казаното ще дам пример: ако да речем китарата се преглежда от лютиер на всеки 6 месеца - то настъпилите в нея изменения (видни за него, а не за собственика!) ще са минимални и корекциите им я струват 5 лева, я не. Два пъти годишно това прави 10 лева. Ако същата тази китара дойде при лютиера след петата си година - вероятността да се размине собственикът и с 50 лв. за ремонт клони към откровена нула! Иначе казано - посещавайте лютиерите по-често, за да ви излиза по-евтино. Казаното дотук не е теза, а опит.

Не мисля, че появилото се бръждене допира единствено до споменатият проблем с нът-а, но това е друг въпрос. Без да коментирам нищо около самият нът, изработка, напасване на дъното му и т.н. отговарям само на поставеният въпрос за лепенето - всякакво PVC лепило ще свърши работа, Henkel Moment Wood e е достатъчно добро, има го навсякъде по големите вериги. Поставете само няколко много малки капчици на дъното на нът-а и още две - три такива на страната му, която допира до фретборда. Притегнете със подходяща стяга (без разместване!) и изчакайте пълното заздравяване на лепилото (24 часа).

Виждам, че нямаш право да получаваш ЛЦ (не знам защо това е така); опитах, но не става. Пусни някакъв мейл.

Ще мина на ЛС, защото набъбва материалът, погледни там.

Rockrull, всяко усилие да направиш нещо с ръцете си (а не с устата си) е достойно за уважение и респект! Дори резултатът да не е блестящ – това е натрупан опит, а той е гаранция за бъдещ успех. В този смисъл (и във връзка с темата) си позволявам няколко въпроса: Преди няколко поста lyu_records повдигна темата за радиусът на фретборда (във връзка с шкуренето). Ако споменатият радиус не е гарантирано точен и равномерен – как мислиш че това ще се отрази на новите позиции, а оттам – и на последващите проблеми с тях?.. Колко „малко“ си вкопал отворите за позициите (slots)? Тяхната дълбочина и особено ширина определят успешният избор на подходящ размер позиции (frets или fret wire), и по-точно частта им, която се набива в споменатите отвори. Иначе казано – отворите се правят съобразно избраният вече размер fret wire, а не обратното; иначе настъпват едни зорове... Какво лепило си решил да ползваш за споменатите позиции? Питам не защото съм пурист и изключвам напълно ползването на такова (макар че би трябвало), а защото дори и епоксидната смола абсорбира влага... Правело ли ти е впечатление, че лененото масло се продава в тъмни, добре запушени стъклени бутилки? Това е, за да не оксидира (да не се окислява), или казано на простонароден език – да не гранясва. Маслен финиш на гриф съм виждал, но издръжлив такъв на фретборд още не съм (в популярната литература неслучайно този тип покрития се определят като low protection-level finishes)… “Мааалко“попреправената глава впечатлява силно, особено със силно изнесените вдясно от центъра (при фронтален поглед) ключове за 1, 2 и 3 струна. Какво ново горно прагче (nut) мислиш да правиш, за да удържиш тези струни (особено 1 и 2) по местата им, без да имаш проблеми с интонацията и настройката? Поздрави и успехи!

Коце, благодаря ти за добрите думи, както и за хубавото ни прекарване на HGGS в Берлин! За мен беше не само удоволствие, но и чест да бъдем там заедно. Поздрави и успехи!

Много интересен инструмент! Поздравления както за избора, така и за находката! И честито! Китарата принадлежи към т. нар. Виенски стил, от периода на Стауфер и времето преди К. Ф. Мартин да се пресели в Америка, т.е. пост - романтичният период, след Антонио де Торес. Почти на 100 % инструмента е от италиански произход, силно повлиян от Л. Панормо, Фабрикаторе, както и по-късни немски майстори. Към момента не успяваме да открием производителя, но сме заинтересовани от по-нататъшни сериозни проучвания (ако това Ви интересува). Поздрави и комплименти за Аурелиано!