Emanuil

Чакай, чакай малко, защо оборваш някакви неща, които не само, че не съм казал, но не съм и намекнал? Примерно, по каква логика ми обясняваш, че драматичните баритони не са тъпи и неставащи - все едно съм казал, че са?! И говориш, колкото да демонстрираш някакви познания, които междувпрочем имам и аз. Дори не разбрах какво точно в изказването ми оборваш и с какви аргументи... Не разбрах и как от липсващите ниски обертонове, носовото звучене и диапазона на песента (горната част на малка октава, долната част на първа) на Skeij реши, че е драматичен баритон - това е вокалната категория на Виле Вало и Съли Ърна, а някак не виждам прилики нито в диапазона, нито в тембъра. Намесвам Кавърдейл, защото пичът пее негова песен, очевадно. Нямах нужда от историческа справка за диапазона му, не е като да не съм го слушал 15-ина години вече. Над половината от кариерата му, от ранноседемдесетарското начало докъм хеър-метъл дните, е блусарско баритоново пеене междувпрочем, с някой друг крясък помежду (послушай Burn на Пърпъл, примерно). И естествено, че Skeij звучи като Хюз - началото на Pieces of a Dream oт Нострадамус звучи по същия начин. Друг е въпросът, че Хюз маниерничи с подобно звучене, докато Skeij просто има да дообработва някакви неща.

Тук ще споделя наблюдението си колко по-слабо се посещава този форум в сравнение с тези на другите инструменти. Теории защо е така?

Драматичен баритон с лек преход нагоре. Звучи доста повече като Глен Хюз, отколкото като Кавърдейл, всъщност Това определено не е тембър на драматичен баритон.

Драматичен тенор.

Е, за примерите ... може би имаш някакво право. Но дори Корнел, който на повечето олд-скуул Саундгардън песни за нищо не става вече, не си е съсипал гласа заради липса на техника, а заради лайфстайла си. А такива като него и Кавърдейл (който ептен не може вече) в най-добрите си години не са се съдирали от зор, за да си пеят песните, което и имах предвид (Да не говорим, че в случая с Корнел резултатите от техниката му са късали глави.) Но примерно можех само Дикинсън и Дио да дам за пример, да, понеже и двамата, особено вторият, имат много агресивен стил на пеене, а на всяка възраст поддържат абсолютно едно и също ниво. Иначе, с удоволствие - може да предоставя семпъли или акъл, ако имаш нужда от някое от двете

Eто линк, където се цитират две изследвания по въпроса Те са правени преди времето на ютюб, така че звук едва ли ще намеря, но пък са си научни експерименти, потвърдени по правилата на научния подход. А всяка от назалните съгласни е носова, това няма как да се избегне и няма нужда - те така си звучат. Но пък фокусът върху съгласните при пеене по начало далеч не е толкова голям, колкото върху гласните. А назализацията, както и споменах, е често срещан ефект в не един и два фолклорни стила, така че не я отричам - но това не я прави по-малко пречка към обективно пълното развитие на гласа. (Който после можеш да използваш с всичко от 20 до 100% от вече развития му потенциал.) Запушеният - не от хрема и т.н., защото там има и други негативни фактори, а нарочно запушен, - нос има ефект само върху назалните съгласни, това е нещо, което пък аз знам от опит В крайна сметка, *мисля*, че съм съгласен с теб, понеже под "насочване" в носната кухина имаш предвид визуализация - каквато използвам и аз, - както и търсене на симпатични вибрации "в маската". Но истината е, че езикът не е най-доброто средство за обяснение на осезателни феномени и минимум половината от хората, които чуят неща като "насочи звука в носната кухина", ще пеят през носа си. Поради което аз много внимават с говоренето за носна кухина при пеене.

Музиката е предназначена за слушане, но тази тема е предназначена за четене. Мерси, че отстъпваш и те съветвам да не превръщаш пасивно-агресивните писания в начин на форумно общуване. Стар и изтъркан трик е

Вяра, правени са експерименти, в които ноздрите на певци са били пълнени с неща като вода и памучни марли и аудитория от опитни слушатели не е могла да направи разликата между звука им с пълна назална кухина и с такава в естествено състояние. Казвам горните неща като човек, готов да повярва на тези експерименти, предвид че тези, дето са ги правили, са били някакви сериозни research-ери. А че има разлика между носов звук и носов резонанс е ясно Аз говоря конкретно за минаване на въздух през носа, което значи просто, че има носов звук. Колкото до самата назална кухина, отново горните хора, доста от които освен проучвания са си били и педагози на някакви певчески светила (Уилям Венар/Мерилин Хорн), я поставят далеч след букофарингеалната като значимост при пеенето. А колкото до себе си, разбира се, че усещам резонанс в костите на носа и синусите и осъзнавам, че това усещане ми е нужно, за да съм сигурен, че го правя както трябва - въпросът е, това как се съотнася към важността на назалната кухина? Понеже всички знаем, че усещаме резонанс и в гърдите, и около очите при най-високите тонове, но знаем, че там резонантни пространства няма. Въпросът ми е искрен, междувпрочем, все още не разбирам как работи акустиката в това отношение. А ти какво казваш, travelcaster2? Какво те спира да използваш собствени думи? И пак питам - какво общо има пускането на записи с темата?

Защо?

Ех, старият трик с "не ща да споря, я пусни нещо да чуем" Кои сте "вие"? От името на другите потребители ли говориш? Те знаят ли? Те ли са ти дали тази привилегия? За факти също така не се спори, логически невъзможно е А това, че съм певец, никак не значи, че знам каквото и да било за пеенето. Бих казал, че съм изключение. Повечето певци не знаят. Много от преподавателите - също. Само за информация, понеже виждам, че имаш склонност да залиташ по илюзорни авторитети

Aз съм певец и не съм чувал преподаватели в Консерваторията, но за сметка на това пък познавам анатомията на пеенето. Анатомията е въпрос на факти, не на мнения. А си чувал преподаватели да поощряват студентите да насочват резонанса в гръден, носов и главов... какво?

И понеже си струва да спомена точно за гореописаните резонантни "кухини" - единствената наистина значима за пеенето кухина е букофарингеалната, простичко казано: пространството от малко над гласните връзки, до устата + самата уста (вкл. устните). Тази кухина е единствената, която може да мени формата си и така да окаже влияние върху тембъра. Носовата кухина води единствено до носов звук. Има значение само доколкото не бива оттам да минава въздух, докато пееш, освен ако примерно не изпълняваш кънтри или някои други фолклорни по същината си стилове. Кухините в главата пък са много малки и силно "заглушени", така че ролята им в резонанса на гласа е на практика четвъртостепенна. Гръдната кухина пък на практика не е кухина, защото човешкото съществуване изисква да не е куха

В моето есе всъщност се говори доста повече заблуди и негативните последици от тях - за мускули има точно един среднодълъг абзац и по-точно казано 188 от общо 1312 думи

Ами, аз определено никога не прескачам рязко от пеене към лафене с хора след изпълнението - или гледам да помълча малко, или правя няколко сирени в низходящ ред, почвайки от до, ре или ми от втора.

Това ми писание е отдавна, но не виждам защо да не го пусна тук Идеята ми беше да е въведение в поне още едно такова есе, затова някакви неща са опростени или пропуснати, с идеята да бъдат въведени после. Та така. Колкото повече научавам за пеенето, толкова повече забелязвам колко неинформирани са повечето хора какво представлява певческият глас и как работи. В някаква степен го виждам и по отношение на други атлетически дейности, но за все пак за всеки минимално наблюдателен човек е видно, че бегачите се движат по-особено от нас, докато гоним автобуса, а тежкоатлетите не вдигат щанги, както ние - шкафове. За всеки още малко по-наблюдатален пък е видно, че бегачите пазят ръцете прибрани до тялото, вдигат коленете повече и държат торса си стабилен, а тежкоатлетите заемат определена стойка за всяко движение - краката разкрачени, кръста изправен и т.н. В същото време, повечето хора - и наблюдателни, и недотам - смятат, че певците пеят, както ние говорим, само че някак по-добре. Смятат, че за да пееш силно, трябва да се провикнеш като на футболен мач, а за да вземеш висок тон - да писнеш, все едно си си изтървал гюлле на крака или някой ти е набил крак в гюллетата. Това личи и когато някой такъв човек реши да запее - то не са зейнали усти, сбърчени физиономии, вратни жили, челни вени... (Личи и в говоренето за музика по принцип, където се навлиза в бесни технически детайли спрямо всеки "външен" инструмент и това как се свири на него, но като опре до пеене, витаят митове, легенди и мистификации.) Това е напълно нормално. В края на краищата, мускулатурата на пеенето е скрита и като слушатели можем да се водим само по слух, а като пеещи - по осезание. А слухът и осезанието, в комбинация с определени самовнушения, фосилизиращи в стереотипи (вкл. културни, както ще спомена по-долу), лъжат. Много. Самовнушенията, за които говоря, са свързани с неизменното присъствие на музика в живота ни - чуем ли веднъж някой мощен висок тон от Бийонсе (или дедо Плант като млад), казваме си, без да се замислим: "Еха, гласни струни от стомана!" Чуем ли го обаче няколко десетки пъти в рамките на ден - а ние го чуваме, защото музиката ни залива отвсякъде, - горното възклицание потъва все по-дълбоко и по-дълбоко в подсъзнанието ни, докато от проста реакция не се превърне в мантра, в убеденост, че нещата са така наистина. Опитаме ли пък да имитираме Бийонсе, резултатът засилва още повече самовнушението ни. Когато врякнеш с всичката сила на нетренирания си глас и постигнеш максимум тон с половин октава под този на Бийонсе и с около една четвърт от силата му - с цената на разпарчавени гласни струни за ден-два напред, - си казваш: "А колко ли силен глас има тя, ебаси!" Самата болка от опита сякаш потвърждава количествената логика "нетрениран глас - слаб, трениран глас - силен". Само че да тренираш гласа си не е количествен процес - а качествен. Процес не на трупане на сила, а на отърваване от излишества, на обтекаемост. Тук се намесват и културните фактори, по-точно нашенските културни фактори. Повечето гласови стереотипи по нашите ширини имат една константа - силовост. Като се почне от силовата естрадна певческа школа, от която произлизат почти всичките ни популярни певци, мине се през фолклорната, откъдето произлизат всички пресипнали поп-фолкаджийки и поп-фолкаджии с по една октава глас (и в България, и в Сърбия, и в Гърция), през школата "научи-се-сам", откъдето пък са минали доста от рокаджиите ни, и се стигне до културата на говорене, в която на почит са дебелият глас и надвикването - включително и при много жени. Какви проблеми създава това ще стане ясно, надявам се, по-надолу. С долното говоря най-вече за мъжкия глас, първо, защото съм мъж, и второ, защото по отношение на неговото развиване битуват най-много погрешни (или никакви) схващания. В акустичен план, нетренираният мъжки глас се състои от три лесно различими диапазона, подредени по височина. Най-ниският диапазон е този, в който разговаряме със спокоен тон. Следват около четири-пет тона, в които гласът ни се изкачва, когато повишаваме тон или се провикваме (било то на мач или на някого в спор, или далеч от нас, или в пълно заведение). Над тях следва октавата, в която Дъстин Хофман се прави на Тутси, примерно. Пълният стандартен работещ диапазон на всеки човешки глас без физиологични дефекти е около 3 октави. Казвам това, за да подчертая, че неща като "Той има дар от Бога! То си му е по рождение!" и тем подобни, са глупости Във физиологичен план, най-грубо казано, вокализираме посредством 2 набора от мускули в ларинкса си + въздушното налягане, идващо отдолу, когато издишваме. Двата набора от мускули са флексори и адуктори. Първите удебеляват и сближават гласните струни, а вторите ги разтягат по дължина. За да се сдобие кой да е глас с пълен работещ диапазон, той трябва да развие синергия между тези две групи мускули - каквато много рядко съществува у един нетрениран глас. Най-често срещаният случай, особено при мъжете, е тъкмо обратният - антагонизъм. Поради това, че рядко се налага да пищим или да се правим на Тутси, както и поради гореспоменатите културни фактори, говорим най-често в първия, най-нисък диапазон на гласа си, а в по-редки и краткотрайни случаи - викаме. В следствие физиологичните ни навици закостеняват. Един фрустриращ ефект от тях е следният: колкото повече се изкачваме в диапазона си, толкова по-силно работят флексорите ни, за да увеличат броя цикли на отваряне и затваряне на гласните ни струни (повече цикли = по-висока честота = по-висок тон). Колкото по-силно работят флексорите ни, толкова повече се удебеляват гласните ни струни в момента на усилието. Колкото повече се удебеляват, толкова повече въздух е нужен за да ги накара да трептят, че и бързо, отгоре на всичко. Комбинацията от пренапрягане на флексорите и мощната въздушна струя отдолу е пагубна за гласните струни, поначало много крехки части от анатомията ни. И понеже са крехки, а флексорните мускули не могат да устоят на въздушната струя безкрайно, в един момент от изкачването в диапазона те просто се отказват, напиращият въздух раздалечава значително гласните струни и вместо да се докоснат по цялата си дължина и дебелина, те се докосват само с тънките слузести мембрани по краищата си - феномен, известен на всички ни - и особено на момчетата в пубертета, - като "прескачане на фалцет". Гласът рязко скача с няколко тона (най-често в гореспоменатия трети, Тутси-диапазон) и губи всякаква сила и цвят. Друг фрустриращ ефект от "викащото" пеене е следният: колкото повече расте напрежението на мускулите вътре в ларинкса и напорът на въздуха отдолу, толкова повече работят мускулите около ларинкса, за да го стабилизират. Това са тези, с които преглъщаме. Te скъсяват тръбовидната отсечка между устните и трахеята, която гласовият апарат представлява. (Това си личи по подскачащата нагоре адамова ябълка, която маркира ларинкса - и която подскача нагоре именно когато преглъщаме и се пънем да пеем неправилно.) Резултатът е отново липса на цвят, усещане за "давещ се", "напънат" звук, липса на вибрато, хрип в гласа и т.н. Някои изпълнителни превръщат подобни обективни дефекти в част от стила си, разбира се, но в случая говоря за неопитните вокалисти, които смятат, че стратегиите от горните два абзаца са път към качественото развитие на гласа. Че пеенето някак работи на принципа на културизма, че човек може да накара мускулите на ларинкса си да хипертрофират и да поемат натоварването по-леко. Всъщност, възможно е, но само донякъде - в смисъл на диапазон, - и с тежки уговорки: загуба на пластичност, динамичен контрол, резонанс. Както споменах, решението е синергия между флексорите и адукторите на ларинкса и оптимизация на резонантните пространства в гласовия апарат. И едно мощно, всеобхватно обобщение като за накрая - Крис Корнел, Робърт Плант, Рони Дио, Роб Халфорд, Брус Дикинсън, Ханзи Кюрш, Йорн Ланде, Глен Хюз, Дейвид Кавърдейл, (и някои по-актуални) Брент Смит и М.Shadows - никой от тях, НИКОЙ. Не се провиква като на футболен мач, за да си покрие нужния диапазон.They give it hard by taking it easy. Food for thought.

Виж, там е работата, че мощни тонове от втора октава са като Еверест за един нетретиран мъжки глас, та затова ми стана любопитно. Ако гласът ти пада след 2-3 опита, определено е опасно. Колкото до контрол над тоя регистър - това се постига с повече от няколко упражнения и за повече от 2-3 седмици. (За съжаление е така.) Аз се занимавам с това от повече от две години и имам добра, но далеч не идеална консистентност в подобни изпълнения.

Ъм, счупеният нос няма нищо общо с носовото пеене. То е функция на мекото небце.

Би ли пуснал запис как го правиш, само веднъж (без да правиш неколкократни записи)? Защото тоновете са наистина високи и биха могли да са опасни за нетрениран глас.

Би ли пуснал един два записа на някое от упражненията?

Aз бих добавил: започни да си работиш върху фалцета. Той се развива и се превръща в "adducted head voice" чрез т.нар. упражнение "куперто", което представлява различни интервали, изпълнени на фалцет, без напрежение, от сол/ла от първа надолу. Различни звуци помагат по различен начин при изпълнението. Съгласните "м", "н", "нг", понеже могат да се тананикат със затворена уста, ти помагат да усетиш различни типове резонанс в главата си и така да стабилизираш тази част от звукоизвличането. По принцип "жуженето" в черепните кости е добър индикатор за правилен резонанс, независимо в коя част на диапазона ти, а този резонанс трябва да присъства във всеки един момент, освен при много тихото пеене. Следващите важни са "в" и "з", понеже са единствените звучни съгласни, които могат да бъдат тананикани през устата, макар и само отчасти. Последното е важно, защото при тананикането им гласът ти среща частична преграда, която, за да преодолееш без да загубиш съгласната (сиреч, за да може да пееш "вввв", а не "въъъъъ"), трябва да се научиш да не натискаш гласа в опит да извадиш сила от тона. С други думи, "в" и "з" "принуждават" гласа да я кара по-леко. Гласните "и" и "у" пък са много важни, защото първата притежава естествена "острота" и "яркост", а втората - естествена "плътност" и "тъмнина", които са двата компонента, нужни за да е балансиран един тон и да звучи хем силно, хем плътно. Също така принципно са най-удобните за пеене на фалцет гласни. Най-добре изпълнявай упражненията с тях през сламка (за "и" е много повече нужна, отколкото за "у", естествено), което освен, че ще ти попречи да напъваш много тона (подобно на случая с "в" и "з"), ще те научи и да окръгляш устата, докато взимаш тоновете между ла/си от малка и фа/сол от първа, които принципно са най-трудните в мъжкия певчески диапазон. Когато се опитваш да изпълняваш това упражнение през сламка с "и", ще забележиш, че няма как да произведеш стопроцентов "и"-звук през толкова слабо отворена, окръглена уста. Това е хубаво. Изпълнявай упражнението с намерение да пееш "и", нищо че няма да звучи така. Ще звучи по-скоро като немски умлаут, сиреч като "и" с добавен елемент на "у" в него. Така и трябва. Добавеният елемент на "у" към всяка от гласните в този "среден" диапазон прави овладяването му много по-лесно. Подобно леко "изкривяване" на всяка гласна към по-тъмна такава се нарича модификация и заедно със стабилната опора в средния диапазон е основното средство за овладяването му и за изравняването на гласа от най-ниския до най-високия тон. Нямам опит в обясняването на тия неща, така че питай, ако нещо не ти е ясно Бтв, имаш ли някакви проблеми с разположението на езика, докато пееш?

Диапазонът може да е единствено "подходящ" или "неподходящ" за даден набор песни. Daniel, хубаво е, че на този етап се ориентираш към песни, които да ти пасват на настоящия диапазон. Не толкова хубаво е, че си се насочил към стил, в който като цяло ти е нужна около една квинта над това ми от първа, което достигаш горе. Провери в ютюб някои акустични изпълнения на Кавърдейл, там пее основно в класическия баритонален диапазон. Също не много хубаво е, че - струва ми се, - желанието да изпълняваш (вероятно пред хора) надделява над желанието ти да се учиш, на този етап, освен ако, разбира се, паралелно с научаване на удобни песни не си започнал да работиш и по вокалната си техника. Последното, така или иначе, не бива по никакъв начин да го избягваш. Светът е тъпкан с баритони-рокпевци, разширили диапазона си с поне октава над ми от първа, а класификацията, към която даваш линк, важи основно за класически репертоар и първоначално определяне на типа глас - а то дори в класическото пеене е наистина *първоначално*.

Запиши се как правиш "сирена" от удобен нисък свой тон до колкото можеш по-висок, само че гледай, изкачвайки се, да не се напъваш много. Не се тревожи и да минеш във фалцет. Но преди да съм те чул мога само да те посъветвам да правиш упражнения за укрепване на фалцета. Напиши в гугъл Head Voice Training и на първо време се запознай малко с теорията по въпроса. Употреба на head voice е единственият начин да прокопсаш не само в екстремните жанрове, но и в пеенето по принцип.

Запиши се и пусни записа тук. Има разлика между гласа, с който човек говори, и този, с който пее. Всеки мъж без патологични отклонения в гласовия апарат е способен на тенорови височини, независимо от гласа, с който говори. Класификацията "бас/баритон/тенор/алт/мецосопрано/сопрано" е малко ирелевантна в популярната музика. Доколкото чувам тембъра на Кюрш, звучи ми като баритон, ако и не особено нисък, но може и да греша. Ако искаш по-точно да разбереш какъв е, чуй му някое интервю, а не го слушай как пее. Кюрш е научен певец с добър контрол над middle и head voice-а си, така че е нормално да звучи като тенор, дори ако всъщност не е. Edit: Сега го чух в едно интервю. Съвсем определено е баритон.

Да, това със закъснелите 17-годишни е бая голяма глупост.