Мерси за отговора
Първо - да, на части съм записвал, пет, ако не се лъжа, по един дубъл за всяка.
Иначе странно, че споменаваш за драматична разлика преди и след бриджа - не чувствах никаква промяна в нито един от компонентите, които си изброила, особено що се отнася до натискането. Принципно не ме е страх да натискам, защото цялата песен е изпята в head voice, така че няма от какво да флипвам към фалцет Фалцетните моменти не са инстинктивни, мерси, че си ги забелязала все пак
Носовостта не бях успял да я разпозная - възможно е или да си напълно права, или долнопробните ми слушалки да играят номера с обертоновете. Колкото до изнесения звук - интересно, че го отбелязваш, защото два-три дни след този запис (от около две седмици е) за пръв път реално усетих и започнах да упражнявам що-годе ефективен (в някои случаи) контрол над резонанса в синусите, както и да чувам това, дето някъде из нетовете разни хора му викат squillo. И осъзнах, че дотогава всъщност много често - особено между ла диез от малка и ми от първа, - просто не съм позволявал на тона да "премине" над носа ми. (А когато съм успявал, е ставало неволно.) Може би носовостта идва оттам.
Колкото до опората - наясно съм, мисля, какво представлява активната такава. Гръдният кош е в стабилна, "отворена" позиция, изпъчен, вдишването се случва с областта около пъпа като целта не е толкова да "издуеш корема", колкото да го разшириш латерално, понеже това значи, че си успял да разшириш плаващите ребра. При издишване се включват и работят интеркосталните мускули, които поддържат това разширение, доколкото на човек му е възможно. Усещането е за леко мускулно напрежение най-вече встрани-отзад, точно където са плаващите ребра. Коремните мускули са тонизирани, но не са като дъска.
Всички тия усещания мога да ги разпозная, когато внимавам за дишането си, изработил съм си някаква издръжливост и навици на дишане - само че още работя точно по този компонент в самото пеене. Записвах седнал, което допълнително ми развали дисциплината и в добавка към това, че не знаех как съзнателно да проектирам тона около носа и очите, е довело и до гълтане на тона, и до отпуснати гласни връзки и несигурност, и до сваляне на небцето в опит сам да се чувам по-добре (което е измамно усещане, естествено). Права си, че често забравям да поддържам опората, когато слизам надолу, което доскоро в немалка степен беше и резултат от несигурност, че в мига, в който сляза под фа от първа, ще почна да си развалям тона.
Благодаря още веднъж за подробното включване и ще се радвам да поддържаме диалога, понеже не са много хората, с които човек да си приказва за the nuts and bolts of singing Мерси отново