Nevermore

И нещо интересно, цитирам изледване на Харвардски учени: "Мъжете с басов глас имат повече деца, отколкото баритоните и тенорите, доказват учени от Харвард. Антрополози изследвали племето от Танзания - хадза. Мъжете с по-ниски гласове имали средно с две деца повече от пискливите. Обяснението е, че плътният глас издава по-високо ниво на тестостерон, по което се ориентират жените. А това племе е избрано, защото животът и поведението му илюстрирали човешката еволюция".

Когато почнат да губят звън и почнат да потъмняват сериозно. Ако свиря всеки ден с един комплект съм не повече от месец. Много дълго време съм свирил с Д`Адарио. Сега съм с Дънлоп и съм много доволен 10-46

Спокойно момче. Не е болка за умирачка. Да не си слагал метални струни на лепеното мостче? Както и да е, отивай в Изработкат и ремонт. Там ще те оправят.

Добре, доволен съм! Днес пробвах чудото мед и мастика. Т.е. около 100 гр. мастичка разпределена на малки глътки и всеки път по лъжичка мед. Или си внушавам, или наистина някак си отпуска доволно добре. Че то пеене-реване-пеене- квичане тегавко си е

Евала колега! Песента е добра и аранжимента е идеен. Клавирчето ме кефи от 2.45 нататък. С едно дума "Браво", началото е поставено. Гоу он!

Последният път когато нямах грам перце си направих временно с помощта на капачка от Изотон, макетно ножче и дооформяне на перцето чрез изпилване на мокета Стана като от магазина, пък и едно такова флуоресцентно оранжаво - просто чудно.

Не знам за "най-красива", но тази е една от най-безумните:

Dunlop от лилавките - 0,96 и 1,14 мм Преди време ползвах дост аперца с триъгълна форма. но някак си ги отказах

Wartime - proggressive thrash www.wartime.cc www.myspace.com/preordainedgame Учудвам се че Ники - Black Waltz не ни е солжил тук.

Ето го и батко Невър

Вярно е. Чичко Уоръл на живо е ужасен садист. Друг особено "квакащ" на живо е Мъстейн. Много ми харесваха до преди около 10 години Анселмо /страхотна мощ/ и Ерик Адамс /уникален тембър, невероятен диапазон/. Жалко, че и двамата загубиха гласовете си. За женските гласове мога да кажа, че в метъл музиката например хич не ми пасват. Но пък някои поп и рок мацки цепят мрака

Лично аз се впечатлявам от вокали, които успяват да контролират гласовете си до съвършенство /много често, дори световни светила изпускат от контрол гласеца и става мазало/. Също така харесвам хора, които пеят прибрано /то вярно че е въпрос и на стил, ама някой като почне да се лензи като жаба - ужас/. Също така за мен може би най-важното е да усетя, че певеца си вярва, т.е. нахъсено и енергично пеене, а не вяло и умряло. И тъй като нямам кой знае какъв глас лично аз на това залагам - като пея просто гледам да се отдавам на 100% и го правя със страшен кеф. Никога не пея ако нямам желание за това. Но напоследък ми става доста трудно, защото едновременно с това свиря и на китара, а освен това намесвам примерно в една песен различни техники и просто май скоро време ще си търся отделен певец Примери: Дразнещ тембър, изпускане от контрол, лензене - Ла Бри, Анди Дерис /в известна степен/ Напротив - чудесен контрол, мощ, страхотно присъствие и магнетизъм - Ръсел Алън, Мат Барлоу Добре в студио но зле на концерт: Един тон хеви метал певачи - Соната Арктика, Хамърфол и т.н.

Хех, добре майна. Явно съм се объркал, тъй като темата е "Поствайте тук китарни семпли", а не "Авторски семпли". Нещо съм недоразбрал. Но слушам и се кефя и съответно споделям.

Доста широко са дискутирани тук и Меса и Пиви и Солдано и т.н. А за тази доста пробиваща напоследък фирма почти нищо. Ето един семпъл качен на сайта на Krank: http://www.krankamps.com/audio/drop%20B%20stereo%20krank.mp3 Мен лично ме отнесе Къстъм Лес Пол с Кранк - Революшън. Велика резачка.

Записвал съм две песни в Сити преди 10 години. Тогава бяха една дупка точно 2 на 2 м със стаичка за барабаните в мазето на хотел Орбита. Единият път тъкмо бях записал траковете и предстоеше микс и мастеринг след седмица, при което съвсем случайно ми бяха изтрили лентата и познайте - запис на ново Но като за преди десет години не беше лошо студиото

На мен лично топли супички много добре ми действат на гласеца. Обаче малко прекалявам с лютото и киселото. А както стана ясно нито едното, нито другото са добре за гласа. Не ми стана ясно обаче защо.

Да Дариото са чудесни струни. За последните 10 години свиря само с такива 9-42, като имам едно чекмедже с над 30 опаковки Обаче интересното е, че 10-46 на Д`Адарио не ми харесват колкото предишните. Последният път пробвах 9-46 на Дънлоп, доста съм доволен при настройка Ми бемол - ми бемол, Обаче пуснах още полутон и първите три струни малко увиснаха... Затова днес минавам на 10-46 обмислям дали на са пак Дънлоп /досегашните един месец яко и никакви грижи/ или някоя друга марка. Дайте идеи.

Кольо, това че и двамата свирят е ясно на всички. Въпросът беше, че колегата Малмстийн /форумния имам предвид/ широко лансира идеята за единният първоизточник - именно Ингуи. Няма как да се съглася с това. Другото, което на мен например, като фен на Мегадет ми звучи абсурдно е че това е "група за маняци" и т.н. Кофти прозвуча.

Тъй, да пооправим малко годините и всичко е 6 Първият самостоятелен на Марти - 88 Dragon's kiss Perpetual Burn - 87 Марти Фридмън - роден 62-а, Ингуи - 63-та. Имайки предвид копанията на Марти още от средата и края на седемдесетте и хавайските, източни и какви ли не други влияния ми се струва абсурдно неговото повлияване от шведчето.

Не би ли трябвало някъде по едно и също време да са излязли и Бейкър и Марти и Ингуи? Не поставяш ли на твърде висок пиедестал този шведски младеж? Че е допринесъл, допринесъл е. Ама чак пък "бащицата" Не видях да споменаваш една особено важна за мен китарна личност - Вини Мур. Него към кои ще причислиш

Мда "Пич със пич" имам си на идея кой е Маумстийн. Нито го отричам, нито го възхвалявам. Школата на Ричи доволно подплатена с елементи от късния барок и предкласиката, творде много шум почти за нищо и т.н. Както и да е. Относно Jason Becker, който ми е един от най-любимите завинаги бих казал, че много повече предимно китаристи го знаем. А и това е също така в голяма степен благодарение на "онзи просто техничен и нищо особено" Фридмън. Марти има 6 самостоятелни албума. Всичките са уникални сами по себе си /и то не защото "скив ме пич как жуля трийсе и вторини в темпо 210"/. Даже ако трябва ще направя нещо недопустимо като сравня Марти с Ингуи. Ако говорим за уникален почерк за мен Марти е много по-характерен и китарист със собстве почерк и собствени достижения, а не просто "Когато Паганини срещна Ричи".....

Да наречеш Марти Фридмън просто техничен а разни там Нуновци и Маумстиновци блестящи музиканти... Аз ли не съм разбрал нещо??

Имам си един оперен певец в къщи. Той винаги преди представление около 4 часа преди началото хапва спагети. И така от години. Казва ми, че този тип въглехидрати действа комплексно най-добре и за физическа енергия и за гласа. Аз лично за себе си преди пеене избягвам алкохол /дори от малко пресъхвам ужасно/. Цигарите ги спрях и една от причините е, че просто въздух не ми остава и много бързо се изморявам.

Здравейте уважаеми колеги. Прегледах темата. Благодаря за информацията. Имам едно такова питане относно смяна на техники на пеене. Например аз в своята музика твърде често скачам от мелодично пеене в "дране" или пък правя големи интервални преходи. Което ми напряга доста гласеца и леко се притеснявам за него. Вокалният ми диапазон е баритонов. Имали ли сте подобни проблеми и как сте се справяли с тях? 10х предварително.

Абсолютно. Дори и само заради Perpetual Burn. добавям мега любимците ми: Marty Friedman Al Di Meola Kiko и Rafael от Angra Jeff Loomis - Nevermore Paco De Lucia Vinnie Moore Стефчо Ваев Мъстейн също Jeff Waters ме кефеше до преди десетина години какви ги въртеше. Сега много зле. ...