Здравейте и от мен
Това е една наистина интересна тема.Мисля,че е трудно да се обхване в един пост,все пак джазовата импровизация е доста обширна като област за обсъждане.Затова ще се придържам към зададените въпроси
Първо,занимавам се с джаз(и не само,защото само с джаз трудно се преживява,пък и доста си падам и по други неща)
какво е необходимо за една добра джаз импровизация
Според мен една джаз импровизация бива определена като такава от няколко фактора
На първо място за мен идва специфичната ритмика и фразировка(тернерното свирене или казано иначе суингирането на осмините,свиренето пред или зад бийта.най често зад и тн.)
Използването на характерни скали(от типа ладове базирани на хармоничен,мелодичен минор,тонполутон и тн.)
Характерни акордови прогресии върху които се импровизира
А до каква степен една импровизация е добра зависи от прекалено много неща(според мен),едно от важните от които е без съмнение личния вкус на отценяващия я.
Трябва ли да заучаваме чужди импровизации?
Мисля,че определено трябва да се разучават чужди импровизации или ако не цели,то поне части от тях.И освен това мисля,че трябва да се вадят по слух и да се записват,а не да се разучават по ноти.Така те остават много по-трайно в съзнанието,а в процеса на вадене и разучаване се развиват и други качества(слух,техника и тн.)След това би следвало да се анализират изводите да се генерализират за по-нататъшна употреба
Необходими ли са теоретични познания и от какво естество?
Без теоретични (и доста задълбочени) познания би било трудно да се постигне нещо повече от бегло одраскване на повърхността.Познавах(и още познавам,но не съм го виждал отдавна) един китарист в Пловдив(Здравко Гулов).Той свири блус и рок страшно добре и има невероятен вкус що се отнася до фразиране.Не се занимаваше особено с джаз,но когато искаше се справяше много прилично,защото беше вадил доста и къде по слух,къде с хватки успяваше да се справи с много сложни хармонично парчета.Мисля,че той е близко да тавана,що се отнася до свиренето без теоретична подплата.Без теоретично обяснение,защо свириш това или онова,става много трудно да приложиш наученото от някоя хватка по –генерално или по различен начин и в друг контекст
Теорията засягаща импровизация е свързана най вече с джазовата хармония,солфеж и джазовата ритмика(последната е дисциплина свързана с солфежа ,но се занимава само с ритмични упражнения,без намеса на тонове,с характерното джазово фразиране и с четене на прима виста на сложни ритмични патерни (суинг,ъптемпо,фънк и тн),а също и с полиритмия
Задължително ли е за един съвременен джазмен да е нотно грамотен?
Човек който свири джаз би могъл да го прави по слух(и доста добре,както писах по горе),но в днешно време,според мен ако човек иска да се занимава професионално с джаз,трябва да е грамотен,защото това е музика ,която се разучава по предимно по ноти.На мен, почти ежедневно ми се налага да чета ноти и да свиря примависта и както
мисля че това е едно от най-важните умения на професионалния музикант.Също така рядко имам повече от 1,максимум 2 репетиции преди Гиг,а много често парчетата са далеч по сложни от стандарти,така че разчитам на нотите за да мога да си разуча репертоара.
Има ли връзка между техническото овладяване на инструмента и качеството на импровизацията?
Добрата техника е много важна за качествената импровизация,защото позволява свобода на изказа,а също така дава възможност на свирещия,да изгражда своето соло(чрез постепенно насисщане на фразата,дабълтайм моменти и тн.).Също така,чрез по-добра техника се получава и тъй нареченият резерв,а именно способността да свириш все по трудни неща с по-малко усилия и по голямата част от мисловния ресурс може да бъде насочен към музикалната част на нещата.Техниката според мен (при китарата специално)
Включва много компоненти.Всъщност(пак за мен и това си е лично мнение),всичко което се упражнява и после повече или по малко се използва в импровизацията ,спада към техниката.Например:свиренето на всяка скала,на всяко място на грифа,в всякаква ритмична,груув или темпо ситуация,свиренето на всякакви акорди в всички възможни обръщения,реагирането на примависта на непознато акордова последователност(в смисъл различна от 2ра,5та,1ва,6ва и нея подбноте)и конструиране на смислени фрази по нея,изсвирване на едни и същи фрази на различни струни и места по грифа,примависта транспониране и тн.Нормалните технически приоми от типа на упражнения за бързина и чистота и прецизност,разбира се се подразбират.
Не мисля,че някога идва момента в който човек е вече изцяло на ти с техниката,винаги има страшно много за учене,независимо на какво ниво си.Аз самият не съм стигнал доникъде,всеоще(за мое съжаление)
Относно препятствията,които трябва да се преодолеят,мисля,че най най сериозни са:
Времевия фактор.
Почти съм съгласен с Zanev(не знам дали имаме едни и също предвид под средно ниво,за мен това би трябвало да е нивото постигнато от повечето хора,занимаващи се с тази работа)Познавам доста много джаз музиканти и общото между почти всички от тях е,че свирят отдавна и целенасоченов този стил.Мисля че за около 3,4 годиницеленасочена работа с подходящи напътствия(или съответно двойно,ако го правиш сам),може да се получи и отработи основния пакет необходими знания и умения.От там нататък следва едно безкрайно дълбаене,на което края не се вижда и някъде в процеса се постига тъй нареченото средно ниво(а разбира се някои правят и много повече,но тук вече говорим за индивидуални различия и талант),а после се катериш нагоре и тн. И тн.
Ниската реализация или просто казано количеството положен труд никак не отговаря на отплатата(най-вече материалната),но човек не свири само за пари пък и това би трябвало да му е било ясно като е започвал
Необходимоста от среда.Тя изклю'чително важна за развитието на музиканта.Свиренето и говоренето със сродни души инспирира и мотивира страшно много
Мога да продължа още доста в същия дух,но се боя,че вече станах нетърпимо досаден,така че мисля да спра дотук.
Искам само да кажа,че всичко (по-горе написано) това си е изцяло мое виждане
П.П.@Docc.
Според мен е една от най големите грешки да се смята,че едни музиканти са генерално по добри от други поради жанра в който свирят.В абсолютно всеки стил музика е трудно да си добър.Свирил съм достатъчно много класика,рок,джаз и блус,за да знам поне това.
@Занев
Много съм поласкан от високото мнение,което явно имаш за мен и ти благодаря
Само искам да споделя,че повечето джаз музиканти,които познавам,а аз познавам наистина доста много,не свирят рок особено добре(да не кажа,че са си направо зле :,е разбира се има и изключения) .