yordaniy

Човекът иска да си смени струните с по-дебели; не го хвърляйте в лекции по съпромат. На прост език казано - сложиш ли по-дебели струни, най-добре дай баса на лютиер или на някой, който разбира, да ти ги сложи и да направи нов setup на грифа. Да, може би ще трябва да си промениш и силата, с която "атакуваш" струните, но това мисля е нещо, с което просто трябва да се примириш. Толкоз.

Както обещах ТУК, ето кратко ревю на новата придобивка, с която все още не намирам достатъчно време да свиквам... Бас: Sterling by Music Man Ray35 - "бюджетен" Music Man StingRay 5 Спецификация: Покритие: Natural Flat Тяло: Lightweight (Swamp) ash Гриф: Maple Фретборд: Rosewood Конструкция: 6-болтова Адаптер: Music Man® адаптер с alnico-магнити Електроника: активен 3-бандов Music Man предусилвател с 3-позиционен ключ за смяна на типа на свързване на намотките на адаптера. Скала: 34" Позиции: 22 Широчина на грифа при малкото мостче: 45 мм Разстояние между струните при голямото мостче: 17.5 мм Произведен в: Индонезия; качествен контрол и set-up в: Orange, CA, USA Впечатления*: - Инструмент от среден към високо-среден клас - Красавец! :-) - Тежък красавец! ;-) - Съвсем лек тегловен дисбаланс към грифа. С по-широк колан почти не се усеща. - Грифът е малко по-дебел от този на Ibanez SR-серията, може би и малко "по-бавен", но не бих казал неудобен. Въпрос на свикване. - Разстоянието между струните при bridge-а прави инструмента доста универсален - както за slap, така и за пръсти или пък за перо. - Хардуерът е доста приличен: типичен Music Man StingRay bridge (без заглушители); ключовете не са стандартните за StingRay-а Schaller, и макар че не са лоши, може да се желае малко повече от гледна точка на плавно въртене. Малкото мостче, за съжаление, е от обикновен тип, за разлика от т.нар. compensated nut при StingRay-а. - Покритието е тип лаково и като изключим една-две малки псевдо-пукнатини, в общи линии е доста добро. - Изработката, макар и Индонезийска, е качествена. Няма остри/недобре-шлифовани ръбове, прагчетата са идеално изрязани и напаснати (при Ibanez-а ми "боцкаха" леко като прокарам пръст по ръба на грифа). - Music Man адаптер тип Humbucker с открити alnico-магнити - никакъв шум при каквито и да е настройки на предусилвателя. - Потенциометрите са подредени отдясно-наляво >> бас - среди - високи - сила на звука. За разлика от някои оригинални Music Man басове (не съм сигурен дали StingRay или Sterling) си имат междинно положение. Не се наблюдават никакви пукания или шумове при въртене. - 3-позиционният ключ променя типа на свързване на адаптерните намотки. Трите позиции (от bridge-а към neck-а) са: успоредно/паралелно свързване; единична намотка с "фантомна" намотка; серийно/последователно свързване - Звук: с промяна на тоналните настройки и типа на свързване на адаптерните намотки е практически възможно да се възпроизведе доста широк набор от звуци. Осезаемо се усеща типичният за Music Man Stingray звук с преобладаващите леко-ръмжащи среди и ниски-среди. Определят го като фънк-бас (вероятно заради Flea), но според мен може да свърши работа за всякакъв стил. Имах някакви елементарни съмнения относно последното, но моят Dunlop MXR M80 ме опроверга веднага... - Цена: 757 евро. В зависимост от цвета и магазина, цената в Европа се движи между 723 и 1069 евро. В английските магазини е по-евтин в сравнение с Thomann, които държат може би най-високите цени в Европа специално за този бас. * Все още се смятам за начинаещ и не считам мнението си за безусловно меродавно. Всички сравнения са спрямо предишния инструмент, на който свирех (или поне се опитвах :-)) - Ibanez SR305. Базирам се също на ревюта, които съм чел или гледал в YouTube (по-специално ). Обобщение: За цената си, това е един изключително добър инструмент. Поради сравнително немалката си цена, не е много подходящ за абсолютни начинаещи, освен ако не са 100% убедени, че търсят именно Music Man-ски звук (демек, като мен :-)). Снимкa: http://www.sterlingbymusicman.com/wp-content/uploads/2010/10/models/Ray35-NAT.jpg Лично аз съм предоволен от покупката, макар че все още се уча и не мога да му свикна, за да му цедя душицата с кеф и на макс... Семпли* (Легенда: -555.1 означава високи на -5/-10 среди на 5/10 баси на 5/10 . 1 (откъм bridge-а) позиция на адаптерния ключ): * Качеството не е добро поради лошата техника, лошото свирене и вече замърсените струни... 000.1 000.2 000.3 505.1 505.2 505.3 -55-5.1 -55-5.2 -55-5.3 Slap 505.1 Slap 505.2 Slap 505.3 ...и едно клипче:

Малко поостаряла тема, но аз, като един буден Берковчанин, да взема да я посритам, барем се събуди... Майтапа настрана - сайтът на Мордор, разбира се, е паднал отдавна, но съдържанието явно още е налице из архивите: http://store4.data.bg/sturby/www.mordor-bg.com/mordor/site.htm

^ Тия и на мен са ми любимци! 3 дена рових в нет-а, докато ги разбера кои са в действителност...

@armario, мерси, брат! Разгеле... @fracture, ще го направя като част от ревюто, за което обещах по-горе, само да се върна от морето. @Brandon_Lee, това е Sterling Ray35 - "бюджетен" Music Man Stingray 5.

Благодаря, пичове! Пожелавам ви и вие да се радвате скоро на нещо ново така, както аз на тоя инструмент! :-) cecob, с удоволствие ще се опитам да направя нещо в съответната тема скоро - само да му свикна... За съжаление обаче нямам Базата за сравнение (Мога да го сравня само с моя Ibanez SR305, т.е. няма място за сравнение ). Дори поръчката я направих малко на сляпо, тъй като в България май май няма много ММ или Стърлинг, камо ли по магазините; изгледах тонове YouTube-чета, изчетох бая ревюта по форуми и това беше... За щастие не съм разочарован; даже напротив!!! Ако някой във форума притежава Stingray, може да ги "премерим" на следващата бас среща.

Продължителното търсене на "Моя Звук" доведе до тази нова придобивка: Дали вече не е време и за читав усилвател?...

...или резонанс на някой не съвсем добре закрепен/завинтен елемент. :-) Такъв "проблем" имах дори с Ibanez (макар и made in Indonesia).

Съвет: след като си начинаещ, или не прави нищо сам, а потърси някой познат, който разбира за какво иде реч, или попрочети внимателно някоя и друга тема за базов setup на баса. Пример: ТАЗИ тема, по-специално секцията "Височина(екшън) на струните на бас китарата". Два варианта: I. Ако си перфекционист (с други думи - идиот като мен :-)) Ако решиш сам да си повдигаш струните (защото ако повдигнеш само една, ще нарушиш кривата/дъгата/не-равнината, в която са подредени четирите струни - следват дъгата на fretboard-a): 1*, Завий всички винтчета на всичките повдигачи с едно и също количество обороти - примерно с четвърт или половин оборот.* 2, Настрой баса. 3, Провери дали са се оправили нещата с бъзз-а. 4, Ако е необходимо - завий пак всички винтчета с още четвърт или половин оборот. 5, Виж стъпка 2, после стъпка 3... * Има вариант, при който някои от тия винтчета са склонни към саморазвиване (имал съм си работа с такова явление; беше най-силно изразено при най-дебелата струна). Възможно е и при теб да е така, на 4-а струна. За да разбереш дали това е първопричината, са необходими малко повече познания за геометрията на грифа/fretboard-а, както и едни специално изрязани за целта дъгомери (не знам как иначе да ги нарека); това, за което говоря, е описано ТУК; дъгомери можеш да си изрежеш по ТЕЗИ шаблони. Или пък - малко по-непрецизен метод - просто хвани баса така, както когато свириш, и погледни струните в не-равнината, в която са подредени - дали 4-а струна не се отклонява очевидно от тази не-равнина... II. Ако не си перфекционист, направи само това, което Свилен е написал по-горе - завий малко винтчетата на повдигача на 4-а струна и си готов. ;-) Много се разписах, ама... :-) Успех!

Не съм спец по вокалите, но бих дал една препоръка: Опитай пак да я направиш, като вкараш (доста) повече чувство! Мелодията и текста, въобще - самото излъчване на тая песен изискват да се вложи чувство!... Успех!

На тая снимка липсват бутоните за + и - Не значи ли това, че именно ти си сложил минуса на въпросния пост? Не се заяждам; само констатирам факти. По темата: Гласувам с + за мнения, които: 1, по някакъв начин допринасят качество (не само количество!) към съответната тема 2, са градивна критика по даден казус 3, са "свежи"! Трябва да има и малко fun все пак... Гласувам с - за мнения, които: 1, са отявлен SPAM към дадена тема 2, са пълни с правописни (и граматически) грешки 3, отправят лична нападка към някого или се опитват да наложат личното си мнение на другите Считам това за достатъчно. Всяка оценка на някакъв пост е субективна работа; не можем да очакваме от всички да мислят по еднакъв начин. Да, има и такива, които чисто лаишки (разбирайте - дебилски) цъкат плюсове и минуси, но "Във всяко стадо си има мърша." (Извинявам се на засегналите се!)

Тук-там трябва да се пооправят преходите към и от насеченото свирене + самото насечено свирене не винаги е в ритъм. Иначе - . Е, човекът все отнякъде трябва да тръгне...

Много приятна композицийка!!!

Дай му на човек да мечтае... Аз отскоро почнах да се кланям на ето този идол:

(С риск да оспамя собствената си тема... ) Като го взех, беше наклепан, да, но с бяла блажна боя и ошляпан с червен лак за нокти (кръв, демек ).

^^^ Тоя бас го купих през 99-а от един пушач в Монтана... ;-) Значи и на сцена е излизал, милият ми той!

Присъствал съм само веднъж на концерт на Жан-Мишел Жар - на един открит амфитеатър (в Гърция, миналата година). Независимо, че това не беше някакво огромно открито пространство, светлинното шоу беше страхотно (все пак, не бях виждал подобно нещо)! Този човек е правил концерти на какви ли не места - като се започне от зали, та се стигне до огромни площади, побиращи близо 1 милион души (концертите в Пекин, Лион, Хюстън...), така че не се съмнявам в това, че знае какво и как да направи в конкретния случай, че хората да останат доволни. За местата - точно пред сцената според мен няма много смисъл - субективно мнение. Ще гледаш сцената отдолу нагоре, надали ще имаш някаква перспектива върху светлинните ефекти (всички лъчи ще хвърчат над главата ти); вероятно обаче ще чуваш доста добро стерео. ;-) Аз имам вече билети - по 60 кинта, в "дъното" срещу сцената, леко встрани от мястото, където по принцип би трябвало да са ситуирани "официалните" видео камери, оператори, режисьори и тем подобни, ниските редове. Избрах такива места преценявайки, че от една страна там вероятно акустиката би била сравнително добра, а от друга - гледната точка за светлинните ефекти ще е прилична (да, лъчите пак ще хвърчат над главата ми, но поне няма да ми светят в очите, както вероятно ще се случи с тези на по-горните редове - така стана в Гърция ;-)). Ако целях добра гледна точка основно за светлинните ефекти, пренебрегвайки акустичните съображения, по-вероятно щях да избера място встрани от сцената (отляво или отдясно, около средата на залата). Пак казвам - това са си мои съображения, базирани отчасти на личния ми опит с концерта на Жар в Солун; може и да бъркам някъде...

^^^ Само че при мен на главата има едни дупки, които подозирам че би трябвало да служат за завинтване на емблема и/или притискач на 1-а и 2-а струна (като при Фендер/Скуиер) - на Кремоната не ги виждам... Иначе, тялото и дупките от pickguard-а на Орфея пасват идеално! Благодаря на всички, че се включихте в "разследването"! :-)

Здравейте! От чиста носталгия, тия дни посегнах към животното, което имам честта да нарека свой първи бас. Реших да споделя с вас малко негови снимки, барем някой е виждал такова нещо и може да даде някаква информация за него... Малко предистория... Купих го преди 12 години от някакво наркоманче за тогавашните 10 000 лв. Бях много голям мераклия да свиря на бас, но единственото, с което разполагах, беше акустичната китара на баща ми - по-стара от самия него руска (вероятно) 7-струнна китара, преправена от него на 6-струнна... Та... Инструментът беше лошо осакатен - с махнати прагове (явно и това се е разменяло за трева навремето), с изрязано тяло, боядисано с бяла блажна боя и нацапано с червен лак за нокти (кръв!), голямото мостче - с олющен никел, липсващи повдигачи, неработещ/превъртащ (както по-късно установих) метален прът на грифа, от емблемата на главата бяха останали само дупките, pickguard-ът беше спукан и пред разпадане... За щастие, имаше си ключове и две струни с разтегнати плоски навивки, а единственият P-тип адаптер и потенциометърът му работеха (както по-късно установих ;-)) Въобще - басът беше наистина в плачевно състояние. С вещата помощ на баща ми се захванах за работа - разглобих напълно баса, ударих няколко различни по големина шкурки на тялото и грифа, баща ми го байцва и лакира (решихме да го оставим в естествен цвят), после му изработи нов pickguard и мост, измъдрихме едни достойни заместители на повдигачите, аз му набих (буквално) нови прагчета, хаках му едни нови струни за 25 000 лв. и... И басът засвири! Вярно - през един стар касетофон SONY, който имаше стерео-вход тип "два чинча", но засвири! А аз бях един от най-щастливите хора на света (който, вместо да учи за кандидат-студентски изпити, до последно се занимаваше по цял ден с баса в работилницата...)! И се почна един хеви метъл!... ... А днес, опитвайки се да гледам от един малко по-друг ъгъл на нещата, докато побвах да скалъпя някой и друг slap при брутално-високия (такъв си беше и навремето) action и тъпо-звучащите, вече 12-годишни струни, се замислих за съществото на тоя "архаичен" бас... Грифът със сигурност не е от това тяло - твърде голяма и неравномерна фуга има между двата елемента. Дупките в главата загатват за големината и формата на емблемата (предполагам, метална пластина) - леко трапецовидна, заемаща приблизително 1/4 до 1/3 от площта на главата (която пък е Fender-ски тип). Самото тяло (също загатващо Fender-форма, макар и с много условности) като материал е (или поне прилича на) от три части - многопластови "крила" и средна част от три отделни пласта. Въобще - ако имате интерес, вижте снимките: https://picasaweb.google.com/yordaniy/MyFirstBass?authkey=Gv1sRgCOaXtvKUs-DQtQE ... И накрая - целта на цялата тая тема: на базата на тези снимки, дали някой от вас извиква някакви спомени за подобен бас - като материал на тялото или особеностите на грифа. (За осакатяващото изрязване на тялото, което така или иначе нямаше как да коригирам, няма смисъл да говорим.) Би ми било интересно да добия някаква представа или насока от какво аджеба е събрано (или какво е) това животно, чрез което за пръв път се докоснах то този така обичан и до ден днешен от мен инструмент - бас-китарата... Поздрави! Данчо П.П. Благодаря на всички, които имаха нервите да изчетат тоя носталгичен разказ до край! Извинявам се на онези, които се чувстват изтормозени! П.П.П. Темата като че ли по-скоро е за "Говорилня", но предположих, че тук шансът някой да има някаква информация е доооста по-голям... :-)

Ibanez SR305 IPT ВПЕЧАТЛЕНИЯ: * Като цяло, този 5-струнен бас един доста приличен избор за начинаещи и леко напреднали * Красив външен вид (това, разбира се, е относително :-)) * Малко разстояние между струните (16.5 мм при bridge-а) - това може да бъде отчетено и като плюс, и като минус - за свирене с перо ми е перфектно; за свирене с пръсти - пак; за slap обаче лично на мен ми е малко тясно... * Един от много "бързите" грифове, както му казват - доста тънък и удобен за свирене * 2-бандов активен pre-amp - малко по-тих, в сравнение с други подобни басове; при мен предстои подмяна... (не съм съвсем доволен) * Humbucker (тип soapbar) адаптери - (почти) нулев шум; малко трудни за балансиране на volume-а (предполагам се дължи и на pre-amp-а); при мен предстои подмяна... (не съм съвсем доволен) * Style Sweeper потенциометър - нелош плавен преход между подходящи за finger-style и slap-style; дава "задочен" контрол върху средните честоти * Цена - за класа си, инструментът е скъпичък. В същия ценови диапазон могат да се намерят доста по-висок клас инструменти от не чак толкова респектираща марка... * Хардуер - приличен; специално боята обаче (cosmo black) със сигурност не е много устойчива - предстои да го разбера... Малките болтчета на повдигачите са склонни към саморазвиване (разбира се, това подлежи на побългаряващи корекции :-)) * Леек тегловен дисбаланс в посока към грифа * Дървесините не са от най-добрите (не случайно споменах - за начинаещи и леко напреднали ;-)), и въпреки това басът има нелош sustain * Потенциометрите от време на време припукват при въртене Това е. Както казах, като цяло съм доволен от баса към момента, но с някои резерви - затова и му подменям електронните компоненти. Семпли, за съжаление, не мога да предложа поради липсата на достатъчно добра техника за запис на такива.

Ооо, това не е ново, но има и още от тая серия... http://www.youtube.com/watch?v=bt-RoSzsEKA

За моите разбирания - сложна и много приятна музика! Браво, пичове! Надявам се да споделите тук и бъдещи записи/клипчета!

Ненчо, липсва - освен ако не кажеш, че имате и 605-ца? ;-) Целта ми е директно сравнение между трите модела; не само между два от тях.

Относно споменатите марки и модели кубета - вкъщи имам Fender Rumble 30 и GK Backline 110 - като способности (корекции) са горе-долу една бира, като изключим по-голямата мощност на GK, която обаче с 10-инчов говорител не можеш да вкараш "в релсите"... Като звук - за фънк май GK-то e по-добрата идея; Fender-ът ми е по-метълски (вграденият му overdrive също е по-добър, бих казал), като, разбира се, всичко това е субективно. П.П. Честит да ти е баса! Със здраве да му късаш струните! :-)

Привет, народе! За съжаление, във форума не е писано много за 605 и 705, а пък 505 се е променял с времето, а доста от мненията за него за за по-старите серии, та от там и чуденките ми... Из чуждестранните форуми картинката не е много по-различна. Та... Макар и на пръв поглед доста подобни, трите модела, а именно: Ibanez SR 505 BM vs. Ibanez SR605 NTF vs. Ibanez SR705 TBK ...се различават един от друг по материалите, от които са изработени, по покритието и не на последно място - по цена. Бих желал да добия ориентация в една такава трилема - моля за впечатленията на хора, които са имали досег с някой от тези модели или които поне могат да споделят мнение на базата на материалите, от които са изработени телата, покритието, електрониката и т.н. Говорим за инструменти, които са индонезийска изработка с корейски (или каквито са там азиатските алтернативи на американските) Bartolini адаптери. Ясно е, че електрониката и адаптерите биха подлежали на подмяна - най-малкото, с американските им алтернативи. Какви са обаче разликите от гледна точка на звука между махагона и ясена (Light Ash при 605 предполагам е ясен?), като се има предвид, че стиловата ми цел е широкообхватна - от фънк и малко джаз, през лек и не чак толкова лек рок, та до прогресив и мелодичен метъл... Опитвам се да си изградя и представа доколко и как влияят въпросните покрития върху звука на съответния инструмент; доколко тези покрития са устойчиви на драскотини и т.н. (Това ли е, аджеба, причината 705 да е най-скъп измежду трите?...) Ценовата разлика също е ясна - да речем, че е в рамките на допустимото. Разбира се, знам, че най-добре би било да имам възможност да изпробвам всеки един модел и да го преценя лично, но за съжаление такава възможност май липсва... Предварително благодаря на всички отзовали се! Поздрави! Данчо