greenwood

ciriljhonson, На 32 години съм. Свиря на китара от 7-годишен. Пиша авторски произведения някъде от 18-годишен. Борбата продължава. Благодаря и успех!

Musicman, благодаря! Ще приема написаното от теб като крайно необходим отрезвяващ шамар. Още докато писах се усетих че се боря с вятърни мелници, но не се спрях навреме и натиснах Публикувай. Подобна енергия е по-добре да се влага в следващи албуми, а не в оплакваници. Най-странното е че аз мразя мрънкалниците и всячески ги избягвам. Дойдох в Лондон за да преследвам музикалната си мечта и съм много много далеч от отказване. Свиря, записвам, срещам се и работя с други музиканти. Влагам труд и дори когато не виждам смисъл, не се оплаквам (то няма и на кого). Не мога да те накарам с думи и от разстояние да си пуснеш албума ми, чак такъв маркетингов гуру не съм. Но си запазвам правото да си мечтая един ден в българското медийно-културно пространство да се появят музикални критици, които слушат, рецензират и посочват пътя на артистите. Като казвам "критик" имам предвид "човек от публиката, за когото музиката означава повече отколкото за повечето хора". Сещаш ли се навремето на Златния Орфей имаше "Награда на Публиката" и "Награда на Критиката"? Аз още от много малък съм се чудил защо двете неща се разделят. Критиката пак е публика, просто е с малко по-рафиниран вкус, защото е слушала повече. Може да звучи елитарно, но ако тук в този форум 10 души ми кажат че не ставам, ще се замисля доста по-сериозно, отколкото ако ми го кажат произволни 10 души от улицата. Още веднъж благодаря.

Извинявам се за rant-a, но брутално много ме дразни тоталната духовна пустиня, която представлява България в момента. Аз съм българин. Живея в Лондон от две години и се занимавам с музика. Свиря на китара и пиша музика. Наскоро издадох студиен албум, в който вложих всичките си интелектуални и духовни сили. Написах съобщение до медиите и го изпратих на водещите 35 български медии/сайтове/блогове/индивидуали журналисти. Познайте колко от тях ми отговориха. Получих един отговор, от сайта OFFNews, които веднага отразиха албума ми и писаха за мен. Останалите не си направиха дори труда да ми отговорят "Съжаляваме, но музиката ти не е за нас" или нещо подобно. ОК, може би проблемът е в мен. Може би музиката ми не е на необходимото ниво. Може би все още не съм дорасъл да ме отразяват в раздел "Култура" на Дневник или Дир.бг. ОК, ако е така, посипвам си главата с пепел и продължавам да се занимам с музика, докато не изкарам нещо по-добро и по-достойно. Само че има и друг момент. Новината, че млад български музикант е написал, изсвирил и записал авторската си музика със собствени пари в Лондон не е важна за българските медии и не буди никакъв интерес у тях. Нито една от тях не прояви желанието критично да чуят албума и да напишат рецензия. Тогава какво е важно за тях? Отваряме раздел Култура на Дневник и четем: - представяне на книгата "В като Вагина", издание на "платформата за социално ангажирани креативни решения Fine Acts" - "Живеем ли под диктатурата на руската версия на кирилицата, пита нова изложба" Идеология на всяка крачка, дори в културата. Няма рецензии на нова българска музика. Отваряме раздел култура на Дир.бг (Impresso) и четем: -опера от Милано -балет от Хонг Конг -испанско кино Няма рецензии на нова българска музика news.bg -пак същите неща. Ален Делон, фестивалът в Кан, последните решения на Министерството на Културата. Рецензии на нова българска музика няма. novini.bg няма раздел Култура. Има раздел Шоу и раздел Развлечения. Кликваме на Развлечения и от там отиваме на Музика. Какво са решили да ни предложат? Лили Иванова, Ед Шийран, Спайс Гърлс. 24chasa.bg - съобщават се предстоящи събития - изложби, фестивали, литературни четения и т.н. Но няма рецензии на нова българска музика. actualno.com, vesti.bg - абсолютно същото. Отразяват се събития и годишнини, но не се разсъждава критично върху нещо ново. Тоест това, на което аз се надявам - подготвен журналист да седне, да ми изслуша концентрирано музиката и да напише рецензия, в която да поразсъждава за достойнствата и слабостите на музиката, няма как да се случи. Артистите имат нужда от критици. И когато вместо критика имаме механично превеждане на новини от "световния обмен" и елементарно повърхностно забавление, творчеството атрофира. Новият ми албум се казва Cassis и вече може да се слуша във всички платформи от типа на Спотифай и т.н. Ако се интересувате от съвременно музикално изкуство, моля ви чуйте го и споделете какво мислите. Да, аз съм егоманиак и трудно понасям критика, но вътрешно в себе си знам, че градивната критика е нужна, макар и болезнена. Не, не твърдя, че "България не ме обича, а аз съм ебати пича". Първо обвинявам себе си, после обвинявам другите. Просто искам повече българи да проумеят, че животът не е само ядене, пиене и молове. Искам повече българи да се вземат в ръце и да започнат да създават културно наследство, защото само то ще остане. Трябва да се твори. Човек е по-щастлив когато произвежда, отколкото когато консумира. А това нещо за да се насърчи, трябва да има и критика, която да му обърне внимание и да му зададе посока.

Музиката е моя, ползвал съм класическа и електрическа китара, много дилей и много, ама много ривърб. Общо десет произведения, в две от тях има тромпет, в други три има женски вокали (без думи). https://alexanderkyd.bandcamp.com/album/cassis

Аз наскоро преминах от CDBaby на DistroKid. В общи линии няма съществена разлика. Детайлът е, че при първите плащаш такса за всеки нов твой рилийз, а при вторите плащаш годишна такса без значение броя на рилийзите. За музиканти, които искат по-често да пускат неща в платформите (няколко пъти годишно), DistroKid излиза по-рентабилно.

На мен ми се струва, че ако с групата сте сериозни, трябва задължително да набиете едни 30-40 долара годишно, за да ви има по платформите. Реално тези пари разделени на няколко души са равни на няколко левчета на човек на месец. От това че ви има по платформите няма да изкарате никакви пари, но поне ще ви има на картата на света.

Аз да. Самият аз ползвам Спотифай за слушане на любима музика и откриване на нова. Съответно ме топли мисълта, че и мен ме има там, колкото и малко слушания да имам. Любопитно ми е каква част от активните тук качват авторската си музика в Спотифай и подобните платформи.

Това би трябвало да е размер 7/8, поправете ме ако греша.

Още едно:

Започни да се учиш и на тромпет, но не се отказвай от сакса. Двете не си пречат, даже напротив.

Първите отзиви са, че е "soothing". Сравниха го с Pink Floyd - Goodbye Blue Sky (доста неочаквано). Не знам дали съм съласен.

Нови 10 минути авторска музика от мен. За първи път ползвам тромпетист в моя композиция. Американец, джазмен, роден в Южна Каролина и израснал в Детройт. Учил е музика при легендарния Чарли Хейдън. Известно време живее и преподава в Копенхаген (където и аз съм живял, но той доста преди мен). Сега и двамата сме в Лондон. Най-интересното е, че не се видяхме на живо. Два мейла и един банков превод. Останалото беше съвместно правене на музика. Понякога между музиканти думите само пречат. https://alexanderkyd.bandcamp.com/album/51-pegasi

Добре ми звучи идеята. Не спирай да твориш.

Добре, съгласих се. Само не разбирам какво имаш предвид с "бързате да проектирате вижданията си." Всеки гледа от неговата си камбанария, не е ли това най-нормалното нещо на света? Твоята работа като автор не е да ми казваш на мен (слушателя) какво да мисля като ти слушам творбите. Слушателят слуша тъй както умее. И винаги има огромен риск да не те чуе добре и/или да не те разбере. Или просто да предпочита минимализъм пред нойз и да се направи на тарикат Запознат съм със споменатите от теб композитори и се радвам, че има кой да работи в зададената от тях посока.

Визуалното грабва повече от звука! Правилно използваш думата нойз, реално това не е музика по моите критерии. В областта на дигиталната кинематография безспорно имаш умения. 12 минути ми се струва много дълго. Насилих се да го изгледам. Може би проблемът е в мен, но аз като зрител бих предпочел да е раздробено на мини клипчета. Имам много къса продължителност на вниманието, а знам че много хора са като мен. Прави още такива, има смисъл! Но завий от нойз в посока минимализъм. Някакво подобие на мелодия да има. Предполагам,че си запознат с творчеството на Йохан Йохансон, който почина наскоро. Ако не си, горещо ти го препоръчвам. Иначе де, алхимията и метафизиката имат място в музиката. "Не може да се пее вечно за любовта", както се пееше някъде. Поздрави!

Каквото продал - продал. Качвам го в YouTube

Още едно:

Айде още едно от същата поредица: