Съгласен съм с Тони. Припевът е най-слабата част от текста (а трябва да бъде най-силната).
"Ако направя сал,
ще плуваш ли до мен да ти пратя гълъб,
мислиш ли за мен"
Тези четири реда нямат абсолютно никаква смислова връзка помежду си. Правя ти сал, за да плуваш до мен? Ако аз ти направя сал не трябва ли вече да си до мен, за да го ползваш? Ако ще плУваш до мен какъв е смисълът на сала (с който се плАва)? Другите два реда няма да ги коментирам, защото те дори и синтактически не са свързани помежду си и останалия текст.
Има още много нелогични или безсмислени неща, например: "остров, без стени", "моля се за дъжд,/ ще плачеш ли със мен/ слънцето ако изгрее,/ ще се усмихнеш ли за мен", "и островът ми изгоря" и т.н.
Освен безсмисиците, другата слаба част на текста са клишетата. Цялата идея на текста е клише.
Ето и моя вариант на първите 4 реда:
Въздушни кули се рушат. Цивилизация от руини - това е твоят алчен свят - затвор с невидими стени.
Ритъмът е различен, но така или иначе като нямаме музика това е без значение. Заимствал съм идеята на Тони за четвъртия ред, защото е му харесва повече от оригинала.