Ха, това като моя Корт, бе
Евала за поста - много интесно! Повече такива постове трябват, а не само теоритизиране.
Познах ги, обаче Не, че познах звука на Корта. Обратното.
Според мене хората са се заблудили, защото са търсили това, което повече им харесва, а не отличителното на Гибсъна. Последният семпъл е най-издайнически. Честно казано допреди това и аз с чудех, даже по средата на семплите клонях към обратния отговор. Но в последния семпъл, по време на високите тонове, втората китара има един отличителен мътен тембър, който липсва при първата; някакси - все едно има някакъв обертон, който непрекъснато ''дърпа'' звучащият тон надолу; все едно някакъв магнит влияе на звука и го тегли надолу. Дали това е заради махагона или заради адапторите - не мога да кажа. После като ги чух още веднъж забелязах, че първата китара на места ( 5-ти семпъл примерно) звучи малко по-фънкарско, пружиниращо; някяк - по-фендерско. Нюансите са доста минимални и наистина човек трябва да знае точно какво търси, за да го открие. И, разбира се, трябва да има доста ''деформиран'' слух от слушане на Цепелин, Гънс, Гари Мур и т.н.
Кольо - казваш, че като хванеш китарите веднага усещаш коя е скъпата и коя евтината. Би ли казал точно какво? Освен, че едната е сигурно 3 пъти по-тежка; интересно ми е най-вече - примерно - като грифове - лекота на свирене; на Гибсъна по-ниско ли може да се свалят струните без да бръжди? Като слушам записа - не мога да кажа, че с едната стават нещата по-лесно. Коя се разстройва по-бързо? Или нещо друго?