kiko77

Здравейте, трябва ми юсб-клавиатура, която да използвам като я връзвам с кома и от там да работя с музикални програми - софтуерни симулатори. До сега не съм свирил по този начин и ми е интересно да опитам. Давам си сметка, че ще ми трябва и добър аудио-интерфейс за това. Ще се купува от интернет от Англия, така, че не съм обвързан от предлагането в България. Изискванията са ми - да влиза приблизително в гореспоменатият бюджет; да е поне 6 октави; да не е нито напълно тежка (знам, че за тези пари хамър-клавиатура няма и да намеря), нито напълно лека, като, да кажеме, евтините серии на Ямаха. Имам Ямаха PSR 340 в БГ и клавиатурата и въобще не ми харесва - прекалено мека и непружинираяща. Искам тази да става както за класически пиеси, така и някой други по-съвременни стилове и експерименти, а също така и някои балкански ресторантьорски стилове и съответните техники. С две думи - да е възможно най-универсална, като не е прекалено мека. Прочетох доста мнения във форума, както и поразгледах някои оферти и останах с впечатлението, че май тази серия на М-аудио няма алтернатива за тези пари. Тук от Англия излиза равностойността на 300 бг лева, а същевременно от отзивите на потребителите излиза, че, общо взето - хората са доволни от качеството. От това ковто видях като разцъквах различни магазини - не можах да намеря 6 или 7-октавни клавиатури до 200 англ. паунда или малко отгоре. Има някаква марка CME, чиито големи клавиатури са доста по-скъпи. Толкова ли са по-добри от М-аудиото? Знам, че Роланд имаха някакви под марката Едирол, но така и не успях да ги намеря на сайта им. Гледам и едно Casio CDP-100 88, ама и то излиза доста над бюджета. Някой има ли представа дали има нещо за тая цена, което да е алтернатива на м-аудиото? Гледам и едно от евтините ел. пиана на Ямана - Yamaha: NP-31 - 6 октави - 76 клавиша, с вградено усилвателче и колонки. Тя също е с полу-тежка ''Пиаджера'' клавиатура и маалко излиза от бюджета ( със 50-100-тина лв) и е 6 октави, но, ако е по-качествена бих я предпочел. А и по принцип би било много удобно да може от време на време да се свири на нея и на ефектите и без да се включваа компа. За тая Ямаха пише, че има МИДИ изход, това безпроблемно ли е като връзка с компа или М-аудиото е по-добре за връзка с компютър? Ако някой има поглед и/или мнение по въпроса и се сеща за алтернативи, нека да сподели. Предварително благодаря!

Зачетох се в темата и ми стана интересно. Аз няма да гласувам за любима марка синтезатор, защото нямам кой знае какъв опит. Но на много места ( и в други теми също ) срещам твърдението, че Ямаха са собственици на Корг, но просто ги оставят да да се развиват самостоятелно. А като чета в уикипедия - пише, че това е било така до 1993, когато, вследствие най-вече на добрите продажби на Корг М1, Корг си откупуват обратно акциите; и не съм срещал никъде инфо, че след това Ямаха пак ги купуват. : ''Yamaha Corporation has always been a major partner of Korg, supplying them with circuitry and mechanical parts. In 1987, shortly before the release of the M1 Music Workstation, Yamaha acquired a controlling interest in Korg's stock. The takeover of the company was amicable, with Kato drawing up the terms, and the two companies continued to independently develop their product lines and compete in the marketplace. After the following 5 very successful years, Kato had enough money to rebuy most of the Yamaha share back in 1993. Korg has since diversified into digital effects, tuners, recording equipment, electronic hand percussion, and software instruments.'' Части и клавиатури вероятно продължават да им доставят на договорни условия, но това не значи, че са подраздел на Ямаха. Ако някой има по-актуална информация - нека я сподели.

Аз за конкретния модел нямам наблюдения, но съм просвирвал разни китарки по магазините ( и акустични и електр.). Вчечатлението ми за марката е, че са доста добри за парите си като качество на изработка.

На мене много ми хареса интерпретацията на песента на Флойд. Хванал си настроението, евала! А за качествения контрол, какво да кажеме...Тъй като имплементацията му коства време и струва пари - при днешните обеми на производство и продажба, в последните години си е почти направо, ако не отсъстващ, то сведен до минимум. И за съжаление, при маститите марки понякога това е не по-малко фрапиращо от при бюджетните.

Да, мерси. Обаче и тази програмка ще е след еветнуалноа преинсталация и Уинвоус 7, тъй като не става на ХП - ''Does this program run on Windows XP ? No, LatencyMon requires Windows Vista or later. Because LatencyMon relies on ETW tracing it does not support any version or edition of Windows XP or Windows 2003 Server.'' Мисля си за нещо друго - аз така или иначе нямам проблеми със стабилността с advanced драйвъра, само дето АСИО4ОЛ е подобно стабилен, но дава с пъти по-ниска латенция на идентичен по големина буфер. Но голямата част от това идва от факта, че АСИО4ОЛ може да се нагласи на 96кхц от Гитар Рига, а когато е с advanced АСИО драйвъра - не може; а това сваля латенцията точно два пъти - от 8 на 4 мс при 192 семпъла например; Но аз и в двата случая ползвам Кайкуок картата; вградената звукова ИДТ - съм я забранил отвсякъде; а в характеристиките на Кейкуока си пише, че не може хем да се ползват и ИН и АУт-а на 96кх - или само едното, или само другото; и съответно хардуерно с джъмперчета отдолу на самото устройство се нагласяват килохерците; и като е нагласено с тея джъмпери на 48кхц - и като се нагласи от Гитар Рига UA-1G - advanced-драйвъра, и в падащото меню за нагласяне на килохерците дава само една възможност - само 48кхц, което е напълно логично, защото айдио интерфейса е хардуерно нагласен с джъмперчетата да е на 48кхц. Но, при същото положение, ако се избере АСИО4ОЛ от горното падащо меню, в падащото меню за килохерците вече дава и 96кхц и 192 дори . И съотвенто като се отметне да е 96 вместо 48 и латенцията, която дава спада от 8 на 4 мс. Което не мога да си го обясня логично. Та това ме кара да се мисля, че Гитар Рига и Асио4ОЛ правят някакви машинации и фалшификации и затова се съмнявам, че и резултатите за латенцията може да не са коректни. Ако някой позапознат има логично обяснение, ще съм му благодарен да сподели

''sardaesox'', това само за firewire карти ли помага тая програмка - latencymon? Мислиш ли, че и за ЮСБ Кейкуок, като моя интерфейс би помогнала?

''Седма струна'', ти на каква Операционна си? Прекалено нелепо ми изглежда оригиналният драйвър за джаджата си да работи по-калпаво от АСИО4ОЛ, не знам. Особено твоя интерфейс ми се вижда мноого сериозен!...Според мене има нещо в настройките, което пропускаме или комбинацията от версиите на софтуер + ОС + драйвър - не ни е оптималната комбинация. Вероятно оригиналният драйвър работи оптимално при някаква друга конфигурация, знам ли; или пък има някакви допълнителни настройки...? Това е направо нелепо, ако просто при всяко положение АСИО4ОЛ работи по-стабилно и с по-малка латенция от ''advanced'' драйвъра!

Хендрикс е бил правилният човек на правилното място в правилното време. Несериозно е да се отрича въздействието му върху развитието на ел. китара и върху китаристите след него; гледаме се филми, чели сме, слушали сме и т.н. Но наистина, кой знае какво би било, ако него го е нямало...? Ако някои имат гадателски способности, това е друг въпрос вече.. . По същата логика може да се запита човек - ако Чес Чандлър не го е бил чул случайно в някакъв ню-йоркски клуб и не го е довлякъл до Англия ( където явно средата е била благодатна точно за такъв артист по това време) и го е вкарал на голямата сцена, ''на първа линия'', щеше ли някой сега въобще да знае за него?

И аз го допускам това като вариант, но мисля, че е малко вероятно, драйвъра за Уиндоус 7 да се различава чак толкова от тоя за ХП. Драйвъра, който свалих от сайта и инсталирах, беше с 3 версии по-нов от тоя от CD-диска; т.е - претърпял е някакви промени от излизането на харуера. Рано или късно съм решил да правя преинсталация и тогава ще се види. По-скоро си мисля, че е въпрос на някакви настройки, ама главата не ми побира какви точно...

Здравейте, наскоро си взех юсб аудио интерфейс - Cakewalk UA-1G : http://www.rolandus.com/products/productdetails.php?ProductId=1089&ParentId=436 и го ползвам да свиря на ел. китара с Гитар Риг 5 на лаптоп с Windows XP32. Инсталирах му последният ASIO драйвър за Windows XP32 от сайта на Кейкуок. Също така имам инсталиран на компа и последният ASIO4ALL v2.11. От настройките на ОС навсякъде съм забранил да ползва вградената звукова карта ( IDT), а само Cakewalk-а и съответно в Гитар Рига си е само тя като ИН/АУТ опции. Много ми е странно обаче - като сменям от Гитар Риг-а през ''Audio and MIDI settings'' различните драйвъри, като го наглася да ползва ASIO4ALL, изкарва според показанията на Гират Рига - два до три пъти по-малка латенция ( обща - IN+process+out) на идентичен по големина буфер, отколкото, ако наглася да ползва специалния си АСИО драйвър, писан специално за този хардуер ( който Гитар Риг-а го познава като UA-1G)..? Което противоречи на всичко, което съм чел - нали специалният драйвър трябва да ''отпушва''реалните възможности на аудио картата? С АСИО4ОЛ драйвъра мога да докарам латенция от 4мс при 192 семпъла на 96KH настройки, което по никакъв начин не мога да по постинга със UA-1G драйвъра... И друго нещо ме озадачава - като ползвам специалния АСИО драйвър не мога реално да свиря на 96КХ режим - картата по принцип позволява на 96КХ или само да се записва, или да се плейва, тоест - ин или аут само, но не и двете едновременно. И съответно, на каквито килохерци си наглася картата - само такава опция ми дава и от настройките на Гитар рига. Съответно - свиря на 48КХ, защото на 96 не излиза звук. А, като включа АСИО4ОЛ - ми дава да си сменям - мога да качвам килохерците както си искам...? И съответно - като си наглася на 96КХ - и латенцията само от това пада два пъти, отколкото на 48кх.. Това дали е реално или Гитар Рига се бърка по някакъв начин и не показва реално нещата..? И друго забелязвам - има ефекти ( някои от метъл-дисторшъните предимно, но и разни дргуги), които както и да настройвам, увеличавам семпъл рейта, размера на буфера, пак си има бучене..Пък нали уж с хубава звукова карта със специален вход за кирата и т.н....? Някой по-запознат има и идея защо са тези аномалии? Аз ли не правя нещо както трябва, или..? Мисля си, дали, ако мина на Уиндоус 7, може специалният драйвър да работи по-добе? То това е съвсем нова версия на Гитар Риг-а - на няколко месеца, а ХП-то е ОС на 10-тина години вече...

Може от много неща да не излиза звук. Нещо, което се сещам - виж в панелчтето най-горе - вдясно, където е CPU usage; има tam един I/0 бутон - понякога той се изключва и байпасва ефектите; цъкни го него. Друго - трябва да дабълкликваш за да смениш ефект на Гитар риг 5, с един клик не става.

Музиката не е само техника ,смешко,ББ кинг е супер ултра мега техничар свирещ със 340 м/с (свръх звукова скорост) мей би??Тури си Уши на главата и чуй какво изразяват старите китаристи,музиката е настроение,не спорт,ама ми писна да го обяснявам на на БГ селски цепеняци с БМВ осма ръка и педало до дупка. Некой замислял ли се е Защо Хендрикс е дал толкова на съвременната рок музика - душа и сърце бе ,освен,че е бил нещастен,но това е Огромния китарист,па нищо,че е почнал с блус,некви негърски простотиЙ,дето не ги дават по талавизора. Колега, а по-леко с бутонките. Разбирам, че смяташ, че като сложиш някой обиден епитет по адрес на нещо, което не ти харесва или просто не можеш да осъзнаваш напълно, това придава повече тежест на това, което казваш и вероятно те кара да се чувстваш значим, ама недей да опошляваш темата с такива епитети за някой който не познаваш, само защото си имаш друго мнение. Естествено, че всеки си слуша и си харесва каквото си иска. То няма обективни критерии за това какво човек харесва. Това, че един слуша Хулио Иглесиас, а друг Стравински - прави едното по-добро от другото? Това са неща, които са строго индивидуални и зависят от това човек с какво е свикнал и по какъв начин, какви връзки между невроните в мозъка си на какъв е развивал и т.н. Естествено, че няма да мога да убедя баща ми и чичо ми, че Сатриани е не по-малко готин от Джими Пейдж и, че и в момента има изпълнители, които заслужават слушане; ама те са си свикнали с Флойд, Цепелин и Битълс и новите неща не им се струват никак вълнуващи; никой не може да ги съди, че изпитват удоволствие от музиката с която са израстнали... По същият начин както баба ми е свикнала със стари грасдски и народни песни и като слуша такива и е гот... ''Чувство'', викате..А дали вашето ''чувство'' е същото като моето, или това на някой друг? А съвременните Сатриани, Гари Мур, Бонамаса, Петручи, нямат ли чувство? Кой говори само за скорост? Но има нещо друго и някои тук, които явно не мислят в митологизми и освен с ''уши'' могат да погледнат на музиката по-аналитично, осъзнават. Някои хора разбраха това което исках да кажа. Музиката не е изключение от общият закон, че всичко в живота еволюира. Това, че някой е фен и си харесва ретро автомобили от 30'те години не означава, че една съвременна кола не е не е по-съвършена. Това, че сме свикнали да свързваме свещите с някаква романтика, не означава задължително, че трябва да сме срещу електричеството ( поне не и докато не намерим негов заместител . Наистина, трябва да се отдаде значение на факта, че старите ''майстори'' не са имали такова време за тренировки, нито са имали база данни от техники, стилове и влияния които да анализират и да развиват, както сегашните. То и никой не ги обвинява...Те са били продукт на времето си, както и сегашните на своето. По-новото обикновено стъпва на по-старото и го развива в някаква насока. Спорът ''стари'' срещу ''нови'' е малко несъстоятелен, защото в новите, вътре в тях, са старите, това е неизбежна еволюция. В крайна сметка виждаме, че всички взаимстват и крадат все от някой, както новите, така и старите. Интересно ми е нещо, колко от вас, гледайки и слушайки концерта на Гари Мур с Албър Кинг и Албърт Колинс ( негови учители в блуса ), им харесва повече звукът, техниката и чувството на последните, в сравнение с Гари Мур? Е, не винаги и не всички ученици надминават учителите си, но обикновено винаги има по някой, който в последствие става известен.

Според мене всичко на този свят еволюира и търпи развитие и в момента има китаристи, които чисто инструментално стоят на несравнимо по-високо ниво от ''иконите'' от 60-те и 70-те години. Просто те са ''стъпили'' на техните рамене ( и на раменете на много други) и могат да видят и да достигнат до нива, непосилни за старите китаристи. Моите уважения, и Хендрикс, Джими Пейдж и компанияса велики китаристи като влияния и като място в историята, аз също съм израстнал с тяхната музика. Те са се оказали на правилното място в правиното време. Но като техника има китаристи (като Сатриани, Гован, Aлбърт Лий и много други), които са достигнали инструментални висини, които ''дядовците'' просто не познават.

Да, аз ''подкарвам'' 5-тата версия без да правя нищо особено ( както и 3-тата преди това) на лаптоп със скапана звукова карта, а и предполагам и много други. Въпрос на настройки е. Не съм спец по настройките; забелязал съм, че трябва да се включи китарата в лаптопа преди да се пусни програмата; и друго - като включиш китарата - Уиндоуса изкарва едно прозорче и те пита както как да разглежда входа в който си включил китарата - даваш му да е ''line in''. Това е което правя. И третото е да идеш в настройките на самата програма и да му зададеш да използва Asio4all драйвъра, който значително намалява латенцията. Спомням си, че по дифолт беше активоран някакъв деуг драйвър, с който латенцията беше кололо половин секунда, не ставаше дори и за свирене на акорди. Вероятно има много други настройки,както по Уиндоуса така и по самата програма, които оказват влияние, но това са някои от базовите за да може да се свири.

Мерси за изчерпателните отговори. Аз като гледам тея 9.5" реадиус на фретборда са си някакъв стандарт за Фендер Стратокастърите. Доколкото видях, Само на Блекмор модела ( вероятно и на други ) е по-извит - към 7.5''. Вероятно за барета е по-удобно..или ? А пъв във Фендрския сайт Класик Вайб са с по стотина долара повече от другите ( Делукс и Витидж Модифайд ).

Здравейте, Доколкото знам за "Класик вайб'' моделите са казани и изписани доста добри неща - за изработката, за свиряемостта и за звука. Това само за Класик Вайб-моделите ли се отнася или за всички по-скъпи Скуайър-и? Знам, че различните модели имат леки разлики в дебелината на грифа, в адапторите, в дървото и т.н., което допринася за различно звучене, но това е по-скоро въпрос на предпочитания. Интересува ме общото качество на изработката дали е съпоставимо, или Класик-Вайб по някаква причина са над другите Скуайъри от същия ценови клас - над 550лв. Примерно - Squier Deluxe Stratocaster - http://bad_link.eu/product/111/squier-by-fender-deluxe-stratocaster-mn-pearl-white.html или друг по-скъп Скуайър: http://bad_link.eu/product/42/squier-by-fender-vintage-modified-strat-rw-cherry-sunburst.html Като цена са приблизително същите като от Класик Вайб-овете. Имам и още два въпроса: 1. - Всички ли Скуайър-стратокастъри са с извит, леко повдикнат към точките, дъгообразен фингърборд, както Фендер-стратокастърите? Всъщност аз не знам дали всички Фендери Стратокастъри са с такъв, така предполагам, може да има и с плоски фингърборди, но поне съм останал с впечатлението, че това е отличителна черта на Стратокастърите. 2. Как е качеството на тремоло системата на скъпите Скуаъри, сравнено с мексиканските Фендери-стратокастъри и съответно с евтините Скуайър-стратокастъри. Разстройват ли се много? Предвареително благодаря на отговорилите!

Абе, то е въпрос да се пробва и да се избере подходяща бройка - да не фалшиве, да не бръжди, да няма производвене дефекти и т.н; пък звукът- какъвто е такъв; за 100 лв..? Не, че съм ги виждал въпросните китари в Лидъл, но в днешно време продават евтини китари навсякъде ( и по музикални магазини и по неспециализирани магазини ). Напълно е възможно абсолютно същите китари да се продават и по някои от музикалните магазини за по 150-200 лв. От друга страна пък в един голям музикален магазин има доста повече избор и, особено, ако човек няма някакъв твърдо ограничен бюджет, може да си подбере нещо, което наистина му пасва.

За електрическа китара - много са наистина. Повечето от изброените в темата и мене ме кефят много. За акустична - в последно време най-любими са ми тея двамата балканци: Направо ми късат сърцето, особено на тоя концерт от линка... Трудно ми е да си представя по-красиво интерпретирана балканска музика на китара. А иначе и тези двамата са страхoтни: Strunz & Farah Повечето неща са им в латино-фламенко стил, но имат и по-източни залитания. А иначе - за Ди Мeола, Пако де Лусия и Маклафлин - то се знае...

Да, благодаря! Има доста интересни неща из линковете на тая тема; повечето от нещата там са директно качени в ютюб или са в писмен вид; аз сега гледам примерно нещо още по-мързеливо - ''JamPlay Lessons'' - над 10 часа видео; свалено си е на компа от торенти; предсвавлява серия от различни видеа - основна теория, настройка на китарата, нагледни обяснения на таблатури, стойка, техники на ръцете, гами, позиции, техники на свирене; жанрове; накрая има и няколко парчета разяснени.

Тази тема според мене би била полезна за всички, които не знаят ноти и не могат /или не искат/ да инвестират време и усилия да ги учат, а искат по лесния начин - да гледат някой как обяснява, да показва и да съветва. То в момента има хиляди такива видеа; почти всеки известен китаристси има видео/а в което показва тайните на неговата техника и стил. Но те като цяло са за по-напредлали китаристи. Има и такива, в които се обясняват основни положения и се започва от '' А Б''. Интересно би било, според мене, всеки да сподели, ако му е харесало някое такова образователно филмче - какво представлява, с какво точно му е харесало; и да даде името на филма на английски, та да може да се търси из интернет. И е добре да се спомене за какво ниво на напредналост става въпрос - за абсолютно начинаещи, за средно напреднали или за доста напреднали. Предварително се извинявам, ако има такава тема. Аз лично не успях да намеря от краткото търсене, което направих.

Aз също съм с много добри впечатления от евтините акустични китари на Ямаха - и дреднот типа, и чистите класически. Но последнят като влязох в музикален магазин направо останах удивен от едни френски кирати - LAG. Имаше един изрязан дреднот модел за 300 лв - страхотна свиряемост, струните му бяха толкова ниско, колкото и на ел. китара и се свиреше с невероятна лекота; тялото беше махагоново и звукът - също много добър, а и като цяло качеството на изработката изглеждаше доста сериозно. За малко повече пари имаше и модели със вградена електроника.

Благодаря на всички отговорили! Явно от тази серия ще е хепчето. Наистина май съм се объркал за цената - към 160 лв е 15 ватовият модел. 260лв е 20 ватовия, който обаче е май със същия говорител ( поне като размер са и двата с по 20см диаметър). ''Cube-40XL'', който е към 370лв вече е със 25см говорител, а иначе като размер на самото кубе е същия като ''Cube-20XL''. Така, че - вероятно ще е или 15-ватовия или направо 40 ватовия.

Здравейте, обмислям купуването не първото си кубенце; ще се ползва единствено за свирене вкъщи и гледам да е сравнително лесно преносимо - т.е. - леко и малко; в това ми харесаха освен това и дизайна и ефектите - напълно достатъчни за моите нужди на първо време; хареса ми и това, че може да се включва МП3 плейър и да се свири отгоре; цената също беше нелоша - към 250 лв мился, че беше. Евентуално по-късно може да си взема допълнителен ефект. Какво мислите за това кубенце и за марката Роланд при потребителският клас китарни усилватели като цяло в сравнение с другите такива? Как стоят като качество? Знам, че не са толкова наложени и популярни сред професионалните китаристи, като Маршал, Пиви, Вокс и т.н., но това предполагам, че няма връзка със евтините модели. Предварително благодаря на споделилите мнението си!

Ако не ме лъже паметта, мисля, че съм бях чел някъде, че оригиналната китара на Слаш във ''Appetite for destruction'' всъщност е японско копие на Лес Пол, а не оригинален Гибсън Лес Пол. Та коментара беше, че е леко парадоксално, че Гибсън в последствие правят Винтидж модел на китарата на Слаш от знаменития им албум, която, ...всъщност не е била Гибсън. На въпроса за избора - доколкото съм чел, японските копия на Лес Пол се смятат за най-добрите, а не разни Епифони и т.н. ( нищо, че са собственост на Гибсън ). Марки кат Греко, Бърни, Токай, Орвил и др. Те имат и много скъпи и качествени ( made in Japan) и по-евтини модели ( правени в Китай, Корея и т.н. ). Но като съотношение цена - качество - съм слушал, че дори и корейските и китайските за по-добри от Епифоните. По принцип обаче Лес Пол-а е сравнително сложна и съответно скъпа конструкция - така, че за 500 лв - не знам дали има такива животни.