Точно за това исках да пиша днес. За всички тия хора които не знам защо идват и защо си губят времето да са на концертите на такива велики музиканти.
Да защото имат покани (за без пари разбира се) и защото могат да се похвалят че са били на концерт на еди кой си много популярен музикант. Пък и да си бил на джаз концерт е някак - супер интелигентна работа. Защо да му се невиди фирмите които спонсорират даден концерт не се замислят малко на кого да ги дават тия покани - не коства много усилия да провериш аджеба на кого ще му е интересно и на кого не. Защото точно тия хора в много от случаите развалят цялото преживяване на тези които са си дали парите и са чакали тези изпълнители с години, а и може би не са вярвали че някога ще ги видят (тия дето сме се родили преди 1980). То не беше звънене на телефони, то не беше ставане, отваряне на врати, разговори по средата на парчетата. И за съжаление така е всеки път. За пляскането като на Златния Орфей няма да говоря. Да не говорим че светването на лампите е знак веднага да се юрнат да си ходят (кой пък в НДК го светва тия лампи). А е имало концерти при които музикантите са заслужавали да бъдат викани по 3-4 на бис. Но не би - светна лампата - аз си тръгвам.
Явно следващият път като отида на концерт в НДК (Джорж Дюк) ще си взема билет в оркестрината -дано поне тия кото са там, независимо че повечето и от тях са с покани, да им е интересно и да имат адекватно поведение.
