Тропчо

TONY, Baby Thomas- именно. В гугъл транслейт не го откривам, но доколкото знам "STU" е освирквам, обиждам на някакъв жаргон. Публиката взима дейно участие в "постановката" с бурни освирквания при неговите изпълнения, особено при импровизациите му върху "Лунната соната", но не само. Комуникацията между публика и музикант е уникална и просто усещаш и те полазва кефа, който изпитват и двете страни от тази заигравка. Всъщност, получава се толкова добре, че повтаря същия "театър" още няколко пъти, на други концерти, върху същото парче. Там публиката вече е подготвена за предстоящото и се получават уникални моменти. А това, че е зъл гений е извън съмнение.

За басистите, или добро, или нищо. На един концерт на Джо Сатриани в Сан Франсиско, впечатление ми направи някой си Стюард Хам (Стю). Даже го освиркваха, вместо да му ръкопляскат. Има някои попадения, човекът.

Ъ-ъ-ъ-ъ, може би по- правилното заглавие на темата е "Незаслужено пропуснатите". Те се равняват по най- добрите и не са по- лоши от тях, но не са успяли да блеснат, оставайки в сянка. ЦелтЪт е разширяване на периметъра. Аз си отбелязвам Guthrie Govan, Matteo Mancuso и Mike Dirnt , които са ми непознати, но ще се запознаем. Към електричарите- китаристи нямам особени забележки. но бих добавил Robben Ford. ...съвсем примерно.

Аз ще започна с пианото, щото съм пристрастен. Рейн Ранап съм го слушал и наживо в Латвия, но по- важното е, че ми се случи страхотен секс на негова музика, въртяна на един Юпитер и ролка ОрВо. Мисля, че е от доста неизвестните на широката публика пианисти, но с размах свири дори Рахманинов, когото смятам за Царя на пианото.

Темата е съизмерима с "Забавна простотия", може би с обратен знак, но си е същото. Кой е най- харесваният жив китарист, пианист, басист, барабанист... в момента? Според тукашната аудитория. Умишлено не използвам категорията "най-добър", щото е много разтегливо, относително и т.н.

Утре чакаме учител. Препоръчан от комшиите. Човекът ходи на място, може би няма собствено местенце, или го прави за улеснение на ученика... но изрично попита имаме ли класическа китара вкъщи. Е, имаме. Нямам си идея как ще накара синчето да си махне палеца от шеста струна, за да хване широкия гриф. Ще споделям тук впечатления.

Купихме Джаксъна. Купихме и карта 150 кинта, вързахме я към лаптопа, извадихме звук към слушалките, свалих от тавана един много як (за '80-те години на миналия век) касетрекордер, купуван от Сингапур и чакаме комшиите да изреват. Готиното е, че съм домоуправител на блока от 15 години и никой не иска да ме смени. а сега може и да ме натирят и да си изберат някой друг.

Нямаме равни в създаването на контролни комисии, които да контролират работата на контролните "органи". Няма да се учудя, ако се създаде и специализирано звено, което да контролира работата на тая контролна комисия. После и с Профон така. Че се опитват да вадят пари от мъглата (каквато е авторската музика) това е ясно. Бяха подгонили и автобусите от градския транспорт, че пускат радио. На мен ми искаха по 180 лв. на година, на брой търговски обект, за да пускам в тях музика от закупени с фактура оригинални дискове. Това преди 7-8 години. Наистина ще е интересно къде отиват тия пари, освен за заплати на служителите, наем на офиси, коли, гориво, режийни и прочее, и как се отчитат на Джако Пасториус, съвсем примерно? П.П. ...и кой ще плаща заплатите и работата на тези комисии...?

Такива екстри по мое време нямаше, но като знаеш, че си объркал на две места, а ти казват "супер беше, никой не разбра", напрао ти иде три дни да не излизаш от стаята си.

Какво се случи тук? "Патентовахте" ли парчето, имаше ли някакви пречки, последващи опити за плагиатство...? Къде можем да го чуем? И аз имам един "проект", споделен тук и ме интересува живо опитът на хора, минали по този път. Много ще ме е яд, ако някой ми го открадне или го реализира преди мен.

И аз, май се отказвам. От една страна си давам сметка, че солфежът е задължителен, тръгнах с видовете ноти, тактове, тонове- полутонове, минори- мажори... и в един момент прехапах долната джука. Аз също съм почнал с пианото и се усещам как до ден днешен си представям клавиатурата и я "редя" по грифа!! Процесът е бърз и го правя инстинктивно, но предполагам, че е неправилен и напълно излишен за бъдещ "китарист". Ахахаха, годишните промоции- концерти пред баби, дядовци, родители и приятелчета, наистина си бяха гадно преживяване.

Класическата си е с пластмасовите струни. Там проблеми нямам, аз си дрънкам на нея, щото още не съм научил синчето да не си държи палеца на шеста струна и грифът на класическата му иде широк😁. Въпросната китара си е акустична, предвидена е за метални. Дори е пирографирана с Харли Дейвидсън, Хеви Метъл и прочее яки ралти. Другаде е заровено кучето и ми се струва, че опираме до едни субективни фактори. Видях че "музикман" ми е направил подходяща за целта тема, ще я ползвам по предназначение.

За кратък миг си помислих, че Джо Кокър ще подкара "Джулай морнинг". Би било страховито. Принципно си прав.

Благодаря за изчерпателния отговор. Явно съм тотална консерва, но това нещо ще го опитам, май. Преди 20-25 години се опитвах да си записвам на касети акомпанимент и да свиря върху него, дейба! Както и да е, ся имам друг проблем със синковеца, щото в момента си обясняваме какво е А, C, G (това са трите акорда, които е фанал от нета) не знае какво е До-Ре-Ми-Фа–Сол... ама си е харесал електричка Джаксън за 600 кинта. Сега се чудя да му го купя ли, за да го отдалеча от Плейстейшъна, на който седи по цял ден. Хора, как се оправяте с вашите деца? Как ги учите? Вие ли ги учите или ги пращате на курсове при други, да им берат гайлето...? Ама, това май е за друга тема. То си е за друг форум, де! Извинявам се, леко емоционален съм. Да си призная и на две мастики.

За лека нощ. Пък и да натрупам малко точки, та да харесам някои наистина готини постове.

Нящо ми понамирисва... ама моят синковец (17 годишен) ми се оплака, че май трябва да сменяме кемането. Почна с това, че за два дни го е настройвал пет пъти и май струните са за смяна (Еликсир за 20 кинта на две седмици) а след коментара ми, че телени струни няма как да отпускат, вече сме на фаза да сменяме китарата. Минах наум как китара може да "отпуска", та да питам и тук. Грифът поддава, ключовете се развиват, струните се разтягат... ? Китарата е кухарка, захващането преди магарето не е с "клинове" а е фиксирано.

Да разбирам, че вместо да си записвам акомпанимента, или да си търся някой, дето да ми го "държи" (нямах онова предвид) и после да си карам върху него "соловата партия", и после да си ги запиша двете, за да им добавя.... бамумайката, това нещо ще ми генерира подходящ фон, върху зададени основни параметри? Нещо като човекът- оркестър с йониката по сватбите и едновремешните войнишки изпращания? Питам, преди да задълбая в тази материя. Имам някакъв спомен, че Майк Олдфилд е изфабрикувал по подобен начин "Тръбни камбанки 2" май беше, ама неговото студио за толкова милиони да са го вкарали в безплатен софт... напрао ми звучи гадно.

Е, ся... Брит Флоид направиха някои неща... на някои моменти дори изтръпнах. Виж, Даиър Стреитс в НДК, преди няколко години си беше пълен блъф. И на него бях. Това няма значение. Не приемам музиканти, които нямат собствено присъствие. Всичките "Грами" на Хулио Иглесиас са върху кавъри. Ибаси музиканта, майна!

Вчера бях и на концерта на Форти Фингърс, на Античния театър... Не че мога да свиря по- добре от тях, ама останах с едно впечатление на халтура и ширпотреба. Вие какво мислите за подобни изяви?

Опитвал съм с Sounhound и Shazam и Amarok. Ще трябва да доизпипам доста елементи, за да го разпознаят. Изкуственият интелект по- широка база данни ли използва?

Ахааааа, значи за кучета и котки може...

Усещам, че напира въпросът "Къф беше тоя кенеф, къф купон?", затова ще си кажа предварително. Съавторите на това парче сме двама. Наистина беше купон, пикаеше ни се и на двамата и решихме да го направим заедно. Облекчението дойде отвътре, акустиката беше добра и останахме в кенефа, докато не ни притропаха на вратата други нуждащи се. Матейката отдавна забегна в Германия, предложих му съавторство, но той ме отряза с "давай, прави го, върхъ си, аз съм зад теб", сиреч ми тегли майните. От известно време една муза ми се е заплела в буйните къдрици и това преживяване, отпреди трийсетина години, ми изплува така: Бирата бе твърде сладка Беше и приятно хладка Вкарахме със теб по пет Тръгнахме на тоалет Пред вратата двама, спрени Правим се на джентълмени Ти приклекнал, аз с допрени колена Стискаме маркучи, ама докога Погледите казват всичко май Двамата се втурваме със кяй Гащи долу ох че кеф Чак прелива тоз кенеф От душа дойде рефрена Огласи навред терена Шъ пикая, как ми се пикае Изпиках се, пак ми се пикае.

^ Не бих асоциирал подобен каламбур с творчеството на този титан на българската естрада и политика. Парчето тръгна от един кенеф, на един купон преди 30 и нещо години. Явно ме е налегнала "жалба за младост", щом посягам към него. Очаквах доста по- саркастични и заслужени реакции, явно тук сте изключително възпитани хора, за което съм Ви благодарен още веднъж.

По някаква причина Ютуб не ми приема клипа.

Друго имах предвид, но благодаря за съветите. На първия ми пост има един ухилен... би ли се представил?