Тропчо

Дръпнах *.rar файла, благодаря ти от името на новогодишната компания. Тази вечер нямам време, но тези дни ще преслушам нещата. Сигурен съм, че ме очакват незабравими мигове! Бъди здрав!

Е, аз ще подбера и някои от класиките- Радка пиратка, Камъните падат, Кондьо... Там, имам някакъв шанс да се справя. Не вярвам липсата на най-най-най новата продукция да ме провали в начинанието. Пък и, тези неща се пускат в тази фаза на купона, в която повечето участници са в специфично състояние... Както и да е. Спирам, щото си прося шамарите вече. Благодаря за съдействието. Бих почерпил при първа възможност.

Еха! Дори не смеех да се надявам на подобна помощ! И аз бих могъл да пообработя съответните клипове, но ценното, в случая, са заглавията. Там хабер си нямам. Само аудиото ми трябва- да! Нещата ми трябват за края на декември, не е нещо спешно. Когато можеш.

Не знам в коя друга тема да попитам, а проблемът е сериозен, макар и не спешен. За Нова Година ще си правим дъртешко парти и единодушно ме набедиха да се заема с музикалното оформление. С повечето неща, мисля бих могъл да се справя, включително с амбиент, старо диско, чилаут и т.н. но едно от семействата си падат и по чалгата, а тук, за съжаление, съм тотален ръб. Някой би ли рискувал да ми препоръча нещо като топ ъф дъ бест десетина, не повече, актуални към момента парчета в тази област, с които да изпъкна като всестранноразвита личност? Не ме бийте много и предварително благодаря на отзовалите се.

^ С тоя "накутреник" малко ми докарва на един друг, дето също много го обича и свири в "една октава по- бавно", както викаше един.

^ Е, тъй де! То, то по ония времена музиката не се пускаше от Ютуб. Без 3-4 куфара с дискове и детски рожден ден не можеше да направиш. Либърти е 14-то парче точно от този диск. Не че съм му голям фен на Вай, но има някои попадения, а тогава бях решил да изтормозя хореографката на модната агенция, щото беше симпатяга. За подобни мероприятия, често ползвах и един друг... ъ-ъ-ъ-ъ, ученик на Сатриани, да го наречем, но със собствено излъчване, някакси...

Ако щеш вярвай, това парче го пуснах на едно ревю на мъжки ризи. Беше 2002 в хотел "България" и им казах на манекенките- стъпвате през такт. Почти нормално ходене, демек. Ники Кънчев беше почетен гост тогава. Завършихме с Либърти на Стив Вай, конфети, гърмежи....

Не знам какво цели въпросът, но ако изходим от понятието "известна група" и се абстрахираме от факта, че са германци... ...всъщност, по това време си бяха топ ъф дъ бест и диктуваха модата в поп- музиката. Чак съм се изненадвал как групи като Гумбай Денс, Сарагоса Бенд, Алфавил... може да са германски, дейба!

Като започнеш от вида облицовка на стените, разположение на говорителите и стигнеш до ухото, евентуален "фокус". Влизам в среднощен пианобар (все още ми се случва) с всичките им професионални тонколони, ако не съм на шише скоч, едва ли бих ги изтраял. Е, тук идва на помощ ухото (не ушната мида с каналчето и тъпанчето) което поема всичко на пияна глава. Като минат два дни, мога да слушам и оценя нещо като Дулче Понтес или Шопен. Макар и не на толкова професионално озвучаване.

Малко встрани, но студентският ми съквартирант се будеше много трудно сутрин. По принцип, беше съвестен и редовен студент и ИСКАШЕ да ходи на училище. За целта, беше домъкнал един допотопен будилник, който можеше да вдигне и мъртвец. Отделно от това, слагаше го в една тенджера и я захлупваше с капака наполовина. Мамка му, не знам това еднообемен или различноообемен резонатор беше, но сутрин скачах с желанието да убия някого. Всъщност, разпространение, дефракция, интерференция... са пределно ясни на гола поляна, бучната пръчка или две, максимум три. При тонколоните, ми се струва, че нещата опират до една друга наука и много, много, много опит. Нещо като аеродинамиката. Докато не го туриш в тунела, мое да си смяташ векове и да не го сметнеш.

Предполагам, че е излишно да вкарваме в каквато и да било класация Джеф Бек. Тоя свири, каквото му подадат и според с когото свири. За мен е чудесен инструменталист и техник, но няма собствено лице.

Покрай популярните хави на Кени Джи и Дейвид Санборн, нормално пропускаме един титан на саксофона. Jay Beckenstein

Моите са в едни кашони в мазето на майка ми, барабар с Респрома. По спомен, отпреди дестина години, когато се пренесох в поредния апартамент, звучаха добре и мисля да ги извадя.

Бая дърт Респром и колонки Амфитон. Всъщност, може и да си въобразявам, че усещам разлика.

За слушане на losless audio става дума точно. Евентуално и споделяне. Мисля че имам какво да предложа. Благодаря за насоките, ще разгледам. Всъщност, ще ти отговоря след минимум още 748 секунди. Явно, много начесто пиша.

Колкото повече одъртявам, толкова по- капризни ми стават ушите. Не е баш за тук въпросът, осъзнавам го, ама по- подходяща тема не видях, а е безсмислено да отварям нова. Та-а-а-а-а, има ли платформа, група, място... където се споделят некомпресирани музикални файлове?

Следях отблизо организацията и имах идея да се присъединя. Само че, състезанието по пушене на лули в Пловдив се състоя, въпреки някои перипетии. Дано сте си изкарали добре, като нас. Може би, следващия път.

Не знам какво мислите за подобни изпълнения. По принцип, мен ме "помпят" с ентусиазъм, поне в началото, но реално погледнато са си кич-култура, откъдето и да го погледнеш. Дори каките от "Бонд" и Ванеса Мей ми звучаха мъ-ъ-ъ-ъничко по- на място.

TONY, Baby Thomas- именно. В гугъл транслейт не го откривам, но доколкото знам "STU" е освирквам, обиждам на някакъв жаргон. Публиката взима дейно участие в "постановката" с бурни освирквания при неговите изпълнения, особено при импровизациите му върху "Лунната соната", но не само. Комуникацията между публика и музикант е уникална и просто усещаш и те полазва кефа, който изпитват и двете страни от тази заигравка. Всъщност, получава се толкова добре, че повтаря същия "театър" още няколко пъти, на други концерти, върху същото парче. Там публиката вече е подготвена за предстоящото и се получават уникални моменти. А това, че е зъл гений е извън съмнение.

За басистите, или добро, или нищо. На един концерт на Джо Сатриани в Сан Франсиско, впечатление ми направи някой си Стюард Хам (Стю). Даже го освиркваха, вместо да му ръкопляскат. Има някои попадения, човекът.

Ъ-ъ-ъ-ъ, може би по- правилното заглавие на темата е "Незаслужено пропуснатите". Те се равняват по най- добрите и не са по- лоши от тях, но не са успяли да блеснат, оставайки в сянка. ЦелтЪт е разширяване на периметъра. Аз си отбелязвам Guthrie Govan, Matteo Mancuso и Mike Dirnt , които са ми непознати, но ще се запознаем. Към електричарите- китаристи нямам особени забележки. но бих добавил Robben Ford. ...съвсем примерно.

Аз ще започна с пианото, щото съм пристрастен. Рейн Ранап съм го слушал и наживо в Латвия, но по- важното е, че ми се случи страхотен секс на негова музика, въртяна на един Юпитер и ролка ОрВо. Мисля, че е от доста неизвестните на широката публика пианисти, но с размах свири дори Рахманинов, когото смятам за Царя на пианото.

Темата е съизмерима с "Забавна простотия", може би с обратен знак, но си е същото. Кой е най- харесваният жив китарист, пианист, басист, барабанист... в момента? Според тукашната аудитория. Умишлено не използвам категорията "най-добър", щото е много разтегливо, относително и т.н.

Утре чакаме учител. Препоръчан от комшиите. Човекът ходи на място, може би няма собствено местенце, или го прави за улеснение на ученика... но изрично попита имаме ли класическа китара вкъщи. Е, имаме. Нямам си идея как ще накара синчето да си махне палеца от шеста струна, за да хване широкия гриф. Ще споделям тук впечатления.

Купихме Джаксъна. Купихме и карта 150 кинта, вързахме я към лаптопа, извадихме звук към слушалките, свалих от тавана един много як (за '80-те години на миналия век) касетрекордер, купуван от Сингапур и чакаме комшиите да изреват. Готиното е, че съм домоуправител на блока от 15 години и никой не иска да ме смени. а сега може и да ме натирят и да си изберат някой друг.