darmonko

Прилича на отлепване по периферията на камбанката, но от снимките не мога да се ориентирам дали е точно така. При производството чинела го сглобяват от две парчета метал - едното е камбаната, която е масивна и дебела, а другото е по-тънък и еластичен диск, от който се оформя свода и периферията на самия чинел. Двете части се съединяват на преса при висока температура, така, че да се споят, а после струговането изчиства границата между тях и чинелът изглежда като цяло парче метал. Така се правят всички ляти чинели от висок клас. Винаги съществува риск спойката по ръба на камбаната да не издържи на яко млатене заради разликата в еластичността на двете части - особено ако се свири с рамото на палката по свода на самия чинел, където се намира границата между двете парчета. Лошото е, че веднъж започнало това сцепване няма как да се спре и както каза Вихрен чинелът ще бръжди все повече, докато накрая не се счупи съвсем. При много внимателен оглед се вижда къде точно е границата между двете части - като се увеличи съвсем пукнатината може да го изрежеш по границата и да си ползваш само камбанката като някакъв ефект подобие на зил-бел.

Един съвет - ако никога не си озвучавал барабани, недей да се заемаш сам. Търси помощ от някой, който го е правил и разбира. За да звучат добре барабани на живо трябва да се съобразят много фактори, който са специфични и индивидуални и се научават с опит - какво е помещението, с каква техника разполага клубът, и най-вече какъв звук търсиш ти специално и групата като цяло. При микрофоните важи правилото че има два вида - евтини и качествени. Според мен обаче не е оправдано за свирене в български клубове да купуваш скъпи микрофони, особено ако ще разчиташ на пулт, стъпала и колони от заведението. В повечето случаи ще свириш в заведения, където озвучаването става с каквото има или в по-добрия случай с каквото е домъкнал озвучителят. Затова добър вариант са нискобюджетните оферти за комплекти - има примерно SHURE PG за 300 евро или дори FAME за 166 евро в Мюзикстор. А ако свириш в клуб по-малко от 2 пъти в месеца даже и тези не си струва да си купуваш. За мен озвучаване с тригери има смисъл само тогава, когато барабаните са някакви скапани кофи, които не могат да извадят чист звук (например първото ми дърто амати с кожи амати). Или пък ако търсиш някакви ултрамодерни електронни ефекти, които да няма откъде другаде да дойдат, освен от модул.

Ехеее и аз да науча нещо ново Тцтцтцтц и аз не го знаех това... явно съм се прецакал да хвърля толкова пари за висок клас чинели, можело е да мина само с едни по-хубави стойки :hysterical: Пък и друго научих - че звукът може да се измерва в проценти. А сега по темата - не са лоши като за начинаещи барабанисти без претенции за професионален звук. Аз имам такъв сплаш 12'', но не го използвам - има висока атака и почти никакъв състейн, доста дебел е за сплаш и за да разпръсне хубаво трябва да го удариш по-силно, съответно не става за ситуации с тиха динамика. Би бил подходящ за метъл сплаш примерно, в комбинация с други големи дебели и шумни чинели. Иначе е здрав и носи на бой. В редките ситуации, когато го използвам, само в репетиционни условия, го стаквам в комбинация с един китайски Wuhan 12" отгоре. За същите пари съм виждал по магазините чинели Стаг с много по-добър звук, но при тях пък е въпрос на проба - някои чинели са сполучливи, други не. При Пейст хубавото е, че качеството на всички е еднакво.

И в моя списък това е следващата покупка... много добро пиколо

При мен се случи така, че в първите години, когато още формирах техника, нямах алтернатива и се упражнявах само върху меки повърхности (дунапренени възглавници). За сила и издръжливост на ръцете това е голям плюс, но формира нереална реална представа за повърхност, върху която се свири. След това ми отне доста време да се наглася към отскока на палката от кожата на барабана и имах проблеми с контрола и най-вече с динамиката. Според мен аналогично нещо би се случило и ако бях формирал техниката си върху по-твърда повърхност (например дъска), само че тогава при свирене на барабан щях да имам проблеми с бързината и издръжливостта. Най-добрият възможен вариант си е човек да се учи на барабан - в крайна сметка това е инструментът, на който свирим, а не възглавница, дъска или гума. Заместители може да се ползват с коригираща цел - примерно меки повърхности, за да повишим силата и издръжливостта и твърди, за да подобрим контрола, но не и като нещо, което да замести барабана.

Колегите от София да кажат, аз в България не съм виждал такива. Особено от фосфоресциращите бих си купил ако някой внесе, а и цената на китайския производител е доста народна... но наистина не съм виждал. Даже в Томан и Мюзикстор не намирам - явно трябва да се пазарува от САЩ или Китай

Ееее с тази тема си върнах стари тийнейджърски спомени от 2-те години свирене у нас в панелка на 4-тия етаж. Чак им се чудя на комшиите как до полиция не се е стигало, само до остри протести и гневни погледи . От време на време съседът отдолу се включваше като перкусионист по радиатора уж в знак на протест, ама аз му повтарях ритмиките и си правехме дуети. Иначе както и да изолираш звука вибрациите си остават и ако имаш съседи имаш и проблеми

По принцип има пластмасови палки, виждал съм, но на мен лично са ми неестествени и не ми харесват - ето разгледай. http://www.alibaba.com/showroom/plastic-drum-sticks.html Има и разни други изгъзици като фосфоресциращи и дори с LED-ове, които светят на тъмно. Щом ги искаш за рототоми, значи най-вероятно става дума за фолк заведение, където със светещи ще се получи добро шоу. Друг е въпросът доколко са здрави и надеждни... Иначе тихо свирене става с всякакви палки - въпрос на техника и контрол, по-добре си насочи усилията в тази насока. В почти всяка школа има упражнения за динамика, които ще ти свършат работа. Все пак звукът излиза от рототомите - с каквото и да ги удряш, ако млатиш здраво няма как да се получи тихо. Купи си по-леки дървени палки и се упражнявай, следи за общата динамика на оркестъра и контролирай своята спрямо нея....

Следващите редове са ЛИЧНО МНЕНИЕ, с което не обвързвам никого и не представлявам някакви търговски интереси! Признавам си, че за първи път виждам такава серия на Фейм и поне от снимката на външен вид ми харесва. Обаче все пак това е само снимка - трябва да се видят на живо. И най-вече да се чуят. Mapex MBirch съм ги чувал и звучат добре за цената си. И двата модела са правени в Китай, така че качеството на материала сигурно е сходно, но все пак Мапекс са си световна марка и предполагам при тях изработката е по-добра, защото си имат наложени стандарти. От друга страна при Фейм, като при всички китайски производители, виждам тенденция да се копират елементи от големите марки. Окачването на томовете е независимо от касата, което първоначално беше въведено от DW. За мен лично това е голям плюс. В държачите на томовете има голяма прилика с тези на Ямаха (ябълковидната сглобка), а скобите за окчаването им са нещо средно между Тама и Мапекс... общо взето "сбирщайн". Ако тези неща са направени с прилично качество може да се окаже, че са събрали добрите идеи от всички марки на едно място. Но то така е и с китайските коли - на външен вид приличат на Мерцедес, който се е чифтосал с Тойота, но отвътре си е евтино и некачествено. Основната разлика, която виждам, е в дебелината на корпусите. И при двата модела са 6-слойни, но Фейм-а е дебел 12 милиметра, докато Мапекса е 7,2 милиметра (поне така пише в спецификациите им). Това е много сериозна разлика (66%) и ме навежда на мсълта, че при равни други условия Фейм ще имат повече атака и по-малко състейн, отколкото Мапекс и като цяло тонът им ще е по-висок. Това значи, че при озвучаване с кофти микрофони и липса на добра еквализация (каквито обикновено са условията в БГ-клубовете), ще звучат по-плоско. От друга страна при Мапекс-а по-тънкия корпус ще вибрира по-дълго, а вътрешният диаметът на барабаните ще е по-голям, което позволява излизането на по-ниските честоти, а именно те правят звука плътен и жив. И така: Фейм: + добър външен вид, (поне от снимки приличат на висок клас барабани) + Свободно окачени томове без дупки и железа в касата + Много добра цена - Неизвестно (поне за мен) качество на изработка. За хардуера им имам впечатления че е добър като дизайн, но доста чуплив. - Дебели корпуси, което по лично мои предпочитания е недостатък Mapex Mbirch: + По-тънките корпуси + Световна марка, с наложени стандарти за качество (колкото и да е евтина серията) + Доста по-голямо разнообразие от допълнителни компоненти, с които да се обогати комплекта впоследствие и по-лесно достъпни резервни части - Касата е пробита отгоре и от нея стърчи грозен том-холдер. Лично аз предпочитам другият вариант. Но естествено нищо не пречи и на Мапекс-а да му окача томовете на стойки и да запуша дупката на касата. - По-висока цена (макар и малко) Ако трябваше аз да избирам между двата, бих взел Мапекс.

Уважаеми колега emo_tion1, 1. Говоря от името на себе си, когото познавам. 2. Не съм наклеветил никого, защото никого не съм назовал по име. Бих могъл да назова имена, но не е етично, затова използвам събирателен образ вместо конкретни имена. Ако считаш, че това е клевета спрямо теб лично и конкретно - не е така. 3. Считам, че не петня своята репутация като предупреждавам други музиканти за евентуалните подводни камъни, на които могат да се натъкнат в процеса на самопродуциране. Напротив - смятам, че споделянето на опит е начин да предпазя други хора от грешки, които биха им стрували пари и нерви. 4. Това кой какво е правил не е за негова сметка, а за сметка на този, на когото го е направил. 5. Когато си презаписал и разпространяваш дадена песен със запазени авторски права, всеки адвокат може да докаже, че го правиш, за да спечелиш от нея. Затова авторските права се откупуват, а телевизиите не излъчват клипове на кавъри без откупени авторски права. Това важи до някаква степен и за YOUTUBE, въпреки че там можеш да видиш любителски кадри от всякакви концерти, на които снимането уж е забранено. В най-лошия случай продуцентската компания на оригиналния автор ще има официално представителство в България, което ще заведе дело в нашенския съд. 6. Явно специфичният ми начин на изразяване не е бил достатъчно ясен, което приемам за недостатък на своя пост. Опитах се да вложа малко чувство за хумор, което, естествено, не всеки е длъжен да долови.

Тогава много внимавай, че такава one-hit звезда от 80-те сигурно вече клони към средна възраст, изпил е спестяванията си и сега по цял ден рови из youtube, за да намери и осъди някой, дето се е сетил да му прави кавъри, без да си откупи авторските права. С поста си не целях да се заяждам, просто знам как хиените от бизнеса (аранжори, студийни работници, оператори, монтажисти на клипове и т.н.) обичат да им падне в ръцете някой самопродуциращ се изпълнител. Нещата се проточват във времето, първоначалните пазарлъци се изменят, поставят се условия за още пари и накрая като кажеш "аман" ти дават тракове и видеоматериал с ниско качество и негодни за употреба от други техни колеги. Има два начина да постигнеш това, което искаш: 1. Правиш си всичко сам и разчиташ минимално на външна помощ. Доста по-евтино, но изисква да разбираш поне малко от комозиране, аранжиране, звукозапис, мастеринг и т.н. 2. Вадиш голям бюджет и ползваш услугите на високо платени, но качествено работещи специалисти. В София, където си, при добро заплащане от твоя страна си вършат работата добре.

Пич, ти още не знаеш как ще звучи песента ти, а вече коментираш ефекти в клипа... Още повече че тръгваш с кавър а не с авторска песен - само заради това ще ти излезе доста по-скъпо, защото ще трябва да си купиш авторските права, иначе никой няма да го излъчи. Но това не е най-големия проблем... Доколкото схващам искаш да направиш нещо комерсиално, което се търси, с което да хванеш окото и да почнат да те въртят по телевизиите. ОК, за да го направиш ти трябва добър аранжимент, качествен аудиозапис и що-годе сносен клип + много PR и раздухване каква "обещаваща нова звезда" си. Да речем 15-17 000 лева (1500-2000 лева за аранжимента и обработката, 15-20 студийни часа запис, които са по 70-100 лева + поне 5 000 лева за снимки и монтаж + още поне 4- 5000 лева за ПР). И това е при положение, че чисто в професионален план знаеш какво искаш да получиш като резултат и как точно се прави това. Дори и да имаш такива пари, само с тях не става. За примери мога да дам мнооого родни "звезди" с голям бюджет и нулев интерес към тях. Иначе никой няма да откаже да ти вземе парите за звукозапис, клип или разпространение, но... имай едно наум

За мен тактуването (броенето) е много полезно, а мисля, че за всички музиканти е задължително. 1. Помага ми да се ориентирам в структурата на това, което свиря и така по-лесно я помня. За целта както каза @evans, разделям големите части на по-малки и ги помня в комбинации. При всяка група от 4 такта на първо време вместо "1" си броя номера на такта, който започва. Примерно 4 такта в размер 4/4 с пулсация на осмини е "Първи-и-2-и-3-и-4-и-Втори-и-2-и-3-и-4-и-Трети-и-2-и-3-и-4-и-Четвърти-и-2-и-3-и-4-и" 2. Помага да се поддържа темпото, което е голям проблем на много барабанисти - особено при парчета с паузи и различни по динамика части 3. Много е полезно когато се преброи като трйности и това, което свирят другите инструменти - ориентираш се в аранжимента и избягваш грешки на места, където другите свирят заедно нещо определено. 4. В ситуация на някаква импровизация например винаги броя тактовете и групите и следя солиращия инструмент, като се опитвам да прихвана някакви повтарящи се при него фрази. Особено ако солиращият музикант умее да изгражда и развива солото, такива фрази се повтарят с малки вариации и то обикновено в една и съща част на тактовата група (примерно някакъв синкоп на 2-ро и 3-то време от всеки 4-ти такт). Така като дойде следващия такъв момент може да се изсвирят същите трайности заедно с него или да се подчертаят с някакъв анцент. Същата комбинация може да се направи и с баса, докато някой солира отгоре, за да се раздвижи схемата. 5. Мноого мноого други причини, най-важнта от които е да знаем какво свирим и да гледаме няколко такта напред...

Наистина звучи малко запушено не само при барабаните, а парчето въобще. Предполагам, че нарочно са го пуснали с малко по-ниско качество, за да е само teaser за това как ще е ориентиран стилово новия албум, а като излезе той качеството ще е друго. И естествено който го иска ще трябва да си го купи

За чупене на чинели не са ти необходими палки за 100 лева - става и с обикновена метална тръба В мюзикстор струват 35 евро + още 15 евро за доставка до България. Отделно консумативите за тях (връхчета и пластмасови обвивки) също струват пари и е нужно да се сменят. Прав е колегата, аз освен от колекционерска гледна точка не бих си купил такива палки. За хора като Улрих и Джордисън няма проблем, защото бюджета им за чинели не е ограничен, ама за мен има, щото чинелите са ми скъпи във всеки смисъл За тия 100 лева на твое място бих си купил едно соло барабанче да си упражнявам рудименти вкъщи

По-рано сврех с гуменки - онези китайските с тънките подметки и характерната миризма като ги купиш. През последните години се появиха едни маратонки с равна и много тънка подметка, много неудобни за ходене, но за свирене са ми идеални. Едни такива си ги пазя само за свирене. Виждал съм Върджил Донати, Акира Джимбо и Томас Ланг да свирят с подобни. В редки случаи на репетиции си свиря с обикновените маратонки. Избягвам да свиря с обувките, с които ходя по улицата, защото не искам да си намажа педалите с някоя кучешка изненада или дъвка, още повече че понякога в грайферите остават малки камъчета, които после драскат. С ръкавици не ми е удобно а и ръцете ми не се потят толкова че да се налага да ги мажа с пудра, вакса и другите такива продукти.

Да, боят не е решение за културните, а е решение за идиотите.Когато си имаш работа с идиот, трябва да предприемеш мерки като за идиот - трябва да го биеш, за да му остане спомен и да се поучи, доколкото е възможно. Как иначе, ако не с бой, можеш да обясниш на едно говедо, че мястото му не е сред хората? То като е говедо едва ли ще схване някакви разумни аргументи... Затова с лопатата по главата

Бих препоръчал Амбасадор - добре си пасват с Пинстрайп като бойни. Дипломат също може, но става голяма разлика в дебелината и така дори на хубави барабани настройката става трудна. Оригиналните кожи на които пише Сонор също се произвеждат от Ремо, само сменят надписа. Но въпреки това не са с качеството на истинското Ремо - все пак хората си пазят бизнеса. Съвета ми е да си поиграеш с настройката преди да си хвърлиш парите за нови кожи, защото в повечето случаи това няма да елиминира дрънченето. Най-вероятно соло барабана и томовете са настроени на близки тонове. Други възможности са пружината да е калпава или пък леглото на пружината в барабана има някакви неравности, но в 90% от случаите резонансните кожи са настроени на близки тонове със солото и го активират. Почни настройките от касата, след което натегни солото така че да се получи хубав голям интервал между него и касата. След това започни да настройваш резонантните кожи на томовете - ако искаш ниски рокаджийски барабани почни от най-малкия към най-големия, а за високи с повече атака от най-големия към най-малкия. Избирай интервалите, които най-малко активират солото. Докато го правиш бойните кожи трябва да са заглушени. След като си настроил резонансните обърни томовете и почвай бойните. При Пинстрайпа хубавото е, че сам си се настройва - само са изгладиш бръчките по краищата и почва да си звучи сам. Може да викнеш на помощ и някой по-опитен да ти помогне...

Remo Pinstripe Clear е класика в рока, бих ти препоръчал тях. Доста години свирих с такива. Предимствата им са в добрия баланс, който позволява да се постигне добър звук дори и на некачествени барабани. Доста са подходящи и за записи, тъй като няма досадни кънтежи, които да пречат. Сега в момента съм с Remo Emperor Clear, но си пазя пинстрайповете за специални случаи. За Evans Hydraulic нямам толкова подробни наблюдения, но мога да кажа че освен здравината нямат друга силна характеристика. Звучат ми запушено и извън баланс, малко като кожите "амати" от старите барабани, само че по-дебели... Освен това ми се струват по-твърди като материал, в смисъл не са толкова гъвкави както ремото и палката отскача странно... но като се свикне с тях това не е проблем. Това разбира се е мое лично мнение, всеки си има предпочитания

Браво, замо че аз те бия с 10-тина дни - още със стартовия пост на темата заложих на Манджини. Това в рамките на добрия тон разбира се Радвам се за избора, наистина това е точният човек за тази група с точния заряд и енергия... Техническите му качества и музикалност няма смизъл да се коментират - известни са на всички! А аз продължавам да се кефя на тази група и вече с нетърпение очаквам да чуя какво са записали тая зима. А защо не и да ги видя на живо в този състав Радвам се и че предизвиках интерес и размисли у съфорумниците с тази тема, тъй като коментарите тепърва предстоят, оставям на модераторите да преценят кога да я закрият.

Честно казано не очаквах да го обърнат на реалити шоу, още повече след напускането на Портной, защото постоянното документиране на всичко което става в бандата си беше негов патент. Но пък се е получило добре. Майк Манджини най-много ми хареса и затвърди първоначалната ми прогноза че ще е той. Имаше собствено присъствие и енергия, каквато търси тази група. Дерек Роди просто не е за такава музика - личеше си, че се насилва. Върджил Донати беше невероятен в техническо отношение, но може би точно това дойде малко в повече. Ако беше преди 10 години това прослушване може би той щеше да е човекът, но сега... Томас Ланг заема второто място за мен. Технически беше невероятен, вкара своя интерпретация, даже си беше позволил да махне единия том, чувстваше се комфортно. Единственото му липсваше енергията и емоционалния заряд, стори ми се че изглеждаше прекалено концентриран. Марко Минеман ги може нещата, ама просто не е за тая банда. Иначе има и техника и свой стил, но това сценично присъствие е по-скоро за Блинк 182 Очаквам с нетърпение третата част

Много хубава тема - определено има много кражби в българската музика. Оказва се обаче, че има и другия вариант - световноизвестни автори да крадат български парчета. Преди няколко дни по някакво радио чух мотив, който ми е познат като песен на Дейв Матюс бенд - "Tripping Billies". Едно към едно същото интро, само че в малко по-бавно темпо и и с различни бленди. Помислих че става дума за някакъв вариант ънплъгд или някаква друга тяхна изгъзица. Направо се ококорих като чух след това гласа на Кирил Маричков - оказа се песен на Щурците - "По път" или "По пътя". Ужас. След като влязох в интернет обаче установих, че песента на Щурците е издадена през 1987 г., а тази на Дейв Матюс - през 1996 г. И така: Dave Matthews Band / "Tripping Billies" <=> Щурците / "По път" Съвпадението е само по отношение на интрото - първите 8 такта от песните

Абе навсякъде пише че трябва да си има и собствен пад това чудо освен този на записвачката и се въртят няколко вида схеми в интернет, затова ми стана любопитно при вас как е. Иначе идеята е супер, особено ако имаш 10" барабан, който да не става за нищо друго

Браво, поздравления за изработката, изглежда доста добре за направено в домашна обстановка. Интересно ми е каква схема сте приложили за да решите проблема със съпротивлението, дайте малко снимки и отвътре на окабеляването и резисторите, ако не е търговска тайна де И звук, разбира се, иска ми се да го чуем в действие Още веднъж поздравления

Това ми беше и на мен прогнозата като пуснах темата... ако се потвърди ще се самопочерпя една бира