Я да пофилософствам малко :green:
Та значи ако погледнеш продаването на душата в преносен смисъл, то си бачка много стабилно. Представи си отебаваш всичко, ама всичко(жени, пари, коли и прочие елементи от рапърски клипове :green: ) и почваш по цял ден да свириш. Свириш, свириш, свириш... :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar:
... и ъф корс ставаш ебахти изрода на китарата.
Обаче...като се огледаш - пропуснал си важните неща от живота, имаш само китарата (повече в преносен смисъл, отколкото в буквален). Без нея ти си никой и нищо. Ето това за мен е да си продадеш душата на дявола.
Музиката може да е много важна за теб, но тя трябва да те допълва като човек, а не да те прави такъв.
Мислите на една Брадва късно вечер
П.П. Прочети книгата задълбочено. Ще си много