Steve_Vai

електрическа - Samick NE03 ( 24frets, licensed Floyd Rose double-locking tremolo system) акустична - Faktor New Line (Ovation type, 3 band EQ)

Всичко явно е започнало още в детската градина, когато татко реши, че освен с Beatles може да ме запознае и с други групи (Хахах, това прозвуа сякаш на онази възраст вече съм бил музикален критик )... Pink Floyd се промъкнаха в детското ми мозъче, че и в душата и ме впечатлиха неописуемо много. И до днес са ми любимата група, а с татко често сядаме да слушаме заедно някой от любимите албуми. После слушах какво ли още не - Iron maiden, Metallica...Влюбих се в Led Zeppelin и Rainbow, много се влюбих. А свиренето започна, когато татко ме чу да си дрънкам измислени акорди на една акустична Пълдин-ка. Заведе ме при небезизвестния Венци Димитров и се оказа, че акордите са си почти правилни :green: После - учене на песнички. После класика. Венци беше много ентусиазиран да ме вкара в едно китарно трио, но точно по онова време започнахме с група "Химера" заедно с Дидо от Star Academy(или както тогава му викахме - Деян Дебелия ). Падаше яко свирене на какво ли не - 6-7 часа на ден. После дойде и манията към Блекмор: хайде на черните дрехи и белите стратовееее..... "Химера" променяхме състав, ходихме по други градове да свирим, а бяхме на по 17 годинки повечето. С преместването си в София (дотук действието се развива във ВД) почти моментално направихме "Lylith", която също претърпя промени в състава...доста. По едно време продадох Страт-а, взех си "истински процесор" (ахахахахах) и китара с Флойд Роус... И се започнаха едни изпълнения, които някои от съфорумците познават - сатриани, Вай...чушки! Сега от доста време ми е писнало от такива неща и свиря доста джазета (или поне неща с такъв фийлинг) и по-съвременни неща. И това е добре, защото успява да ме измъкне от дупките на несвиренето. А те са опасни. btw PINK FLOYD rules!!!!!!!

Michael Hutchence /INXS/

да бе верно в някои ноти дето свириш няма много логика, но като цялостен фиил много добре става Не че се заяждам, ама: ти сериозно ли го мислиш това?!? Интересно ми е какъв ти е критерият за "логика", защото много пъти сме си говорили тук, че така или иначе много от "законите" на музиката не се спазват и не трябват да се спазват в джаза и фюжъна да речем - там всичко е (както ти самият го наричаш) "фиил" (би трябвало да е "фийлинг" при БГ спелинг, но както и да е...). Брей, че дълго изречение стана... :green: Владо, не се връзвай - солото ти е прекрасно, много мелодично и добре обмислено. Не казвам това с цел да се правя на експерт, а само да изразя искреното си възхищение без много да превъзнасям когото и да било. И за финал: "Истинският музикант трябжа да свири не това, което знае, а това което НЕ знае" (Майлс Дейвис ) Поздрави! :hello:

Страхотно е! Като излъчване свиренето ти (а и китарата!) напомня за Хендерсън

Jake Holmes Благодаря, благодаря Иначе и аз го научих от AwXy, не го знаех иначе :green:

Хехех, най-сетне и ти да пуснеш нещо Като звук: китарката звучи премодулирана, надънил си я прекалено много, ама си личи, че е от кеф, така че - простено е Като изпълнение: личи си на кого си фен! Определено Много истинско звучи, много нахъсано! Кефи ме давай още такива неща, ей! :hello:

хармоници = artificial harmonics = изкуствени флажолети Къде ме чу да свиря хармоници тук, бе, Чавдаре? Иначе, съгласен, звукът не е нещо изключително, но аз и не твърдя подобно нещо - само дръннах нещичко да чуете какво си е направил пичът Той има някакво Лес Пол-че и комбинацията много го кефи А иначе това е свирено с моята китарка.

Знаеш ли с какви лампи е ампа , колко на брой (по каква схема е правен) А също напиши чейна си и софтуера с който е записван вива DIY TUBE AMP !!! Идея си нямам за ампа. Никога не съм разбирал от кубенца особено много, а тук само се кефих, а той ръчкаше по компа. Много блусарлива бленда вади, радва ме

Gain-ът е на 1 часА. Просто ме изкефи звука, затова дрънкам такива простотии :green: Иначе няма как да запиша друго, пичът си взе ампа. Беше дошъл само да джемнем.

Един добър приятел от родното ми градче донесе един грозен сандък у нас Но аз много се накефих на саунда и реших да ви попитам как ви се струва. Не обръщайте внимание на куцото свирене (последните няколко месеца поти не съм хващал китара и, да, аз свиря; знам, че е кофти :green: ), а кажете как ви се струва звука? http://4142.hit.bg/tubegain.mp3 поздрави! :hello:

Мдам, взех си днес няколко. Колеги, опитайте ги. приказни са. Хм, звучи като реклама на кренвирши.

Много гот! Smooth jazzzzzzzzzzzzzzzzz Росене, за пореден път евала

Зависи за каква музика ти трябва. Ако съдя по ника ти, хвърли едно около на китарите "Career". Не се шашкай, че не се супер марка, имат хубав тон, а джази моделите им са много обещаващи успех

Култов саунд, направо кърти! Евала

Най-добрите са!!! Аз изкупувам де що видя таквизи :green:

Страхотни са наистина! Аз досега не знаех, че tocata е китаристът на Алегро, евала му! Сано китарата е малко прекалено надънена в "Моногама" тук-таме, но иначе ме кефи общия много real саунд на бандата. Харесвам солата на Пепи Главанов от Сленг, Митко от Арт Хазарт (вече не съществува тази група). Не се сещам в момента за други, а има още доста достойни соладжии в БГ

Не знам на кого е кавъра, но гласът ти напомня за James LaBrie. С какъв микрофон си го записвал?

Да, хитричко е На мен ми харесва "Children..."

Ами просто натискай буквичките под флаш-сценката

Ето един прекрасен шанс да се почувствате част от една велика бандичка - The Doors Обувайте кожените панталони и - врясъци наволя! http://www.modernhumorist.com/mh/0107/simu...simulatron.html :green:

Много вярно. Пентатониката има само 5 тона(които се движат по мажор/натурален минор). За да изсвириш готино соло трябва наистина да предадеш нещо, да говориш чрез китарата. Понеже разполагаш само с пет тона, в блуса наистина трябва да имаш много добра фраза. Добре е и да започнеш да учиш елементарна музикална теория и да се опитваш да вмъкваш други ладове в пентатониката. Обикновенно връщането от някой лад обратно в пентатоника е много ефектно. Гледай видеото на Скот Хендърсън - "Melodic Phrasing". Там можеш да разбереш по -подробно за какво говоря като казвам фраза. Прави и упражнения, но не прекалявай с пиленето на скали и арпежи. Обръщай винаги внимание и на посланието в солото ти. Понякога една пауза може да е по - добро решение от дълъг арпеж. Мисля, че с това мнение темата някак се изчерпи Напълно съгласен съм с Джерекаров: не бързащината и пиленето на безсмислено бързи арпежи те прави добър китарист, а всеки тон сам по себе си. Има много примери (няма да споменавам имена, че пак ще се развикате) за китаристи, които по 20-25 години си бръмчат скорострелните пасажи и...толкова! Така или иначе фразирането остава много близо до центъра на практическите упражнения. Scott Henderson ни съветва да създадем един...инструментариум, съдържащ определен брой patterns, които да раздвижваме, комбинираме, променяме непрекъснато. А присъства ли и истинската емоция при свиренето (не онази, за която ни плащат малко или много пари и правим НЕнашата музика) - всичко е наред. Или поне е в правилната посока. защото свиренето на сола и въобще свиренето на който и да е инструмент не е в заучаването на пасажи на еди-кой-си суперсвръххипермегавиртуоз. Ако научиш всички сола на Бекър или Вай, това ще те обогати, ще развие мисленето ти, но няма да ти даде нужното, за да градиш собствената фраза (тази, за която говори Henderson) - просто ще станеш една машинка, която ще свири изцяло в "стила" на избрания/избраните шредърчета. А струва ли си да изгубиш толкова време, за да разбереш скоро или не след това, че реално не си постигнал нищо за музикалната си култура? @kitaratapesho Един мой добър приятел имаше една много подобна теория на твоятаза блуса и важността му в съвременната музика: Dream Theater са повлияни от Rush, Rush - от Led Zeppelin, Led Zeppelin - от Willy Dickson(тук може да съм объркал спелинга). И до голяма степен е прав. @AwXy Приятелю, искрено се надявам, че се шегуваш със съвета си да се опитва на свири "Since I've Been Loving You" на този етап Мисля, че ще му дойде в повече Успех и поздрави! :hello:

Това е артистична небрежност, бе, профан! :green: А иначе dark наистина напомня за батко Satch, когато е бил с коса

За да задаваме въпроса "Китара с колко прагчета?", трябва да добавим и този "Какво ще свирим?". Моята е с 24 и ми наистина много удобна, най-вече за соладжийски изгъзици Но когато става дума за блус или джазе, определено предпочитам нещо гибсънско с 22. И, да, harmonic point-ът при 22 се пада над neck-адаптера и батко ни Джо Сатриани явно е фен на това. Сега няма да започваме да се надяваме, че ако сме с 22 прага ще звучим (или, оле майко, свирим!) като Satch... :green: Накратко: както каза Synchu, най-добре и от двете да си имаш поне по 1 бройка, защото е доста глупаво да правим такова сравнение. И btw наистина малко са китаристите, които ПЪЛНОЦЕННО използват прагчетата над 22-ро...

Хахахахахахахах! Яко боклукчийстване :green: Ето и от мен: http://info.datacom.bg/jim^morrison/STA50158.JPG :hello: