Да бе-още малко със сикстинската капела
Аз си харесах един акустичен бас дето свири на него ония чичо с брадата-като ударя от тотото го взимам немедленно
Ае не че разбирам много ама гледах наскоро Parallel realities-Dave holland, Jack Dejonette, Herbie Hancock&Pat Metheni, Та чинелите на DeJonnette бяха толкова очукани, все едно мамелюците се бяха упражнявали на стрелба по тях
И аз смятам че е правилно-извини ме за шегата . Наистина тъпо е да теглиш 1 час нещо което не допада на вкуса ти, макар че във всяко едно изпълнение, независимо от стила, може да се чуе по нещо полезно.
Или
www.mymusic666.com/blahblahblah/mynewestsong.avi АГРО/ПЪНК/ГРИНД С БЛЕК МЕТЪЛ МОМЕНТ ОТ 5 ДО 16 ТАКТ С ЕЛЕМЕНТИ НА ПОРНО НОЙЗ И ЛЕК ПРИВКУС НА ПРОГРЕСИВ АЛАНГЛЕ
Аз се стремя да извличам колкото може по мек и дълбок звук който яко да уплътнява цялата хава. Зависи от парчето, но този начин на свирене ми е любим. Когато не свиря соло гледам да съм максимално пестелив във движенията на баса и по този начин успявам с няколко тона да извлека нужния ефект.
Тъй е, тъй е.
И аз имам кокосови маракаси - изобщо не са тежки. Водят се някакви ритуални от Африка. Отвън имат мрежа на която са закачени някакви много твърди сушени плодчета и маракаса дрънчи отвън и отвътре.
Аз мисля че почти всеки музикант може да се научи да пее, стига състоянието на гласа да не му е плачевно. Всичко е въпрос на слух и разработване на гласа. Истинския музикален педагог не е съдия да ти каже дали имаш глас или не, а какъв ти е диапазона и по какъв начин трябва да подходиш за да извлечеш максимално полза от това което притежаваш като гласови качества.
Напълно съм съгласен че пеенето е плод на духа, но е и техника на дишането. Един певец ако пее така свободно както диша това веднага се усеща в нвговото изпълнение. Чуй Боби Макферин-той е такъв изпълнител. За съжаление такива резултати се постигат с доста тренировки.
Абе има си значение и какъв ти е инструмента. Преди години имах бас на който беше почти невзъможно да се свири с пръсти и с удоволствие бих взел мярка за шапка с него на този дето го беше правил . Но сегашния ми инструмент е приказка и не помня от кога не съм хващал перо.
Лошото е че прекалено много се говори а малко се прави.
Наслушал съм се на приказки от сорта " това е музиката която създава лошо име на джаза". Сигурно закърмените със Синатра хорица през 70-те са говорили така за Карла Блей.
Забравихме да споменем един истински космополит във импровизацията, който не само не повтаря соло, ами надали ще се намери някой който да успее да му ги копира-става дума за Cecil Taylor