Evtim Djerekarov
-
Мнения
8666 -
Присъединил/а се
-
Последно посещение
-
Топ дни
175
Тип съдържание
Профил
Форуми
Календар
Мнения публикувано от Evtim Djerekarov
-
-
Ако просто разгледаш оригинали на популярни записи със спектрален анализатор, ще видиш, че при по-старите неща, от определена средна честота нагоре, енергията на записа спада с 5-6 dB/oct, докато при някои по-съвременни, особено pop записи, спада с около 3 dB/oct. Ето това е един прост пример как се променят някои неща във времето, ако можем да говорим за някакви стандарти в индустрията. Този rolloff във високите честоти при по-акустичните записи не непременно прецизно търсен с еквилайзери, а до голяма степен отразява това, как повечето инструменти нямат кой-знае колко много енергия във високочестотната област, а също и отразява това, кое звучи естествено на хората (в първите си смесвания, които бяха далеч от идеални, бях улучил доста точно този спад, без да знам за него, само защото сравнявам с други записи).
Също така, има инструменти, които ти показват колко headroom имаш в записа, защото при мастеринга, често се гони максимално ниво, за да звучи записа ОЩЕ МАЛКО по-силно от конкуренцията. Това е тъй нареченият Loudness War, който в крайна сметка води до записи, които звучат много яко усилени, и много вяло, когато ги слушаш тихо, с твърде смачкана динамика (почти никакъв контраст тихо-силно). За щастие, напоследък индустрията започна да се поосъзнава малко в това направление (най-смачканите записи, които съм слушал, бяха като чели от периода 2000-2010 г.). Но човек трябва да има някаква представа, колко динамика иска да има в записа, в зависимост от стила, аранжимента, общата фактура, а и търсения естетически ефект. Запис тип Wall of Sound вероятно ще има по-малко динамика от запис на акустичен джаз.-
1
-
1
-
-
Това ми се струват прекалено общи писания за хора, които за първи път ползват еквилайзер. Единствено съветът, ако нещо никак не е добре, да оправим проблема първо в микса, ми се струва универсален, от написаното. Точно това смятам и аз - добрият запис звучи достатъчно добре и на ниво микс. Мисля, че има добри примери за известни записи, които на практика не са мастерирани (освен при финалната обработка за запис върху съответните носители). Иначе обратното - да си нагласяме микса, за да "пасне" добре да даден EQ при мастеринг, ми се струва безсмислица и двойна работа.
Извън темата, най-важно е качественото звукоснемане, и ползването на хубава техника (усилватели, микрофони, помещение). Това извън темата за изпълнението, разбира се.-
1
-
-
Както звучеше по-добре, вече не помня. Едва ли има (разбирай, няма) универсален еквилайзер, който да работи за всеки изходен материал. Едва ли е задължително да ползваш MasterEQ върху всичко. Някои ползват примерно, мултибанд компресия за максимизиране. Различни подходи има.
-
С Уран242 свирим предимно на живо, записали сме само две песни, от които само едната съм смесил аз, за демо, набързо, без претенции за добър микс. Освен това, там Tони си движи Творческият процес, а аз само свиря (защото сме добри приятели). Та не виждам каква е връзката между това и моите, бих казал конструктивни съвети.
-
На част от хората, пишещи по всички въпроси бих препоръчал (ако искат сериозно да смесват / мастерират):
1. Прилчно помещение с хубава мониторна система, позиционирана правилно, както и поне entry-level prosumer звукозаписна техника.
2. Повече задълбочено четене на специализирана литература по темата и по-малко научнопопулярни приказки. И то не на 1 или 2 "библии" по нещо си, а на повечко книжки, както и на статии. Защото това са си обширни теми с много различни гледни точки.
3. Доста реално смесване, четене, намиране на тракове от известни записи, анализ и т.н.
Това си е сериозна работа и "научнопопулярният" подход към нея води до училищно-читалищни ТНТМ резултати в стил "построяване на социализма с подръчни средства".
Аз съм посмесвал през годините неща с резултати, които мога да определя като движещи се по оста прилични-доста прилични (макар и не толкова добри, колкото ми с иска), но съвсем не бих могъл да се нагърбя с тежката и безсмислена задача, да дам рецепти за идеално смесване по табличка или фигура.-
1
-
1
-
-
((3 * 0.65) - 0.65) / 3900 = 0.33mA.
Тези 0.33mA ще направят 0.224V пад върху 680-омовия резистор. Очевидно, няма как да надскочиш захранващото напрежение(или което е същото - да паднеш под земя), следователно, максималната амплитуда ще е под около 0.2V.
-
Как да няма корелация, естествено, че има общо с пада върху 680-омовите резистори и амплитудата не може да е по-голяма от това напрежение. Което е и нормално - не се очаква брума да има амплитуда 1V... Цялата схема е смятана зая ниска консумация при определени условия.
Размахът в изхода, зависи от коефициента на усилване, както и от размахът във входа - т.е. няма опростена калкулация, както няма опростена калулация, кога точно ще стане земетресение. -
Някаква амнезия ли се хваща. не знам, или те мързи да смяташ. Ако на колекторите имаш половината от захранващото напрежение, схемата ще консумиура..... 12мА. Някъде 0.22 - 0.25V трябва да имаш върху 680-омовите резистори, за да консумира схемата под 1mA.
-
Ми то при цена на тристаен апартамент от 15000 лева, тогавашните 100 лева не са били далеч от днешните 2000, особено имайки предвид, че по-хубавите кремони от онова време струват над 200 лв. Да сравняваш тези по-скъпи Кремона Лилия или Роза със сегашните Кремони не е много удачно, камо ли да твърдиш, че са по-добри от сегашните. Сегашните кремони струват най-често 800 - 1500 лева, и са сравними с доста скъпи инструменти. А именно тогавашните кремони са сравними с китайски китари за 100 лева, само че никак не са стрували еквивалентно на днешни 100 лева, а по-скоро са стрували една средна работна заплата.
-
Фазата, едва ли. Несиметричност в усилването, така да се каже, на горната и на долната полувълна. Защото се работи при микроампери ток на покой, а ООВ няма. Може диод, да. По-вероятно е, да е от разлика в бобините.
-
Терапията в група би била едно доста добро начинание, което не знам, защо отлагаш толкова време.
-
Сега дописвам малко по малко софтуера за контролера и си правя проби с различни кафета. Какъв е вашият опит с екстракциите при различни температури и налягания? Какви разлики забелязвате и какви настройки според вас дават най-добър резултат?
-
Не би трябвало тази схема да работи по-различно от първата. Забелязваш разлика ли?
Пробвай да балансираш усилванията от тримерите. Ако и това не работи, сложи още един "диодно" свързан транзистор, за да увеличиш тока на покой малко, за да не усилват толкова асиметрично транзисторите (да имат по-постоянна стръмност).
-
^^Машинката изглежда доста интересно! Особено да се гледа как изригва кафето с каймак е много нестандартно. Вероятно балансира топлината по някакъв начин, за да не прегаря кафето като кубинските кафеварки.
Вече втори ден пия кафе с контролера (Domani, също и по-евтино) и да ви кажа, когато температурата се управлява прецизно и налягането е отностиелно стабилно близо до заданието, се получава доооооста подобна екстракция всеки път. Няма нищо общо с машината преди това (или другите ми машини, които уж не са лоши - и в тях ще вградя таквоз нещо). Като имам още малко време и муза, ще реализирам Automatic Boiler Refill за капучино парата, ще навържа менюто и ще завърша версия 1.0 на контролера.
Искам и да направя хубав Auto-learn за температурата (не знам дали PID) но за целта трябват повече експерименти и мислене.
Интересно ми е, дали ако това нещо се вгради в някаква евтина кафемашина от най-китайските, пак ще може да се прави хубаво кафе. Като направя още няколко платки, може да пробвам с някой Elite примерно. Ако стане добро кафе и от него, ще е голям майтап. малко се съмнявам, поради другия размер на цедката, но все пак си струва, да се опита. То тя електрониката в този случай няма да струва много по-малко от машината :).-
1
-
-
Добра добавка към бананово - пингвинения микс!
-
Провери токовете на покой, чрез измерване на падовете върху R1, R8 и действай съответно. Също виж, да не си обърнал транзисторите, или да си им объркал изводите.
-
ХаОсче имах предвиТ...
-
След като пристигнаха китайските датчици за налягане, и се оказа, че гайката на моя досегашен манометър пасва точно на датчика, реших да свържа целия наличен хардуер (Температурен сензор, сензор за налягане, водомер, купен на старо, датчик за ниво на водата с reed реле и магнитен поплавък, който още не ползвам).
Понаписах и софтуер за тях, макар още да е леко хаусче кода и да не съм свързал менютата.
Ето китайския датчик за налягане 0-500 psi:
Ето и турбинката (водомерчето, засега стилно прихванато с тел):
Това са двете части на сензора за ниво на водата, статичната и поплавъка:
Нагласих желаното налягане на 10 bar и си пуснах едно късо кафе, което сега автоматично спира, когато изтекат 40ml. Имам съмнение че предпазния клапан връща малко вода в резервоара, но ще видя тая работа. Може да се наложи, да го затегна. Сега има втори PID (предимно с голям интегриращ коефициент), който опитва да поддържа зададеното налягане, регулирайки мощността на помпата:
-
2
-
-
Ето още едно видео, на което по-добре се вижда теченето и "лавата":
-
2
-
-
Взех едно кафе, което се оказа малко по-фино смляно от необходимото, но въпреки това, направих една тестова екстракция на 93 градуса. Дойдоха и датчиците и като имам време ще вържа един и ще пробвам какво ще излезе с регулацията на налягането. ПОлзвам единична цедка, не знам дали ще изсветлява накрая с двойна, ще видя. Но във всеки случай, сега увеличавам мощността на помпата на 20% стъпки и това определено помага, да няма channeling (тази машина е с обикновен плапан с пружина и топче, без соленоид).
Мога със сигурност да кажа, че поддържането на точна температура прави ГОЛЯМА разлика във вкуса, честно казано по-голяма отколкото очаквах, тъй като досегашните ми машини бяха все с термостат (а тази на всичкото отгоре е от най-обикновените стари Gaggia, без соленоид и дори без клапан за налягането). Бях малко скептично настроен за значението на температурната стабилност, обаче сега дори ТЕЧЕНЕТО на кафето изглежда както трябва, което не знам каква връзка има с температурата.
-
Снощи направих за тест ограничение на мощността на PID-а (динамично нагласям OutputRange на PID-а) , когато е близо до (под) заданието. Нещо такова е:
- >= 40 градуса под заданието - макс 100%
- < 40 градуса под заданието - макс 90%
- < 30 градуса под заданието - макс 72%
- < 20 градуса под заданието - макс 54%
- < 10 градуса под заданието - макс 36%
- < 3 градуса под заданието - макс 18%
- Над заданието - макс 10%
Тези числа са съвсем опитни и мога да опитам, да ги променя, или да направя параметрично уравнение, така че, да може да се наглася някакъв удобен коефициент в настройките. PID-а работи тук, но с ограничение по мощност, все по-голямо, с приближаване на целта. Така при включване на машината се наблюдава постепенно намаляване на стръмността на покачване на температурата, докато се стабилизира. Времето за достигане на 93 градуса (от 22) е малко под 3 минути, което може би мога още малко да ускоря (до 2, примерно), но и така със сигурност е много по-добре, от Overshoot-а до близо 110 градуса, ако разчитам нa "оптимални" коефициенти на PID регулатора (поне според дълги Auto-Learn процеси, които пусках).
За да не се чака много възстановяване след кафе, когато помпата работи, аз добавям "мощност" под формата на сума в една променлива, която сума алгоритъмът "изразходва" под формата на изкуствено и императирвно увеличаване на мощността над тази, определена от PID регулатора, докато натрупването не се "изчерпи". Ако се сметнат правилно времеконстантите, може съвсем точно да се противопоставим на процесът на изстиване, който идва със закъснение след влизането на студена вода.
На практика процесът се държи инертно, като кондензатори, свързани през известно съпротивление. Реотанът може да се нагрее бързо, но отдава топлината на бойлера и водата известно време. ПО същият начин, водата известно време отнема топлина от бойлера. Експериментално чрез налучкване се постигат много добри резултати - понеже реотанът има достатъчна мощност дори да нагрява водата докато тя изтича, когато се подберат правилни константи, се получава Steady-state положение, което е в рамките на 0.5 градуса от заданието и се колебае около него, а пускането на 40ml кафе води или до незабележимо разколебаване, или до спад с около 1 градус, след което нарастване с 1 градус (или обратното - първо пик и после спад, в зависимост от това, дали сме подали по-малко или повече топлинна енергия, отколкото водата е отнела). Разколебаването се дължи на реакцията на PID регулатора.
Може би ще направя алгоритъм, който да прави приблизителна оценка на топлинния капацитет на системата, както и нейното Rth към външната среда (скорост на изстиване). Тези данни, заедно с времеконстантата на системата, могат да се ползват за да се предвиди колко енергия да се подаде, че да се доближим бързо до заданието, но да не го надскочим. Не съм специалист по термодинамика, та можете да помагате.
И моето налучкване дава отлични резултати, но ако трябва да споделям проекта, трябва алгоритъма да е хубав, с разбираеми входни параметри за настройка.-
1
-
Импеданса на сорсовите вериги ти е около 3К ("изходите" от транзисторите). Не разбирам какво точно ме питаш. Ако имаш предвид, че "товариш" транзисторните стъпала по променлив ток, това няма да е много значително товарене.
В твоята схема, "изходът" на схемата "вижда" следните импеданси в паралел, когато всичко е в средно положение:
-125К към единия сорс
-125К към другия сорс
Това прави съпротивление в изхода, равно на около 62.5 килоома, което не е точно незначително и не мисля, че се различава чувствително от това, което предлагам.
Защо не вържеш двете половинки на стерео потенциометър (около 25К-50К) съответно от OUT1 към земя и от OUT2 към земя, и от "стрелките" на потенциометрите през неголеми резистори не сумираш променливотоковата съставка към изхода?
-
Главният проблем е, че свързването не е потенциометрично и с ротация на "бленд" - а изходния импеданс варира от около 70К в средно положение, до 2-3К в крайно.
Пък и за какво ти е стерео потенциометър в това решение? Свържи двата сигнала в краищата на единичен примерно 100К потенциометър и от средната точка взимай сигнала. краищата можеш и да заземиш по прав ток с големи съпротивления или изхода (в който случай получаваш някакъв делител).
-
Може да понамалиш стойността на потенциометъра (двойния). Десния сигнал за бленда, защо се взима от гейта на транзистора, а не от сорсовата верига?
10-те килоома са близки до излишни, защото по променлив ток, изходното съпротивление на сорсовите вериги е малко, та този резистор е, колкото да придържа работата към земя. Освен това, пречи за пълно намаляване на звука. Може да изчислиш схемата така, че R13 / R23 да са двете половинки на потенциометъра, и да сложиш да кажем, 5К стерео потенциометър, а към изхода да сложиш някакви примерно 22К резистори от "стрелките" на потенциометрите към изхода, където сигнала се сумира.
Ако имаш резистори от гейтовете към захранването, то това захранване трябва да е изключително добре филтрирано, ако не е батерия.
Dummy coil за сингъл адаптери
в Изработка и ремонт
Отговорено · Редактирано от Evtim Djerekarov
За сложни решения, може би е по-добър варианта с трансформаторчета, където всеки адаптер си има последователно свързана вторична намотка на транзформаторче, да й гаси брума. Няма как сложни конфигурации да се разминат с просто, елегантно и евтино решение. Със сложността на конфигурациите нараства сложността на задачата. Като за начало, виж какви най-малки кондензатори можеш да сложиш C2/C3, C6/C8, така че да не губиш ниски.