Барабанисти - биографии

[eL_NinYo]

Нека това бъде тема в която да пишем биографии на любимите ни барабанисти и МОЛЯ ви - да не я цапаме с излишни коментари,а да я ползваме за обогатяване на знанията ни

[eL_NinYo]

Tекста дължим на моят учител Цветан Георгиев.

 

БЪДИ РИЧ (September 30, 1917 - April 2, 1987)

Ако се оттърсим от всякакви стилови или времеви бариери отговора на (глупавия)въпроса "Кой е най-великият барабанист?" ще е само един - Бъди Рич

Бъди е истинското въплащение на духа на барабаниста. От една страна стилово различен,от друга музикално жанрово,никой друг не може да направи на барабаните това,което той може !

На три години Бъди участва във операта Traps the Drum Wonder,а на 4г. вече играе на Бродуей. На 6г. прави турне в Австралия,на 11 вече има собствен оркестър.След 1937г. свири във всички големи Биг Бенд оркестри в Щатите.

Бъди Рич е изключителен професионалист и майстор владеещ до съвършенство динамиката,оцветявайкия когато е нужно, като в същото време притежава солидността и здравината на свирене на рок барабанист,съчетано с метрономен усет за време!

За Бъди казват,че той не свири, а жонглира ! Ненадминати и до днес остават солата му, в основата на които са патърни и рудиментиизсвирени с невероятна бързина и сръчност ! Невероятните му запазени марки са крешчендо само върху чинелите,постоянно водене по обръчите и водене по тях,жонглиране с палките,съчетана със свирене една в друга,свирене на долния чинел на фуса и стойките,сола само с краката,впечетляващо и изпълнено с фантазия свирене с четки........ Тези номера и до днес си остават мечта за почти всеки барабанист и голяма цел(Върджил Донати,Джо Джо Майер)

Пез април 1987г. Бъди умира от сърце,а смъртта му е отбелязана с концерт трибют,на който неовият бенд свири с едни от най-големите барабанисти(това става традиция и се превръща в най-значимото събитие в света на барабанистите !

Днес повече от 18г. след смърта му,той продължава да бъде непостижим модел в търсенето на перфекционизма в свиренето на барабани

Редактирано Юли 14, 2006 от MDFk

[tupoto kopele]

След като добива световна известност като барабанист на Police той почти изцяло скъсва своите връзки с поп-музиката за да изгради кариера на композитор. В резултат на това днес той има зад гърба си значителен брой опери, балети и най-вече филмова музика.

.

Стюарт Коупланд

 

Роден на 16 юли 1952 в Александрия, Египет

 

Бащата на Стюарт е оперативен агент на ЦРУ-факт, поради който бъдещият музикант прекарва детството си в Близкия изток, след което учи в Калифорния. През 1975 г. Стюарт се премества в Англия където свири с прогресив рок бандата Curved Air. След разпадането на Curved Air той основава групата Police заедно басистa-вокалист с прякор Стинг и китариста Хенри Падовани, скоро е заменен от Анди Самърс.

 

Първият хит на триото е Roxanne излязъл през 1979, зявяващ сериозните амбиции на Police да станат най-популярната и революционна група на Пост-Пънк ерата. Със своят уникален микс от реге, фънк, рок и уърлд музика групата успява да създаде изключително заразителен и все пак интелектуален поп.

 

Докато е с Police, Стюарт не само успява да спечели симпатиите на критиците със своето объркано, но все пак стегнато свирене, а и допринася доста в писането на парчетата. Между другото пo същото това време/ някъде около 1983 / чичко ни Стюарт е номиниран за наградата Golden Globe за музиката към филма на Франсис Форд Копола Rumble Fish.

 

През 1985 г. Стюарт издава The Rhythmatist, вдъхновен от пътуването си до Африка. Следват още филмови партитури между, които Wall Street и Talk Radio на Оливър Стоун, Raining Stones, Four Days in September и West Beirut на Кен Лоуч и много други хитови Холивудски продукции, балети и опери.

[eL_NinYo]

Tекста дължим на моят учител Цветан Георгиев.

 

Джеф Поркаро е барабаниста,който излиза извън всякакви клишета и стилови норми !

Трудно би могъл да се причисли към рок барабанистите,защото влиянието му е върху всички музиканти от всякакви стилове.

Най-голяма популярност достига с една от най-успешните групи в историята - ТОТО,а звука на поп - рок музиката от 80те години,до голяма степен е звука на Джеф.

Лично аз случайно чух музиката на ТОТО и вероятно това стана причина да посветя живота си на магията на барабаните !

Двеф Поркаро е най-големият от тримата сина на Джо Поркаро,който е перкусионист и през по=голямата част от кариерата си свири в различни биг-бендове.Двамата по-малки братя Майк и Стив също стават музиканти.

Двеф започва да свири на барабани на 7години,като първият му учител е естествено-баща м.По-късно той взема уроци при Боб Зимити и Рич Лапор. За пръв път свири с група на 13 години,а малко по-късно през 1968г. кандидатсва в Grand High School в Van Nuys CA. За пръв път Поркаро привлича вниманието на музикалната общественост през 1971г.,когато записва втори комплект барабани за Джак Даутъри - The Class of 1971. В този проект Двеф свири с един от идолите си - Джим Келтнер. Веднага станоло ясно,че младежа притежава нещо специално и скоро той започнал да се сблъсква с първите си сериозни изяви. Нарастващата му слава и ангажименти му пречат да завърши университета,но жертвата явно си е струвала

През 1973 Джеф заминава на четири месечно турне със Стели Дан и записва с тях четири албума,непосредствено след което,записва за нашумелия тогава сериал "The Sony and Cher comedy hour". С всичките си ангажименти,Поркаро се справя отлично и скоро става най-търсеният и записван барабанист в по-новата музикална история,участвайки в стотици албуми ! Някои от най-известните : Пинк Флойд - The Wall / Дайър Стрейтс - On Every street / Майкъл Джексън - Thriller / Мадона - Like a Prayer / Пол Саймън - Hearts & Bones / Лайнъл Ричи - Can,t slow down /

Заедно със Стийв Лукатър/китара/, Боби Кимбъл/вокал/ , Дейвид Пейдж и Стив Поркаро/клавишни/ и Дейв Хънгейт/бас/ създава ТОТО,записват между 1978 и 1992г. осем албума,между които и постигналият златни продажби ТОТО IV. През 1982 той става и тройно платинен благодарение на хитовете - Afrika/Rosana/I won't hold you back.

Кое е това,което прави Джеф толкова добър музикант и толкова желан барабанист ? - Ето кое :

Джеф Поркаро е майстор на пространството в музиката.Той никога не изсвирва и един удар в повече.Никога няма да чуем негови дълги сола,просто защото няма такива(поне аз така мислоя)! Но Джеф е винаги там,където и колкото трябва !

Най-силно в стила му на свирене се откроява неговият кадифен фус,а неговата сила е стила шафъл. В албума на Лес Дудек - Deeper Shadas of Blue , Джеф ни предоставя много и различни шафъл блус вариации и спокойно този проект може да служи като енциклопедия в барабаните за този стил музика.

Ставайки дума за шафъл - бийтът от парчето Rosanna е един от най-прочутите ритми в историята ! (Фуса свири на шестнайсетинкови триоли,лявата ръка у8мело подчертава второ и четвърто време,като между тях пълни с изключителен финес гоуст ноти.Синкопираната каса е също много динамична)

Въпреки,че като нотен текст бийта на Розана не блести с виртуозност и може да се пресъздаде от всеки средно техничен барабанист,груува с който го свири Джеф го превръща в истинска магия !

С ТОТО , Джеф постига такива висини , че скоро неговият звук и груув помагат за дефиницията на тази група ! В много от най-великите парчета на ТОТО е трудно да се каже кое е първо - груува или песента !

Запазените марки на Поркаро :

- чуйте парчето Waiting for your love и забележете как свири много тихи гоустове по фуса,които трансформират бийта в груув

- чуите парчето Good for you - толкова майсторски обединява отделните части,че го прави един от най-великолепните примери за оркестрация на барабани

- чуйте парчето English Eyes - средната част е в осминкова пулсация,но Джеф минава на халф на шестнайсетини - прийом,който той често използва

- целият албум Fahrenheit

-разнообразното третиране на времето и фийла

- майтсторсото атакуване на трудният периметър на средните темпа

[david]

Ник Мейсън

Роден на 27 януари 1945 г.

Ник има 3 деца: Холи, Клое и Кери от първият му брак с Линет, понастоящем е женен за Анет.

Ник е роден в аристократично и богато семейство, "със сребърна лъжица в устата", както казват някои. Като малък придружава баща си при много състезания към спортния рали - клуб Винтидж Спортс Кар Клуб и оттам наследява и развива страстта си към автомобилните състезания и колекционирането на спортни коли. В гимназията "Френсъм" учителите още помнят Ник като майстор №1 по правене на пакости.

Днес Ник кара Ферари, Бугати и Мазерати, освен другите коли, които също притежава и кара за собствено удоволствие и забавление.

[Strori]

Иън Пейс е смятан за един от най-добрите рок барабанисти на света.Той е студиен музикант от

 

почти 40 год. и сякаш все още не смята да е отказва.Иън ще си остане известен като барабанист

 

на великите Deep Purple, но той не се е ограничавал само с тях.Записвал е с голям брой музиканти,

 

член на Whitesnake и Gary Moore Band и т.н.Но в крайна сметка той остава в историята като

 

единствения барабанист на Пърпъл!

 

Иън Пейс е роден на 29 юни 1948 г. в Нотингам, Англия.В началото той се е насочил към цигулката,

 

но след като гледал няклко стари филма с барабанисти като Gene Krupa, интересите на Иън се

 

обърнали и той решил да си направи сам барабани от стари тенекии и иглите за плетене на майка

 

си.Когато станал на 15, баща му, също музикант, му подарил първия сет барабани.

 

На 17, Пейс започнал да е занимава с музика професионално като член на групата The MI 5 (later

 

called "The Maze").В групата бил и вокала Род Еванс.The Maze записали три сингъла и EP.

 

През 1968 Евънс и Пейс се присъединили към групата Roundabout, чиито китарист бил Ричи

 

Блекмор.Скоро бандата сменила името си на Deep Purple.

 

Deep Purple, в състав Пейс, Евънс, Блекмор, Джон Лорд и басиста Ник Стемпър, записали заедно 3

 

албума в периода 1968-69 г. и придобили известност с кавъра на песента Hush.През 1969 г. Евънс и

 

Симпър били уволнени от групата и на тяхно място дошли членовете на Epizode Six Иън Гилън и

 

Роджър Глоувър.Първия албум в този състав на Пърпъл(Mark II) станал тотален хит, който и до днес

 

се смята за една от най-повлиялите на рока плочи.Следват няколко уникални албума, които ги

 

утвърждават като най-продаваната рок банда на началото на 70-те..През 1973 година на мястото

 

на Гилън и Глоувър дошли Дейвид Ковърдейл и Глен Хюз, а през 1974 напуснал и Блекмор.Бандата

 

просъществувала до 1976 г.

 

През това време Пейс се занимавал и с проекти извън Пърпъл.Записал няколко неща с Eddie Hardin,

 

Pete York и The Velvet Underground.Продуцирал, заедно с Глоувър първия албум на Elf(с Дио)През

 

1974 г.свирил заедно с Carmine Appice в Ashton & Lord’s ”First Of The Big Bands”След разпадането на

 

Пърпъл записал с тях албума ”Malice In Wonderland” 1977.Но групата не постигнала успеха койте се

 

очаквал и се разпаднала преди да успеят да запишат втори албум.

 

През 1979 г. Пейс отишъл на концерт на Whitesnake.Групата толкова му харесала, че той предложил

 

на фронтмена им Ковърдейл да се включи.По това време в групата свирел и още един член на

 

Пърпъл-Джон Лорд.Пейс останал в бандата до 1982 г., когато бил поканен да участва в няколко

 

концерта с Гери Мур, както и в студийния запис на новия му албум.През това време Квърдейл

 

предложил овакантеното място на Кози Пауъл и така Пейс останал за постоянно с Мур.

 

Но през пролетта на 1984 г. Дийп Пърпъл бил възроден!Съставът-Пейс, Блекмор, Гилън, Лорд,

 

Глоувър.От тогава насам промените в Пърпъл продължават, но барабанист си остава страхотния

 

Иън Пейс!!През годините той продължава да се занимава и със странични проекти, като участието

 

му в “Run Devil Run” 1999 на Пол Макартни.Също така води различни школи.

 

Това е барабаниста който ме запали по свиренето в седми клас.Докато другите диването слушаха

 

Blackstreet Boys(блаааа), на мене ми се въртяха в главата Child in Time, Speedking, Fireball и Pictures

 

of Home:)

 

Други любими барабаняги-Стюърд Копланд, Стунджи, Фил Колинс

[Danny47]

Bill Ward (William "Bill" Ward)

 

Бил Уорд се запалва по барабаните още в най-ранна детска възраст, като на 15 години вече взима участие в множество концертни изяви на сборни формации в родния Бирмингам. В тийнеджърските си години свири в редица малки групи, докато не среща китариста Тони Айоми през 1964, заедно с който се включва в успешната по това време ъндърграунд група Mythology. След нейното разпадане Уорд и Айоми започват да търсят музиканти за сформиране на нова група. Изборът им пада върху басиста на групата Rare Breed Гийзър Бътлър, който води със себе си приятеля си и вокалист Джон "Ози" Озбърн. Така е сформирана блус групата Polka Tulk Blues Band, като към нея се присъединяват още двама музиканти - саксофонист и втори китарист. По-късно името е сменено на Earth, а последните двама члена напускат, поради неразбирателство относно стиловата насока. Названието Black Sabbath групата получава след като басистът Бътлър написва едноименната песен, повлиян от окултния писател-фантаст Денис Уетли.

 

Уорд остава в групата до 1981 година, когато напуска, за да се присъедини към Max Havoc, но през 1983 година се завръща в Black Sabbath и записва албума "Born Again", след което следващата година отново напуска и се включва в групата England's Glory, а през 1986 сформира своя собствена група, наречена Bill Ward Band. С нея през 1989 издава първия си солов албум, "Ward One: Along the Way", последван от "When the Bough Breaks", излязъл цели 12 години след дебюта.

 

През 1997 взима участие в реюниъна на Black Sabbath и записва множество концертни изяви, преди да получи през 1998 лек сърдечен инфаркт по време на подготовката за предстоящо турне на групата. За негово щастие успява да се възстанови напълно и дори подновява участията си с Black Sabbath и помага при записите на соловия албум на Тони Айоми.

 

Birthdate: May 5th, 1948, in Aston, Birmingham, England.

Height: 5ft 10 in

Weight: 190 lbs.

Resident Of: USA

 

Kids: 3, one girl, 2 boys / men

 

Married: 4 Times

 

Talents: Hard rock drummer, percussionist, Songwriter, Vocalist, Producer, Arranger, Owner of his albums and record company.

 

Most Successful Band: Black Sabbath 1968 to 1980, 1983 to 1984, Winter of 1997-?

 

Other Bands:

1963 to 68, The Rest, Method 5, various, Mythology, Polka Tulk Blues Band, Earth.

1981 Max Havoc / various

1985 England's Glory / various

1986 to current Bill Ward Band

 

Started Playing:

Age 3 on boxes

Age 7 on drums

Age 11 Got more serious playing drums

Age 15 Started to play gigs

 

Special Dates:

1964 - Met Tony Iommi before 16th birthday. Was awestruck by Tony's playing. Bill rates Tony as, "the best hard rock guitar player in the world."

1967 - Met Geezer on an all nighter gig. "Geezer was brilliant on stage." Became intrigued by him when I watched him try to climb a dressing room wall.

1968 - Bill met Ozzy. Took to Ozzy pretty much instantly. "I've never met any other person / singer who can digest an idea and spit it out with such passion, honesty, and pure balls as Oz."

 

First Hits: 1970 "Black Sabbath" the album, & 1970 "Paranoid".

 

Bill's Discography:

1970 Black Sabbath (Black Sabbath)

1970 Paranoid (Black Sabbath)

1971 Master Of Reality (Black Sabbath)

1972 Volume 4 (Black Sabbath)

1973 Sabbath Bloody Sabbath (Black Sabbath)

1975 Sabotage (Black Sabbath)

1976 Technical Ecstasy (Black Sabbath)

1978 Never Say Die (Black Sabbath)

1980 Heaven And Hell (Black Sabbath w/Ronnie James Dio)

1983 Born Again (Black Sabbath w/Ian Gillan)

1989 Ward One: Along The Way (Bill Ward Band)

1997 When The Bough Breaks (Preview Release) (Bill Ward Band)

1998 Reunion (Black Sabbath)

1999 When The Bough Breaks (National Release) (Bill Ward Band)

 

Musical Influences: Big band jazz, all early rock 'n' roll, rythym and blues, blues, British blues.

 

Favourite Artists: There are thousands of them!

 

Most Influential Drummers:

(Childhood) Gene Krupa, Buddy Rich, Louie Bellson

(Childhood to early years) Larrie London, Bernard Purdie, Joe Morello, Keif Hartley, Hughie Flint, John Bonham, Ringo Starr, Jim Capaldi, Clive Bunker

(From teens, onward) Many, many drummers, some rock, but mainly older jazz players, swing players.

 

Goals/Desires:

To remain sober, 24 hrs a day

To continue to make records and write and produce them.

To continue to tour, but on a worldwide basis, with Bill Ward Band

To be a good dad

To continue educational / clinic seminars on a worldwide basis

To try to get up to date with the e-mail

To be a good mate to my mate, mates

To play in Sao Paulo, charity, to find money for the kids

To continue to play and be useful and supporting towards a less destructive world

To keep my relationships honest, peaceful, with my fellow humans, animals, and all things, including God

To see the day when Black Sabbath gets into the Rock N Roll Hall Of Fame

To participate in any ventures Tony, Geezer, and Oz might do as Black Sabbath

To plant flowers, and to listen to kick ass rock, and music, period.

[Strori]

ФИЛ КОЛИНС

 

Фил Колинс е роден на 30 януари 1951г. в Чизуик, Лондон.На пет години получава първия си детски комплект барабани.През годините родителите му му купували все по-добри сетове барабани, а той съответно задобрявал.Фил се упражнявал свирейки заедно с радиото и телевизора.Той така и не се научил да чете ноти, а изобретил своя система, която да ги замества.

 

Колинс бил роден артист и търсел всяка възможност да се изяви.На 14 се записал в Barbara Speake Stage School.Така започнала кариерата му на актьор и модел, дори участвал като статист в A Hard Day's Night на Бийтълс, също така играл Римео в Ромео и Жулиета през 1968г.

Въпреки актьорските напъни, Колинс продължил да гравитира около музиката.В гимназията той сформирал банда на име The Real Thing, а по-късно се присъединил към The Freehold.С тази група той написал първата си песен-Lying Crying Dying.Първия студиен албум на Колинс бил с Flaming Youth, където той свирел на барабани.Албумът се казвал Ark 2, излязъл през 1969г.Това бил концептуален албум, свързан със скорошното кацане на човек на Луната.Въпреки добрите отзиви, албума се провалили комерсиално и след няколко години на свирене на живо, бандата се разпаднала.

 

През 1970г. Колинс видял обява в списание Melody Maker-търси се барабанист, с наклонности към акустичната музика и 12-струнна китара.Обявата била пусната от Дженезис, които вече били сменили набързо трима барабанисти.Прослушването се състояло в дома на родителите на Питър Гейбриъл.Кандидатите трябвало да свирят на фона на музика от втория албум на Дженезис- Trespass (1970).Фил пристигнал рано, слушал какво свирят кандидатите преди него и наизустил партиите.Колинс съответно спечелил прослушването и година по-късно излязъл албума Nursery Cryme.Участващ основно като барабанист, Колинс имал и малки партии като бек вокал, а в For Absent Friends и More Fool Me, той бил и водещи вокал.

 

През 1975г. по време на турнето промотиращо концептуалния албум The Lamb Lies Down on Broadway, Гейбриъл напуснал групата, с цел соло кариера.Така на Фил Колинс се наложило да го замести като водещ вокал.На мястото му като барабанист за концертна дейност в Дженезис се присъединил Бил Бръфорд, свирил с Yes и King Crimson.Студийните записи били записвани от Колинс, който сядал на барабаните и по време на инструментали на концерти.През 1976г. излязъл албума A Trick of the Tail,който влязъл в топ 40 на Америка и спечелил трето място в британските класации.

 

През това време Колинс свирел и с джаз-фюжън бандата Brand X.Като барабанист на групата записал няколко албума- Unorthodox Behaviour 1977, Moroccan Roll 1978 и други.(слушайте ги хора-невероятни са!!!)За съжаление Фил отдавал малко значение на този проект, като вниманието му било насочено главно към Дженезис.Поради отсъствието му бандата записала няколко концерта и албума без него.

 

Към края на 70-те стила на Дженезис започнал да клони от прогресив рок към поп.Въпреки, че албума им от 1978г. ..And Then There Were Three.. все още звучал като по-старите записи, в него бил включена и поп звучащата песен Follow You, Follow Me, влязла в доста класации за сингли.

 

През 80-те Дженезис записали няколко успешни албума- Duke (1980), Abacab (1981), и Invisible Touch (1986).През 1987г. клипа към песента "Land of Confusion" бил номиниран за "Видео на годината" на МТВ, но по ирония на съдбата те загубили приза от хита на Питър Гейбриъл "Sledgehammer".Последния албум на Колинс с групата бил записан през 1991г.- We Can't Dance.През 1996г. той напуснал Дженезис.

 

През дългата си кариера с Дженезис, Фил Колинс издал множество соло албуми, повлияни в началото от скорошния му развод.През 1982г. той продуцирал и записал барабаните в соловия албум на Фрида от АББА(също наскоро разведенаПрез 1985г. Колинс бил поканен да свири на благотворителния концерт Live Aid на Уембли в Англия и JFK Stadium във Филаделфия.На Уембли той излязал като соло артист и като барабанист на Стинг.Вендага след концерта хванал свръхзвуковия Конкорд, за да свири във Филаделфия като барабанист с Лед Цепелин и Ерик Клептън.

 

След напускането на Дженезис през 1996г. Колинс сформирал Phil Collins Big Band, с която изпълнявал на барабаните джаз версии на соловите си песни и кавъри на Дженезис.Следват няколко години на турнета, включително и участие на джаз фестивал в Монтрьо през 1998г.През 1999г. издават и албум- A Hot Night in Paris.През 1999г. Колинс получава Оскар за саундтрака към филма Тарзан.Същата година заявява,че няма нищо против да се включи отново в Дженезис, но само като барабанист, а Гейбриъл да се върне като водещ вокал.

 

През 2003г. Фил обявява,че е оглушал с едното ухо и започва прощално турне, с което иска да сложи край на соловата си кариера.

 

Музиканти с които Фил Колинс е свирил:Genesis

The Phil Collins Big Band

Peter Gabriel

Ray Cooper

Brian Eno

Sting

Helen Terry

Robert Plant

Eric Clapton

Paul McCartney

Brand X

Ozzy Osborne

Phil Bailey

B.B. King

Albert King

Paul Butterfield

The Manhattan Transfer

Oletta Adams

N Sync

Rosie O' Donnell

Stevie Ray Vaughan

Frida

Robert Fripp

John Cale

Adam Ant

Bunny Berigan

Philip Bailey

Peter Banks

Stephen Bishops

Brand X

Gary Brooker

Café Jacques

Camel

Al DiMeola

Empire

Frida

Dave Greenslade

Steve Hackett

Daryl Hall

Rupert Hine

Eddie Howell

Howard Jones

Jack Lancaster

Eliott Murphy

Ralph McTell

Mike Oldfield

Tears for Fears

Tina Turner

[aladin]

Натан Джонас Джордисън

 

/26.04.1975- /

 

 

 

Познат като Джои Джордисън е американски барабанист и китарист от Des

 

Moines и Iowa koито изиграва важна роля в алтернатив-метал групата

 

Slipknot през периода 1990-2000 г.

 

 

А също е китарист на Murderdolls -глем-метал група на която е основател.

 

По време на у4илишните си години Джордисън посещава Jazz-у4илище

 

кадето натрупва опит като барабанист и развива техни4еските си възможности.

 

Преди за влезе в Slipknot тои работел на бензиностанция и свирел със

 

множество екстремни метал групи вклиу4ително Modifidious и Anal Blast.

 

 

През 1997 Slipknot издават албум с които добиват популярност, на 51 място в

 

билборд 4арта и Джордисън прави няколко турнета вклиу4ително Ozzfest

 

tours.

 

 

Със издаването на албума Iowa през 2001 Джордисън добива статута на

 

звезда и става много популярен като барабанист, албума дебиутира на 3

 

място в американските билборд 4артове и на 1-во в UK и Канада.

 

След турнетата си със Slipknot Джордисън ремиксира "The Fight Song" на

 

Мерилин Менсън като и работи по видеото му "Tainted Love".

 

През 2002 с Wednesday 13 и Tripp Eisen Джордисън формира своята втора по

 

популярност група Murderdolls.Там тои свири без маска и записва албум с 13

 

пър4ета като практи4ески свири пове4ето от инструментите в "Beyond the

 

Valley".-добиващ популярност в UK и Япония.

 

 

През 2004 г записва 4-я си поред албум със Slipknot -"Тhe Subliminal Verses"

 

които е на 2 място в UK и USА билборт 4артове.

 

 

Лятото на 2004 на фестивала "Download Festival" Ларс Улрих неизменна 4аст от

 

Metallica e възпрепятстван и не е в състояние да свири с групата.Джордисън

 

заедно със Деив Ломбардо 'забиват' заради Улрих.

 

 

Джои практи4ески изсвирва пове4ето от комплектите в Metallica. Декември

 

2004 попълва Satyricon- Frost.

 

По настоящем Джои е барабанист в Ministry в техния MasterBaTour 2006.

 

Вси4ки в Slipknot свирият с маски на лицата,маската на Джордисън е

 

традициона японска Кабуки маска каквато тои избрал защото когато бил дете

 

маика му подарила такава за Халоин по късно взема идеятя от там и за Iowa

 

напръсква такава със боя за да имитира кръв по нея.За разлика от

 

останалите в Slipknot тои няма татуировки.

 

Джордисън ползва барабани Pearl с Pearl хардуер,прехвърлеики се от Tama

 

хардуер заради записа на Volume 3 na Slipknot.

 

 

По настоящем тои свири с ММX Drum Set,чинели Paiste,палки Ahead и кожи

 

Remo.

 

 

[Egon]

Айде и аз малко.

 

 

 

Джон Хенри "Бонзо" Бонъм (на английски John Henry "Bonzo" Bonham) 31 май 1948 - 25 септември 1980 е британски барабанист и член на успялата рок група Лед Цепелин

 

Бонъм все още се счита сред музикалните среди за един от най-добрите рок барабанисти на всички времена. Той е считан за един от най-въздействащите и най-подражаваните барабанисти някога, и е познат с тежкия си стил и техническите си способности . Бонъм загива преждевременно, но подходът му към хард рок- и хеви метъл- барабаните продължава да е мярка спрямо която всички останали се сравняват. Неговият почерк се усеща на живо и до днес, изпълняван от модерните барабанисти на днешното време.

 

 

 

Началото

 

Бонъм е роден в град Редич (Redditch), графство Уорчестършър (Worcestershire) в Англия. Просвирва на барабани пет годишен, като барабаните се състоят от консервени кутии и кутии от кафе, повтаряйки движенията на идолите си Джийн Крупа (Gene Krupa) и Бъди Рич (Buddy Rich). Първият си нормален комплект барабани получава 14-годишен.

 

 

През 1964 Бонъм влиза в първата си група - Terry Webb and the Spiders - и среща бъдещата си съпруга Пат Филипс на танц в Кидърминстър. Също така свири за бирмингамски групи като The Blue Star Trio и The Senators, които по-късно издават относително успешният сингъл "She's a Mod". Тогава Бонъм решава да се занимава с музика постоянно. Две години по-късно влиза в A Way of Life, но групата започва да свири прекалено рядко и в търсене на редовен доход влиза в блус-групата Crawling King Snakes, чийто вокалист е Робърт Плант. През този период Бонъм се сдобива с репутацията на най-шумния барабанист в Англия, често чупещ барабани и учтиво молен от клубовете да спре да свири. Веднъж бил помолен да напусне едно бирмингамско звукозаписно студио защото бил прекалено шумен за собственика, който му казал, че няма бъдеще за толкова шумен барабанист като него. Десет години по-късно собственикът получил бележка с думите "Благодаря за съвета...", придружена от златен запис на Лед Цепелин. Бонъм е помолен да се върне в A Way of Life през 1967, но той избира да заеме мястото на барабаниста в новосформираната от Робърт Плант Група Band of Joy. Групата прави няколко демо-записа, но не издава албум. Бонъм е бил барабанист по турнета на Тим Роуз (Tim Rose), Джо Кокър (Joe Cocker) и Крис Фарлоу (Chris Farlowe).

 

Led Zeppelin

 

Когато Джими Пейдж искал да създаде групата след разпадането на The Yardbirds, първият му избор за певец бил Тери Райд (Terry Reid), който обаче вече бил подписал с Мики Моуст (Mickie Most) договор за солова кариера. Райд предложил Робърт Плант, които от своя страна предложил Бонъм, които вече бил свирил с Плант и познавал Пейдж от студийни записи, както и Джон Пол Джоунс. Сред възможните барабанисти в списъка на Пейдж фигурирале Би Джеи Уилсън (B.J. Wilson) от Прокол Харум, както и Джинджър Бейкър. След като видяли Бонъм на концерт на Тим Роуз в северен Лондон през юли 1968 Пейдж и мениджърът му Питър Грант били убедени, че Бонъм е правилният избор.

 

 

Стилът му зад барабаните е оказал влияние на почти всички хард рок и хеви метъл барабанисти от тогава до днес. Почеркът на Бонъм е здрав ритмичен бийт, разнообразяван от огромнен брой чувствени експлозивни преходи. Това, комбинирано с откровения му атакуващ стил отличава Бонъм мигновенно за слушателя. Тази запазена марка става популярна сред феновете и останалите музиканти и е един от основните елементи, които задвижват Лед Цепелин музикално и комерсиално. Бонъм до ден днешен е считан за един от пионерите сред рок-барабанистите. Много считат Бонъм за един от най-великите барабанисти сред всички стилове.

 

 

Смъртта на Джон Бонъм

 

Бонъм не обича нито да бъде далеч от дома и семейството си, нито летенето. Това води до честа употреба на алкохол. На 24 септември 1980г. Бонъм е взет от асистента на Лед Цепелин Рекс Кинг от хотела, за да отидат заедно на репетицията в Брай Студиос (Bray Studios) за предстоящото турне в САЩ, първото на групата от 1977г. По време на пътуването Бонъм иска спиране за закуска, където поглъща голямо количество водка със сандвича си. Продължава да пие и в студиото. Късно вечерта групата спира репетицията и отиват в къщата на Пейдж. След полунощ Бонъм заспива и е сложен в легло. Мениджърът на турнето Бенджи Льо Фавр (Benji LeFevre) го открива мъртъв на следващата сутрин. Бонъм е само на 32.

 

Причината за смъртта е задушаване при повръщане. При последвалото следствие за причините за смъртта не са открити други вещества. Джон Бонъм е погребан на 10 октомври 1980 в Ръщокското (Rushtock) енорийско гробище.

 

Бързо плъзват слухове, че Кози Пауъл, Кармин Апис, Саймън Кърк и други биха го заменили в групата, но смъртта на Бонъм се оказва единствената причина за това Лед Цепелин никога да не се съберат отново успешно. Просто неговото влияние върху стила на групата е уникално.

[aladin]

Ето малко инфо за Били Кобъм както и пълната му дискография.Надявам се

 

да ви е интересно имаки предвид 4е Б. Кобъм се о4аква да идва в България.

 

 

 

 

 

Били Кобъм

 

 

 

 

 

Били Кобъм е роден на 16 маи 1944 в Панама познат като един от наи-добрите

 

барабанисти на световно ниво,повлиал положително на много хора

 

занимаващи се с барабани.Популярен със своя джаз фюжън през 1970 със

 

McLaughlin's Mahavishnu Orchestra kaдето тои се опитва да наложи малко по-

 

силен стил на свирене със джаз,рок и фънк влиания.

 

 

Кобъм свири и записва със стотици топ музиканти вклю4ително Miles

 

Davis,Freddie Hubbard,Larry Coryell и Horaca Silver и се отли4ава със своите

 

експлозивни,бързи и артисти4ни изпълнения.

 

 

Преди ангажиментите си със Mahavishnu Orchestra тои работи с Horaca Silver

 

през 1968 след това с Miles Davis в класи4ески записи като Bitches brew,Live-

 

Evil и A Tribute to Jack Johnson.

 

 

Като подготовка за работата си с Mahavishnu Orchestra е деиноста му по

 

албума на McLaughlin's - My Goal's Beyond.Кобъм прави турнета интензивно с

 

Mahavishnu Orchestra в периода от1971 до 1973 като издават 2-студиини и 1

 

live-албум.

 

 

 

Оригиналната студио версия на пър4етата от live-албума е била по-късно

 

записана като The Lost Trident през 1999 година.

 

 

 

През 1973 Били Кобъм записва първия си соло албум Spectrum със Jan

 

Hammer/от McLaughlin's Mahavishnu Orchestra/ и китариста Tommy Bolin /по-

 

късно свирещ с Deep Purple/.малко преди последния си тур с McLaughlin's

 

Mahavishnu Orchestra Кобъм записва и прави турне с Carlos Santana John

 

McLaughlin ,a материала вклю4ва пър4ета от албума Love Devotion Surrender

 

и собствен материал на Кобъм.

 

 

 

През 1980 година Били Кобъм работи с Jack Bruce в група наре4ена Jack

 

Bruce & Friends.

 

 

 

Тои има множество албуми като до юли 2005 е издал над 25 албума само на

 

свое име.И до ден днешен Б.Кобъм продължава своята деиност като запиващ

 

артист и музикален преподавател.

 

 

 

 

Дискография:

 

 

 

Horace Silver - You’ve Got to Take a Little Love

Kenny Burrell - God Bless the Child

Dreams - Dreams

Dreams - Imagine My Surprise

Miles Davis - Jack Johnson

Miles Davis - On the Corner

Miles Davis - Live Evil

Miles Davis - Bitches Brew

Miles Davis - Get Up With It

Miles Davis - Circle in the Round

Miles Davis - Directions

Mahavishnu Orchestra - Inner Mounting Flame

Mahavishnu Orchestra - Birds of Fire

Mahavishnu Orchestra - Between Nothingness and Eternity

Santana/McLaughlin - Love Devotion Surrender

Peter Gabriel - Passion

Billy Cobham - Spectrum

Billy Cobham - Crosswind

Billy Cobham - Total Eclipse

Billy Cobham - Shabazz

Billy Cobham - A Funky Thide of Sings

Billy Cobham - Life and Times

Billy Cobham - Cobham/Duke Live

Billy Cobham - Inner Conflicts

Billy Cobham - Magic/ Symplicity of Expression Depth of Thought

Billy Cobham - Simplicity of Expression

Billy Cobham - Flight Time

Billy Cobham - Stratus

Billy Cobham - Observations & Reflections

Billy Cobham - Smokin’

Billy Cobham - Warning

Billy Cobham - Power Play

Billy Cobham - The Traveler

Billy Cobham - Nordic

Billy Cobham - Nordic / Off Color

Billy Cobham - Live in Rome in 5.1

Billy Cobham - By Design

Billy Cobham - Focused

Billy Cobham - The Best of Billy Cobham

Billy Cobham - Drum'n'voice-2005

 

 

Били Кобъм свири изклю4ително само с Yamaha maple drum kit , ползва своя

 

автографски модел Yamaha ASD-1460BC малък барабан , 4инели Sabian и

 

палки VicFirth SBC.

 

[vladi_S]

SIMON PHILLIPS

 

Саймън Филипс е роден на 6 февруари 1957 година в Лондон в семейството на английския музикант-кларинетист Сид Филипс. Саймън бил запленен от барабаните на 3 годишна възраст. До 6-тата си година той свирел на детски играчки-барабани, както и на всякакви домакински съдове на майка си. Едва тогава бащата трябвало да признае пред себе си, че тук има някакъв талант и с негово съгласие майката инвестира в първия комплект на Саймън - син Пърл. На 8 години той вече свири с бандата на баща си. През 1973 година баща му умира от сърдечен удар. Пред Саймън стои въпросът - да продължи ли да свири с групата или да създаде своя. По това време в Лондон се поставя рок операта "'Jesus Christ Superstar" и Саймън е одобрен като барабанист в шоуто. Едновременно с това, той започва да свири сешъни в нощни клубове с известни джаз музиканти.

През 1978 година Саймън среща Джеф Бек и Стенли Кларк. Следват съвместни записи и турнета в Япония. Четири години по-късно Ал Ди Меола го кани за турнето си в САЩ и Европа. В Щатите Саймън се запознава с Майк Олфийлд, с когото по-късно записва два албума и ги миксира. Това е началото на продуцентската му и engineering кариера.

Саймън е работил с такива звезди като: The Who, Джак Брус, Джеф Бек, Роджър Далтри, Мик Джагър, Пит Тауншенд, Тийрс фор фийрс, Джо Сатриани, Йон Андерсън, Назарет, Джуда прайст, Ян Гилън, Стенли Кларк, Арт Гарфънкъл, Уайтснейк, Майк Олфийлд, Джеръми Спенсър и много още ...

Но истинското му място е при Тото.

 

Simon says:

/Саймън Филипс за нечетните размери и двойната каса/

 

"Увличах се от такъв род аранжименти, които бяха по-съвременни, малко сложни, малко експериментални по отношение на хармонията. Затова започнах да слушам албумът на Чък Къриа “How He Sings Now He Sobs”. После чух музиката на Дон Елис и бях съвършено завладян от всички тези сложни размери. Това беше някъде към 1972 година. Тогава реших една година да не свиря в размер 4/4. Разбира се, изключение правех за оркестъра на баща ми – там всичко беше в 4/4. Започнах да се занимавам с неравноделни размери и тези упражнения бяха много полезни. Имам предвид – да накараш себе си да се чувстваш във всички тези размери така свободно, както в 4/4. Започнах да слушам Чикаго и такъв род музика с елементи на джаз, защото там има брас.

На онези, които започват да изучават музицирането в неравноделни размери, бих казал – да започнат с прости неща. Помня как слушах “Take 5” на Дейв Брубек, когато албумът току-що беше излязъл в средата на 60-те. Бях поразен, веднага се опитах да свиря заедно с него и ми се струва, че се получи. Там има една пиеса “Raggae Waltz” в 3/4 но с разни хитрости. А имаше и още една пиеса – “Rondo a la Turk”... в 9/8. Непрекъснато се опитвах да свиря с него. Това беше първото ми запознанство с нечетните размери. Самият Брубек казва, че за да се научиш да свириш нечетни размери, трябва първо да започнеш да слушаш всичко това! Дон Елис е прекрасен пример. Доволно стара музика, но много хубава и полезна за учебни цели. Може да се започне с простички теми в 7/8, но има и български народни мелодии в аранжимент на Милчо Левиев, например “Bulgarian Ball”, в размер 33/8. Да, 33/8! Когато провеждам лекции, аз говоря за това. И ако става въпрос за 7/8 или 9/8, то хората реагират спокойно, но когато премина на 17/81 21/8 или 33/8 – това хвърля всички в побъркване. Всъщност всичко това е комбинация от двойки и тройки. И ако си способен да усвоиш 5 и 7 – всичко останало няма да представлява трудност. Разбира се, трябва да се потрудиш.

Следващото мое увлечение беше MAHAVISHNU ORCHESTRA – много, много модерна група в началото на седемдесетте години. Аз реших – това е то! Те правеха дълбока, мощна музика. Фантастични изпълнители, оказали огромно влияние върху мен.

Започнах да свиря като другите – в традиционна постановка, макар че съм левак. И продължих да свиря по такъв начин, но понякога обръщах края на лявата палка и използвах паралелна постановка – така, както правеше Тони Уилямс. В началото на 70-те много барабанисти преминаха на паралелна постановка, тя стана много модерна. Аз също го намирах за доста удобно, що се отнася до игровата позиция. Но не ми харесваше да свиря с обратния край на палката в лявата ръка и аз я обърнах отново, засвирих с нормалния й край. После видях леваци, свирещи наляво, а не като мен – надясно. Това изглеждаше много странно, но като се поразмислих, дойдох до извода, че това е съвсем естествено, особено в условията на постоянно увеличаващия се комплект на барабаните в тези години. В 1974 отидох да слушам Били Кобъм и видях, че той свири на десни барабани с ръцете като левак. Това ме срази напълно – така удобно и естествено, никакво кръстосване на ръцете, дясната ръка свободно достига до том-том, докато лявата е на хета. И аз започнах да използвам същия маниер. Днес аз свиря като левак, но мога и надясно. Нещо като амбидекстра. Едва през 80-те много от леваците започнаха да използват този начин.

Винаги съм обичал да разглеждам в каталозите за барабани всички тия комплекти с две каси. През 60-те години в Англия не можеше да си позволиш дори да помечтаеш за хубави американски барабани. В началото тях просто ги нямаше. После започнаха да ги внасят, но бяха много скъпи. Най-разпространеният начин да се сдобиеш с американски инструмент, беше такъв: Отивате в Америка на гастрол с кораб, можеше да вземете със себе си стария английски комплект – Premier, Olympic – каквото имате, а след това купувате в Ню Йорк Ludwig или Rogers, слагате ги в старите калъфи и се надявате, че митницата няма да забележи подмяната.

Но да се върнем на двете каси /бас барабани/. През 1974 година започнах да получавам покани за записи. По това време работех в театъра – в оригиналната версия на “Jesus Christ Super Star”. След смъртта на баща ми в 1973, аз разпуснах неговия оркестър. След три месеца без работа, се появи шанса да се явя на прослушване за рок-операта. Бях едва на 16, а получих една от най-добрите работи в Лондон. Работата е там, че един от пианистите в театъра преди време беше свирил с баща ми и именно той ме препоръча за прослушването. Трябваше не само да изсвиря своята партия, но и да следя диригентските жестове, през цялото време да разбирам точно какво става около мен. Благодарение на строгостта на баща ми, аз бях готов за такава работа, привикнал на безупречна точност, което ми помогна успешно да се представя на прослушването. И така, след всичко това, започнах да получавам покани за записи и ми стана необходим още един комплект. Вече можех да си го позволя и взех барабани Ludwig. После, когато напуснах театъра заради голямата си заетост в студио, се оказах с два комплекта барабани, т.е. две каси в това число. Това беше яко, но още не знаех какво да правя с тях. Беше ми се случвало вече да слушам барабанисти, свирещи на две каси, но всички те не отговаряха на моите представи за използването на тези инструменти, на това, което си представях, разглеждайки всички тия красиви фотографии в каталозите. Мислех си: “И какво? За какво са нужни две каси? Не, тук трябва да има нещо повече.”

Повечето от барабанистите, включително Джинджър Бейкър и Мич Мичел, просто свиреха шестнайсетини, които нито бяха достатъчно мощни, нито достатъчно точни. Бях разочарован.

И тогава в едно телевизионно шоу видях Томи Олдридж, който имаше две огромни каси – 24` или 26`. Тогава си казах – ето, така трябва да са нещата! И това ме вдъхнови да започна."

 

/превод от руски/

Редактирано Януари 2, 2007 от vladi_S

[vladi_S]

Jeff Porcaro

April 1, 1954 - August 5, 1992

 

Джеф Поркаро е един от основателите и първия барабанист на групата ТОТО.

Джефри Поркаро е роден на 1-ви април 1954 в Хартфорд, Кънектикът и началният интерес към ударните инструменти събужда у него баща му, Джо Поркаро. Джеф започва да свири на 7-годишна възраст, използвайки барабаните на баща си, а на 13 вече има рок група.

В младежките си години, той изоставял училище, за да свири в Лас Вегас с популярните Сони и Шер. От самото начало на кариерата си, Джеф бил забелязан от голямата музикална индустрия и причислен към топ-барабанистите. Поркаро притежава безупречно чувство за ритъм и многостранно въображение към всеки музикален стил.

В стотици албуми той е записвал с такива звезди като Елтън Джон, Майкъл Джексън /Трилър/, Дайър стрейтс, Брус Спрингстийн...

Списъкът може да бъде продължен още с Бони Райт, Бий Джийз, Джексън Браун, Джо Кокър, Манхатън трансфер, Джордж Бенсън, Лари Карлтън, Пол Макартни, Пинк флойд, Питър Фремптън, Стенли Кларк.

На 5 август 1992 година, съвсем малко преди окончателното завършване на новия албум на ТОТО - “Kingdom of Desire”, Джеф Поркаро умира от сърдечен удар, предизвикан от алергична реакция към пестицидите, с които пръскал градината си. На погребението присъстват повече от 1500 човека. Изпращат го неговите родители Джо и Ейлийн, братята му Стийв и Майк /също музиканти в ТОТО/, сестра му Джолийн, съпругата му Сюзън и синовете му Кристофър, Майлз и Нико, както и много, много приятели и фенове, които никога няма да го забравят.

He was the best, and will be missed so much

[vladi_S]

Gregg Bissonette

 

Грег е роден на 9-ти юни 1959 в Детройт, Мичигън.

Семейството и музиката вървят ръка за ръка в живота на Грег. Неговата история започва в Детройт, в компанията на неговия брат, басистът Мат Бизонет и лидер на групата - неговия собствен баща.

 

След завършването на колежа, заедно с Мат се присъединяват към биг бенда на Мейнард Фергюсън. В началото на 80-те години Грег се премества в Лос Анджелис, където свири с легендарни музиканти като Карлос Сантана, Джо Сатриани, Дон Хенли, Джино Ванели, Таня Мариа, Керъл Кинг, Линда Рондщат, Стийв Лукатер, Дейвид Гарфийлд, Лари Карлтън, Стийв Вай, Селин Дион, ТОТО и много други.

 

Един от върховете в неговата кариера е участието в проекта, посветен на Бъди Рич - Buddy Rich Memorial Concert, както и в този, посветен на паметта на Джеф Поркаро. Грег има и свои собствени албуми с групата си Submarine.

Запазената марка на Грег е мощният и вдъхновен удар, той е едновременно с това отличен певец и лидер на група.

 

Грег за Ринго Стар:

" Не мога дори да обясня каква чест е да свириш с Ринго! Той не е просто легендарен музикант, той е много забавен и интересен човек. Той е също барабанистът, когото аз обикнах от момента, в който съм го чул за първи път в живота си. Брат ми Мат и аз видяхме Битълс за първи път през 1966 година, когато аз бях на 7, а той на 5 години. Те свириха на Олимпия Хокей Арена в родния ни град Детройт, Мичиган.

Да свиря double drums с Ринго е това, за което съм мечтал през целия си живот. Той поддържа перфектно темпо, а когато пее, никой не се справя с барабаните по-добре от него..."

"Първата ни съвместна работа беше в шоуто на Джей Лено. Заедно изпълнявахме песен, написана Ринго за Джордж Харисън, наречена "Never without You". В края на песента всички пеем "We were brothers through it all....." Погледнах брат ми /който е най-добрият ми приятел и любим басист/, после Ринго /заради когото започнах да свиря на ударни инструменти/ и сълзи на радост потекоха от очите ми. Изпълнихме също и "With A Little Help From My Friends".

[vladi_S]

Lenny Castro

 

Роден на 12 януари 1950 година в Йоханесбург, Южна Африка, с пуерториканска кръв, отрасъл в Ню Йорк и по-късно се преселил в Лос Анджелис, Лени Кастро е един от най-търсените перкусионисти в света. Той създаде своето място като "вмъкна" перкусиите между поп и рок музиката. "Винаги съм бил вътре в латиното, защото това е по наследство. Но бях и "черната овца", която слуша Джими Хендрикс, класическа музика, кънтри и уестърн." - казва Лени за себе си.

"Перкусиите могат да влязат във всяка музика, стига да имате достатъчно отворено съзнание за това."

Кастро първо е бил впечатлен от Армандо Пераца, Монго Сантамария, Уили Бобо и Битълс. Той се учел да свири, наблюдавайки други да го правят по парковете и крайбрежието на Ню Йорк. На 15 години започва да свири на конги от фибростъкло. "Сега имам дърво и кожа! И материалът е феноменален!" - през смях казва Лени.

Напоследък той работи с Литъл Фийт, Бони Джеймс, Питър Уайт. Работил е с Ал Жеро, Бо Скагс, Дайана Рос, Стиви Уондър, Дейвид Санборн, Джо Семпъл, Куинси Джоунс, Барбра Стрейзън, Симпли Ред и... ТОТО.

Лени взима участие и в записите над новия албум на Тото - Falling in Between през 2005 година.