Историята на Gibson, Ibanez & Fender

[EAmechaniX]

Интересно четиво за тези, които не са чели по темата.

----------------------------------------------------------------------------

Корпорацията Gibson от Нeшвил, Тенеси, е втория по популярност (може да се поспори по темата) производител на акустични и електрически китари в света. Най-популярната китара на компанията - Les Paul Standard е електрическа китара с твърдо тяло (solid body). Gibson притежава и произвежда китари под други марки, като Epiphone, Kramer, Valley Arts (невероятни китари, които за съжаление вече не са каквито бяха – на мен лично много ми харесваше звука на Steve Lukather през 80-те, преди да премине към Music Man), Tobias, Steinberger и Kalamazoo. В допълнение към китарния бизнес, компанията прави пиана чрез дъщерната си фирма Baldwin, барабани под марката Slingerland, както и множество аксесоари.

 

Основател на компанията е Orville Gibson, който започва бизнеса си с направата на мандолини в Каламазо, Мичиган, в края 1890 г. Той изработва един и същ вид издълбани сводести акустични китари, като чак от 1930-та започва направата и на "нормалните" плоски акустични и електрически китари. През 1902 г. е основана компанията за музикални инструменти - Gibson Mandolin - Guitar Mfg. Co, Ltd.

 

До 1920-та, компанията Gibson е отговорна за редица нововъведения в дизайна на китари и мандолини. През 1922-ра е представен модела мандолини Gibson F5. Този модел по-късно става известен като една от най-добрите мандолини от този вид. Gibson скоро става водещ производител на китари, по-специално с модела Gibson L5. През 1936 г. е представена първата електрическа китара от "испански" тип на компанията - ES-150, призната за първата успешна комерсиална електрическа китара. Charlie Christian е един от първите известни китаристи, който спомага за популяризиране на електрическите китари на Gibson, като започва да използва моделите ES-150 и ES-200.

 

Gibson Les Paul

В резултат на силните продажби на Fender Telecaster през 1950 г. Gibson решават да се направи китара с твърдо тяло (дотогава те правят изключително електро-акустични китари). Това решение е вземато въпреки факта, че Gibson, както и повечето от останалите производители на китари се отнасяли доста презрително към концепцията за китара с твърдо тяло. Въпреки че китаристът Les Paul бил един от пионерите на технологията за електрически китари с твърдо тяло, моделът известен като Les Paul е разработен с много малко помощ от своя кръстник. След като китарата е проектирана, Les Paul бил помолен да подпише договор, че одобрява китарата да бъде наречена на него. Тогава той поискал част от струнника/tailpiece на китарата да бъде променен и това всъщност е целия му принос към създаването на този уникален инструмент. (По ирония на съдбата, тази част отново е променена през 1954-та).

 

Моделът Les Paul излиза през 1952 г.

В края на 1950 г. се появяват редица новаторски дизайни, включително ексцентричните Gibson Explorer, Flying V, полу-акустичният модел ES-335, както се въвежда и използването на двойните адаптери (humbucker). Моделът Les Paul започва да се предлага в няколко разновидности: Custom, Standard, Studio, Supreme, Special и Junior.

 

 

 

Gibson SGПрез 1961-ва дизайнът на тялото на Les Paul е променен, което се дължи на търсенето на двойно изрязани модели (double-cutaway). Les Paul обаче се запазва като модел и новото тяло с двойни прорези става известно като Gibson SG. Les Paul моделите са върнати в каталога на Gibson през 1968 г. благодарение на влиянието на музиканти като Keith Richards, Eric Clapton и Peter Green.

 

Както Les Paul, така и SG (по-късно), стават много популярни сред хард рок и хеви метъл китаристите - Jimmy Page от Led Zeppelin, Scott Gorham и Brian Robertson от Thin Lizzy, Duane Allman, Slash от Velvet Revolver (екс-GNR) и Ace Frehley от Kiss, за които се знае за предпочитанията им към Les Paul.

 

Pete Townshend от The Who, Angus Young от AC/DC, Frank Zappa от Mothers Of Invention и Tony Iommi от Black Sabbath са някои от добре известните китаристи, ползващи Gibson SG.

 

Между 1974 г. и 1984 г. производството на китарите Gibson се премества от Каламазо в Нашвил, Тенеси. След като биват изкупени от корпорацията Norlin в края на 1960-та качеството и успеха на Gibson рязко се влошават. Стигаме до 1985-та, когато компанията е на три седмици от прекратяване на стопанска дейност. В началото на 1986 г. Gibson Guitar Corp. е купена от Henry E. Juszkiewicz, David H. Berryman и Gary A. Zebrowski. Оцеляването и успеха на Gibson днес до голяма степен се дължи на промяната в собствеността. В момента, Juszkiewicz е главен изпълнителен директор, а Berryman изпълнява функциите на президент на компанията. В последно време нови производствени инсталации са открити в Мемфис, Тенеси, както и Боземан, Монтана. В Мемфис фабриката се използва за производството на електро-акустични и "къстъм" инструменти, докато тази в Боземан е посветена изцяло на акустичните инструменти.

 

Gibson "Robot Guitar"Наскоро бе представен модел на Gibson ("Robot Guitar"), който може да се настрои за по-малко от 10 секунди чрез т.нар. "робот технология", разработена от Gibson и Tronical Gmbh. Макар че продуктът е обявен в САЩ като "първият в света", подобни системи са в употреба от десетилетия и са ползвани например за китари, направени от Fender Corporation и Washburn.

 

С течение на времето обаче, Gibson се превръща в основен играч на пазара и се сдобива с много по-малко компании за производство на музикални инструменти. Дъщерни компании собственост на Gibson са компаниите за китари: Kramer и Steinberger. Създадена е и фирмата Gibson-Baldwin Musical Education, която продава по-евтини китари за начинаещи под различни търговски наименования. Наскоро Gibson закупи и канадския производител на китари Garrison Guitars, като за момента още не е ясно какво планират за тази марка.

Друга дъщерна компания е Heritage Guitars - независима китарна компания, създадена от бивши служители на Gibson, след преместването от Каламазо в Нешвил. Компанията ги настанява в старите помещения на бившата фабрика в Каламазо, за да произвеждат ръчно изработени китари, много подобни на оригиналите на Gibson.

 

Оторизирани копия

 

На 10-ти май 1957г. Gibson, купува компанията Epiphone, която до този момент е един от основните им конкуренти. Първоначално планът бил да продължи да се продава само успешната серия бас китари на Epiphone, но скоро след това от Gibson се усещат, че биха могли да отговорят на исканията на много музикални магазини да продължат да се произвеждат китари Epiphone. От началото на 1970-та търговската марка Epiphone е все по-използвана от Gibson за направата на ценово-ориентирани китари, произведени в страни извън САЩ. Epiphone се произвеждат в САЩ, Япония, Корея, Индонезия и Китай. Orville (by Gibson) е друга фирма с разрешение от Gibson за производство на китари, които се произвеждат и продават в Япония.

 

Неупълномощени копия

 

На няколко пъти, Gibson са предприемали съдебни действия срещу други производителите на китари, които силно наподобяват техния дизайн. Първото подобно действие е срещу небезизвестната компания Ibanez, която произвежда почти идентични (по вид) копия на Les Paul. Интересен факт за това дело от 1977-та срещу Ibanez е, че не ги съдят за копиране формата на тялото на Les Paul, а за това че използват същата специфична форма на главата на Gibson, която наподобява "отворена книга" (макар и Ibanez да са преработили главата да бъде почти идентично копие на главата, която ползват Guild през 1976-та). В последно време, Gibson съдят и PRS Guitars, принуждавайки ги да спрат да произвеждат техният Singlecut модел, който е подобен на Les Paul във външния вид. Делото срещу PRS обаче е неуспешно. През 2005 г. Апелативният Съд на Съединените щати преустанови забраната за продажба и производство на PRS Singlecut. Paul Reed Smith Guitars обявяват, че веднага ще възобновят производството на техните Singlecut китари.

 

Инструменти

 

Gibson е добре позната с електрическите си китари, особено що се отнася до вездесъщия Les Paul, SG, Flying V, Explorer , ES-175 и ES-335 наред с много други. Акустичните китари на Gibson са широко известни и използвани от много професионални рок и кънтри музиканти. Независимо, че е такъв известен производител на серийни шест струнни китари, Gibson имат и много успехи от линиите си бас китари с такива модели, като: Thunderbird (базиран на Firebird), EB-0 и EB-3 (базирани на SG), The Ripper, и The Grabber (последните две започват да се произвеждат от 1970 г.).

 

Музиканти, използващи Gibson:

 

Slash – няма нужда от представяне, но все пак - GunsN'Roses/Slash's Snakepit/Velvet Revolver/Slash's Blues Ball. Въпреки, че Slash притежава повече от 100 китари, основно свири с 1987 г. Les Paul Standard, който е доста поочукан, но все пак е неговата запазена марка (заедно с цигарата в устата? ). Освен това той има няколко Gibson Flying V, Explorer и малко над 30 от неговият любим Les Paul.

 

Angus Young (AC/DC) – легендарният китарист на AC/DC. Предпочитанията му са главно към SG серията, като има и собствена подписана модификация - Angus Young Signature SG. Една от редките му появи на сцена без любимата си SG, е когато свирят с Rolling Stones през 2003 г. – той заема един Gibson ES-335 от Keith Richads

 

 

Gary Moore (Thin Lizzy/Skid Row) – един от любимите ми китаристи. Кариерата му може да се раздели на 2 части – рок и блус. Интересното е, че до 1990-та Gary Moore се изявява главно в Hard Rock средите. Тогава излиза албума "Still got the Blues", в който са невероятните хитове – едноименното парче "Still Got The Blues", "Walking By Myself", "Oh, Pretty Woman", "Midnight Blues", някои от които чухме и на концерта у нас. Предпочитаните от него китари са: 1959 Gibson Les Paul Sunburst и модела от 1950-та - Gibson Les Paul Junior.

 

B B King – за повече от 50 години B. B. King има над 15 000 изяви пред публика. "Краля на блуса" е поставен на 3-то място във вечната ранглиста на списание "Rolling Stone" за най-добрите китаристи на всички времена. Неговата подписана серия китари е - Gibson BB King Lucille.

 

Zakk Wylde (Ozzy Osborne/Black Label Society) – познат ни е като водещ китарист в бандата на Ozzy Osborne и основател на Black Label Society. Интересен е факта, че когато Zakk е още на 19, тогавашната му приятелка (настояща съпруга) чула, че Ozzy Osborne търси китарист. Той изпраща касетка, на която простичко написва "Още един опит за копиране на Randy Rhoads". Така той замества Jake Lee, който пък е взет преди това на мястото на починалия Randy Rhoads. Неговите подписани Gibson китари са много лесни за разпознаване с концентричните кръгове изписани по тях.

 

John SykesJ (Thin Lizzy/Whitesnake/Blue Murder) – още един китарист, минал през школата на Thin Lizzy и на когото имахме честта да се насладим преди няколко дни в зала 1 на НДК. През годините, той е върл фен на китарите с марката Gibson, така че логично се появява и неговата серия - John Sykes Les Paul Custom. С Whitesnake записва от 1984 г. до 1987 г., включително и едноименния албум – "Whitesnake", който е и най-успешния за групата.

 

Jimmy Page (The Yardbirds/Led Zeppelin) – идол за доста китаристи през последните 30 години. Използва множество китари през годините, но нищо не може да изпъкне повече от неговите Gibson Black Beauty Custom и Les Paul Goldtop, които са сред най-предпочитаните от него инструменти.

 

 

Frank Zappa – Мисля,че всички сме слушали за "...Frank Zappa and The Mothers..."? Любимците му през годините са: Gibson ES-5 Switchmaster, Gibson SG и класическият Les Paul. Три години се бори с рака и дори за момент не оставя китарата, като успява да запише "Civilization, Phaze III" малко преди да почине. Zappa обикновено силно модифицира китарите си, като им добавя предусилватели, балансирани изходи (за студийна работа), а по-късно даже Fernandes състейнъри.

 

Ace Frehley (Kiss) – преди няколко месеца ни се отдаде шанса да видим Kiss на живо и у нас. Шоуто няма да коментираме – който е бил е видял. От интересният китарист на Kiss сме виждали китари, които светят, хвърлят искри и дори избухват!? Той също е от хардкор феновете на Les Paul и притежава подписани серии както от Gibson, така и от Epiphone.

 

Michael Schenker (Scorpions/UFO/Michael Schenker Group) - още един китарист, който не е необходимо да се представя. Вероятно малко хора са го виждали без неговия Gibson Flying V. Изключително продуктивен музикант както в групите, с които свири, така и в множеството соловите проекти.

 

Tom Scholz (Boston) – един от най-големите! За съжаление Boston не е от най-популярните банди, което според мен не е много оправдано. Всъщност през ’70-те те са еталон за качествена музика и звучене наред с групи като ТОТО и Steely Dan. Малко известен факт за Tom Scholz е, че той разработва великолепния модул Rockman – невероятен дисторшън генератор, който в различните си вариации включва и ефекти, като compressor, stereo chorus и echo. Най-използваната от Tom китара е 1968 Les Paul Goldtop с адаптери DiMarzio SuperDistorion.

 

През миналата година, Gibson допълни великолепната колекция на Slash с нова подписана серия китари, включваща: Custom Inspired By Slash Les Paul Standard, Тhe USA Slash Les Paul Standard, и Тhe Epiphone Slash Les Paul Standard Plustop.

 

Slash Epiphone + GibsonВ момента Gibson продължава да почита тази съвременна китарна легенда с представянето на нова серия подписани модели: Slash Les Paul Goldtops от Gibson USA и Epiphone. И двата нови модела са проектирани и изградени в близко сътрудничество със самия Slash и са реплика на скъпия Gibson Les Paul Goldtop /златист на цвят/ от 1991-ва, който му бе откраднат през 1999 г. и така и не се намери. Това е същата китара, която Slash е използвал за някои от най-епичните Guns N' Roses мелодии.

 

"Gibson смятат, че имам нещо общо със завръщането на Les Paul обратно на масовия пазар" каза наскоро Slash. "Les Pauls е била винаги основна китара за мен откакто се помня. В началото на кариерата си минах през дълъг период на експериментиране на базата на 'опит - грешка', опитвайки се да разбера кои китари да използвам. Но винаги съм стигал отново до Les Paul."

 

Въпрос: Обикновено свириш на Tobacco Burst Les Paul /тютюнев цвят/, но Goldtops /златистите/ също играят важна роля в студиото и в свиренето на живо. Какво е по-специалното на твоите Goldtops?

 

Slash: Всичко започна с модел ‘91 Gibson Les Paul Goldtop, който в действителност платих сам, тъй като по онова време все още не получавах безплатно китарите си от Gibson. Веднага след като посвирих малко на нея установих колко добре звучат Goldtops всъщност. Те са просто страхотни за свирене на рок и дори по-добри за свирене на блус. Те са гъвкави но и много солидни.

 

И така аз използвах този '91 Gibson Les Paul Goldtop за наистина всички ключови песни в нашия албум, особено онези, които имаха продължителни сола с много състейн... песни като "November Rain", "Estranged", "Sweet Child of Mine", "Knocking on Heaven’s Door" и "So Fine".

 

Това, което исках да направя за тези песни е да изключа тон контрол-а и това, което се получи като резултат да са нотите с най-голяма продължителност във времето, давайки ми звука, който исках. Успях да постигна всичко това само на тази Goldtop китара.

 

Въпрос: Какво се случи с този ’91 Goldtop?

 

Slash: Някой разби студиото в дома ми през 1999-та и всичките ми китари, които са били там бяха откраднати. В крайна сметка получих всички китари обратно, но единствената, която не ми беше върната бе конкретно този Goldtop, който обичах толкова много.

 

Въпрос: Значи ти се обърна към Gibson за да възстановят твоят възлюбен Goldtop?

 

Slash: Аз наистина исках китара от Gibson, която ще пресъздаде този звук за мен, така че Gibson решиха да направят една за мен, като я предложат и на пазара. Китарата е направена точно както я харесвам – тънък гриф, адаптери Seymour Duncan Alnico II, старият класически хардуер и т.н.

 

Въпрос: Какво друго е специално за тези Goldtops?

 

Slash: Ние вдигнахме цената малко за сметка на невероятния тон. Китарите, не само че имат страхотен звук, но Gibson добавят възможност да работите с тона в широки граници, като същевременно се запази максималната сила на звука. Понякога, когато намалите тона до долу се губи от изходното ниво, но това не се случва с тази китара. Имам две от тях и досега съм ги използвал няколко пъти - в студиото и в изпълнения на живо.

 

Въпрос: Кажи ми какво ти харесва в новите Gibson Les Paul Goldtops?

 

Slash: Те наистина вършат работа идеално. Те са много добре заоблени, с добрите си високи честоти, както се очаква в "treble" позиция и всичките великолепни ниски в "rhythm" позиция. Те са много чисти, с много присъствие и без мътнота в тона. Те наистина са идентични с това, което имах преди.

 

Не съм съвсем сигурен какво точно има в Gibson Les Paul Goldtop, че има този конкретен звук, но определено изглежда сякаш всяка струна има своя собствена яснота, така че когато се изсвири акорд той има точното количество "crunch". Те свирят идеално на живо и звучат невероятно в студиото, така че аз наистина съм развълнуван, защото съм бил без тази китара за около 10 години.

 

Въпрос: Как се спря точно на адаптерите Seymour Duncan?

 

Slash: Експериментирах с общо взето всички адаптери на пазара, от DiMarzio до Bill Lawrence. Спрях се на този конкретен модел Seymour Duncan Alnico II, когато записвах албума "Appetite for Destruction". Те имат хубав кристално ясен звук, но също имат и достатъчно производителност, за да мога да свиря много тежки неща, без тона да бъде прекалено наситен. Те са със средно изходно ниво и звучат наистина добре за това което правя.

 

Въпрос: Имаш ли друг Gibson Les Paul Goldtops?

 

Slash: Имам няколко класически Goldtops в допълнение към по-новите такива. Имам също '54 и няколко '56, но ги използвам само в студио. Аз не вземам тези стари китари по пътищата, защото аз съм доста груб към китарите си, когато съм на турне, така че обикновено работя само с нови китари, когато съм на пътя.

 

Въпрос: По какво се различава Epiphone Les Paul Goldtop и какво си опитал да постигнеш с него?

 

Slash: Epiphone е конструиран по същия начин. Мисля, че най-якото нещо за Epiphone модела е неговия златист цвят Goldtop. Златистото му е като от '70 Goldtop, с неговото ярко, бляскаво злато. Разбира се, грифа е същия този, който ми харесва, а адаптерите са обичайните Seymour Duncan Alnico II. Това е просто страхотна китара, направена качествено. Посвирих доста на Epiphone и наистина се учудвам на качеството им за цената на която се предлагат. Това действително са китари, които бих препоръчал на всички китаристи за начало, защото те са достатъчно добри за всяко следващо ниво на вашата кариера. В същото време те са достатъчно достъпни за да се купят, когато сте в самото начало. Те са една наистина добра сделка.

 

Въпрос: Как разбра, че Gibson Les Paul е наистина твоя тип китара?

 

Slash: Първата прилична китара, която съм имал беше Gibson Les Paul копие и просто винаги е била нещо естествено за мен. Les Paul е наистина уникална китара, можеш да изкараш какъвто тон поискаш от нея и то по такъв чудесен начин. Теглото на китарата, начина по който е изработен грифа, двойните адаптери /humbuckers/, всички тези неща просто ми се нравят като китарист. Това наистина е най-добрата универсална китара за мен.

[EAmechaniX]

Ibanez има дълга и интересна история от над 100 години. Компанията започва своя живот в Япония през 1908г., като първоначално е известна под името Hoshino Gakki (Gakki означава компания за музикални инструменти) и се е занимавала с производство и продажба на струнни инструменти.

 

Фирмата Hoshino е основана от Matsujiro Hoshino първоначално като Hoshino Shoten книжарница, където най-често се продават книги за музика и ноти, а след това постепено през годините започват да се внасят и музикални инструменти в Япония. Matsujiro, впоследствие е наследен от Yoshitaro Hoshino.

 

Името Ibanez идва от известния испански лютиер Salvador Ibanez. След смъртта му през 1920г. Hoshino Gakki решават да започнaт да произвеждат собствени китари, след като години наред са ги внасяли в Япония. Те купуват марката и започват производство, първоначално под името китари "Ibanez Salvador", а по-късно Ibanez, които получават голям успех през '70-те и '80-те години на миналия век. Hoshino Gakki в момента произвеждат акустични и електрически китари под името Ibanez, но са ориентирани предимно към производството на електрически китари.

 

През 1935г., дружеството започва производство на свои струнни инструменти, но до средата на 1960-та компанията има слабо присъствие на Запад. През 1957 г. Hoshino Gakki произвеждат първите китара от модерната епоха на Ibanez. Тези ранни струнни инструменти не са били известни до '60-те, когато Gakki се сдружават с Harry Rosenbloom – собственик на музикален магазин в Пенсилвания и неговата компания Elger Guitars. Заедно, те решават да дадат на китарите името Ibanez и да ги направят по-продаваеми за западната аудитория.

 

TAMA Hoshino Gakki е също собственик и на световната марка за барабани TAMA, която е основана през 1962г., от Junpei Hoshino, сина на Yoshitaro, който отваря фабриката TAMA Seisakusho за производство на електрически китари, усилватели и барабани. Във фабриката на TAMA Seisakusho се произвеждат китари, които са клонинги на няколко популярни световни марки, включително и Martin DX1 Dreadnought. Към момента те произвеждат също барабани Star в разновидностите Imperial и Royal. Hoshino Gakki спира производството на китари във фабриката ТАМА Seisakusho през 1966г. (но продължава производството на барабани) и оттогава китарите се правят в други фабрики, като например тяхната основна и единствена фабрика за китари в Япония - FujiGen.

 

До началото на 1970г. Elger Guitars е преименувана на "Ibanez USA" и премества щаба си в Бенсалем, Пенсилвания, който става действащ център за дистрибуция и контрол на качеството. Хората в Ibanez не се задоволяват с простото копиране на популярните марки /Fender и Gibson, за които ви разказахме/ и започват разработката на техни собственни дизайни: Iceman - китари, станали известни с помоща на Paul Stanley от Kiss, джаз китарите на George Benson и т.н. Много от тези "първи" Ibanez китари продължават да си увеличават стойността и в наши дни и са ценни колекционерски предмети.

 

До средата на 80-те с повишаването на интереса към инструменталният рок, Ibanez си сътрудничи с музиканти като Steve Vai, Joe Satriani и Paul Gilbert и така на бял свят излизат прословутите модели JEM, JS, RG и S. И до днес тези модели все още се считат за стандарт в твърдия рок.

 

Neck-thru Специфичен елемент за китарите на Ibanez e, че те са с много по-тесен и плосък гриф от масовите електрически китари, което допълнително улеснява изсвирването на супер-бързи пасажи, а да не забравяме и иновативната електроника, която също допринася за любовта на много китаристи към марката.

 

Ibanez са известни с джаз китарите си почти колкото с рок моделите, които имат. Имат впечатляваща линия от джаз китари, включително посочените по-горе модели на George Benson, два модела на небезизвестният Pat Metheny модели, както и новата полу-акустична подписана серия на John Scofield.

 

Нека отбележим, че Ibanez е също и една от най-продаваните марки бас-китари в света (на много места е best-seller). Ibanez първи обръщат внимание през 70-те и 80-те на технологията neck-thru с моделите си Musician с активна електроника. Днес, Ibanez предлага огромен брой от 4, 5 и 6 струнни бас китари.

 

Ibnez - Joe Satriani

 

Няма да коментираме кой е Joe Stariani и какво е допринесъл за съвременната музика, но пък можем да коментираме неговата Ibanez JS подписана серия. Satriani използва Ibanez от далечната 1988г., т.е. точно 20години. Съвместно с Ibanez Custom Shop той проектира първата Chrome китара от неговата серия JS. Тъй като имат известни проблеми с производството на този модел, по-късно през 90-те го преработват, като добавят тяло със специално пластмасово покритие и новите Edge III и Edge Pro тремола. Друго характерно за JS серията са и специално проектираните адаптери от DiMarzio – PAF(Pro) и Fred.

 

Ibanez - Steve Vai

 

Смятаме, че е редно веднага след великия Satriani да сложим и най-изявения му ученик – Steve Vai. Много години са минали откакто Vai почукал на вратата на Satriani със стара китара и комплект струни в ръка. В началото на кариерата си Steve Vai започва да свири с Charvel и Jackson китари и някъде около 1986г. "открива" Ibanez. Няколко месеца по-късно той вече е разработил своя емблематичен модел JEM, който лесно се познава по характерната "дръжка"! Негово творение е и една от първите 7-струнни китари, пуснати в масово производство – невероятната Universe, както и по-евтините й посестрими от серията JEM777. Vai, също като Stariani се възползва от услугите на DiMarzio за дизайна на адаптерите си – така се ражда серията DiMarzio EVO и по-новата EVO II.

 

Ibanez - Paul Gilbert

 

Познатият ни китарист от Mr.Big и G3, който ни показа какво може преди няколко седмици в Пловдив също е от видните лица на Ibanez. Неговата серия логично носи името PGM (Paul Gilbert Model) и е характерна с нарисуваните в тялото отвори с формата на "f" (в някои инструменти като виола и цигулка има резонансни отвори с подобна форма). Paul Gilbert също си пада по DiMarzio и съответно използва модела на Satriani - PAF Pro, както и Tone Zone.

 

Ibanez - George Benson

 

Великият джазмен George Benson! Носител на Грами и свирил с почти всички най-велики музиканти в 45 годишната си кариера. Отново традицията е спазена – моделът на китарата е означен като GB. George е и от първите известни джаз китаристи, ползващи Ibanez китари, като впоследствие Pat Methany и John Scofield също пускат свои подписани серии от марката. Като цяло, джаз китарите на Ibanez са една достойна алтернатива на класическите кухи джаз модели на Gibson и Epiphone.

 

Ibanez - Fredrik Larsson

 

Чудех се кой представител на басистите, свирещи с Ibanez да сложа в статията и като че ли решението дойде от самосебе си - Fredrik Larsson, басиста на Hammerfall, които ще ни зарадват с брутален (надявам се!) концерт в началото на 2009г. В Ibanez винаги са залагали на печелившите концепции и сериите бас китари, които предлагат не остават по-назад. Иновативна електроника (активна разбира се), neck-thru за един безкраен sustain и топлота на звука и ... множество известни музиканти, които да ползват инструментите им.

 

Ibanez - John Petrucci

 

Въпреки че от 10 години Petrucci свири с небезизвестния MusicMan считам, че е необходимо да включим и неговата подписана серия JPM към великите Ibanez рок китари. John Petrucci свири през последните 20 години с прогресив групата Dream Theater, като отделно има странични проекти като учебното видео - "Rock Discipline", "Liquid Tension Experiment", "An Evening with John Petrucci and Jordan Rudess", G3 с Joe Satriani и Steve Vai, соловият му албум - "Suspended Animation" и т.н. Моделите му JPM са изключително характерни с цветовото си разнообразие, Lo-Pro Edge и Edge-Pro тремолата си, както и с бързите тънки грифове с т.нар. Jumbo Frets (прагчета с по-голям размер). Адаптерите и тук са PAF и PAF-Pro, както при Joe Satriani и Paul Gilbert.

[EAmechaniX]

Историята на Fender

 

Fender Musical Instruments Corporation е световен производител на китари, басове, усилватели и свързаното с тях оборудване. С бляскава история, датираща от 1946-та, Fender е оставил отпечатък в музиката в световен мащаб, както и в почти всеки жанр: рокендрол, кънтри, джаз, ритъм и блус и много други. Всички, от начинаещите до най-известните творци и изпълнители са използвали Fender инструменти и усилватели, както и легендарните Fender инструменти като соло китарите Telecaster® и Stratocaster® и бас китарите Precision® и Jazz® - инструменти, които са останали завинаги в сърцата на музикантите с класическите си форми.

 

През 1940 г. изобретателя от южна Калифорния Leo Fender осъзнава, че може да подобри звученето на инструментите с кухо тяло с помощта на новаторски и доста прост дизайн на електрическа китара с твърдо тяло. Освен това той се сетил, че може да рационализира и процеса на изграждането им. През 1951 г. представя прототип на инструмент с твърдо тяло (т.нар. "solid body"), който в крайна сметка ще нарече Telecaster®. Tele®, както е бил наричан често след това, дори и днес, е първата електрическа китара с твърдо тяло в испански стил, пусната в масово производство. Същата година, Fender представя революционно ново изобретение – модела бас китари - Precision®. На него може да се свири като на китара и има прагчета, така че да може да се свири с "точност". Може да се включва към усилвател, като по този начин освобождава басистите от проблема, че все по-трудно е да се чуят акустичните бас китари. Тези два исторически инструмента, полагат основите на нов вид групи и правят революция в популярната музика - това, което знаем днес като модерен рок. За разлика от "големите банди" на епохата, електрическите инструменти на Fender дават възможност на по-малките групи от музиканти да се съберат заедно и да бъдат изслушани.

 

Fender китари Stratocaster се появява през 1954 г. и предлага множество нововъведения, проектирани въз основа на обратна връзка от професионални музиканти, персонала на Fender и самия Leo Fender, разбира се. С третия си единичен адаптер Stratocaster предоставя много по-добри тонални възможности. Гладките и заоблени форми правят тялото по-удобно за свирене, наред с иновативния дизайн с два изреза (т. нар. "double cutaway"), които правят достъпа до горните регистри много по-лесен. Най-важно обаче, е добавянето на новото Fender вибрато (или "тремоло") - една иновация, първоначално предназначена да позволи на китаристите да отпускат или повдигат струните, като по този начин се постига стоманения звук, така популярен сред кънтри музикантите по онова време. Никой не би могъл да предвиди как Stratocaster ще направи революция в популярната музика. По същество непроменена от дебюта си през 1954-та, това е най-популярната и влиятелна електрическа китара за всички времена и музикантите от всички нива, и във всички жанрове продължават да разчитат на добрия й звук и универсалност и до наши дни. Leo Fender продължава да бъде една изключително творческа сила през следващото десетилетие. Въвежда множество класически инструментни и усилвателни дизайни, включително невероятния бас Jazz Bass®, соло китарите Jaguar® и Jazzmaster®, и класическият лампов усилвател Twin Reverb®, за който писахме в предните статии.

 

Поради лошо здраве, през 1965 г. Leo Fender продава компанията си на CBS (Columbia Broadcasting System), за $13 млн., което е с почти $2 млн. повече, отколкото CBS платили за отбора на "New York Yankees" година по-рано. Fender постигат огромен растеж през следващите 20 години, но липсата на ангажираност и истинско разбиране на музиката от страна на CBS постепенно става очевидно. За да съживят Fender, CBS назначават ново управление през 1981 г. William Schultz става новия президент на компанията, подкрепен от сътрудника си William Mendelo. Петгодишният им бизнес план се основава на повишаване присъствието на Fender на пазара и драматично подобряване на качеството, както и по-голяма ангажираност към научноизследователската и развойната дейности. Когато CBS започва да се оттървава от бизнеса си извън електронните медии през 1980 г., група служители и инвеститори, водена от Schultz купува Fender от CBS през 1985-та. Продажбата поставя Fender обратно в ръцете на малка група от хора, ангажирани и посветени на създаването на най-добрите в света китари и усилватели. Новата корпорация Fender Musical Instruments Corporation (FMIC) трябвало да започне отначало – никакви сгради или машини не били включени в продажбата. Наред с други неща, FMIC купува името, интелектуалната собственост и малко останали части. Подкрепен от основната група на лоялни служители, търговци и доставчици (някои от които са с компанията, от създаването й от Leo Fender), Schultz и колегите му се заемат да изградят една американска икона.

 

Fender Custom ShopНовият Fender първоначално внася китари от офшорни производители с доказана способност за производство на достъпни инструменти, но желанието им за контрол на качеството, довежда до създаването през 1985 г. на водещата фабрика на Fender в САЩ - Корона, Калифорния. Второто модерно производствено съоръжение е открито през 1987 г. в Енсенада, Мексико. Пак през 1987 г. известният Fender Custom Shop е открит в Корона, като е предназначен да създава инструменти за професионални китаристи и китарните ентусиасти. Fender винаги са признавали важността на политиката на отворени врати за професионалните музиканти и техните индивидуални искания. Fender Custom Shop става известен в цял свят. В музикалната индустрия са популярни като върха на майсторството и инструменталната артистичност в чист вид. FMIC премества централата си от Корона в Скотсдейл, Аризона през 1991 г. Оттам Fender координира администрацията, маркетинга, рекламата, продажбите и износните операции в САЩ и нейните международни сателитни съоръжения в Англия, Франция, Германия, Япония, Мексико, Холандия, Испания и Швеция.

 

Schultz се пенсионира през 2005-та и Mendelo става главен изпълнителен директор на корпорацията Fender (FMIC) - световен лидер в производството на китари, чието име се е превърнало в синоним на rock ‘n’ roll. Иконите на Fender като Telecaster®, Stratocaster®, Precision Bass® и Jazz Bass® са известни в целия свят, като инструментите, започнали рок революцията и продължаващи да бъдат високо ценени от днешните музиканти и колекционери. Днес марките, които са притежание на корпорация FMIC включват: Fender®, Squier®, Guild®, Gretsch®, Jackson®, Charvel®, EVH®, SWR®, Groove Tubes® и много други. FMIC произвежда и пълна гама професионална аудио техника под марката Fender, включително иновативните Passport® преносими звукови системи. Предлагат пълната гама аксесоари, включително струни, резервните части, куфари, ремъци и т.н.

 

През 2007 г. FMIC придобиват и Kaman Music Corporation (KMC), най-големия независим дистрибутор в САЩ на музикални инструменти и аксесоари. KMC произвежда и/или разпространява: китари Ovation®, Takamine® и Hamer®, Latin Percussion®, барабани Gretsch®, Gibraltar®, Toca® перкусии, Sabian® чинели и усилватели Genz Benz® в допълнение към пълния каталог на повече от 36 000 музикални продукта.

 

Нека направим кратък преглед на музикантите, които не само използват Fender, но също така имат специални подписани от тях серии китари.

 

Започваме с един от най-известните китаристи на всички времена – великият и неповторим Jimi Hendrix и неговия "обърнат" Fender Stratocaster! Наглед нормален "сток" Stratocaster, само дето никой така и не успява да разбере откъде идва невероятния му тон. Все пак това не пречи на гурутата от Fender Custom Shop многократно да се опитват да репликират тази уникална китара.След по-миналата статия в един от коментарите се споменаваше за една прословута жълта китара. Тя принадлежи на една доста противоречива личност от Шведски произход, която добре владее "силата" – китарния герой от xxxx - г-н Yngwie Malmsteen! Тук адаптерите са Dimarzio® и характерен за неговия модел е трипозиционния превключвател /вместо стандартния 5-позиционен/.

 

И такаааа, нека сега да споменем един от най-добрите китаристи, обрал множество награди Грами и титулован за крал на Блуса - Eric Clapton, известен още като "бавната ръка"! Характерни за неговия подписан Startocaster са трите Noiseless™ (безшумни) адаптери, които са конструирани според неговото желание от инжинерите на Fender.

 

Още един носител на няколко награди Грами - Jeff Beck. На снимката е с китара: Custom Shop Tribute Series Jeff Beck Esquire направена през 2006 г. специално за него. Jeff Beck има също и подписана серия Stratocaster с доста интересни адаптери – три двойни керамични Noiseless™ адапртера!

 

Поредният блусар, за съжаление нелепо починал при катастрофа с хеликоптер – легендата Stevie Ray Vaughan. Много може да се каже за уникално изглеждащия Stevie Ray Vaughan Stratocaster®. Китарата е в елегентния Sunburst цвят с 3 преливащи цвята, има уникална позлатена механика (за левичари) American Vintage Synchronized Tremolo, три Texas Special™ сингъл адаптери и уникалното стилизирано "SRV" на платката на адаптерите (pickguard).

 

Време е да включим в играта и няколко басисти. На първо място няма как да не сложим безсмъртния Jaco Pastorius. Невероятен майстор на бас китарата, пред който не един басист се е прекланял. Малко известен факт е, че така прословутия Fretless бас (бас китара без нормалните прагчета), с който свири Jaco всъщност е негово производство. Понеже в началото не е имал пари, той собственоръчно е махнал прагчетата от купен на старо Fender Jazz Bass, ремонтирал го е до състояние, в което може да се свири на него и така започва славната си кариера. В негова чест Fender пускат през няколко години специална лимитирана серия Jaco Pastorius Jazz Bass® Fretless.

 

Още един джазмен - Marcus Miller. Негови са двете серии Marcus Miller Jazz Bass® V (5-струни и 4-струни). Много добър инструмент с 2 сингъл адаптера и изклюителна активна електроника (Active Treble Boost и Active Bass Boost).

 

Един от любимите басисти, а именно - Victor Bailey. Има 3 подписани серии - e Victor Bailey Jazz Bass® V (5-струни и 4-струни), както и Victor Bailey Jazz Bass® Fretless. Конфигурацията на бас китарите е доста интересна. Като започнем с двата Samarium Cobalt Noiseless™ 5-String Jazz Bass® Pickups, позлатена механика с Fender®/Schaller® Deluxe заключване и много специфична активна електроника, направена по подобие на класически параметричен еквалайзер (на който това му говори нещо).

 

Нека набързо споменем още няколко от сериозните китаристи, които имат собственни подписани серии китари Fender:

 

Richie Kotzen – страхотен китарист, записвал с не една банда (Poison, Mr.BIG, и т.н). Има два подписани модела: Stratocaster STR-145RK и Telecaster TLR-155RK. Изключителната универсалност му спечелва не една награда, участия в шоуто на Джей Лено, както и много турнета като подгряваща звезда за Rolling Stones, Aerosmith и др.

 

Sting – тук коментарът е излишен. Подписаната серия бас китари на Стинг е: Sting Precision Bass®. Басът е почти едно към едно с оригиналния Fender Precision Bass®. Има само един адаптер, реплика на оригиналния адаптер на Precision Bass®, стандартен хардуер и никакви изгъзици!

 

Eric Johnson – поредният носител на Грами. Доста нашумява и покрай участията си в престижния проект G3 на гениалния Joe Satriani, тъй като той е много иновативен и универсален китарист, "набъркал" се в доста стилове: блус, рок, джаз, фънк, фюжън и т.н. Eric Johnson Stratocaster® е красива и доста изпипана китара с три специално проектирани от Eric Johnson адаптери, American Vintage синхронизирано тремоло и инкрустации по металната пластина на грифа.

 

David Gilmour Последен, но не на последно място разбира се, е блестящият китарист на Pink Floyd - David Gilmour. David Gilmour Signature Series Stratocaster® - с това дълго, но много говорящо име ще се титулова най-новото произведение на Fender Custom Shop, което ще се появи по магазините от 22 Септември 2008 г. Китарата е специално създадена под надзора на Дейвид, като два от адаптерите са реплика на класическите ръчно изработени сингъл адаптери от 1950-та, а третия е също "класика в жанра" - Seymour Duncan SSL-5. Грифът е реплика на един от старите му Stratocaster-и от 1983 г. с класическа глава от Vintage '57. Тремолото пък е специално скъсено според изискванията, като общо взето впечатлението е за китара, "телепортирана" от миналото.

[Dball]

евала пич за писането и всичко.

[Slide]

Интересно четиво и браво за труда, ако си си играл да го превеждаш. Ако не - пак браво, че го сподели.

 

Само една вметка да направя за страта на Гилмор - самото тремоло не е скъсено, а ръчката на тремолото.

 

Нещо друго интересно около Гилмор и Фендер - собственик е на Фендер Страт със сериен номер 0001

 

 

Това определено не е първия произведен Стратокастър, но може би е най-стария, който е известен към момента.

Редактирано Октомври 3, 2009 от Slide

[Daniel_V]

Всичко браво, но относно Ibanez искам да поправя някои неща и да допълня тук таме...

 

Ще започна със Стив Вай.

Тогава Вай е свирил с Performance Guitars, Charvel, Jackson. Но опрял до момента в който стотици марки му предлагали договори за ендорсмънт. Започнал търсенето , направил какви ли не прототипи, но най-впечатлен бил от Ibanez и тогавашния им модел MAXXAS. (По-накратко как са го изненадали - Прочели с какви части и адаптори свири и пригодили един MAXXAS и му го пратили за коледа през 1986г. След 3 месеца той дирекно им отвърнал с прототип който иска да има.)

Подписал договор с тях и започнала работата по новия му модел.

Много прототипи били направени.

Ето снимка на Mace Bailey с един от първите прототипи.

Забелясват се много разлики - тремолото не е изкопано, дръжката или Monkey Grip-а е доста по-голяма, пикгарда е доста различен, но като цяло концепцията се запазва.

 

Ще съкратя малко, мисля че всеки може да си представи как върви тази една година - прототипи, чертежи, прототипи ...и тн.

 

Идва 1987 година - една от най-важните за марката. Рожденната дата на първите JEM-ове в готов вид е около месец Май.

През летния NAMM били представени няколко модела - JEM777DY (Desert Yellow финиш) , JEM777SK (Shocking Pink Финиш) и JEM777LNG (Loch Ness Green финиш).

Тук е момента да споменем RG. Roadstar Guitar е стар модел, много познат на някои хора. С издаването на JEM серията, Roadstar Guitar сменя името си на краткото RG и променя драстично визията си. Логиката е ясна - RG се превръща в бюджетния JEM. Концепцията е същата, но не е толкова накипрена. Ползват същото тремоло -Ориджинал EDGE, същото дърво - Липа, същия профил на грифа - Wizard, същия хардуер... и тн. Ражда се RG550. Китарата която обръща нова страница в историята. RG550 отбелязва повече продажби сред действащите музиканти до момента в който оригиналната концепция е спряна от производство в средата на 90те.

 

Universe -a е доста по-късен модел. Появява се чак 90те години.

 

както и по-евтините й посестрими от серията JEM777

По-евтините JEM-ове са JEM555.

 

 

Ред е на Joe Satriani.

 

Как той попада в целия шаш?

Всички знаят че Вай е учил при Сатриани. Но малко знаят че те всъщност са много близки приятели. Джо разбира за договора на Стив с Ibanez и работата им по нови прототипи и му става интересно. Пробва един от прототипите и остава като плеснат с мокър парцал.

Сръзал се с Ibanez и те били повече от щастливи, че имат възможността да го приемат в семейството.

Пратили му няколко техни китари - стария Roadstar модел, няколко други прототипа както и модела RADIUS. (междо другото - в клипа на Satch Boogie се вижда един от тези Roadstar-и.) Джо страшно много харесал китарите, но най-впечатлен бил от Radius-а. Свързал се с Ibanez отново и обсъдил вариантите. Промените били малко - два хъмбъкера, малко по-дебел профил на грифа, без наклон на главата.

Родил се JS модела. За разлика от JEM-а обаче, не оставили бюджетни модели, дори махнали RADIUS от производство.

 

 

Нещо което искам да изясна - PAF Pro НЕ Е модел на Джо Сатриани - PAF Joe е неговия модел.

PAF Pro го ползват всички, но е просто модификация на старите гибсънски PAF.

 

 

По темата има много да се говори, но просто исках да допълня някои интересни неща.

Дано няма сърдити .

[X-it]

Ibanez - John Petrucci......

 

Адаптерите и тук са PAF и PAF-Pro, както при Joe Satriani и Paul Gilbert.

Не са ли DiMarzio: Steve's Special (bridge) и Air Norton (Neck) ?

Иначе поздравления за темата!

[_Max_]

Евала на всички за труда!

[EAmechaniX]

браво за труда, ако си си играл да го превеждаш.

Нищо не съм превеждал - копнах го от един друг сайт - мислех, че ще е интересно.

Поне за тези, които не са чели нищо по въпроса...

[ВанКо Пашов]

След по-миналата статия в един от коментарите се споменаваше за една прословута жълта китара. Тя принадлежи на една доста противоречива личност от Шведски произход, която добре владее "силата" – китарния герой от xxxx - г-н Yngwie Malmsteen! Тук адаптерите са Dimarzio® и характерен за неговия модел е трипозиционния превключвател /вместо стандартния 5-позиционен/.

Цялата тема: Много хубава, изчерпателна и интресна. Но специално за сигничъра на Малмстийн, трябваше малко по-детайлно. Да започнем от Ричи Блекмор (как можа да споменеш Ингви без да споменеш Ричи). Ричи си купил Стратокастер, но фретборда не му бил достатъчно удобен, заради бързото свирене и решил да го издълбае. След което Ингви, чиито идол е Ричи, решил също да си издълбае прагчетата. Но при Ингви са много по-издрълбани отколкото при Ричи. Тъй като Ричи не свири със средния (middle) адаптер, той го махнал и направил въпросния трипозиционен превключвател. И от там Ингви също е с трипозиционен. Тъй че сигничъра на Ингви е почти копие на сигничъра на Ричи, като изключим малко по-издълбаните прагчета и различните адаптери.

 

П.П: Дано няма сърдити и аз просто исках да допълня нещо.

[Kalmar]

^ До някъде е така. Но според Ингви, той издълбал грифа по подобие на средновековна лютня, която пристигнала за поправка в ателието в което работел като чирак. А това че е фен на Ричи е ясно.

[docc]

.... Тъй като Ричи не свири със средния (middle) адаптер, той го махнал и направил въпросния трипозиционен превключвател...

 

Тристепенният превключвател (на Фендер) е от 1950г. , а петстепенният е въведен през 1977.

[Hillbilly]

^хм,е моя Фендер е 75г по сериен номер,пък е с петстепенен,може и де е сменен де..

[n0 on3]

Евала! Ама само аз ли нещо не видях към китаристите с Фендер Ритчи Блекмор :/

[asen93]

Поздрави относно темата добре си се справил ако има още такива теми ще е добре.

Специална Благодарност за Gibson