Jump to content
Българският форум за музиканти

nikoniko

newbies
  • Content Count

    16
  • Joined

  • Last visited

Community Reputation

7 Neutral

About nikoniko

  • Rank
    Ослушващ се

Previous Fields

  • Инструмент
    китара
  1. https://www.cakewalk.com/Products/CA-2A Добро и безплатно.
  2. Стилян, направо ме засмя. Само помисли какво си запитал? Все едно ще извличаш платина от метеори: в космоса) Шегувам се, разбира се. Действай и твори, записвай и трий, каквото ти душата поиска, но да не си и помислил да търсиш разрешения... Утре ще попиташ някой без работа в министреството......."еми трябва ли ми лиценз да опъвам две струни към ла..? и току виж сътворили нова боза от регулации за ла минора, кое точно как да се опъва... Свободна държава сме (уж), ето го твоя комп, два микроофона и два "лицензирани" софтуера, ето една фирмичка от два лева капитал и си в бизнеса)) Но като си говорим за бизнеса, хвани някой на по бира, дето ги поназнайва тези работи, че този въпрос "Дължа ли ако са само в Youtube? " е за 10 бири време! Успех и забрави тази ситуация с разрешенията в живота, че утре те виждам как искаш разрешение от любимата да и направиш и сервираш салатата..
  3. Първо, адмирации за бизнес идеята Ви да си намерите мениджър. Българският музикален мозъчен тръст стига до тази идея при две положения: 1) Многобройни участия, публики и работа, които изискват наемането на квалифициран персонал; 2) Затихваща слава, липса на нови идеи и най-вече на участия; Така, както сте се разкрасили, ви оприличавам на Д2. Но и да не сте, проблемът е, че не искате да си намерите мениджър, а тъмен, послушен, неук и неясен субект, прикрепен към егото ви, който да върви и да растила червеното килимче за групата, свирила с Uriah Heep. С две думи не търсите мениджър, а маскарад за егоцентризма, от който се нуждаете, който ще обяснява на бизнеса колко сте велики, популярни и така нататък. Видно е от условието на играта: търси се препоръчително младеж, студент, зареден с ентусиазъм, на който свише ще бъде дадено проницанието как да се развие теоретично и практично в музикалния мениджмънт, ще си създаде (тепърва) контакти, ще му бъде динамично и приятно във вашата компания. Изискването е да се вслушва в съветите Ви и да ги прилага безупречно, да се държи прилично с ноу-хауто ви, да го разучава и прилага, срещу неясно възнаграждение. Въпросът е в това, че ако тези съвети и ноу-хау са приложими, всъщност нямаше да имате нужда от мениджър, освен при положение първо, по-горе. Когато сте в положение първо - наемате професионалисти - селс мениджъри, пиари, музикални продуценти, мърчандайзинг криейтъри и т.н., според нуждите и вкуса, а не студенти, които тепърва ще обучавате, а не обратното. Но каквото и да е положението (първо или второ), идеята ви е положителна и все донякъде приложима. Успех!
  4. Вокалът е многооо добър! Парчето също - яко. Поздравления.
  5. nikoniko

    Pro Tools

    "Безплатният" ProTools всъщност не ви позволява да си записвате трите позволени проекта на харда, а отиват в облаците. Четвъртият вече е платен и цената не е ясна) http://www.avid.com/US/products/pro-tools-software-comparison-table
  6. Здравей, nb2002, Авторското право възниква автоматично, т.е. не е необходимо някакво специално удостоверяване на този факт с някаква официална регистрация. Т.е. за възникването на авторското право не е необходимо извършването на каквото и да е формално действие, примерно заклинание, регистрация на песента, депозиране на екземпляр от домашно аудио или видео, восъчен печат с череп върху нотните листове и т.н. Достатъчно е песента да е била обективирана външно - по начин, който дава възможност да се въприеме чрез слушане или гледане от други лица. На пракитка в твоя случай, авторското право върху песента ти е възникнало с първото и представяне пред хора, впоследствие потвърдено с излъчването и - нейния стриминг в V-boх. Регистрацията на песента ти в Мюзикаутор няма доказателствено или удостоверително действие. С тази регистрация предоставяш правото на тази организация да събира възнаграждения от различни ползватели на твоята песен, така както си я обявил, наименование, автор, аранжимент, изпълнители. В разултат един ден, когато песента зазвучи по всички телевизии, ще получиш от Мюзикаутор скромно възнаграждение. И понеже е минало време и най-накрая стана модерно да си търсим правата от Профон и Мюзикаутор, следва да си направиш и регистрация в Профон като продуцент на песента ти. Така възнагражденията за нейното излъчване няма да попаднат в онези 10 милиона на Профон непотърсени парички на неизвестни продуценти, които изгърмяха с КТБ Мдда
  7. Чалгата не е тази с каките. Ето това е чалга. 24 к са гледали тез "къси гащи" https://www.youtube.com/watch?v=I9h2jfOzX1E Е на тоя фон трябва да се вирее някак и да се твори...
  8. Здравейте, пак За тези, които не са разбрали, тук коментираме СРЕДАТА, в която вирее нашата музика, а не каква е тя, кофти или не Та за тези, които се хванаха за презумцията "висока образованост, много труд, талант, изискан вкус, интелигентно претеглен звук, перфектно смесване и мастеринг.. и т.н." я приложих, защото по този начин се изолира субективния елемент в "цъкането" кой каква музика прави, как я прави, колко е велик и т.н.. Всеки има различна интелигентност, вкус, усет за звук, смесване, мастеринг, и за да се избегне точно това неизбежно субективно музикантско цъкане, за целите на дискусията предположих, че всичко е перфектно, идеално, нестандартно и какво ли още не, според най-капризните И се спрях на останалото. Именно защото - и най-перфектната, идеална, нестандартна БГ музика, поставена в тази среда - няма въздух да се развива, защото не може да се продуцира. А не може да се продуцира, поради причините, които изложих по-горе. Сега, продължавам с останалите Начинът на мислене. И тук, както във всяка музикална среда, беше демонстриран най-абсурдният и дескруктивен музикантски синдром: когато не сме съгласни с нещо - то не се отнася до нас. Оплюва се дружно различното мнение, намират се ръкопляскащи на глупостите и се задават безумни въпроси от типа, ама ти какъв си, ама к`во си продал и т.н. Това, което пиша се отнася за нас. Отнася се със СТРАШНА СИЛА и за най-добрите и всепризнати музиканти в БГ и за съвсем непознатите. Но тук трябва да се меря и пъча с форумните модератори, дето не разбират и дума от това, за което пиша, да се направя на извъземен и да заявя, че маркетирам в галактиката, за да ми "тежи" мнението. Кому е нужно това!? Обяснявам прости неща, които са абсолютен санитарен минимум за развитие на музикален бизнес и някои ми обясняват, че музикалните продукти нямат цена, защото екзистенциално така им е потребно. За какво си мислите, че пиша? Всеки един от Вас, много добре знае, че от музика се печели. Имаме перфектни примери, но в други стилове, който не са нашите, и затова не се отнасят до нас Еми хубаво! Докато мисленето не се промени, няма да се промени и средата. Докато плюенето се смята за музикална критика, няма да има НИЩО - дори подобно на индустрия. Извод: Без бизнес мислене не могат да оцелеят и най-добрите, а също и "инди музикантите" (за Вяра). Културата на халтурата. Ето тук направо ще се удавя в дълбоките води на форумното недоволство. Та тази култура - на халтурата, се дължи баш на гореизброените народни музикални проблеми. За да се издържа един добър музикант от музика - той обичайно свири в пет, седем проекта едновременно И на най-добрия му се случва въобще да не помни програмата си за гига. Да си я припомня на момента - пред публиката. Това сме го правили, виждали и чували многократно. Но никой не трябва да се сърди за това и няма право да го прави. Защото зад нито един от тези добри музиканти - няма мениджър, няма участия, продажби, няма маркетинг и пиар, достатъчни, за да му осигурят удоволствието да свири в един проект, да бъде перфектен и удовлетворен напълно. И най-вече - не познава правата си, отново повтарям! не ги познава дотолкова, че аристократично ги предоставя за безвъзмездно ползване. На всичкия този труд - не си прави труда да научи нещо съвсем просто: как да се продава. А на каква цена е друг един дълбок пазарен въпрос. И други - по-дребни проблеми, ама засега това. Леко и весело!
  9. Понеже не ме разбирате, отново и по-подробно ) Понеже темата е как да продаваме музиката си, ще подмина екзестенциалните тръпки и усещания - това остава за по-чувствителните на тази тема, и ще говоря директно за бизнеса. Тук излагам моята гледна точка за музикалния бизнес и то директно в противоречие с повечето стандартни гласежи как трябва да се прави. Та понеже навсякъде другаде музикалният бизнес е индустрия, но тук все още си пишем въодушевления на тази тема, продължавам с това, което трябва да се промени, а не с това, което се случва - а то доказано не работи. Та така, вече имаме завършен продукт. и по призумпция приемаме, че той е плод на висока образованост, много труд, талант, изискан вкус, интелигентно претеглен звук, перфектно смесване и мастеринг.. и т.н. Но какво правим оттук нататък... и какви проблеми изникват.? Първи проблем: Музикантите не познават същността на авторските и сродните на авторските права. Не познават тънкостите на основния инструмент, с който трябва да се борави на този етап. Не само! Към този инструмент наблюдавам изключително нездраво пренебрежение, аристократична надменност и висока НЕобразованост (това го пиша специално за тези, дето размахват пръст по нагоре с уклон към "бачкането, четенето и ученето" , т.е. липса на каквато и да е представа, дори и фантастична, как изобщо се случва продажбата на музика в бг и по света. Не се знаят основни неща - кой продуцент, кой автор..кой изпълнител.. кой на к`кви права е носител, пълна мъгла.. ама пълна! И към провокаторите на знанието в този форум, провокация за вас ще е опита да вкарате поне 1 семестър авторско право във висшите музикални училища, а не да се обясняват на новобранците за четене и учене. Първата масова глупост, вследствие на тази необразованост, е че това произвежда едно овчедушно МАСОВО съгласие-отказ от права - само и само да ни пуснат по някоя телевизийка или радио - без отчисления за организации за колективно управление на авторски права или сродните им... За останалите глупости се досещате - неравностойни договори, чак да паднеш от смях, силикон в договорите, ако са жени и какви ли не още чудеса. Опитайте да говорите за авторски права в Русия..., страна без особени чувства към правата изобщо, ще получите месечни преговори..., договорки, допълнителни споразумения, територии, срокове и какво ли не.. А тук какво се случва!? Доброволно и аристократично махване с ръка, показност, надменност, ние сме велики, ние сме над тези дребни неща, нас тези договори ни обиждат! С две думи не си разваляме празника с приказки за пари ДА АМА НЕ! Бизнеса не работи така, както и се иска на Вяра (поздравления за дългия пост, между другото. Втори проблем: Липса на професионален музикален мениджмънт. Мисля че това е най-големият проблем всъщност. Зад таланта и всичко по-нагоре изброено, налично в музикалния продукт, трябва да стои добър музикален мениджър. А вместо това застава една странна прослойка пиявици - наречени мениджъри, като започнем от норвежките и корейските пратки и се стигне до по-приличните с вратовръзки, които дори нямат лаптоп да пуснат видео, стрийм, музичка, бе нещо да се чуе, когато представят твореца-музикант и неговата надменност към дребните неща. И какво най-вече се случва, само малко да се чуе, че нещо става по-така, че става добре, или недай си Боже! някакъв проект има скромен финансов успех, скачат и започват да хвърчат предложения за проценти - 20, 30, 40, 50 ... и т.н. За тези, които не знаят, този процент по целия свят е 15 ...до 20, но никога 40, а да не говорим за 50. Само в БГ тези полюции и достижения стават реалност именно поради изложения по-горе проблем! Та понеже няма мениджъри, да попитам) Кой от вас за последно е букнат в БГ с договор? Кой от вас последно е удовлетворен от звука на сцената или клуба? Кой от вас последно писа на организатора или на клубния инспиратор от по-горе), че иска да има поне комплект барабани и два микрофона? И тук без гглезотии като технически райдър Е как да стане работата Трети проблем: Пренебрежение към труда и неговата цена! И тук говоря именно за надменността, която често спохожда дълбокомислените, че техният труд няма цена или че цената е евентуална или някакво бъдещо несигурно очакване.. И тук за Вяра специално ще повторя. Музикалният продукт е като всички други продукти - той има цена. Как се определя е съвсем друга тема, дали някой го надценява и подценява също. Това е вече пазарен механизъм. Вяра, ако имаш някакви други усещания за това как би искала да се възприема, това е друго. Но ралността при продажбите е такава: всичко си има цена. Слагаме в амазон трака си и срещу него застава цена от 1 евро. Така ли е? И да допълня най-важното.. Това че масово се надъхвате, че така стават нещата, означава само че те стават ТАКА с Вашето съгласие, с цялото ми уважение и извинение към засегнатите от тези думи. И за да избегна всякакви спекулации, нито ще обяснявам на мракобесник кой съм, нито какъв съм в този бизнес. Достатъчно е, че съм наясно. Форумът не е за перчене, показване и мерене, а за излагането на тези за размисъл. Весело и доскоро!
  10. Sandman The Dreamcatcher, яко! Много ми хареса!
  11. Мракобесник, тук коментираме бизнес, а не лични качества. Не коментираме кой какъв е, и кой какъв иска да бъде, кой каква музика прави, а по-точно как се създава музикален продукт, който да се купува. В този смисъл, постът ти е изцяло извън темата и не е градивен. Та като говорим за бизнес, трябва да е ясно каква е бизнес средата. И ако не ни харесва, да се промени. Та за това говорим... Съвсем ясно изложих причините, поради които, според мен, един добър или лош музикален продукт изобщо не може да стигне до публика, т.е. да се продава, именно поради средата, в която се предлага, в частта на бизнеса, която засяга музикалните клубове. С малки изключения има и добри музикални клубове, които също повтарят този бизнес модел, но само избирателно и то за бг музиканти. Ако тези клубове се опитат да букнат средно ниво изпълнители, дори от близки балкански страни, съвсем неизвестни на света, никой няма да дойде да свири на вход, ей така, за да се порадва на бг публиката. Самият факт, че този модел се прилага избирателно, означава, че някой е навит да го прави - фактор, който сам по себе си е извън бизнеса въобще. Музикалният продукт е продукт като всички други и неговото предлагане не е безвъзмездно или поставено под условия за вход или друга евентуалност. ..Самият факт, че излиза извън бизнес порядъка, означава че този модел няма да работи дълго. Т.е. от една страна ще има все по-лоши и лоши продукти, а от друга страна, все по-малко и по-малко публика, като това изобщо не зависи от "познания, претенции и качество"... В бизнес среда, в която се оцелява с кавъри, едва ли ще може да се продава авторска музика. Поради простата причина, че 5 музиканта веднага могат да се заменят с 1 диджей. Излиза, че бизнес модела, който се налага от музикалните клубове сам по себе си продуцира лоша музика. Защото, за да си там като музикант, трябва да си без "претенции, качество и познания..." Щато изобщо не става въпрос за ТАЛАНТА. До таланта може да се докосне само прецизна, музикална, високоинформирана публика, или поне публика с интелектуалните възможности да поеме повече от 3 тона... в последователност. В музикалните клубове, които коментирам, няма такава публика...., защото не е възпитана да поема повече от 3 тона.. Такава публика не ходи в такива клубове, защото там, независимо от стила, се предлага "чалга", по настояване на СОБСТВЕНИКА, има мръсни чаши и фалшиво пиене.. В този бизнес участват две страни, но и два интереса, които за момента не са равнопоставени. Как да се запази интереса на музикантите? Това коментирам.
  12. Ех, Slinky, Slinky, първо е ужасно тъпо да се налага този бизнес модел - собственикът на клуба да не плаща на музикантите. Който иска музиканти да му свирят на ухо - ще плаща и ще привлича публика. Този бизнес модел е абсолютно погрешен, защото сериозни музиканти никога няма да дойдат да свирят в такъв клуб, а нови групи и посредствени групи ще се съгласят по веднъж два пъти - не и повече. Така от само себе си всеки такъв клуб запада в рамките на година. Като изобщо няма да коментирам качеството на групите. Второ, този бизнес модул е в ушърб на музикантите, защото нито един собственик не си прави дори и труда да направи реклама на групата. Коя, група ще свири, кога и т.н. Групите почват сами да тормозят своите фенове като ги намъкват в разни дупки, с нечисти чаши, потънали в мърсотия, елате та елате... Отивам и какво, 10 човека на кръст, мръсните чаши, гадно пиене, фалшиво пиене, и музикантите без пари, обезверени, си тръгват... и повече никой не чува за тях... А тоя същия тоя хитрец СОБСТВЕНИКА си вика - баси и музикантите... Трето, всеки собственик е тръгнал да печели от музикантите... Така. Ето за какво става въпрос. По цял свят, когато в бизнес модела ти е включена музика, първо следва да предвидиш отчисления за организации за колективно управление на авторски и сродни на авторските права, само защото изобщо се докосваш до музика и смяташ да я представяш пред публика. А тук какво става. Тоя същия маймун СОБСТВЕНИКА едва ли не иска от музикантите да подпишат декларация, че те се отказват от своите естествени потестативни права - авторските си права, за да свирят в миризливата му дупка. Еми няма да стане. Всеки, който иска да участва в тоя бизнес да не си забравя топките вкъщи и да играе мъжки. Четвърто, дори и всичко това да е предвидено и направено, най-голямата беда на музикалните клубове е тяхното озвучаване. Нас....н звук, бучи, трещи, заболява ме главата от евтини колони и безобразно звучене. Та,като си излезал на мегдана с музикален клуб, направи звук. Звукът се прави от професионалисти, идват, мерят, казват това става, това не става. А не от някой глух сервитьор, дето не си чува вътрешния глас... Та, ако иска някой да печели от музика на гърба на таланливите музиканти има някои задължителни, ама абсолютно задължителни моменти: - перфектен звук; - професионално озвучаване; - музикален мениджмънт и реклама; - спазване на авторските права; - уважение към музикантите; А, ако това е изпълнено, и музикантите ще почнат да печелят от музиката си. Това, което вече по-често срещам навън е абсолютно приложимо и тук е следното: навън, една сцена, примерно 6 групи, професионално озвучаване и билет или бира за ареята. Бирата е с яка надценка, за да има за музикантите. Еми това е засега.
  13. За толкова години съм свидетел на абсолютното медийно незачитане на българските автори и изпълнители. Същевременно пълнят телевизионното и радио време с абсолютни глупости и дивотии. Това постави интересите и на двете страни в абсолютно различни посоки. Авторите и изпълнителите спряха да се интересуват от медии и започнаха да постват всичко в интернет. А медиите продължиха да си пускат глупостите. Така излезе, че страхотни музиканти излязоха извън бг и са известни по цял свят, но не и у нас. Този санитарен минимум на "уважение" съществува само за така наречениете медийни продукти, т.е. създадените по изкуствен път чрез телевизионните музикалните формати изпълнители. Хора, не търсете медиите, защото току виж, ако ви харесат, ще ви изтрият от употреба, ще ви набутат в кулинарни предавания, в бози и в глупости. То на практика няма едно свястно предаване за музика. ...
  14. много добро, много ми хареса, бе пианото малко фалшиво
×

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.