Захранване за лампов усилвател

[Parni_Valjak]

Добра изработка, недобри резултати...

Хлабаво захранване...

80 волта спадане на напрежението в диапазона на товарния ток е огромно! Дори да се вземе предвид , че има последователен резистор (220R), на когото мястото му не е там за висококачествено захранване. Или поне измерването да е преди него...но тогава останалите измервания ще се влошат сериозно.

Не ми се вижда достоверно да има 100mV пулсации при 80 волта спад... Нещо не се връзват сметките.

Много високо вътрешно съпротивление на захранването, при това доста нелинейно.

И за чий са тези групи в минуса към маса? Такива се поставят в първичната, за избягване на постоянната съставна и за тях е коментирано дори в други форуми и сайтове.

Измерителните уреди калибрирани ли са? Предполагам, че са, но да питам за всеки случай. Освен това уреда с който се мери изправеното напрежение какво мери? RMS/Mean/ AVG? До какъв Crest Factor? В смисъл дали няма сериозна грешка?

Каква е идеята на делителите за HV (L,R)?

 

Решението на отоплителното захранване е перфектно!

Само че не са дадени данни за него - времена, графики, токове, температури - дали са резервирани...Това от схемата няма как да се прецени.

 

Може да прекалявам, но едно динамично изпитание би било много показателно - да се види поведението на захранването при промяна на товара. Например 1сек без товар, 1 сек 150mA. и снимка от телескопа. Измерването на пулсации при динамично изследване не е лесно, поради различните нива на отделните компоненти (DC/AC). За тази цел минусът на сондата /телескопа се повдига на значително право напрежение (от друг източник) така, че да се подбере добър диапазон за измерване. Разбира се - разделителен трасформатор или поне изолиране на масата и безкрайно внимание при измерванията....за да няма преселение във вечните ловни полета.Другият вариант е с диференциално измерване - специализирани вертикални канали или двата канала в диференциално свързване. Но при теб няма тази възможност. При мен е лесно (който има крава пие мляко); Освен това пращам данните и картинките по интерфейса директно в компютъра... Сега виждам, че съм писал нещо за измерванията :

(Ако има проблем с възможностите за осъществяване на тези измервания, може да помогна доколкото мога .)

И понеже съм човек на дадената дума, предложението остава в сила. ( Само да не се прекалява!) Може да направим шоуто и да ударим в земята някои специализирани паралелни форуми.

[g_vayov]

Измерванията на Ut са правени с мултицед MASTECH MAS830 на обхват 600VDC. Може и да не е много прецизен но досега не съм забелязвал фрапантни отклонения в работата му.

Товара е включван след резистора 220 ома и съответно измереното напрежение е в тези точки. Нивото на пулцации е измерено с осцилоскоп Radiotechnika ST-315A II, обхват 0,02V/cm AC. На него обаче му нямам 100% вяра.

Групите в минуса имат за цел да "отделят" масата на усливателя от шасито. Стойностите са: R53 - 10 ома, C51 - 100nF, D51 и D52 - SF36

Идеята на делителите за HV повдигнат потенциала на средната точка на отоплителната намотка за крайните лампи на 30V. Потенциала на отоплението ще бъде по висок от този на катода за да се спре емисията от отоплителната жичка.

Със захранването на отоплението за предусилвателя ще се позанимавам и ще дам данни и за него.

Динамичното изпитание... ще видя как ще стане.

Сега се прибирам от командировка... Още измервания евентуално утре. Ще погледна от къде идва този спад в анодното.

 

Относно предложението... Ще ми бъде драго да се запознаем, а и да измерим туй онуй но не ми е удобно да ангажирам някой заради моите работи.

Редактирано Май 5, 2011 от g_vayov

[g_vayov]

Такам... Има две новини, лоша и по-лоша.

Да започнем с отоплението на предусивателя. Измерванията са в три режима: без товар, номинален товар (75 ома или 168mA) и удвоен товар (37,5 ома или 330mA). На снимката по долу е показана таблицата с измерванията и съответната графика. Включени са и напрежението на вторичната намотка и напрежжението след изправяне, измерени са след достигане на максимално изходно напрежение.

Проблема който видях тук е моя грешка при изчислението на необходимия брой навивики. В момента са 42, а трябва да са с 4-5 повече.

 

Относно спада на анодното напрежение... Проверих какво се случва по веригата трансформатор - товар. Направих и сравнение с друг трансформатор. Данните са следните:

Високо съпротивление на трансформатора който ползвам, около 120 ома. От друга страна при натоварване (152mA) напрежението се доближава до това дадено от производителя, 260V при 120mA.

Вариантите са два: заместване на R17 със стабилизатор на напрежение или пренавиване на трансформатора. Ще се обединят двете вторични в една и ще се ползва мостов изправител.

 

Друго странно нещо е формата на мрежовото захранване. Тук вече не знам ЧЕЗ ли са виновни или моя осцилоскоп. По долу снимка при хоризонтална развивка 5ms/cm и входен делител 200V/cm.

Редактирано Май 7, 2011 от g_vayov

[g_vayov]

Сега пробвах нещо което почна да ме гложди малко след като поръчах платките, а именно включването на C62. Ако кондензатора се включи към изходното напрежение получената отрицателна обратна връзка ще даде по-голяма плавност на нарастване на напрежението. Тази верига я правих по-набързо без достатъчно тестове и резултата е налице, налагат се някои промени.

А ето и резултата:

Редактирано Май 7, 2011 от g_vayov

[Parni_Valjak]

...

Много са дълги времената. 5-10s са достатъчни за маломощните лампи. А само за тях има смисъл от това забавяне, защото мощните са с дебели отопления/ голяма маса/ топлоемкост и там няма необходимост от контрол на отоплителното захранване. BTW, данните измерени ли са или симулирани?

Май са данни в EXCEL , както и графиката?

Проблема който видях тук е моя грешка при изчислението на необходимия брой навивики. В момента са 42, а трябва да са с 4-5 повече.

 

Относно спада на анодното напрежение... Проверих какво се случва по веригата трансформатор - товар. Направих и сравнение с друг трансформатор. Данните са следните:

Високо съпротивление на трансформатора който ползвам, около 120 ома. От друга страна при натоварване (152mA) напрежението се доближава до това дадено от производителя, 260V при 120mA.

Вариантите са два: заместване на R17 със стабилизатор на напрежение (добро решение, макар, че един качествен дросел ще е още по-добро - има по-малко спад) или пренавиване на трансформатора. Ще се обединят двете вторични в една и ще се ползва мостов изправител. Това може да не е достатъчно, защото освен това има влияние магнитната система, първичната и проектирането на трансформатора като цяло. Може да се окаже, че трябва да се сменя целия траф. Виж как ще се държи при 2-3 часа под пълен товар. Измери температурата на медта и на желязото - това ще ориентира къде са повечето загуби. Не е желателно температурите да са над 75...80 градуса.

Друго странно нещо е формата на мрежовото захранване. Тук вече не знам ЧЕЗ ли са виновни или моя осцилоскоп. По долу снимка при хоризонтална развивка 5ms/cm и входен делител 200V/cm.

Как го мериш? Директно на мрежата, нали? Иначе през трафа може да се окаже, че сърцевината се насища, което няма да говори добре за конструкцията му. Иначе формата на напрежението е нормално за България. Има и по-лошо .

Ще ми бъде драго да се запознаем, а и да измерим туй онуй

Идеята за персонален дебат никак не е лоша, че навлизаме в много подобности, които не знам до колко са интерсни за хората във форума.

Редактирано Май 8, 2011 от Parni_Valjak

[g_vayov]

Отоплителното напрежение е измерено, с хронометър и мултицед. Нанесени са в Excel и за по цялостна представа съм направил графики. За товар ползвам резистори, а не лампи. Времената ще ги понамаля, също и вторичната намотка ще оправя само да видя какво ще ги правя трансформаторите да не ги отварям два пъти.

 

За анодното на първо време ще опитам със стабилизиране какви ще са резултатите, дроселите са си по-голяма инвестиция и в момента няма как да стане. Направих няколко бързи сметки. При консумация 152mA на C71 има 335V, на изхода ми трябват 310V, разсеиваната мощност в стабилизатора ще е 2,3W.

Тия дни ще взема по мощни товари, тези които ползвам в момента стават но не за толкова продължителни проби.

 

Тази странната "синусоида" първо я видях на отоплителните намотки и се усъмних че трансформаторите се насищат и от там идва това ограничаване. В мрежата положението е същото, снимката е правена при измерване директно в мрежата.

[g_vayov]

Пуснах и стабилизатора. Изпълнен е по следната схема:

 

Включен е на мястото на R17 от схемата на захранването:

 

Все още не е монтиран върху захранващата платка но и това ще стане.

За сега има само няколко бързи измервания, при празен ход и с товар 2,2 кило ома.

Празен ход: It - 0, Ut - 313V

2,2 кило ома: It - 140mA, Ut - 306V

Разлика 7 волта, в сравнение с предишния вариант където разликата беше 81-84 волта. Ще има и по пълни измервания но ще трябва да си намеря 100-200W товарни резистори за да видя как се държи и при продължително натоварване, а и за да се правят по-спокойно измерванията.

[Parni_Valjak]

Ако мериш в т.Т2-3, не трябва изобщо да има промяна. Хайде 1 волт иди дойди, ама не чак толкова. Все пак не става въпрос за умножител на "С", а за стабилизатор. Това, че има 7 волта може да се дължи на :

1. Спад преди Drain, в следствие на слаб / неправилен трансформатор.

2. Лошо проектиран и изпълнен параметричен стабилизатор, който подава нестабилно напрежение на гейта.

3. Малки електролити след диодите, като резултат от това може да има високи пулсации, водещи до невъзможност за стабилна работа на параметричния стабилизатор.

4. Мосфет с лоша характеристика, високо изходно съпротивление (на практика е сорсов повтоерител и трябва Ro да е ниско). По принцип, мосфетите не консумират DC ток в управлението си, както един биполярен транзистор би направил, и да се очаква при консумация в изхода да спада и напрежението на управлението.

 

За да се разбере какво става ще са необходими резултати от DC и AC (!) измервания на напреженията в :

1. Изхода на иправителя/ първи електролит

2. Катода на Z1

3. Нодалната точка на R2 / R3

4. Катода на Z4 / Gate T1

5. Source Т1

Тези измервания е достатъчно на първо време да са само при три товарни тока - 0, 10mA и 140mA.

Втората стойност ще покаже дали промяната на напрежението се дължи на липсата на начален ток (работа в кривата част на характеристиката на мосфета). Ако е така, ще трябва един изкуствен товар / генератор на ток да се постави, за да се излезне от кривата част и да се влезне в линейната. Това ще подобри ситуацията (надявам се).

За последно - AC измерванията трябва да са с осцилоскоп (калибриран) защото с мултимер ( не мултицед(!) - името идва от една серия на SIEMENS - MULTIZETT ) няма да има нкаква полза.

 

Хайде, успех!

[g_vayov]

В общи линии очакван ефект.

Променя се ценеровото напрежение при промяна на тока през диодите, а при мен този ток се променя много: от 1,4мА до 0,43мА. При натоварване (140мА) напрежението на изхода на изправителя спада от 383V на 335V.

Захраних пробно R1 от изправителя на другия канал, напрежението след стабилизатора е постоянно и не зависи от натоварването.

Сега намалих ценеровия ток два пъти и отклонението в изхода на стабилизатора намаля на 3V. Ще трябва да си намеря участък от волт/амперната характеристика на ценер диодите където Uz зависи най малко от Iz.

 

Измерванията ще ги направя и като ги оформя подходящо ще ги публикувам.

 

Благодаря

Редактирано Юни 19, 2011 от g_vayov

[Parni_Valjak]

Помисли за захранване на ценерите с генератор на ток.

[Parni_Valjak]

Добре, че от време на време препрочитам постовете.

Не трябва да се намалява, а да се увеличи тока през зенерите! Поне 5 милиампера трябват за да излезнат от "чупката", и промяната на тока да не предизвиква промяна на напрежението. Не трябва при спадане на захранването да се отива към хоризонталната част от характеристиката, а да се остава в лавинната (avalanche) част.

 

Само трябва да се провери да не се претоварват по мощност - все пак напреженията им са високи. Разбира се, един генератор на ток ще свърши добра работа, както бях написал, но може да се опита и с намаляване на R1.

Това мисля че ще е от помощ:

Calculating Zener current in a Zener regulated power supply

Редактирано Юни 23, 2011 от Parni_Valjak

[g_vayov]

Не трябва да се намалява, а да се увеличи тока през зенерите!

Това беше първото което направих, увеличих тока двойно (2,8-0,8mA) но резултата беше по лош. Колкото по голям ток задам толкова повече расте и разликата между минималната и максималната стойност. Търсих волт-амперната характеристика на 1N4764 но намерих такава само за диодите с по ниски напрежения от серията. Другата информация която има за него касаеща тока е: тестов ток 2,5mA и ток при който е измерено ценеровото напрежение (100V) 0,25mA. Конкретния ценер диод е с мощност 1W което предполага че максималния ток не бива да превишава 10mA. В момента съм заменил R1 с генератор на ток, пак има отклонение в изхода в рамките на 1-2V. Има още какво да се желае така че ще поработя по проблема.

Дори това да се смята за приемлив спад не искам сега да го оставям така. Работата по този усилвател ми показа колко много неща не знам и колко много нови неща трябва да науча, прочета, изпитам... Е това е удоволствие

 

Още веднъж благодаря

Редактирано Юни 23, 2011 от g_vayov

[g_vayov]

Пак прехвърлих каталога и се оказа че токовете които съм цитирал по горе не са точни.

Uz=100V при Iz 2,5mA

Zz max=350 Ohm при Iz 2,5mA

Zz max=3000 Ohm при Iz 0,25mA

Мисля да повиша тока на токовия генератор до около 3mA и да видим. В момента тока е 1,2mA.

Редактирано Юни 23, 2011 от g_vayov

[Parni_Valjak]

Виж долната част на пулсациите дали не спада твърде ниско и да не остава напрежение върху токовия генератор!

Все пак са необходими поне 10 волта, а колкото повече, толкова по-добре!

[Parni_Valjak]

Освен ориентиране в стойности, има и едно важно допълнение.