Три инструментални пиеси

[maestross]

Aми чуй: It's Not A Blue(s) - мисля че е слушаемо - популярно (познато) звучене

Може би опитвам във всички стилове, но най-общо казано нещата които правя са доста еклектични.

Разбира се не са авангардни (експериментални) - за съжаление

Всъщност можеш да чуеш (ако искаш) тук:

 

http://www.garageband.com/artist/maestross

Маестро, ти направо "изкърти всички мивки"(както е лафа)! Такова високо ниво на композиране и аранжиране, много рядко съм срещал тъдява! It's Not A Blue(s) е убийствено! Направо раздавай щимовете на добри музиканти, да го изсвирят на живо! Но и така китарите и перкусията звучат много добре! New Barbarians и Chaina Town ме оставиха без думи! Ще чуя и другите и очаквам още приятни изненади!

 

Ха, радвам се че ти е харесало China Town, koeто колкото и странно да звучи е най-използваното ми парче от хора които правят podcasts, включително и един китайски

електронен вестник който го включва като "глава" в подкаста си "Минута Китайски"

Най-странното е че не знам как звучи това парче на един китаец

Редактирано Май 23, 2010 от maestross

[Steppenwolf]

Самият "материал", изразните средства са избирани ad hoc, случайно.

Може би тази част персонално ми допада в музиката ти - наличието на спонтанност, но все пак контролирана и премерена. Както и симбиозността.

 

2.Което е много важно за мен - предполагам че не съм успял - но винги се опитвам,

е "парчетата", които правя да не скучни - от там идва и необичайната форма (с малки изключения)

Скучността обаче е нещо, което надали можем лесно да вкараме в обективни рамки и да изградим някакъв стандарт за това. Музика, която намирам за нескучна и интересна, в която мога да потъна, други намират за скучна, както и обратното. Например, мой приятел от Израел, който е с разностранни музикални интереси, но като че ли клони повече към транс музиката, намира Брайън Ино за скучен - при мен е тъкмо обратното.

 

аз не съзнавам какво правя работейки с музикалният материал освен да го подреждам съгласно музикалните закони, които сме учили.

Тук малко не те разбрах, понеже изречението ми се вижда леко противоречиво. А "законите" се оформят най-вече от начина, по който възприемаме звука и в частност музиката - от акустиката, психологията, семантиката, които повлияват силно естетическата визия, но са естествено културно и исторически инертни. Предполагам знаеш, както когнитивните изследвания сочат, че при слушане на музика са активирани много от същите мозъчни центрове, както при слушане и участие в разговор, което донякъде обяснява и конвенционалната организация на музикалната форма (мотиви, фрази, изречения, тематична разработка, цезури и т.н.). Но през музикалните периоди това се експлоатира по различен начин все пак и се разширява повече и повече, а през 20. и 21. век вече не доминира единна система за тонова организация - всеки в основни линии може да прави каквото си поиска и да извежда собствени системи, доколкото все пак запазва някакво отношение към форма, към организираност на материала (ако се водим по конвенцията, че музиката е организиран звук), която да е повече или по-малко явна. Всеки разбира се има свое виждане и лично аз тук, макар да уважавам различни модернисти и техники и да слушам понякога такава музика с удоволствие, на моменти съм малко критичен към тази епоха (но не чак консервативен, подобно на Ян Сибелиус), защото понякога се отива към едно преинтелектуализиране в похватите - прекален фокус към зависимости, които са явни за окото и за логиката, но остават скрити за ухото, за слуховата система (тук зависи и какъв е слушателят), което пък понякога води у много слушатели до впечатление за размитост на материала, или както вероятно би се изразил по-непретенциозен такъв: "Музика ли? Това са просто звуци!". Но тази епоха е необходима и полезна хем заради новите изразни средства в арсенала, хем понеже трупа опит и изследва границите, разширявайки ги същевременно. От друга страна, може би е достатъчно да спомена Джон Кейдж, който си споменал и ти; звук заради самия звук - ако намираш удоволствие, смисъл в него, значи е музика. И накрая, предвид организираността и аналогията между музиката и езика - както определени текстове са очарователни с шизофреничността си, с обединяването на уж несвързани концепции, уж на пръв поглед безсмислени, а озарявайки те с оригинални мисли, усещания и асоциации, които трудно биха ти хрумнали иначе, така същото важи и за музиката. Тук май попрекалих с текста, но е интересно и има мегдан, както се казва. А и би било интересно да споделиш общо твоето собствено виждане по въпроса според музикалната ти естетика и личния композиторски глас, ако имаш желание.

 

Идеята ми е да не създавам още едно клише, още скука в огромното море от музика. Разбира се нямам ни най-малка представа дали съм успял, защото колкото и да се дистанцирам и да се опитвам да я чуя (музиката ми) като слушател, разбирам че не мога да бъда критик сам на себе си (колко и да ми се иска)

Интересен и важен въпрос. Това май е трудно. Когато правя нещо, каквото и да е, старая се да изградя един друг, виртуален Аз, чрез който после да го чуя или погледна така, все едно не е от мен, дори все едно не съм го срещал никога през живота си. Понякога се получава, а понякога не; понякога нещо, което си направил, ти харесва днес, а утре или след седмица мислиш, че не струва.

 

Вярна е констатацията че няма запомнящи се мелодии в музиката ми.

Това е може би защото първоначално, музикалнте ми идеи се раждат под формата на хармонии.

За мен поне наличието на запомнящи се мелодии, предвид и времето, в което живеем, не е някакъв важен критерий, освен ако не става дума за поп музика, например. А раждането на музикалните идеи и подхода към композирането все пак е нещо много лично, чието обособяване в крайна сметка е отговорно за музикалния колорит.

 

Колкото до генеративната музика, точно за програмата Коан Про става дума, която Брайън Ино е ползвал. А той пък лично на мен ми е голям любимец и влиятел. Има много колаборации, сред които с германеца Ханс-Йоахим Роеделиус, който също има някои интересни неща. Микротонална музика тепърва имам желанието да направя, поне пробно. Повече ме влекат обаче чистите строеве, отколкото темперираните, което е особено подходящо за ембиънт / медитативна / релаксираща музика, както и бих искал да обърна по-специално внимание на Болен-Пиърс. А въпросната книга за серийната композиция е на английския композитор Реджиналд Бриндъл. Това, което харесвам в нея е, че не е базирана на множествената теория или още Форте анализ, която ми е малко неприятна и далечна, но е дефакто стандарт в САЩ (за други страни не знам).

 

Доколкото разбирам, искаш да поставиш граници на алеаторните техники, определени от сериите? А за тотален сериализъм ли става дума - т.е. кои параметри искаш да сериализираш?

[maestross]

Ти ме разби

Много теми - а на мен ми е адски трудно да отговарям кратко.

Виждам че си адски подреден, съдейки по отговорите ти, не случайно си падаш по сериализма - шегувам се.

Наистина се радвам че има хора като теб много организирани - аз като че ли съм на другия край.

Това дълго предисловие беше, защото ще нахвърлям разни детски расъждения и ти трябва да се сетиш за какво става дума

 

=====

За музикалните "закони" -

"А "законите" се оформят най-вече от начина, по който възприемаме звука и в частност музиката - от акустиката, психологията, семантиката, които повлияват силно естетическата визия, но са естествено културно и исторически инертни."

Аз мисля че е точно обратното. Надали акустиката на зала България ще е важна за мен ако аз никога не съм слушал симфоничен оркестър изпълняващ симфонична музика. Спомням си, като слушах Бах (дори не си спомням какво)

в Concertgebouw в Амстердам, какво впечатление ми направи акустиката - адски странна но всъщото време адски пространствено звучеше камерния оркестър, макар и да го усещах някак си примитивно, (поне за мен зала България беше с по-добра акустика) но Бах звучеше страхотно там.

Нали се сещаш че ако си роден някъде в Европа, но от малък живееш в Китай (например) твоята музика ще е пентататониката, а след това музиката на Виенската или Ново-Виенската школа

Beethoven и сега се слуша, ако нещата които споменаваш по-горе бяха толкова инертни, надали щяхме да знаем кой е той.

==============

за скуката -

Така е - аз говорех за по-широка аудитория, където общо взето си наясно с

инструментаруим, темпа, ритми - т.е.

ако предложиш Аватар на Камерън или някой от филмите на Фелини или Бергман е ясно

какво ще предпочете мнозинството, което не значи че филмите на останалите са скучни.

Като казах Аватар се сетих - James Horner композитора на саундтрака на Аватар, че е

предложил на Камерън че след като е измислил дори език на който говорят на планетата

Нуви ако не се лъжа, музиката му да бъде по авангардна - отговорът е бил не =

резултата е

страхотна оркестрация на материал, който не е нещо особенно, и няма нещо ново и

различно от който и да е саундтрак на Zimmer , и поне още 5 филмови композитори, НО

САУНДТРАКА НЕ Е СКУЧЕН. Поне на мен не ми е скучен. Та за да бъда по ясен ="Скучността

може да се вкара в обективни рамки и да се изгради някакъв (колкото и широк да е)

стандарт за това".

================

Виртуално Аз -

В продължение на 2 години имах виртуално аз или по-друг начин казано имах аватар =

действието се развиваше в Second life, но това че е виртуално не значи че не си ти -

освен ако не искаш да си ти, но същото важи и за реалния живот.

=========

Запомнящата мелодия си е запомняща мелодия

Това важи и за Моцарт и Бетовен и Верди и т.н == т.е. хубаво е да я има

==================

"А за тотален сериализъм ли става дума - т.е. кои параметри искаш да сериализираш?"

Да, за тотален. Всички параметри - Поне за Булез се сещам че имаше такива пиеси.

"Доколкото разбирам, искаш да поставиш граници на алеаторните техники, определени от сериите?

Не. Искам да направя нещо което използва серии във всичките компоненти на музиката и 2 та му част - да е нейното отрицание, изпълнено с алеаторни техники

Но за сериализма може отделно да говорим по-подробно ( ако искаш, разбира се)

 

=================

На края -

 

Трудно ми е да кажа каква е моята естетика, но със сигурност мога да ти кажа кои композитори, музиканти, писатели, поети, философи, художници и др. са са ми повлияли за формирането ми ...ако ти е интересно

пиши, но това ще бъдат списъци, разбира се с разяснения защо точно тези а не другите

Редактирано Май 23, 2010 от maestross

[maestross]

BTW спомена нещо за ембиънт / медитативна / релаксираща музика, за Болен-Пиърс.

Да пуснеш линк?

==========

А въпросната книга за серийната композиция е на английския композитор Реджиналд Бриндъл.

Би ли написал заглавието и автора на английски, за да я потърся.

Редактирано Май 24, 2010 от maestross

[Steppenwolf]

Старая се да съм подреден и фокусиран като иде реч за музика, тъй като мисля, че не мога да си позволя лукса на обратното - той може би е за отличително талантливите, какъвто аз не съм. Разбира се, в някои сфери на живота съм много разхвърлен.

По принцип съм съгласен с теб, но като че ли не сме се разбрали съвсем - т.е. какво имам предвид за акустиката и т.н. Ще ти пиша едно лично съобщение утре евентуално и там може да обменим по-подробни мисли, имена, линкове и т.н., че да не разводнявам темата тук.

Иначе, уважавам сериализма, макар да не съм убеден, че е моето поприще. И Шьонберг като фигура - като композитор, теоретик, педагог, позиции и т.н.

[Steppenwolf]

Писах ти съобщение.

 

А сега по темата, след като чух всичко от garageband (дано не объркам имената на парчетата, понеже са доста и позабравих някои моменти).

 

Готини неща, много шарени. Наистина си доста еклектичен и експериментално настроен, понякога лично на мен ми идва в повече. Разчупени и нестандартни форми - започва се нещо, вкарват се определени мотиви и очаквания, а след това се завива в съвсем друга посока. Музикален авантюрист.

 

China Town - според мен е добре артикулирано, носи китайски дух. Не знам как ще звучи на китаец, свикнал с фолклора си, вероятно по-експриментално.

 

To Angie - може би едно от най-лесно слушаемите неща за повечето хора, но и някак искрено композирано. Не знам дали има нещо лично тук, ти знаеш най-добре.

 

Gjurga - леко чалнато, но в добрия смисъл на думата - интересно е.

 

mySpace - приятен ембиънт, а аз в момента имам интерес в нея посока. В този ред на мисли, много харесах и WHAT, което бих определил като симбиоза между jazz и contemporary classical може би.

 

Sixties много успешно установява и поддържа настроението, което си замислил.

 

New Life - едно от най-контрастните, според мен. Началото си е направо free jazz, а след това изведнъж ставаш доста по-smooth.

 

[maestross]

Писах ти съобщение.

 

А сега по темата, след като чух всичко от garageband (дано не объркам имената на парчетата, понеже са доста и позабравих някои моменти).

 

Готини неща, много шарени. Наистина си доста еклектичен и експериментално настроен, понякога лично на мен ми идва в повече. Разчупени и нестандартни форми - започва се нещо, вкарват се определени мотиви и очаквания, а след това се завива в съвсем друга посока. Музикален авантюрист.

 

China Town - според мен е добре артикулирано, носи китайски дух. Не знам как ще звучи на китаец, свикнал с фолклора си, вероятно по-експриментално.

 

To Angie - може би едно от най-лесно слушаемите неща за повечето хора, но и някак искрено композирано. Не знам дали има нещо лично тук, ти знаеш най-добре.

 

Gjurga - леко чалнато, но в добрия смисъл на думата - интересно е.

 

mySpace - приятен ембиънт, а аз в момента имам интерес в нея посока. В този ред на мисли, много харесах и WHAT, което бих определил като симбиоза между jazz и contemporary classical може би.

 

Sixties много успешно установява и поддържа настроението, което си замислил.

 

New Life - едно от най-контрастните, според мен. Началото си е направо free jazz, а след това изведнъж ставаш доста по-smooth.

 

 

Благодаря ти, че си направил труда не само да чуеш гореизброените парчета, но и да ги коментираш.

 

Мисля, че това което пишеш е до голяма степен вярно и се радвам, че един ерудиран музикант, какъвто мисля че си,

харесва нещо от музиката ми.

 

What - e колаборация с анериканеца - той ми изпрати едно "пиано" и аз го оркестрирах.

 

Sixities - е също колаборация с анериканеца - там той вмъкна и гласа на Timothy Leary, koето според мен направи 60-те години още по-автентични, като освен духови инстр. свири и китари.

 

New Life - наистиа исках да направя едно free jazz парче (много си падах по този стил, но това е друга тема - между другото в "гаража" е първата му версия.

Втората можеш да я чуеш тук:http://www.myspace.com/maestross

Там можеш да видиш и някои от "приятелите" ми композитори, които може би са и твои приятели - само американците могат да направят такъв сайт. Имам предвид,че приятел може да ти бъде Beethoven, например

 

Gjurga - Това е гласа на Гюрга Пинджурова, много популярна народна певица отпреди половин век. И да, опитах се да направя малко по-модерна интерпретация

на мелодията която тя пее.

 

China Town - ами общувах с един китаец и му го пуснах, той се засмя, но каза че му харесва - не е ясно. Но е факт, че е "най-използваното" парче от всички останали.

един американец е озвучил клипа си с него, който представлява някаква разходка из някакъв Temple"- kакто и да е аз го направих заради един приятел който пееше китайски песнички на някакъв си негов китайски език и ние се спуквахме от смях. Та идеята ми беше поне да има акомпанимент

 

To Angie - беше песен, мисля, че е едно от нещата с авторски права. И го аранжирах за оркестър. Радвам се че ти харесва. Да, има нещо лично.

 

mySpace - сега го чух за да си го припомня, отпреди 4 г. е. Да, определено е някакъв ембиънт

 

Останалото ще ти пиша на ЛБ

Редактирано Май 25, 2010 от maestross

[Лими]

maestross, всичко това, което си композирал е красноречив и убедителен пример, че ако един музикант, независимо от стила в който работи, се "разшета" из "лабораториите" на авангардистите може да излезе от там много по-богат на идеи и умения!

[maestross]

maestross, всичко това, което си композирал е красноречив и убедителен пример, че ако един музикант, независимо от стила в който работи, се "разшета" из "лабораториите" на авангардистите може да излезе от там много по-богат на идеи и умения!

 

10x Limi

 

Без да бъда дидактичен, мисля че е добре един музикант

да слуша музика във всички жанрове/стилове от всички епохи, включително какво се създава днес.

Да се образова (в най-широкия смисъл на това понятие), да свири всеки ден (задължително!), да се опитва да композира.

Май, това е всичко.