Музикален анализ

[NitroBGA]

Здравейте. Няма да се опитвам да правя философски изводи, като тези в подписите ми, нито да Ви разказвам за моето мнение и "дълъг" опит.

Много пъти съм се чудил, когато слушам нещо (било то соло, пасаж, инструментал, песен, пиеса), какво си е мислил авторът му. Дали е знаел, че еди кой си детайл ще се получи така. Дали е целял точно това. Дали не е импровизирал. За едно свое соло Р. Блекмор се сърди, че го е записвал в два различни дни и това си личало.

Често, когато правя (композирам, записвам) соло или композиция (аз им викам просто "парче") се питам "Дали тук ще разберат, че съм импровизирал; дали не се повтарям твърде много? Това прави ли ме да изглеждам бърз? Дали разбират, че тук има смислов преход в обстановката?" и т.н.

Например, когато слушам изпълненията на Стийв Вай - на живо и на запис - виждам, че той отмерва всеки детайл, всяка "запетайка", всеки звук. Чувам чувствата му и доста често анализирам прозиведенията му. Представям си картини, описвам си детайли, разлагам парчето на съставните му части. Днес направих връзката между този анализ и литературния, на когото се подлагат повечето велики български поети, писатели, новелисти, сатирици и т.н

Литературният анализ е нещо ужасно, отвратително, гнусно. Изкуството е чувство, а то не подлежи на анализ. Да го разложиш на елементите му и да кажеш : "Ето - бъбрек, ето - щитовидна жлеза, ето - далак" е, според мен да го потъпчеш и да изложиш твоите мисли и твоите чувства, върху сътвореното от автора.

Ето защо съм далеч от мисълта да правим анализ на музикалните си страсти (макар, че това е нещо, което ме блазни и което самичък, несъзнателно правя), и не зная какво искам. Може би искам, когато (ако) стана известен, хората да го правят за моите сола, същевременно не искам, защото те никога няма да ги разберат.

Това беше моето резюме на малките ми прегрешения спрямо авторите.Може да допълня нещо с времето. Ако искате напишете нещо. Ако желатете кажете дали Вие имате същите наблюдения, споделете примери. Ако искате просто преместете темата, защото не съм убеден къде и е мястото.

Желая Ви здраве и успех.

[CorvusCorax]

Точно почина да анализират музиката, когато слушат, различава музиканта от редовия слушател . Много хора могат да ми кажат, че харесват изпълнителя Х или групата У. А аз мога да им кажа ЗАЩО.

Редактирано Януари 6, 2006 от CorvusCorax

[Steppenwolf]

Музиката е акустичен и психологически феномен. Изкуството е, изследвайки и учейки тези връзки и зависимости, да построиш информационен канал и да индуцираш през него чувства, да разказваш, да разкриваш с музика и т.н.... Не случайно Да Винчи е казал: "Изучи науката на изкуството, изучи изкуството на науката".

Когато се слуша музиката цялостно, може да се усети емоцията, стига нещо и до въображението.

Когато се слуша анализаторски, това не става. Просто се виждат градиентите, които я съставят и са използвани, как е построена. И е съвсем нормално, сами по себе си са извън цялостта.

Това обаче не ни прави критици, за щастие.

Литературните критици, които пишат критика, често са неуспели комплексари, които чрез критиката (понякога доста люта) избиват комплекси от литературните творци. С музикалните критици също го има този момент. Но най-силен пример в днешно време са жалките псевдожурналисти, правещи с вонящата си пикоч жълтата преса.

Обикновеният слушател също може да каже защо харесва някой изпълнител. Но по друг начин. Понякога именно ухото и мнението на обикновения слушател се оказва много по-ценно от на някой си музикален критик.

Редактирано Януари 6, 2006 от Craig

[CorvusCorax]

Всъщност то - ухото на редовия слушател - е истинския музикален критик, нали?

Редактирано Януари 6, 2006 от CorvusCorax

[NitroBGA]

Да. На него не му прави кеф да ти чуе тембъра на хъмбъкара, а да чуе нещата цялостно.

Аз си слушам тембъра на хъмб-а , за да подобря моята част от "общото" и си ме кефи да анализирам, да вадя. Разбира се, нормалния човек не би го направил, той е просто "go with the flow"