Jump to content
Българският форум за музиканти

Скалите в модерния дет метъл


Recommended Posts

С цел споделяне/обмяна на опит реших да направя тази скромна темичка, специално ориентирана към дет метъла. Та моите скромни наблюдения и опит сочат следното - в дет метъла най-добре влизат мрачни и екзотични (предимно ориенталски) скали. Ще поствам скалите в А (ла)

 

На първо място - МЕКАТА НА ДЕТ МЕТЪЛА - доста широко срещаната хармонична минорна скала - иползвана от маса и групи под път и над път - също така известна като мохамеданска скала

A B C D E F G#

 

Whole-half и half-whole скали - доста удобни и на практика елементарни за запомняне - вървят съседно прагче, през едно прагче.. и т.н.

whole half - A B C D D# F F# G#

half whole - A A# C C# D# E F# G

 

Арабска скала - освен за кючеци влиза перфектно в дет метъл парчета, мрачна и завъртяна, както повечето ориенталски скали

А B C# D D# F G

 

Византийска скала - също доста подходяща за дет прогресии

А А# C# D E F G#

 

Унгарска циганска скала - разновидност на унг минорна скала, също доста приятна

A B C D# E F G

Унгарска минорна - A B C D# E F G#

 

Ориенталска скала

А A# C# D D# F# G

 

Персийска скала - много подобна на предишната

А A# C# D D# F G#

 

Тва е от мен, ако някой има нещо да добави - нека заповяда

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Готина темичка, като се приберя ще ги разцъкам, засега само си ги представям.

Иначе щом се зарибяваш по такива неща можеш да удариш едно око и на:

 

http://www.ronjarzombek.com/rj12tone.html

 

Това е метода по който тоя олигофрен е градил скалите в албума на Blotted Science.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 weeks later...

Оха!

Принципно (доста) рядко слушам дет, но тия скали са масово забавни :)

 

:) А тия пичове Blotted Science направо ми свалиха мазилката в банята! Не ги бях чувал - мерси!;)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страхотна тема! Поздрави! Разцъках ги с кеф тия скалички и се учудих, че всъщност най-....хм...приятно звучащите са хармоничният минор и византийската скала. Як пример за тях е Crystal Mountain на Death от албума Symbolic (1995), не знам доколко вече може да се каже, че е модерен дет метъл, но със сигурност е вдъхновение и икона за поколения технични детаджии след това. Там всичко е именно в Ла минор, като средната част е в Ми именно в тази византийска разновидност и характерния си за Chuck Schuldiner минор.

Иначе в модерния дет метъл, ако говорим за Technical death metal (щото олдскуулът си кибичи вече 20 години на едно място, то и затва е олдскуул де хахаха) според мен от това, което съм слушал, може доста да се научи като скали, стига да си толкова добър, че да си ги откриваш по слух, иначе от табове става нагледно. Ето спред мен още една песничка, което е подходяща за тая тема, като инструментал погледната, за загадъчните, мрачни ориенталски скали - малка секунда, голяма терца и кварта след това - E, F, G#, A или в ла минор - A, A#, C#, D; след това нататък вече си зависи от последните тонове в скалата, за да я отнесем към някоя:

Бандата не ми е от най-любимите, яки са, граничат с блек на места, но специално тая песен е силна (07.09.2008 имаха концерт в София и сцепиха).

 

Пак поздрави, много добре, че са дадени имената на тия скали, чудил съм се много за някои техни разновидности. :greenangel:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

да., и на практика се хармонизират супер лесно и винаги звучи добре когато се прави нещо на 2 гласа

 

и не е трудно да докараш нещо оригинално звучащо, въпреки че тази скала съставя сигурно 80% от дет парчетата в света

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

хах, интересен факт, днес се мъчих да вадя една песен, и се оказа че и чистата хроматична скала (т.е. всичките тонове и полутонове) също е доста подходяща за дет метъл, там единствено трябва да се внимава с прогресиите

 

също се хармонизира изключително лесно и сравнително приятно, единствената слаба страна на тази скала, която долових, е че тъй като всичките тонове са на разположение, малко по-трудно се постига добре звучаща прогресия, за разлика от всички останали скали, където малко или много избора е ограничен до определени тонове

Редактирано от LOE
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

да добавя и dimished arpegio, които забравих да спомена още в първия пост, изкючително проста скала и в същото време добре звучаща - тон, 2 стъпки празно и пак тон и т.н.

или в прагчета - 0 3 6 9

Редактирано от LOE
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не разбирам от такава музика особено, но злокобността на локрийския лад не се ли използва? С него би могло да се свири и модално върху първия акорд. Не може да се правят смислени модални акордови последования в него поради простата причина, че първият акорд е умален и не можете след това да разрешите към него, а ще бъдете "изхвърлени".

 

Класически, хроматика може да се добавя като цвят към даден избран лад, но трябва да се внимава да не се замаже тоналността и характерното звучене до нежелана степен. Като по-авангардна композиционна техника, може да се композира директно от гледище на хроматичната скала и пак да се създаде тонален център чрез отношенията между основите. Техниката на Хиндемит примерно е такава, за него няма ладове.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Diminished Arpegio звучи много класически и е яко, че предразполага след това директно към разрешение в седма степен т.е. E, G, A#, C#, D. Тва много ме кефи, скоро го бях хващал, но не съм го мислил какво е.

Иначе за локрийски лад ...2-ра понижена и 4-та увеличена....? Така го имам записано в нотната тетрадка отдавна, нали нещо като минорна джаз скала? Ако наистина е това, то тогава как наблюдаваме малката секунда и увеличената кварта в Ми например - мажор или минор:

E, F, G#, A#, B, C#, D#, E или E, F , G, A#, B, C, D, E ? Малко заплетено го дадох, ама не съм сигурен дали за основа на всичките ладове вземаме мажорна или минорна скала (мисля, че е мажорна, защото доколкото съм чувал, преди са зачитали минорната гама като еолийски лад на мажорната)

 

Ша благодарим много за ответна информация. :hysterical:

 

Поздрави!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

та значи да уточня, аз не съм ходеща енциклопедиа за скали, просто споделям опит от това което съм слушал и вадил на разни сравнително яки групи

 

скалите съм ги намирал на ухо, просто след като намеря някоя скала я проверявам, за да знам все пак коя е, и ако ми трябва подобно звучене просто да знам коя тоналност ми трябва вместо да си смуча абсолютно всичко от пръстите на базата на опити и грешки

 

ще го разцъкам тоя лакрийски лад като се прибера

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Като ще пробваш локрийски, пробвай и фригийски. Сигурно ще имаш доста по-голям успех с него :whistle:. Много лесно можеш да откриеш какъв е строежът им:

 

Фригийски - от ми до ми само по натуралните тонове (не съм сигурен дали е правилен терминът) - без диези и бемоли. Или понижена втора, трета, шеста и седма степен спрямо мажора.

 

Локрийски - от си до си - пак без диези и бемоли. Или понижена втора, трета, пета, шеста и седма спрямо мажора.

 

Иначе много добро дело свърши, че даде тия ладове. Може да влезнат в полза определено, тва византийското нещо ми хвана окото. Давай, ако имаш още. :hysterical:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ето ви и един списък с някои скали: http://www.apassion4jazz.net/scales2.html, но не знам доколко е приложим в дет метъл контекст. Може би на вкус...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Значи да кажа, че все пак в темата се говори за дет метъл, а не за скали като цяло, нека го имаме предвид.

 

Инъче аз за скали ползвам това: http://www.looknohands.com/chordhouse/guitar/index_rb.html - много е удобно и има много опции, плюс това показва и фретборд диаграмите

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.