CorvusCorax Отговорено Януари 9, 2006 Отговорено Януари 9, 2006 Абе и аз все това повтарям, ама не дават и не дават, гадовете Цитирай
Николай Хаджиев Отговорено Януари 9, 2006 Отговорено Януари 9, 2006 И аз съм на това мнение,колкото повече се излиза на сцена,толкова по-малко е сценичната треска.Излизал съм да пея пред повече от 500 човека публика и първите 2-3 пъти бях много напрегнат и ми пресъхваше гърлото,което е лошо за дикцията,след това почнах да свиквам,но още не съм я преодолял,ако имах повече участия щеше вече всичко да е ОК! Цитирай
Грация Отговорено Януари 9, 2006 Отговорено Януари 9, 2006 И аз съм на това мнение,колкото повече се излиза на сцена,толкова по-малко е сценичната треска.Излизал съм да пея пред повече от 500 човека публика и първите 2-3 пъти бях много напрегнат и ми пресъхваше гърлото,което е лошо за дикцията,след това почнах да свиквам,но още не съм я преодолял,ако имах повече участия щеше вече всичко да е ОК! Много досадно животно е това треската. Не знам колко пъти съм била на сцена в различни сфери, обаче не са малко. И винаги я е имало.. Цитирай
Gee Tee Age Отговорено Януари 9, 2006 Отговорено Януари 9, 2006 Според мене тая треска всъщност е притеснение за едни и вълнение за други. Цитирай
беладона Отговорено Януари 11, 2006 Отговорено Януари 11, 2006 Абе не знам, не помня кво е ставало преди да изляза на сцена,оба4е кат пипна клави6ките и си оставаме само аз и пианцето и си праим кефа Цитирай
NeonGod Отговорено Януари 20, 2006 Отговорено Януари 20, 2006 аз като излизах за парви пат пред публика нямах много голямо претеснение незнам защо така ама да си кажа бях изпил 200гр ром.и като видях цялата зала пална е бахти и треската тогава се накефих от сякаде и си4ко ми мина.ина4е е наи гадно когато хората се броят на прастите на рацете ти.малееееееееееееее е тогава става маитапа Цитирай
KingdomX Отговорено Януари 21, 2006 Отговорено Януари 21, 2006 аз като излизах за парви пат пред публика нямах много голямо претеснение незнам защо така ама да си кажа бях изпил 200гр ром.и като видях цялата зала пална е бахти и треската тогава се накефих от сякаде и си4ко ми мина.ина4е е наи гадно когато хората се броят на прастите на рацете ти.малееееееееееееее е тогава става маитапа С теб съм Цитирай
CorvusCorax Отговорено Януари 22, 2006 Отговорено Януари 22, 2006 Какво свирене ще да е, ако няма треска?! Цитирай
Katsko Отговорено Януари 22, 2006 Отговорено Януари 22, 2006 съвсем нелошо,вервай ми ..липсата на сценично напрежение не бива да се бърка с непукизма от това което се случва,това не е едно и също :read: Цитирай
CorvusCorax Отговорено Януари 22, 2006 Отговорено Януари 22, 2006 (Редактирано) Май си прав, Кацко, съгласявам се. Редактирано Януари 22, 2006 от CorvusCorax Цитирай
KingdomX Отговорено Януари 23, 2006 Отговорено Януари 23, 2006 Мисля че е нормално човек да се притеснява,трябва си ненормален и луд за да не се притесняваш дори и малко ,всеки човек се претиснява но го е срам да го покаже значи да разбирам че съм луд ли??? :think: :think: При мен сценична треска не се появи,но бях доста изморен,така че може на тва да се дължи :think: :think: Цитирай
10f Отговорено Януари 28, 2006 Отговорено Януари 28, 2006 Четох една книга на един австрийски психолог ,той казва така- повечето се влияем от чуждото мнение и затова страдаме.Даже има една формула за сценична треска,преди концерт трябва да си повтаряме следното "аз действам разумно със съзнанието си ,хората са ми безразлични" Да не би да се казва Зигмунд Фройд случайно? - щото тва е негова философия, но той е германец мисля. Според мен най-добре е човек да се занимава с нещо до излизането на сцената за да не му остава време да се "самопанира".. и после да излезе на един дъх без да се замисля. Оттам нататък е лесно вече.. Цитирай
Infinity Отговорено Януари 28, 2006 Отговорено Януари 28, 2006 Сценична треска винаги съм имала и винаги ще имам! Идеята ми по въпроса е следната: сценичката треска си е една и съща винаги,но ние не сме! Ние сме тези,които се променят във времето и пространството :green: , така че СТ става част от нас. За някои се превръща в смисъл на живота,други пък са имунизирани за нея,трети просто я приемат. Но като всички трески и сценичната си има пикове,свързани с температура и повръщане(примерно).Друг път сме по-спокойни... Всичко това ми напомя,че музиката и изкуството по принцип са любов,която за да съществува реално,трябва да премине от теб ,през публиката ,за да се върне от публиката отново при теб,този път трансформирана,и то така че да те зареди да произвеждаш отново , пак за публиката.И така кръгът се затваря и за разлика от повечето кръгове по света,този не е порочен. Но ако няма СТ,няма и кръг! Кой как е овладял това странно чувство не знам.Мога да споделя само ,че аз лично много пъти съм си мислила,че контролирам СТ ( ) , но все се изненадвам от силата й на моменти. Това е като дългогодишният брак-мислиш си че познаваш половинката... Къде бе?! Това си е цяла вселена,която се мени,докато ти се променяш в същото време! Няма как да опознаеш нещо или някого,докато ти не си статичен. А ние не сме... Цитирай
Katsko Отговорено Януари 28, 2006 Отговорено Януари 28, 2006 Четох една книга на един австрийски психолог ,той казва така- повечето се влияем от чуждото мнение и затова страдаме.Даже има една формула за сценична треска,преди концерт трябва да си повтаряме следното "аз действам разумно със съзнанието си ,хората са ми безразлични" Да не би да се казва Зигмунд Фройд случайно? - щото тва е негова философия, но той е германец мисля. Според мен най-добре е човек да се занимава с нещо до излизането на сцената за да не му остава време да се "самопанира".. и после да излезе на един дъх без да се замисля. Оттам нататък е лесно вече.. не е германец Цитирай
KingdomX Отговорено Януари 29, 2006 Отговорено Януари 29, 2006 Сценична треска винаги съм имала и винаги ще имам! Идеята ми по въпроса е следната: сценичката треска си е една и съща винаги,но ние не сме! Ние сме тези,които се променят във времето и пространството :green: , така че СТ става част от нас. За някои се превръща в смисъл на живота,други пък са имунизирани за нея,трети просто я приемат. Но като всички трески и сценичната си има пикове,свързани с температура и повръщане(примерно).Друг път сме по-спокойни... Всичко това ми напомя,че музиката и изкуството по принцип са любов,която за да съществува реално,трябва да премине от теб ,през публиката ,за да се върне от публиката отново при теб,този път трансформирана,и то така че да те зареди да произвеждаш отново , пак за публиката.И така кръгът се затваря и за разлика от повечето кръгове по света,този не е порочен. Но ако няма СТ,няма и кръг! Кой как е овладял това странно чувство не знам.Мога да споделя само ,че аз лично много пъти съм си мислила,че контролирам СТ ( ) , но все се изненадвам от силата й на моменти. Това е като дългогодишният брак-мислиш си че познаваш половинката... Къде бе?! Това си е цяла вселена,която се мени,докато ти се променяш в същото време! Няма как да опознаеш нещо или някого,докато ти не си статичен. А ние не сме... еба* мам* му.Тва ако тръгна да споря с теб се едно да ударя на камък.Но все пак си мисля че в цикъла за които говориш може да не присъства фактора сценична треска.И все пак как би обяснила моето поведение след като аз нямам сценична треска.Стигнах до извода че съм луд след написаното от други потребители. А и има нещо друго...зависи от теб самия и СТ е индивидуално явление както ти самата каза и не е задължително да се проявява при всеки Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.