хмм Психическа преграда

[~Ruin~]

Имали ли сте даден момент в който просто не ви се свири не изпитвате същото удоволствие от музиката и се страхувате това да не продалжи вечно “? и през това време проблема си остава нерешен .. слушате любимите си песни опитвате се да ги свирите ... но тръпката липсва... от което вие се дразните .. и ви пречи да напредвате ..

.. отвратително нещо.. ако някой знае лек ще съм му благодарен, музиката за мен е всичко..

[рахата]

Здрасти,няма универсален отговор на въпроса ти.Има много типове човешко поведение,което предполага и и твърдението по-горе.Всеки може да ти даде пример с личния си опит,но мисля че всеки трябва да си извърви пътя сам и да открие истината за себе си...

Ето моя опит-свиря само когато ми се досвири!Опитвам се да не насилвам нещата.Като съм свирил често няколко поредни дни си оставям ден два,а може и повече докато не ми се досвири.Желанието зависи и от начина на живот-ако имаш много проблеми в работата,училището или се изморяваш физически и/или психически неминуемо ще ти се отрази и на вдъхновението и желанието да свириш.Ако е така можеш да послушаш любимата група или изпълнител,да погледаш някое вдъхновяващо видео или просто да се видиш със компанията-приятели музиканти (или не) и да раздуете на тема музика (или нещо друго). Мен много ме зарежда също ходенето по планина,карането на ски,фотографията,преди време катеренето,въобще досега с природата.

Естествено е като свириш с група да е по-различно-налага се да го правиш в определени дни и часове на седмицата и не всеки път си в настроение,но пък много често така се раждат нови идеи!Докосваш се до мисленето и усещането на други хора.

Всички изпадаме в дупки,някои от нас се справят бързо,други не.Някои пък не се измъкват от дъното.

Такъв е живота!

Дано съм ти помогнал с нещо!

[KingdomX]

^ Tук съм съгласен, твоя опит мисля, че в валиден за много хора. При всички случай нежеланието се дължи на преумора, било то физическа ,или психическа. Аз като приключа бачкане ми е писнало от всичко, искам само да си легна и да си почина, въобще не ми е до свирене. След известно време зяпане на някой филм , четене на книга и ръфане на шоколад/чипс(пристрастен съм) решавам, че не може повече да бездействам и трябва да направя нещо. Тогава или почвам да свиря, или излизам...почвам да правя нещо. Като цяло оставям музата сама да ме докосне, но това не отнема много време. Отново и в тази тема всичко е твърде индивидуално - може да не ядеш чипс , примерно

[Йети]

Имали ли сте даден момент в който просто не ви се свири не изпитвате същото удоволствие от музиката и се страхувате това да не продалжи вечно “? и през това време проблема си остава нерешен .. слушате любимите си песни опитвате се да ги свирите ... но тръпката липсва... от което вие се дразните .. и ви пречи да напредвате ..

.. отвратително нещо.. ако някой знае лек ще съм му благодарен, музиката за мен е всичко..

Сега съм в такъв период, но няма как - трябва да се свири, дори и в такива моменти да не е същото. Джими го е казал най-добре: "Понякога ти се иска да се откажеш от китарата, мразиш я, но ако продължиш да се занимаваш с нея, ще бъдеш възнаграден".

[kitaratapesho]

Здрасти!

 

Абсолютно нормално е. Учебният процес/напредването в музиката, както и във всичко останало не е само нагоре, а постоянно редуващи се пикове и спадове. Когато си в спад - изживей си го. Ако не ти се свири - не свири. Излизай повече с приятели/сред природата, чети книги, пий безпаметно, слушай музика - общо взето прави всичко, което ти се прави и се вдъхновявай. След няколко дни като ти се досвири ще си изпълнен с нова енергия и свежи идеи

 

Аз редовно си правя почивки от по ден-два, а 1-2 пъти годишно и по-дълги (от по седмица-две). Няма начин, иначе се стига до голямо зацикляне, и това си е в реда на нещата.

 

 

Успех,

 

Петър

Редактирано Юни 21, 2008 от kitaratapesho

[Valserp]

Аз имах едногодишен спад преди време, а сега ми се свири сякаш светът утре ще свърши.

 

Другото е - ако се чудиш защо не свириш чужди песни - може би не слушаш такива, които ти допадат за свирене. Аз например мога да харесвам една група без изобщо да ми се иска да свиря парчетата им. Други групи пък не ме кефят особено, но се забавлявам много, докато свиря парчетата им. Потърси си музика, която те кефи за слушане И свирене

[lizardman]

Така си е. Аз много рядко изпадам в дупки, по принцип най-много да се кана 1-2 часа и след това хващам девойката (разбирай китарата). Когато имаш време и се каниш да свириш, обаче нямаш желание, може да вземеш някоя книга и да почетеш или пък да гледаш хубав филм, или пък нещо друго. Идеята е да правиш нещо, което ти харесва. Така ще се заредиш с енергия и позитивни емоции и няма да имаш тъпрение да посвириш. Аз например се надъхвам с четене, гледане на научнопопулярни филми, слушане на музика, или пък само хвърлям око на нещо, свързано с музиката - било то клипче на китарист, зяпане в тоя форум или друго - тогава е много вероятно да ти стане интересно, да хванеш китарата уж само да видиш и доде се усетиш, то се свечерило.

 

Много е важна цялостната ти програма. Насила и със задължения нищо не става. Да, понякога трябва да се прояви професионализъм, но музиката е удоволствие и е създадена за това. Трябва да я запазим като удоволствие. Ако всеки ден свирим до писване, ако свирим неща, които не ни доставят удоволствие, тогава сме обречени. Напротив, след всяко свирене човек трябва да изпитва още мъничко глад или тъкмо да се е заситил (музика, не манджа). Най-важното - трябва да си доволен от постигнатото. Може само половин час да си имал, но да си свършил хубава работа и оставяш китарата в страхотно настроение. Така на другия ден ще имаш много голямо желание.

 

Ако програмата ти включва, да речем, технически упражнения - не ги свири всеки ден. Така мозъкът ти няма да се обърква и ще можеш да вървиш нагоре. Няма и да ти писва от тях. Това е нещо фундаментално за прогреса на всеки музикант. Учене на нови произведения, свирене на технически упражнения, слушане и каквото се сетиш - нужно е време. Освен, че (по принцип) би му писнало на човек да дълбае в едно конкретно нещо часове наред, то не е и много логично. По-добре известно време да се упражнява и малко по малко да му се получи. Така и резултатът ще е много по-добър. "Утрото е по-мъдро от вечерта" - тази поговорка съвсем не е случайна. При съня мозъкът преосмисля информацията и на другия ден всичко е различно.

 

В своите Жизненоважни правила на за музикантите Шуман описва определено отношение на музиканта към живота и заобикалящата го среда. Ако живееш по този начин - простичко, в хармония с природата, ако обичаш изкуството и се радваш на възможността да свириш, ако не се насилваш и имаш позитивно отношение, просто не виждам как може да се откажеш от музиката в дългия път, по който всеки върви. Още нещо - какъвто човек си, такъв музикант ще си. Това е неизбежно. Друг въпрос е, че музиката те прави по-добър човек

 

 

Темата е изключително важна и може много да помогне. Всеки изпада в дупки. Много ще е хубаво всеки да сподели опит как се е измъквал от такива гадни ситуации. Може да се пинне темата - в един момент може да се окаже, че е спасила десетки музиканти

[Arteglam]

На мен ми се случва да имам свободно време да свиря да речем час и после да ми се иска да свиря но да се чудя какво и повтарям старите неща по 100 пъти и накрая ми писва и оставям китарата ;/ Би ми се искало да свиря повече време сиг като напредна ще е така нз.А пък понякога използвам дори 15 мин които имам за да посвиря преди да си легна или като се събудя или преди да изляза.

[AXE]

Много яка тема!

lizardman, много ми хареса коментара ти!

Чета с инерес

[kitaratapesho]

Хммм, обаче тук е момента да се отбележи, че СПОРЕД МЕН има два вида "зацикляне" - едно да изчерпаш емоционалния/креативен заряд, друго е просто да упражняваш едно и също и да буксуваш и това да те демотивира и изнервя. Двете са свързани, но причините са различни, съответно и "лековете" са различни

 

 

Поздрави,

 

Петър

[MiroLambov]

Като съм в дупка нямам търпение да дойде петък (тогава ми е урока) , винаги когато се видя с учителя си и науча нещо ново съм изпълнен с енергия за свирене и го свиря доста...Незнам как ще се справя тва лято , като нямам уроци , ама той ми даде доста за учене тъй че има какво да правя... И все пак , разговорите с други музиканти помагат (поне на мен) .Другото е разтоварването , чрез някое от другите ти хобита (книжки , филмчета ,компютърни игри и т.н)

[Valserp]

На мен ми се случва да имам свободно време да свиря да речем час и после да ми се иска да свиря но да се чудя какво и повтарям старите неща по 100 пъти и накрая ми писва и оставям китарата ;/ Би ми се искало да свиря повече време сиг като напредна ще е така нз

 

Вадиш нова песен; измисляш си нещо за себе си; или просто си дрънкаш безцелно. Все е готино

[Am-I-Evil]

Прекалено често "емоционално-креативният" ми заряд е в спад, тъй като имам предостатъчно свободно време и когато той се зареди не оставям китарата в продължение на часове, а тогава започвам да тъпча на едни и същи неща, защото нямам учител, с който бързо да напредвам към все по-нови и нови неща. В момента съм точно в такъв спад, но лесно се мотивирам чрез другата част своето хоби - самите китари. Амбицирам се от това, свиря - и пак в блатото. Имам с кой да посвиря, но нямам увереността заради този омагьосан кръг.

[~Ruin~]

Блъгодаря за постовете ви! Може би просто емоционалната енергия се е изчерпала , понякога човек си внушава абсурдни неща... което го депресира и убива музиката .. особено когато човек се старае да прикрива проблемите си винаги (всички маме проблеми - не че аз се оплаквам това е част от живота)

 

Според мен причината може да е нестандартна предявена от внушение или нещо друго.. причини всякакви.. Случвало ми се е да си помисля че не съм достоен за метъл-а понеже съм чул

песен от друг стил и ми се е набила в главата,карайки музиката да не ми върви - знам че е глупаво, но никой не е застрахован от собствената си психика особено ако държи на музиката си - такъв вид дупки са много по страшни (въпреки, че се случват рядко) ! Внимавайте за какви глупости мислите

 

Поздрави и мерси за съветите мисля че ще са отполза не само на мен.

 

Аз лично в момента свиря, но не слушам музика надявам се от все сърце да успея, да си набавя необходимата емоция за концерта на Manowar, а после и Metallica

 

ПП:както казва моя учител :".... усета за музикалност създаден на психична основа е по ценен от всичко.."

Редактирано Юни 24, 2008 от ~Ruin~

[X_eNeMy]

Колегите по-горе си изчерпаха темата, тамън няколко пъти. Няма защо да потретвам.

 

Искам само да изразя съпричастие и да затвърдя, че ВСИЧКИ изпадаме в такива моменти. Не си само ти. Ако всеки си каже, че и при него е така - 2 форума няма да стигнат за всички постове.

 

П.С. Изчетох всичко до тук и @рахата си го каза най-чисто и просто - ако си задръстен от работа и психически тормоз най-естественото нещо е да не ти става пишката и да не ти се свири. То си е за кеф.