Потенциометри

[Evtim Djerekarov]

За ламповите ампове 100000 пъти е споменато, че предимствата им се открояват повече на живо - по-пробивен саунд(не потъват) с по-умерено количество(не трещят неприятно, както много транзисторни ампове, когато се усилят) и по-различен характер хармоници, чието количество силно се променя с въртенето(примерно) на волюм пота на китарата, без това сериозно да влияе на амплитудата на сигнала. На запис всеки може да ги обърка с моделиращи, процесори или транзистори, при подходящите условия. Тези неща са важни само когато свириш на живо с група, особено ако има още една китара. За вкъщи или за групи с 1 китарист(метъл), е по-приемливо и без лампа.

Редактирано Октомври 25, 2010 от Evtim Djerekarov

[Yves]

Е аз в тоя форум съм чел сигурно поне още 5 техни предимства, които се повтарят във всяка тема...и непрекъснато слушам как били друга вселена, а пък изведнъж се оказва, че тая вселена може да се открие може да се открие само при доста специфични обстоятелства

 

Само да уточня - не започвам добре познатия спор, за мен е безцелен и безинтересен. Това за лампите го споменах само защото е една от най-актуалните теми. Същото се отнася, както споменах вече, за адаптери, за китари с 5 пъти разлика в цената, с материалите за изработка (нещо, с което също много се спекулира) и т.н. Да, 100% има разлики, но тях общо взето успяват да ги откриват 5% от хората, които изповядват съответната теза. Останалите повтарят като папагали, защото е модерно

Редактирано Октомври 25, 2010 от Yves

[Evtim Djerekarov]

Ако наистина не мислиш, че има разлика между транзистроните усилватели и ламповите, която да е от практическо значение, това само може да означава, че никога не си сравнявал лампови и транзисторни усилватели на живо и в репетиционна.

Ако под специфични обстоятелства имаш предвид "на живо" - да, така е. Направи си експеримент в репетиционна с лампови ампове - занеси транзисторно комбо и свирете двама души, на транзистора и на лампата. Когато се свири на високи нива, веднага ще забележиш, че транзисотрният амп не звучи никак както вкъщи, изпъкват едни не много приятни съставки на звука, а иначе самият тон потъва и (в общия случай, като изключим някои известни транзисторни ампове), тона ти или се чува по-тихо, или съвсем потъва под ламповия амп и не чуваш какво свириш. Разбира се, това има общо с нечовешките звукови нива, на които някои групи репетират, но това е положението в общия случай. Ламповото крайно стъпало значително променя начина, по който звучи един усилвател, когато е усилен сериозно и свири заедно с група. Има, разбира се и сравнително успешни опити за емулация на лампово крайно стъпало с транзистори, но засега те са в графата "експерименти".

Редактирано Октомври 25, 2010 от Evtim Djerekarov

[Yves]

Не поставям под съмнение казаното от теб, тезата ми е предимно от втория абзац на последния ми пост, който добавих като пояснение

[Evtim Djerekarov]

Разбира се, че и подбрана 5 пъти по-евтина китара ще свири прилично. Разликите при яките инструменти най-често се чуват от хората, които могат да накарат разликите да изпъкват повече(свирят на съответното ниво), а и наличието на тези разлики подтиква китаристите към закупуване на скъп инструмент, главно заради личния гъдел и кеф, да чуват тези разлики. Така е. И тази констатация никак няма да преобърне китарната индустрия надолу с главата.

Редактирано Октомври 25, 2010 от Evtim Djerekarov

[Slacoth]

 

Проблемите, които могат да възникнат при запояването на проводник, директно върху металната капачка на потенциометъра, всъщност възникват от некомпетентно извършена процедура.

Достатъчни са фина пиличка, колофон и тинол и запояването върху корпуса става за секунди, без излишно прегряване.Естествено мощността на поялника също трябва да бъде съобразена, а проводникът предварително подготвен, отново с колофон и тинол.

[Evtim Djerekarov]

Така е, но зависи от каква сплав е капачката. Помня, че при едни потенциометри ми се наложи да сменя капачката, за да стане работата.

[Yves]

Разликите при яките инструменти най-често се чуват от хората, които могат да накарат разликите да изпъкват повече(свирят на съответното ниво)

 

А мислиш ли, че всичките участници в раздел "Китара" са такива? Защото общо взето почти всички се вживяват като аудиофили...

 

 

Пък и аз не съм тръгнал да преобръщам нито някоя индустрия, нито нечия представа, просто виждам модерния прочит на една приказка, в която царят бил гол, ама не точно

[Evtim Djerekarov]

Аз не мисля, че ако някой не е на съответното ниво, а се вживява, това непременно трябва да означава, че принципите, в които вярва са неверни.

Напротив - аз мисля, че нещата са твърде прости, ясни и отдавна известни, за да има нужда да ги обсъждаме надълго и нашироко.

А кой открил разлика и кой - не, когато си слушал записи вкъщи, това не засяга принципите въобще.

Редактирано Октомври 25, 2010 от Evtim Djerekarov

[7thString]

^ Последно за разлики, които се ЧУВАТ ли се спори, или за разлики, които се УСЕЩАТ в държанието на инструмента?

[Evtim Djerekarov]

Усещането и разликите, които се чуват на живо, като че ли.

[7thString]

Разлики ако се чуват на живо знаеш - няма начин да не се чуят и на запис А усещането вече е субективно. Примерно има супер неудобни китари, които звучат много яко(и грозни - пр. Телекастер). Има и такива, които са си много удобни, но ти се иска да не се прави музика с тях

 

Зачекнах темата, защото - ок, да речем 0.1% от хората в 0.1% от условията, в които попадат, в 0.1% от нещата, които свирят, от които 0.1% са смислени, чуват 0.1% разлика в звука... при идеална тишина във вакуум(който се сеща за вица за идеално кръглия кон) В никакъв случай не твърдя, че лампа и транзистор звучат еднакво - напротив! Но това вече с батерии на ефекти, кабели... за съжаление човешкото ухо(както и повечето човешки сетива) са доста далеч от идеалното, а и се нагаждат. Сигурен съм, че след един престой на голяма сцена, целия шум, който ти се сипва на главата приравнява всичко на... шум

 

... останалото са гъдели, както се изказа а и ако съм дал 10000лв за китара, мислите ли, че ще си призная ако не ме кефи бит и (пре)ебан признават ли си?

[ferario]

Тъй като все пак темата е за потенциометри, а не за лампи и транзистори, е добре да се отбележи в края на краищата, че всеки е свободен на сложи какъвто си иска потенциометър, но след като поне малко е наясно защо е взел точно такова, а не някакво друго решение за своя си избор. Трябва да се признае, че потенциометърът, с каквато и стойност и качества да е, в края на краищата си остава един резистор паралелно свързан на адаптера и като такъв окъсява някаква част от спектъра на сигнала, тоест загуби на теория винаги има, на практика зависи какво ухо го слуша. Разликата между логаритмичен и линеен потенциометър, освен всичко останало е и в това, какво ще се свири предимно. Ако няма да се ползва много дисторшън или компресор и чрез потенциометъра на китарата ще се иска голяма динамика от звук на чиста китара през кой да е от тези два предимно ефекта (защото те ограничават сигнала по амплитуда) тогава най-доброто решение е логаритмичен и то с голяма стойност. Ако не се ползват тези два ефекта сякаш е по-добре да е линеен, за да има повече възможности за плавна настройка на нивото. Ако човек не знае какво иска да постигне с даден инструмент, никакъв потенциометър няма да му е достатъчен. Няма всеобщи приложения и няма схема, пасваща на всеки. Всички останали обяснения, сравнения, анализи, теории и симулации си остават упражнения за добра спортна форма.

[Evtim Djerekarov]

Разлики ако се чуват на живо знаеш - няма начин да не се чуят и на запис

 

Може би твърдението ти единствено би било вярно ако направиш записа с един микрофон(съответно МS/АБ или каквато си искаш конфигурация), за да се доближиш до това, което чува слушателя. Ако говориш за студиен запис, за съжаление твърдението ти не е съвсем вярно.

 

 

 

А усещането вече е субективно. Примерно има супер неудобни китари, които звучат много яко(и грозни - пр. Телекастер). Има и такива, които са си много удобни, но ти се иска да не се прави музика с тях

 

Това не противоречи на мнението ми по никакъв начин.

 

В никакъв случай не твърдя, че лампа и транзистор звучат еднакво - напротив! Но това вече с батерии на ефекти, кабели... за съжаление човешкото ухо(както и повечето човешки сетива) са доста далеч от идеалното, а и се нагаждат. Сигурен съм, че след един престой на голяма сцена, целия шум, който ти се сипва на главата приравнява всичко на... шум

... останалото са гъдели, както се изказа а и ако съм дал 10000лв за китара, мислите ли, че ще си призная ако не ме кефи бит и (пре)ебан признават ли си?

 

До голяма степен съм съгласен, само за това с признаването не съм. Какво ти пука, в крайна сметка. Поне аз така мисля. Отдавна не съм на 16, за да ме е срам да признавам такива дреболии.

Редактирано Октомври 25, 2010 от Evtim Djerekarov

[Parni_Valjak]

Опитвам се да наблюдавам темата отстрани, без да се намесвам, но някои декларации са толкова неадекватни, че не мога да си позволя да ги оставя без коментар.

Разликата между логаритмичен и линеен потенциометър, освен всичко останало е и в това, какво ще се свири предимно. Ако няма да се ползва много дисторшън или компресор и чрез потенциометъра на китарата ще се иска голяма динамика от звук на чиста китара през кой да е от тези два предимно ефекта (защото те ограничават сигнала по амплитуда) тогава най-доброто решение е логаритмичен и то с голяма стойност. Ако не се ползват тези два ефекта сякаш е по-добре да е линеен, за да има повече възможности за плавна настройка на нивото.

--Никаква връзка няма с динамичния диапазон стойността на потенциометъра! Да, за правилната работа на електромагнитните преобразуватели (които се наричат адаптери по народному) е желателно да са високоомни, за да се получи максимално изходно ниво и широка честотна лента. Но не бива да се бърка динамика с ниво или честотна лента.

--Като как така линеен потенциометър ще има по-плавно регулиране, когато е несъвместим с логаритмичната характеристика на ухото на човек?

Четете малко бре хора! То е ясно че всички се изживяват като много компетентни, ама то не е само да си мислиш че знаеш...

Съзнавам, че каквото и да кажа, все е тая и ще премине през ушите безпрепятствено, но поне да опитам.

 

--Сега с няколко думи за коментариите по отношение на дефинирането на различните нюанси на ламповия и транзисторен звук. Подкрепям мнението на Евтим Джерекаров, но искам да обясня защо не се хваща разликата при прослушване през компютрите. Огромната част от звуковите системи, използвани с компютрите са нискокачествени - като се започне от ниския клас цифроаналогови преобразуватели и се свърши с калпавите озвучителни тела (колонки по народному). Преминавайки през тази верига, сигналът се изкривява, променя и нюансите се затриват в общия звук. Абсолютно неправилно е да се преценява звук, особено с високо качество, през калпава система за прослушване. Известно е, че здравината на една верига се определя от най-слабите пръстени.

Затова твърдението, че ламповите усилватели се оценяват на живо е абсолютно вярно. Да, може да се преценят и когато звукът е преминал през верига от устройства, но само ако те са сериозно качествени и не променят преминаващия сигнал. Това обаче е рядък случай, имайки предвид сериозните финансии, които трябва да се вложат.