Еволюцията Ви като китаристи

[Jordan_J]

Интересно е да разкажете откъде сте започнали като китаристи, и по точно - кои китаристи и вкусове сте имали в начало и какво се е променило у вас и вкусовите ви предпочитания с времето и къде точно сте сега.

При мен беше нещо такова:

 

1. Най-в началото слушах и вадех парчета на Пако Де Лусия (от времето когато свирех класическа китара)

2. После Ингви Малмстеен ми беше идол, с неговото скоростно свирене (но не задълго)

3. След това с гръм и трясък Сатриани ми ми влезе в съзнанието с '87 албума си! Дъ бест!

4. Стиви Вай ми беше идол известно време след това наред със Сатриани (в студентските ми години) наред С Джордж Линч и Реб Бийч

5. След това сякаш взех да помъдрявам и да обръщам внимание на саунд и музика от типа на Стиви Рей, Хендрикс

6. Сега много ми е на сърце музика от типа на Дрийм Тиатър, а паралелно с нея - Ли Ритенор и от сорта. Но Сатриани сякаш си остана номер 1 за мен като комплексен китарист...

 

Та така в общи линии с мен...

[black_waltz]

Интересна тема!

за мен са:

1 James oт metallicaе главния виновник да се захвана с рендосване, просто като го гледах на концерти и като им слушах албумите и се размазвах от кеф и си мислех "еи такъф искам да стана" и след дълги години слушане си купих китара и се зарибявах по партиите на James

2 в последствие доиде и Darrell китаристът който ме запали по солата, ама за жалост неможех да извадя нито едно негово соло и отново само ритъм си жулех

3 от запалването по солата насадено от Даръл се запалих по Малмстиин, много се кефих на бързите му сола и на класическите и блус елементи които ползва, опитвах се да му свиря някви сола ама...само фрагменти

4 тук вече се появи Алекси Лаихо, същинското въплащение на идеалния музикант - достатъчно тежък стил но не губещ чувствителноста на мелодията, и от него вече наистина почнах да свиря разни сола(доколкото мога) просто няма начин да свириш Бодом без да свириш сола

5 сега вече криво ляво свиря разни сола и се зарибявам по всякви неща, напоследък работя по Ensiferum, Mike Angelo(само фрагменти от сола разбира се да не ме помислите за некаф изруд ), Kalmah......а бе всичко наред

та това е от мен, сега продължавам да

[Fenix]

Ейй, това ми се стори много интересн топик, има го при барабанистите. Браво че го пусн и тука

 

Ми я да видим. То аз свиря само от 3 години тъй че нямам какво много да разправям.

 

По китарите ме запалиха, аве нема да познаете ама по принцип Металика... и Годсмак. Всъщност тогава слушах и нек'ви Нео и Американ Рок...

В смисъл с това почнах. Сички ми повтаряха че с Металика не се почвало ама аз исках да им покажа че е напълно възможно

Интересното е че в много от песните, които примерно не ми харесваха, имаше по едно нещо, я ще е некъв theme в някое соло, я някое и друго рифче. Оттам научавах цялата песен, независимо дали ми харесваше, само и само да дрънкам онуй нещо . Така открих че почти всичките са супер яки и в един момент знаех общо взето целия репертоар, без по-трудните и завъртяни сола.(като за една година свирене... )

След това прослушах повече и по-тежка музика, най-вече покрай разни приятели. Пантера, такива ми ти работи. Оттам ми се разшири кръгозора, хванах Хендрикс, Сатриани. После ме взеха в предишната ми група и оттам също много все метъл песни. Всъщност сега мога да кажа че слушам адски много музика, е адски в сравнение с началото... вярно е че е в горе долу един стил, но просто... аве като свиря нещо такова и някак си се зареждам с енергия.

До този момент си ми остава метъла музиката която свиря, а Металика и най -вече Хамет - Номер 1. Просто някак си адски се кефя на мелодиите дето вкарва..

Редактирано Май 12, 2005 от Fenix

[jFog]

Незнам как да се изразя....

За мен сядането с една таблатура в в ръцете и опитвайки да извадя някво соло...винаги е било по скучно от любона игра с 40-ет годишна девственица..Може би щото ми е само хоби и не гледам толкова профи на всичко което съм правил, а може и да е защото съм мързел за тия работи.

От начало освен Содом , Металика и Сепултура нямаше нищо друго за мен

После Чък Шулдинер ми беше много близко до душата в продължение на много време..и все още си е де.Мисля че е защото е вън от всички клишета и хейви метал школи по които започват всички..незнам.Макар че беше много близо да ми падне в очите когато един мой амиго ми извири едно цяло соло от Хюман и аз паднах от коня мислейки че го е извадил по слух , а в последствие се оказа че е стандартна фламего школа..или нещо от сорта.Незнам кефеше ме и продължава да ме кефи защото солата са му уникални и въобще музиката като цяло която правеше.

Сега слушам една камара групи по вечето северняшки .

В моята вечна ранклиста Чък Шулдинер и Кърк Хамет ще останат на върха.Знчи в общо линии развитие НУЛА

Въпреки това се кефя на всякаква музика

[Steve_Vai]

Хммм...

 

1. Pink Floyd ги чух още в детската градина. Нещо извън времето и пространството, не знаех къде се намирам доста дълго време. Представете си детското ми акълче как се е ошашкало Мисля, че този момент най-много ми е повлиял като човек и музикант

 

2. Ritchie Blackmore - магьосникът!

 

3. Венци Димитров - учителят ми! Даде ми възможността да откривам нова и нова музика; даваше ми апокрифни записи на известни и неизвестни групи и изпълнители. С ръка на сърцето мога да кажа, че ако не беше той щях да съм много по-различен от сега.

 

4. Metallica - култовото събиране на албуми! Много ги слушахме и свирихме. Черните тениски и тежките обувки. Бях на 14, беше гот!

 

5. Култът към Блекмор достигна заплашителни размери - взех си бял Страт, облякох се в черно и си оставих мускетарска брадичка (не ми се смейте! )По онова време с тогавашната ми група свирихме във Видин и околността. Хубави времена... Много слушахме Led Zeppelin, The Doors, Rainbow, от онази чудна епоха...

 

6. Dream Theater - Естествено, че ги бях слушал преди. Но дойде моментът, когато беше време да осъзная, че аз съм си аз, а не Блекмор И отворих очите и ушите си за тази многолика и много емоционална банда. После дойдоха естествено Planet X, Marillion, Spok's Beard, Flower Kings...

 

7. Joe Satriani & Steve Vai - най-сетне и аз малко да се позадълбая в китарната музика

 

8. И сега - абсолютната свобода да се кефя на всичко, което ми е приятно. От Audioslave, Tool, Anouk, Tracy Chapman, които ми пуска момичето ми до прекрасни открития като Dead Can Dance, Moloko и какво ли не.

 

Движение да има!!!

Редактирано Май 12, 2005 от Steve_Vai

[the_gorer]

Класическа китара - квото дойдеше по школите: Моцарт, Каркаси, Карули...

После метъл, разбира се - не нещо конкретно, просто партитури на универсалната блус скала. Имах добър учител.

После дойде групата - свирехме някаква странна смесица от пънк, кор, грайнд, дет и кръчмарско.

Звучи смешно, но от свиренето в тази световнобезизвестна ученическа група, научих много неща за свиренето на китара.

Стараех се сам да си кензам лайната, вместо да мажа с чужди.

Не съм свирил много кавъри - дори в момента мога да свиря само 9-10 кавъра и това е.

Не мога да кажа, че като начин на свирене съм повлиян от някой конкретен китарист. Виж, като начин на писане на джангъри, си имам некои "влияния". :green:

Моето скромно мнение е, че требе яко да се свири. Другото е Ташунко Сапа.

Редактирано Май 12, 2005 от the_gorer

[spotlight_kid]

Минаха бая години от началото....хъхъ а аз остарях и помъдрях../надявам се да е така/

1.Ричи Блекмор е главната причина да хвана китара...и то първата ми година на свирене прасках Smoke on the water на една струна

2.Колкото и смешно да звучи след това и аз се зарибявах с Мейдън и Металика

3.Джими Хендрикс ,Гари Мур,Ерик Клептън след тях разбрах че има няква музика която се нарича БЛУС...това понятие за мен придоби завършеност след като чух великия Стиви Рей Вон

4.Стив Морс - след концерта в София се зарибих и по него наистина е мноо як китарист със собствен стил на свирене.прави супер яки арпежи..

5.Дрийм Тиатър е и моят ред дойде и се зарибих и по тях няма смисъл да пиша колко са добри и дъра бъра

6.Джо Сатриани...и за него си знаете

7напоследък се зарибявам със Стив Тровато,Франк Гамбели,Джо Диорио,,Ерик Джонсън,Реб Бийч,Робин Форд,Тони Макълфин и Албърт Лий

[peshoy2k]

абе и аз какво се редя между китаристите ама ето го мойто развитие и в последствие назадване.

 

1. малко пиано ама почти не си спомням беше мн отдавна

 

2. слушане на диско..... и радио вива

 

3. дайър стрейтс и марийчето Кери после пърпъл, офспринг и флойд

 

4. дрънчене на една после на две струни на една китарка останала от студентските години на баща ми, предизвикващо съжаление у баба ми Бог да я прости.

 

5. баба ми ме записа на уроци по класическа и се запалих по Пако

 

6. започнах да записвам и наслагвам поне по 2 китари и да свиря някакви кавъри на класическа и да добавям от комп клавиатура някакви синтезатори и барабани ( как се свири на такава клавиатура някои знаят направо е лудо)

 

7. купих си ел китарка и започнах отново уроци и упражнения

 

8. купих си първия кит процесор и се размазах тотално (Korg AX). абсолютен гуру ми стана Вай, но не се осмелявах да свиря нищо негово, а само слушах и попивах.

 

9. купих си синтезатор с цел да си правя упражненията по-практични в дадени тоналности и по дадени хармонии. Започнах да измислям разни аранжименти

 

10. открих VST-тата и тяхното по-добро звучене от GM

 

11. Записах първия си и единствен албум от 1 авторско парче и разни коледни песни в симфоничен вариант, правени на EDIROL със саундбластер лайф. Продадох 200 копия и си купих миксер и м-аудио карта. запалих се по класиката и започнах да я разбирам

 

12. междувременно сменях процесори като носни кърпички и с едни приятели подготвяхме репертоар за свирене в клуб, но формацията поради несериозността си се разпадна.

 

13. започнах да обръщам внимание на звука и почнах да чета и експериментирам

 

14. полека започнах да дрънча и на пиано/синт

 

15. бях обсебен от идеята да издам албум с комерсиално звучене и се лутах между стиловете, като се чудех какъв ще е най-подходящия да взема мн пари..... в последствие слезнах на земята и кротнах. Продължих да работя върху себе си

 

16. имах няколко поръчки за чалга, но неуспешни.... получавах главоболие и ги отказах

 

17. ....... няколко разхвърляни участия и записи с отделни музиканти

 

18. полека лека започнах и да пропявам, засега неуспешно

 

19. започнах да си купувам все по про техника и сега имам и монитори, на които все още се уча, започнах полека лека да попълвам празните места в теоретичните знания, но това не е проблем щото почти нямам теоретични знания.

 

20. поръчал съм си барабанен пад и го очаквам тези дни - още един инструмент, който да ме отвлече настрани от китарата.

 

 

Дайте ми жълта книжка и тва е

 

Имам много музика в главата, която все още излиза пречупена през някаквите ми познания, затова се опитвам да уча теория и отново се запалвам по невероятния звук на акустичните инструменти и се възхищавам на направените им записи. слушам всякаква музика и всякаква музика ме вдъхновява. Изобщо съм разхвърлена личност в многото ми хобита и професии

[TONY]

peshoy2k - интересна ли4ност си - кефи ме постта

ц Дан4о-visiondan и преди сме си говорили и знам 4е имаме допирни то4ки

явно и на4алото е било подобно

аз бях грьмнат от концерта на Пако де Лусия в Бьлгария

после Малмстийн с Одисей и Тони МАкАлпайн с пьрвите 2 албума -са оказали на силно влиянив

както факта 4е скьсах с едно гадже и се 4удех какво да правя

компанията в която бях - по това време се правех на блек метьл вокал - и ве4е бях разбрал 4е не ставам - а китаристта на неуспешния проект моя приятел САМИ - ми предложи да ме у4и на китара - 2 години след това (сле д като изкарах казармата)

сьс Сами бяхме група Симфони - демек напразните му надежди да се правим на Какофони - свирехме нещо дето беше метьл с джаз певица

а ина4е аз доста преди това бях захапал куршума и слушах метьл до дупка - тотален екстремист -не признаващ нищо друго

1 година ходих на класи4еска китара

после наблегнах на метьл ритьм китарата

и като запо4нах да се справям - тогава реших да свиря и сола - за бога познавам доста мом4ета дето свирят сола - а един свестен ритьм не са в састяние да изпраскат

и междувременно - ушите ми се отваряха за вси4ки останали стилове

като се замисля- свиренето ми наи е повлияно от Трои Стетина,Мейдьн кьмпани,Металика кьмпани,Малмстийн,Гилбьрт и Франк Гамбали

- някакьв си мой микс - плус оше хиляди влияния

Ина4е и на мен най лубими са ми Сат4 и Вай

ама не се гьбаркам с тяхната музика

 

[Old_Shetarhand]

ми и аз както повечето,почнах на акостична китара,с парчета тип Исак Албениц,Франциско тарега.........после един приятел ме зариби по металика.и почнах да изкарвам тук таме Металика на Акостичнапосле доиде времето на рок енд рола-песнички тип Ричи Валенс.......после по случаиност стана така че ми дадоха билет за концерта на Сатриани в НДК,аз даже преди това не го знаех кои е(все пак бях на 12-13 годинии като отидох да го гледам.....

пък и преди 4-5 месеца си зех и Електрическа китара и вече напредака става по бързо

[Burton]

Началото за мен беше на 5 годинки...с майка ми вървяхме покрай музикалното училище и като чух някакви дечица да разпяват упражнения по солфеж ми се сториха като божествени звуци (колко съм бил заблуден )и поисках и аз така. Няколко месеца след това ме записаха цигулка... :violin:

 

След 8 години не можех да я понасям и спрях...

 

когато бях на 13 чух Deep Purple...

 

малко по-късно дойде Metallica и представите ми за музиката тотално се промениха...към по-добро разбира се

След концерта в Пловдив вече нямаше накъде и си взех първата китара - акустична Кремонка...цяла година "жулих" Металица на найлоновите струни....

 

Купих си първата електрическа китара....нещата изведнъж станаха по-различни...Започнах да свиря в група :guitar: В този момент не слушах почти нищо друго освен Metallica, Metallica и пак Metallica...

 

После се просветих в Theater...нещата пак се преобърнаха...

 

Satriani ме прати в тъча с Crystal Planet

 

После дойде университета...почнах да слушам много и различни неща...преоткрих класическата музика, прогресива, блуса...Като видях какво прави Jason Becker щях да се разрева...и досега този човек за мен е най-големия китарен гений of all times

 

Междувременно хванах и бас и се присъединих към по-сериозна групарска дейност, от която дай боже в скоро време да има реален резултат...

 

В момента се опитвам да отделям повече време, да свиря целенасочено и да се мъча на по-трудни работи...за жалост още до никъде не съм, но мързела не се побеждава лесно :wall:

 

Наздраве

[sa6tiat]

Ще бъда банален: Бийтълс ме запалиха по китарството и макар да не са големите дрънковци, си остават моя №1 за да фана китара.

После ме кастрира оня кретен Блекмор; продължавам да си мисля, че има нещо в него, дето никой от най-плюс, връх! свираци след него няма...

Томи Айоми; шъ му благодаря тези дни на живо: това е най-големия рифаджия, най-стилния в металната стругарна.

Пийт Тауншънд: просто урод; е тва е да живееш в шума, който сам праиш...

Франк Заппа: освен че е композитор с главно Щ, той има и прелюбопитен стил на свирене, толкова е различен, нестандартен, въобще...

Дано категоричността на мненията ми не подразни пак някого; не споря; да не си мерим... кумирите - тиа са мойте мотивационни файлове.

п.п. Пешо, дето И тук, прелюбопитна история; дано на следваща форумна среща изгладим брума.

Със здраве.

:violin:

[DaftFunk]

оххх ... аз като чух East 17 на крехка възраст и си казах .. е те тва е!!!! и хванах татковата китара ...после Бекстрийт ... Н'синк и всичките.

после на 17 чух Зизу и той разби всичките ми детски представи. ииии така един ден.

Абе тва е дълга история. Еволюирал съм колкото слона е еволюирал до фаза - мамут

[Ohial Ixela]

Хахах ми аз явно съм се запалил по малко по-друг начин

първо ми повлия един не чак толкова известен китарист...братчеда

даже си купих първата китара от него

тогава слушах само ManowaR i Maiden и естествено се опитвах да свиря Maiden парчета (и на ManowaR - Hail And Kill солото кат го докарах що годе ,напрао бех НАЙ-ДОБРИЯЯЯЯЯЯЯ КОПЕЛЕЕЕЕЕЕ )

след туй друг пак така не толкова известен китарист от София - Моцарта,известен още кат Косата, Моцика,много рядко му викат Ники

Та той ми отвори очите за разни работи (иначе по тва време бях повлиян и от китариста на черно фередже )

та тоз Моцарта ми пусна там Bodom тва онова Megadeth и аз си викам ебахти яките парчета...и после ме заведе на репетиция да ги чуя...и след като чух Lake Bodom ,Silent Night ,Bodom Night и Hangar 18 на живо си казах 'бах мааму я да се хващам по-сериозно аз' и така оттогава си казах че Lake Bodom ЩЕ го науча ако ще квото ще да става...хах тогава не бях свирил и половин година на китара общо...ама се мъчих доста и го бях издокарал и него след много пОтене и тренировки...даже Моцо ми се чудеше доста кат му го изсвирих и аз бях мноо доволен

и така в момента се опитвам да свиря главно Bodom...

и тва е

[EmchoDT]

1. Първата ми песен която се научих да свиря беше House Of The Rising Sun!

2. После се зарибих да свиря Nirvana, Metallica и Maiden, тогава си направихме група!~!~!

3. После се зарибих по музиката на Dream Theater и Simphony X и все още съм си зарибен (голяма риба съм!!! ), и все още тва се мъча да свиря (не особенно оспешно )