Jump to content
Българският форум за музиканти

Къде избяга индивидуалността!?!?!?


Recommended Posts

Здравейте на всички! На няколко пъти попадам в нета на така наречената Moeller Technique. Изгледах няколко видео урока обясняващи "Феноменалният патент, променил и разтърсил вселената на барабаниста"(горе-долу с такива суперлативи беше описан), та и точа лиги аз да видя "Чудото" обяснено, и то к'во - нищо повече от тремоло... Честно да ви кажа ми омръзна поставянето на рамки и определения на толкова неща в музиката. Тремолото било патент "Табу", върховен идеал на младия музикант е давай-колкото-се-може-по-бързо-с-двете-каси... Дано не звучи грубо, но нещо ми прави впечатление, че покрай поставянето на някой аспекти от изучаването на барабаните в рамка, голяма част от музикантите почват да се учат по един и същи стереотип, в една посока, с едни и съши упражнения с едно и също име... Не се ли губи индивидуалността на изпълнителя по този начин? Ако всичко в музиката беше точно заковано на място щяхме да се радваме на 100000 барабаниста, страшни техници, които свирят едно и също и можеш да ги подредиш кой то кого е по-добър, защото критерият би бил един. Нима можем да кажем от Weckl, Gadd ili Colauita кой е по-добър? Мисля, че не. Защото всеки от тях при музикалното си развитие е гледал със своите очи на музиката, а не през очите на на някой друг, който е дал точно определение на всичко. Като се замисли човек техничари по сета широк колкото щеш, но "големите клечки" са станали известни отново (повтарям) чрез своята индивидуалност, своя принос към музиката, с нещо различно от наложилия се стереотип. Как ви звучи например Петко от Враца, светоно признат за най-добрия изпълнител на "The six stroke roll" ? Как ще ви прозвучи някой да ви каже "Къв ти Добри Палиев, сички в нета говорят за Moeller!!!" В щколата където се уча съм виждал музиканти, непризнаващи някой от методите на учителя, защото, видиш ли, в нета друго пишело(което се оказва мизерно подобие на същото упражнение, но със 10000 тона суперлативи по негов адрес и 100000000 музиканта "повярвали" в него и достигнали по този начин Атараксията на музикалното си съществуване). Всяко упражнение за тремоло, неносещо Moeller пред него е боклук.... За музиканти, отдаващи живота и творчеството си(ако въобще "творят" нещо ново) на копирането на друг известен музикант няма дори да говоря... Е, драги колеги не се ли притеснявате от невероятното закопаване на едно място от 90% от младите музиканти? Ако не съм прав опровергайте ме, ще се радвам, дано картинката да е по-розова, дано......

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хиляди пъти браво за това исказване на Марин и изобщо за темата !!! :greenangel:

Мисленето ти е страхотно и ако си упорит и търсещ, ще постигнеш много в музиката !

Хиляди дори милиони барабанят по света, но малцина от тях се открояват ! Това е така защото те не са просто барабанисти , а са музиканти със свой стил ! Как да открием стила си ? Това става с много слушане на музика-всякаква музика, много свирене, смирение пред музикалното тайнство МИСЛЕНЕ с аналитичен ум и голяма доза мистика !

Успех и отново , чудесно че си се насочил в тази посока! Нека не те интересува какво ще кажат другите !

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Виж, Марине... Това за което говориш се нарича пренатрупване на знание, а както е известно, който трупа знание - трупа печал!

Но това е друга тема...

 

Та Мюлер просто е име на човек, също както Колумб, Едисон... които изобщо не са съответно първия откривател на Америка и

на електрическата крушка. Просто те са получили популярност поради една или друга причина, обикновено свързана с пари!

Отново дълга тема...

 

Днес, с помощта и на Интернет, можеш да видиш какви ли не неща. Да натрупаш познание, както за начина по който трябва да

държиш приборите когато се храниш в ресторант, до това каква е електрониката в сателитните спътници (примерно).

Разбира се можеш и сам да се опитваш да ги откриеш, но ше ти трябват поне по един цял живот, докато стигнеш от огъването

на дървото и опъването на телешката кожа, до съвремените слоести изпълнения и на дърво и на кожи!

 

Не си заслужава. Единственото нещо, което ти трябва е съсредоточаване и самовглъбяване!

После ще разбереш, че "твойто нещо" вече е по-популярно като парадили, Мюлеров удар, Хеопсова пирамида, слънчево

зайче (ама къде е заека... не се знае) и т.н. понятия, дето тези, които вече ги знаят се опитват поне да те информират за тях.

Е, наричат ги с разни нищо не значещи имена... например Доплеров ефект!?

Кво е тва?! А, за вълните и скоростите ли било. И се започва със справочниците! Тухли и тухлички.

 

Аз например се дразня, че някой като каже... "Аве мани го тоя ве, едно тремоло не изкара в песента!"

Все едно да кажеш на изложение за леки автомобили... "Мани това бе, един гардероб не мога да си пренеса с него!?"

Зависи каква е концепцията, замисъла на твореца! Повечето хора осъзнават творчеството едва към зрялата възраст,

защото преди това е трябвало да изучат всички "открития́" в съответната област!

 

Чудно ми е на каква възраст ще се осъзнават такива "учили" хора след 200 години от сега... какво ли ще се открие още за

тези 200 години. И как ли ще се нарича!? Дали искам да науча... тъжно ми става и само трупам печал! :greenangel:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Когато писах темата смисълът не беше да акцентирам върху Moeller. Нека топика да не се превръща във спор относно компетентността ми по неговия метод. А чак пък да няма нищо общо с тремолото... Принципно през моя поглед имат доста общо. Отново ударите идват от рикошет, но при Молър вместо редуване на по 3(примерно) удара със всяка ръка, когато първата палка падне пускаме и другата. Прилича(казвам прилича, не е същото) на доста разширен единичен форшлаг, след което когато и двете палки са паднали оставяме всяка от тях да си отскочи 2 пъти. И тъй като втората ръка е паднала веднага след първата, рикошетите от двете ръце се редуват ДЛДЛДЛ, а не както при тремолото ДДДЛЛЛ. При забързване на Молър-метода става илюзия за доста бързи единични удари(американско тремоло), а в действителност ударите идват от рикошета на палките. Оприличих Молър на тремоло, защото като се замисли човек(а то няма кой знае колко да се мисли) всяка ръка при него свири постоянно тремоло върху кожата(непрекъснато тремоло с една ръка) и цаката е с двата удара в началото да накараш рикошетите на двете ръце да се заредуват като единични удари.

Ако съм схванал погрешно метода нека някой да ме поправи на ЛС ще бъда благодарен да не заучавам техническо упражнение грешно.

И не измествайте топика към Молър, смисълът на темата е друг. Ако толкова много държите направете тема "Разбрал ли е Марин Молър или не", там ме коментирайте колкото искате. Толкоз....

Ся да ви чуя по темата.........

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

По темата....аз свиря толкова зле, че последният ми проблем е индивидуалността...100 пъти съм си изразявал мнението по тая тема...и все така си мисля, че копирането е злато :hysterical:

Редактирано от tupoto kopele
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БЛАГОДАРЯ НА МОДЕРАТОРИТЕ ЗА РАЗБИРАНЕТО НА ДУМИТЕ МИ!!ИМАШЕ НЯКАКЪВ ШАНС ТОВА КОЕТО БЯХ НАПИСАЛ ДА НЕ Е ТОЛКОВА ТЪПО,АМА ВЕЧЕ НЯМА ЗНЯЧЕНИЕ!!!ТОВА БЕШЕ ЗА МОДЕРАТОРИТЕ!! :hysterical:

 

ЗА ИНДИВИДУАЛНОСТА:

МНОГО,МНОГО,МНОГО РАБОТА ТРЯБВА,ЗА ДА СЕ ОТКРИЕШ СЕБЕ СИ.ВРЕМЕ И УПОРИТОСТ!!!

JELEZOV,думите ти са смислени,но как ще откриеш себе си преди да си разбрал какво точно искаш и как се постига!!Не мислиш ли,че трябва да пробваш от всичко по-малко,за да разбереш кое те влече най-много и да работиш по него??

както и да е,успех на всички с ИНДИВИДУАЛНОСТА!!!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Марине, малко универсализираш значението на тремолото и функцията му.

Значи... тремолото наиситна наподобява "рикошет", но той е по-скоро рикошет плюс повторение (та-та) и в някои случаи с удвояване (та-та-та).

 

Мюлер нещо е като да идва от китката или съответно и от предмишницата (за класичекста постановка).

Парадилите аз ги наричам "вдървено тремоло", но също не бих ги отнесъл към Мюлеровия удар като и термолото раграничавам от пардилите.

Да не говорим че при парадилите има възможност за пермутации в ударите, идващи от ръцете (китките по-точно, или предмишниците за класическата постановка). При тремолото обаче също е възможно да има такива, но тогава то излиза от класическото си определение за равнозначна динамика на двете ръце и илюзията за непрекъснат звук. Поне такива неща си спомням аз, че съм се потил докато го изкарам "равнозначно", макар че може да се мени амплитудата (силата му).

Забележи, всички тези групи дори по-слух се различават КОРЕННО. А слухът на слушателя е целта на музиканта!

А ние нали търсим разнообразие в звука... заради динамиката, ако щеш и заради тембъра дори.

 

eL_NinYo би могъл да ти покаже всичко за което ти говоря, защото аз вече не мога... :blink:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.