Споделяне на творчеството

[mila_kara]

Когато участваш в спортно състезание, ти играеш по определени правила.Трудно е , но правилата са ясни.Краят също е ясен - или печелиш, или не..В продуцирането и издаването на музика такива няма.Там има пари и познанства.Автори няма /освен внедрените вече там/, защото те най-добре се откриват чрез конкурси.Конкурсите, обаче, ги организират шоумените, за да си правят шоу и реклама.Така,че да живее бизнеса!

[Glacierise]

Абе когато се мисли с бизнес логика, не триаа да се мисли за музиката по различен начин отколкото за който и да е друг продукт.

 

Да речем, че аз произвеждам картофено пюре. Обаче пазара е зает от големи и бляскави марки добре рекламирани други пюрета. Аз имам два варианта. Или да дам мойто пюре да го продават с техния етикет и да получа малка част от печалбата, или да поема икономическия риск, да инвестирам и да изляза на пазара самостоятелно. Тва е.

 

С музиката е същото

[mila_kara]

Ами, в тази фабрика, в която ходих ми взеха пюрето, ама не го сложиха в буркан.Така, че има и друго.Някой да ти предостави празен буркан за твоето пюре.

Ама, амбалажът е запазен за друг.

Виждам, че в крайна сметка стигаме до едно.Да живее бизнеса! :hello:

[Polyphone]

Така е, г-це Кара, уви пустите парички управляват всичко, но лошото е че в изкуството освен бизнесът е навлязла и пошлостта.

 

А това вече е трагично...

 

Но все пак!

[Topsun]

Но все пак!

а такаи от мен наздраве!

[mila_kara]

Ами, като сте казали, наздраве! Този път не за бизнеса, а за нас! :hello:

[Ivan]

Може ли и аз да се присъединя към партито,следя темата и това беше жесток

black end (казвам го от сърце)

 

едит

Редактирано Март 23, 2005 от Ivan

[Glacierise]

Абе според мене темата още не е изчерпана.

 

Има 2 вида бизнес:

1. Такъв, който се стреми да ти продаде качествен продукт, за който да си дадеш парите с кеф, и да се върнеш после пак;

2. Такъв, дето иска да ти вземе парите, по възможно най-лесния начин.

 

В преобладаващата си част музикалния бизнес е от втория, по-лош вид. Но практиката показва, че при чисто пазарно съревнование лошия бизнес винаги е победен от добрия. Простата причина е, че лошият бизнес разчита само на това да те излъже всеки път с нов номер (затова поп-изпълнителите си менят имената и имиджа непрекъснато), докато потребителите сами се връщат при добрия тип бизнес (съвсем закономерно). Единствения начин лошия бизнес да просъществува дълго е да използва непазарни методи срещу добрия бизнес - от насилие (да праща мутрите) през подкупи за държавни регулации, монополи и прочие гадни номера. А България е рай за гадните номера.

 

На запад мейджър лейбълите също използват гадните непазарни номера с пълна сила. Обаче там интернет дава възможност на потребителите да заобиколят тия гадости, и нормалността се завръща. Никой не купува тъпите албуми на поп-звездичките, защото хората харесват по 1-2 песни от тях, които си свалят от интернет, вместо да купуват целия албум. Мейджърите са в паника. Sony и BMG даже се сляха. Обаче продажбите им продължават да спадат, както е съвсем закономерно. Успоредно с това растат продажбите на независими музиканти.

 

@Миа: Това, което искам да кажа е: Щом ти харесваш музиката си, и тя е добре продуцирана, СЪС СИГУРНОСТ ще я харесат и други. Ако наистина искаш, можеш да си я разпространяваш сама - имаш великата среда на интернет, с която да стигнеш до евентуалните клиенти. Трудно, но възможно

[mila_kara]

Да, добре, че я има великата среда на Интернет.Ето, аз дори вече има с кого да си поговоря за музика. :hello:

[Glacierise]

Някой ден, като евентуално спра активно да музикантствам вманиачено, мое да си направиме некой лейбъл

[mila_kara]

Някой ден, като евентуално спра активно да музикантствам вманиачено, мое да си направиме некой лейбъл

Да живее великата среда на Интернет!

[Ivan]

Абе според мене темата още не е изчерпана.

 

Има 2 вида бизнес:

1. Такъв, който се стреми да ти продаде качествен продукт, за който да си дадеш парите с кеф, и да се върнеш после пак;

2. Такъв, дето иска да ти вземе парите, по възможно най-лесния начин.

 

В преобладаващата си част музикалния бизнес е от втория, по-лош вид. Но практиката показва, че при чисто пазарно съревнование лошия бизнес винаги е победен от добрия. Простата причина е, че лошият бизнес разчита само на това да те излъже всеки път с нов номер (затова поп-изпълнителите си менят имената и имиджа непрекъснато), докато потребителите сами се връщат при добрия тип бизнес (съвсем закономерно). Единствения начин лошия бизнес да просъществува дълго е да използва непазарни методи срещу добрия бизнес - от насилие (да праща мутрите) през подкупи за държавни регулации, монополи и прочие гадни номера. А България е рай за гадните номера.

 

На запад мейджър лейбълите също използват гадните непазарни номера с пълна сила. Обаче там интернет дава възможност на потребителите да заобиколят тия гадости, и нормалността се завръща. Никой не купува тъпите албуми на поп-звездичките, защото хората харесват по 1-2 песни от тях, които си свалят от интернет, вместо да купуват целия албум. Мейджърите са в паника. Sony и BMG даже се сляха. Обаче продажбите им продължават да спадат, както е съвсем закономерно. Успоредно с това растат продажбите на независими музиканти.

 

@Миа: Това, което искам да кажа е: Щом ти харесваш музиката си, и тя е добре продуцирана, СЪС СИГУРНОСТ ще я харесат и други. Ако наистина искаш, можеш да си я разпространяваш сама - имаш великата среда на интернет, с която да стигнеш до евентуалните клиенти. Трудно, но възможно

Възможно ли е да има сливане на двата вида бизнес ,или те си остават "чисти",без никакво преливане един в друг ?

За" трудното,но възможно"- при наличието на добре организирани бизнес варианти ,споменати по горе ,вече наложили монопол...остава споделянето и разпространението в нета(най -евтино е).Ако е само за споделянето и нещо като лек имидж ок...но всеки знае ,че ако едно нещо не ти носи средства,тоест възвръщаемост..рано или късно замира...разбира се никой (надявам се)не прави изкуство само и заради пари,но нека да не забравяме че те са и храна,нова миди клавиатура,струни...и изобщо.

И така...мисля ,че на въпроса може ли да има споделяне отговорът е ясен-може без проблеми..ако си ентусиаст и имаш основни доходи(идващи не от музика)но ги влагаш в музика...и донякъде е повече хоби,а не професионално занимание.

А може ли да има споделяне и печалба - може..но пак стигаш до горните два образеца(за сега два),с които ще трябва да се пазариш,или да го кажем по културно договориш,да ги изключиш означава да се самоизключиш.

Дори някакъв индивидуален пробив пак те води Към тях,и Ако някой ден си достатъчно независим финансово,ти ще си Част от тях(в което няма нищо лошо)

И може би трябваше да започна с това ..дали споделянето е и бизнес.(това е и допълнителното внесено двусмислие в темата мисля).

....и оствям така това писание-Че "темата още не е изчерпана"..или може да е неизчерпаема,или просто въпрос на импровизация върху основата, която е една,а всичко върху и е индивидуално...отговорът е един

Пълно споделяне и отдаване може да има само и само в процеса на творене(импровизацията).Ако го можеш и пред хората,Тогава Вече....всичко останало е подробност.

 

По време на нацистката окупация Пикасо попитал един художник:"Какво рисуваш сега?"Художникът отговорил:"Каквото мога".Пикасо казал:

"Аз пък рисувам каквото искам"

[mila_kara]

Споделянето не е бизнес.То е, както беше по-горе споменато, завършване на творческия цикъл.Но... то е преплетено или даже съвсем заплетено в мрежите на бизнеса.Бизнесът се управлява от бизнесмени и аз искрено пожелавам на всички тях, когато той /бизнесът/ е свързан с творчество, да бъдат повече творци.

:hello:

[Glacierise]

Иване, ако може по-малко объркано и несвързано, ше е по-добре. Нищо не разбрах дееба

[Joys]

Иване, ако може по-малко объркано и несвързано, ше е по-добре. Нищо не разбрах дееба

Как да не ти ясно бре. Всичко си е подредено като в учебник по философия. Поне за Пикасо не го ли фана.

 

по темата: За мен задължително трябва да има споделяне. Дори и най обикновения тип споделяне е да изсвириш нещо на твое на някой познат и да го питаш " Как ти се струва аджи ба ? " :guitar:

Ако си свириш само на себе си след време ти омръзва щото си ги чувал тези неща много пъти и се губи интерес. А като те слуша някой, може да каже къде бива къде не и да иаш стимул за подобряване. Естествено става с още повече свирене и тогава идват и нови идеи. Това стана като прогресия малко.

 

Другия тип споделяне е да те слушат хората и да дават пари за това което слушат и при "добрия бизнес" вариант да идва повече пачка при теб. Което от своя страна води до обновяване на "оръдията на труда", разбирай инструмент, техника и т.н. С същите умения и по добри : оръдия на труда" може да се постигне повече, и самия изпълнител има и нагласата да го направи. И от там по-добър резултат и пак прогрес.

 

 

Гореписанато не е задължително 100% истинската ситуация, но поне е такава каквато би била доста правилна според мен. Дано на повече хора които се занимават с изкуство така да им се случат нещата.