Ориенталските мотиви

[Йордан Йорданов]

Здравейте. Казвам се Йордан и се уча да свиря на бас от почти 2 години. Ходя на уроци при добър учител и от скоро свиря в доста добра група. 

 От скоро се интересувам от ориенталските тоналности,тук бях намерил и линк към някакъв сайт с тези маками. Исках да Ви попитам как да преминавам от една такава тоналност в друга ,има ли паралелни тоналност на тези ? Също така при дадена бихармонична мажорна тоналност важи ли правилото ,че на терца надолу от нея се намира нейната параленла бихармонична минорна такава? Извинявам се ,ако звуча дилетантски и ще се радвам ,ако някой ми даде някакви насоки. Благодаря

[Caprycorn]

Здравей! Бихармоничният минор има две повишени степени-4-та и 7-ма. Бихармоничният мажор има две понижени степени-2-ра и 6-та. Пример Ла бихармоничен минор е съставен от тоновете ла си до ре# ми фа сол#. Ми бихармоничен мажор е съставен от същите тонове, но в друг ред- ми фа сол# ла си до ре#. Тук не можем да говорим за паралелни тоналности в истинския смисъл на понятието, но имаме пълно съвпадение на тоновете, когато минорната тоналност стои на кварта над мажорната.

[Steppenwolf]

Зависи как се използва ладът — дали за соло върху по-обичайна прогресия, като се съблюдава къде и как попадат полутоновите конфликти, или и за строеж на хармонията.

 

Модулацията става подобно на другите ладове, като използваш каденци със силни тонални движения, затвърждаващи тоналността, т.е. последование от тези акорди, които попадат в субдоминантови, доминантови и тонически групи.

 

В бихармоничния мажор характеристични тонове са понижените II и VI степени.

Субдоминантовият акорд на IV степен е по-интензивен от този в натуралния мажор, защото е минорен и терцата му има по-силно тежнение към V степен. При изолирано последование все едно е взаимстван от едноименния минор, който е най-често срещаната модална заемка и най-меката. При наложен бихармоничен лад обаче звученето е съвсем характерно диатонично за лада. Подобно, акордът на bII степен може да третираш като неаполитански (N) акорд. Класически, той най-често е в първо обръщение заради мелодичния басов ход на тритонус, ако следва V в първо, както и за да се избегне кверщандът, но и основното обръщение не е изключено, особено пък след като няма кверщанд и е в съвременен прочит... Любопитното е, че тук може да се ползва диатонично с две септими. С I степен е мажорен септакорд и има по-скоро субдоминантова функция. Със VII степен обаче е с малка септима и става доминантсептакорд — това му придава категорична доминантова функция и може да се разрешава директно към тоника. Тук е диатоничен, но в хроматичната хармония в контекст на обичайните мажор-минор се причислява като структура към т. нар. увеличени секстакорди. В хроматиката Чайковски го разглежда като алтерована доминанта върху понижена 2-ра степен и също го разрешава директно към тоника, докато много теоретични трактовки го считат най-консервативно за построен на bVI и настояват да се разрешава към доминанта. Разрешението на Чайковски е в съгласие със съвременната (джаз) хармония, където такъв акорд е резултат на тритонусова субституция (замяна) спрямо V7.

Доминантовият акорд / V_(7b5) е малко тризвучие (или полу-умален септакорд, ако е със септима), заради понижената квинта. Такъв се среща в обичаен контекст от хроматиката като алтерована доминанта и има интензивна доминантова функция. Мисля, че Шопен е сред първите композитори, които го използват. Тук обаче се явява диатоничен в лада.

Акордът на bVI степен е голямо тризвучие, поради което е нестабилен и не може да изразява тоническата функция.

 

В бихармоничния минор характеристични тонове са повишените IV и VII степени. Субдоминантовият акорд на II степен е мажорен и тегли по-силно към V, но не е странична доминанта, защото е диатоничен.

Акордът на bIII степен е голямо тризвучие и поради това не може да приема тоническа функция.

Интересен момент е Vmaj7 — акордът на пета степен не е доминантсептакорд, а мажорен септакорд, което носи характерно звучене, но и отслабва доминантовата му функция.

#IV е малко тризвучие и на тази степен би могло да се ползва внимателно като водещо към доминантата, обаче според мен е най-добре да бъде с терцата в баса...

 

Естественото присъствие на големите тризвучия обогатява възможностите за енхармонично модулиране.

 

Хармоничният ритъм във фразите, както и акцентирането са от значение за доброто представяне на ладовете. Особено за минора, който е по-нестабилен и има тенденция към петата си степен. Като цяло, за хармонична работа, бихармоничният мажор е по-стабилен и удобен.