Имате ли си група ?

[X_eNeMy]

Наскоро бях прочел пост на един барабанист, че не свирил в банди от известно време ами налягал на уроците, та се питах дали всички така правят или може би така е по-правилно за барабанистите ?

 

Отделно ми е интересно търсите ли други музиканти да свирите ? Този ми въпрос е провокиран от факта, че от 7 месеца търся барабанист за групи в които участвах с различни стилови насочености и пустош...

[jeleto]

Ами аз наблягам предимно на "групарството" - група Cupola

[Katsko]

ми един приятел ми казваше едно мъдро нещо нищо че не знам колко е мъдър той самия:

 

"за всяко нещо се тренира със същото нещо"(той се изказа по-нецензурно бай дъ уей), демек ако искаш да свириш добре в група и да си действащ барабанист трябва да наблягаш на свиренето с хора, ако искаш да си саможив виртуоз се затваряш в едно място и си копаш сам по 6 часа на ден докато не станеш един същий бат' Върджил

 

аз искам първото

[Egon]

Не може ли и двете?

Мисля, че само едното не е много на добре и е разумно да се съчетават. Но да копаш само с групата на репетиции също не е ок, щото те спира. А пък самотното свирене си е чиста проба чекия.

[Katsko]

може и двете но едното винаги е водещо според мен

[bonzo]

Група :read: Каскадьори.А и във всякакваи различни проекти,които са на ниво.Иначе винаги трябва да се свири сам вкъщи,ако искаш да държиш ниво. :read:

[fragile]

аз пък си нямам понятие от ударни... затова "свиря" само на компа чрез програмиране на всякакви дръмчета /които един барабанист не винаги може да изсвири/... така че може да се каже нито съм с група нито тренирам мускулите... ама да ви кажа предпочетам живите тъпани, че да имам с кого да си пия бирата

иначе извън компа... групите са три със доста /само/живи барабанистчета...

Редактирано Октомври 15, 2006 от fragile

[EX-FLAMES]

Aми при мен първото ми сядане за барабани беше в деня на първата репетиция с новосформираната ни група(Pagan Flames).И така 2-3 години репетиции,тук там концерти и почти никаква самоподготовка След преждевременната кончина на тази иначе здрава банда,реших че сега е момента да "задобрея"свирейки и упражнявайки се сам....да ама си шитнах барабаните :wall: И така почти година на табуретките у нас,до момента в който един приятел( в лицето на Тедо)ме "светна" че това не е начина,и аз съответно не го послушах и си спретнах нова банда( този път X-Flames)и пак страта песен на нов глас.Когато вече запореден път реших че без самоподготовка всичко е на вятъра,един слънчев ден се оказах с още една банда(АоRa) паралелно с основната ми....Какъв е извода от това словоизлияние вероятно ще попитате Вие...ами не мога да ви кажа,но по хубаво от това да свириш в банда няма,както и по лошо от това да си посредствен барабанист(в случея аз ) също няма :twisted:

Наздраве!!!

[sandukan]

Аз също бая съм се чудил по тоя въпрс. Накрая стигам до такъв извод, че да свириш с група е страхотно, но в един момент развитието ти като барабанист би се спънало. Може би малко курсове и самоподготовка успоредно със свирня с банди е най-добрия начин да станеш добър. Моя личен опит го доказва понеже барабани нямам вкъщи и когато свиря то е само на репетиции с групата ми мога смело да кажа, че има неща които съм чувал по разни песнички и искам да направя, но част от техниката куца и се мъча по най-кривите начини за да го направя пък ако ходех на курсове може би нямаше да го мисля и да се мъча толкова. Е секи има правото да избира как да се подготвя и да свири разбира се.

[hypermusic]

това, според мен, не е, въпрос засягащ само барабанистите. Според мен един от движещите компоненти в муз. е импровизацията. Може по цял ден да въртиш скали, произведения, технически упражнения и т.н. и пак да звучиш като гъз. Обратно- може нон-стоп да репетираш с групи, да правиш лайфове и т.н. и пак да звучиш като гъз. Нещата трябва да вървят заедно- наистина, едното в даден момент може да има превес над другото, но ако това се превърне в перманентно положение, значи има нещо гнило. Интеракцията с други музиканти, колкото и различни да са те, винаги носи нещо ново (ако имаш нагласата да го чуеш).

[Stone Free]

това, според мен, не е, въпрос засягащ само барабанистите. Според мен един от движещите компоненти в муз. е импровизацията. Може по цял ден да въртиш скали, произведения, технически упражнения и т.н. и пак да звучиш като гъз. Обратно- може нон-стоп да репетираш с групи, да правиш лайфове и т.н. и пак да звучиш като гъз. Нещата трябва да вървят заедно- наистина, едното в даден момент може да има превес над другото, но ако това се превърне в перманентно положение, значи има нещо гнило.  Интеракцията с други музиканти, колкото и различни да са те, винаги носи нещо ново (ако имаш нагласата да го чуеш).

Абе аз тъкмо си мислех да пусна тема по тоя въпрос, така за всички ама айде щом сте почнали тука. Че пък после ще ми се и карат да ползвам търсачката :wall: ...

Еми аз мисля, че нещата не седят съвсем така еднозначно, демек че трябва непременно винаги да свириш в група, че да се развиваш. Аз за себе си съм решил, че по ми е удачно да свиря сам, когато не мога да си намеря хора, с които се засичаме стилово и имаме общи гледни точки за музиката като цяло. Предпочитам да си се развивам сам музикално, да се уча да бачкам с Кюбейс, да си експериментирам с софт синтовете и дръммашините, отколкото да ходя да свиря кавъри на Green Day само и само да свиря с други хора.

Освен това, понякога обстоятелствата не ти позволяват да се хванеш и да търсиш сериозно хора да правите сериозно музика заедно. Като пример ще дам себе си в момента: сега уча в Мексико на разменни начала до началото на Декември, и просто дори да си намеря хора, най много до разочарование ще доведе, щото все пак нямам намерение да се местя да живея тука.

Като цяло обаче съм съгласен, че е много важно да се свири с други хора. Но според мене човек трябва да е подбира с кой да си има зимане даване. Например, ако свириш индъстриал, не би ти помогнало особено много да се хващаш в блус банда. Е, може да се спори и по тая тема. Професионалистите определено ще се сблъскват с такива обстоятелства, те принципно не са и обекта на мнението ми, те трябва да могат ако е необходимо кючеци, дет метъл и джаз да млатят в един ден, така че при тях няма спор. Но за другите като мене, дето имат лекции и/или бачкане и тн и тн времето е ограничено и оттам идват и другите избори които трябва да се правят.

Редактирано Октомври 15, 2006 от Stone Free

[Spaz]

Защо по дяволите ти е да свириш невероятно на барабани ако не свириш с хора?

[7thString]

Имахме група, но за съжаление заради някои субекти в нея се разпадахме... просто някои хора не могат да си преглътнат егото и препоръчвам ако някой сформира група, да бяга от такива И 2мата, които визирам витаят тук, единия е доста добър китарист, но няма да споменаваме имена.

 

Иначе, специално по въпроса- двете неща се съчетават- тряя да има и самостоятелна подготовка, и група, защото няма как да изградиш "сработката" с други хора ако свириш сам

[fragile]

В и нтерес на истината свиренето с други хора не само те развива като музикант - повечето тикви мислят по-добре от една... мисля че всеки един член от групата трябва да се вслушва във съветите на другите от състава и да има компромисни решение/иначе взаимоотношениата отиват на провал/...

адски важна е подкрепата която получаваш в дадената група или ако щете насърчаването да се развиваш... и за това е хубаво един като каже А другия след него да може да добави Б... но трябва много свирене сам за да се получи свиренето с други...

 

ще ви кажа за един много пресен пример в моята последна група... значи свирим от една година, започваме да се сработваме добре имаме вече сумати авторски творения... както се казва вече започнахме да имаме по-големи изисквания за аранжиментите... но барабаниста ни репетираше само когато се събира групата отказваше категорично да ходи сам в репетиционното ни /имаше на разположение барабани и всичко/ за да напредне чисто технически... започнахме да се се изнервяме взаимно да се караме... защото общо взето групата трябваше да се развива не по темпото на останалите а по неговото... и накрая колкото и да ми етъжно той просто не издържа и каза че напуска "защото не му носело удоволствие"... тъжно наистина но и на мен вече не ми носеше удоволствие да свиря с него защото той бавеше групата... а и нямаше амбиция да се изявяваме прред публика и да направим нещо повече...

няколкото месеца без барабанист бяха истинско изпитание за групата ни /абсолютна криза/... пускахме обяви - без резултат... и накрая на един купон съвсем случайно /кой вярва в случайността/ намерихме нашият Човек с главно Ч... завършил ударни добър технически и от раз влезе в групата като взаимно се харесахме... както се казва дано сега работите потръгнат... какъв е извода... пийте швепс...

Редактирано Октомври 16, 2006 от fragile

[Strori]

Ами какво казваше Жоро Мамалев в "Оркестър без име"-трябва да се свири по 4 часа на ден, а репетицията с останалите е отделно.Това е най-добрия вариант според мен(не, че го правя де)А иначе като почвах навремето свирех само с група, почти без упражнения сам.Съответно се развивах с темповете на амбицията на групата.Тоест бавничко, но пък беше весело.После останах сам и напреднах по-бързо.Но както каза някой по-горе. тва си е чекия.Сега ми е трудно да свиря с хора, щото съм изгубил онова усещане за другите инструментиМисля, че хората които свирят сами в един момент стават доста себични и после трудно се сработват с други свирачи.А музиката смятам е колективна дейност.

Толкоз от мен