Апитерапия

[CorvusCorax]

Грип

 

 

Грип е инфекциозно заболяване, предизвикано от вируси. Най-често грип се среща през есенно-зимния и пролетно-летния период. От грип боледуват предимно хора с понижена резистентност и имунитет, които са изложени на неблагоприятни климатични условия и имат контакт с болни от грип. Разпространяването на грипа е въздушно - капково, което е причина за бързото обхващане от на големи групи от хора. Широкото разпространение на грипа е причина да говорим за грипна епидемия и дори грипна пандемия. Имунитетът, който се получава след преболедуване от грип е нетраен. Особено уязвими към грип са възрастните хора и лица с нарушен имунитет. Най-опасни са усложненията, които настъпват след грип, когато настъпва допълнително подтискане на защитните сили на организма, обозначавано с термина анергия. Тогава лесно се включват бактериални инфекции, които могат да доведат до тежки и заплашващи живота заболявания.

 

По честота и брой на заболяванията, грипът и сезонните инфекции заемат първо място в света и обхващат 95% от всички инфекциозни заболявания.

Другото название на грипа е "инфлуенца", около произхода на което съществуват няколко версии. Според една от тях, тя се е родила в Италия в средата на 15-и век след тежка епидемия, която приписвали на въздействието (influence) на звездите. Според други хипотези, думата произхожда от латинската "influere" (нахлува) или от италианската "influenza di freddo" (последица от охлаждане). Холандската дума "griep", която се употребява в разговорния език подобно на английската "flu", произхожда от френската "gripper" и представлява събирателно понятие, обозначаващо голям брой респираторни заболявания, предизвиквани от над 100 вируса, които инфектират горните дихателни пътища.

Защо се разболяваме от грип най-често през зимата?

Хората боледуват от грип през всички сезони. Заболяванията нарастват рязко през студените периоди, за което допринасят събирането на много хора в общи помещения и някои други сезонни фактори. В северното полукълбо в страните с умерен климат грипът се появява най-често през зимата и затихва през пролетта и лятото. На юг от екватора грипните епидемии се разгарят между май и септември. В тропическите райони болестта не се проявява сезонно, но по честота и сила е твърде сходна с умерените ширини. Епидемии могат да избухнат по всяко време, но най-често се забелязват при смяна на сезона - например през периода на мусонните ветрове в Индия.

Защо е опасен грипът?

Най-голямата опасност, която крие грипа са неговите усложнения. Най-честите са:

Вирусна пневмония

Ринит, синузит, бронхит, отит

Усложнения в сърдечно-съдовата система

Обостряне на хроничните заболявания.

Въпреки широко разпространеното мнение, че грипът е обичайно заболяване, от което хората боледуват ежегодно "без проблем", той нерядко води до смърт. Смъртността от грипа в световен мащаб представлява 0,01-0,2%, а средните годишни загуби в различни страни достигат десетки хиляди, най-често малки деца и стари хора. Смъртността сред децата и младежите от 5 до 19 години е 0,9 на 100 000 души, а сред възрастните над 65 години - 103,5 души на 100 000. В света всяка година около 500 000 души умират от грип или усложненията му.

Най-често жертви на грипа стават стари хора, страдащи от хронични заболявания (групата на големия риск). Смъртта при грип настъпва вследствие на интоксикация, кръвоизливи в жизненоважни центрове (главния мозък), от белодробни усложнения (пневмония, гноен плеврит), сърдечна или сърдечно-белодробна недостатъчност.За да предотвратите преминаването на заболяването в хронична форма, трябва добре, до край и под лекарски контрол да излекувате усложнението. Най-ефективният начин да избегнете усложненията в бъдеще е да се ваксинирате срещу грип.

 

Как протича грипът?

Грипът започва остро и внезапно. Инкубационният период обикновено трае 1 - 2 дни, но може да достигне до 5 дни. Ако грипът протича без усложнения, острият период продължава 3 - 5 дни, а окончателното оздравяване настъпва след 5 - 10 дни. След грипа често се случва повторно заразяване с бактерии или с други вируси, понеже организмът е отслабен от болестта. След прекаран грип боледувалият може да чувства около 2 - 3 седмици умора, слабост, главоболие, раздразнителност, безсъние и др

Грипът се отличава по следните симптоми:

Повишена температура;

Обилно изпотяване;

Обща отпадналост;

Мускулна слабост

Ставни и мускулни болки;

Главоболие;

Болки в гърлото;

Суха (в редки случаи влажна) болезнена кашлица;

Хрема.

Как можем да се заразим от грип?

Грипният вирус се предава изключително лесно. Най-разпространеният начин за предаване на инфекцията е въздушно-капковият път. При него вирусните частици се пренасят по въздуха от заразения към здравия човек при кашляне или кихане. При кашляне, кихане или говорене болният разпръсква микроскопични частици слюнка, съдържаща значително количество вируси. За кратък период около болния се създава заразена зона с радиус 2-3 м. Размножаването на вирусите протича с огромна скорост. При попадане в горните дихателни пътища само на една вирусна частица, след 8 часа инфекциозното потомство достига количество, което е хиляда пъти по голямо от първоначалното. В края на първото денонощие броят на инфекциозните клетки се изчислява с астрономическата сума от 10 на двадесет и трета степен. Тези изчисления обясняват защо е толкова къс инкубационният период при грипа - само 1 - 2 денонощия

 

Ето една кратка история на грипа

За първи път за грипа се споменава преди много векове - още през 412 г. преди новата ера, описание на грипоподобно заболяване е направено от Хипократ. Грипоподобни епидемии са отбелязани през 1173 г. Първата документирана грипна пандемия, взела множество жертви, избухва през 1580 г. През 1889-1891 г. се разразява пандемия със средна сила, предизвикана от вирус тип А(НЗN2). Известният "испански грип", предизвикан от вирус А(Н1N1), атакува човечеството през 1918-1920 г. Това е най-голямата от всички известни пандемии, която според най-скромни изчисления отнема живота на повече от 20 млн. души. "Испанският грип" поразява 20 - 40% от населението на Земята. Смъртта настъпвала изключително бързо. Сутринта човекът е могъл да бъде напълно здрав, да се разболее към обяд, а вечерта вече да е мъртъв. Онези, които не умирали през първите дни, най-често ставали жертва на усложненията от грипа (най-често пневмония). Отличителен белег на "испанския грип" е, че поразявал млади хора, докато при обичайните грипни епидемии страдат предимно деца и възрастни.

Причинителят на болестта, грипният вирус, е открит от Ричард Шоуп /Richard Shope/ през 1931 г. Вирусът на грип А за първи път е идентифициран от английските вирусолози Смит / Smith/, Ендрюс /Andrews/ и Лейдлоу /Laidlaw/ от Националния институт за медицински изследвания (National Institute for Medical Research/ в Лондон през 1933 г. Три години по-късно Френсиз /Francis/ изолира вируса на грип В.

През 1940 г. е направено важно откритие: вирусът на грипа може да бъде култивиран върху кокоши ембриони. Благодарение на него се появяват нови възможности за изучаване на грипния вирус.

През 1947 г. Тейлър за първи път изолира вируса на грип С.

През 1957 - 1958 г. избухва пандемия, наречена "азиатски грип", чийто причинител е вирусът А(H2N2). Пандемията започва през февруари 1957 г. в Далечния Изток и бързо се разпространява по целия свят. Само в САЩ от нея умират над 70 000 души.

През 1968 - 1969 г. пламва среден по сила "хонконгски грип", причинен от вируса А(H3N2). Пандемията започва в Хонконг в началото на 1968 г. От вируса най-често страдат хора над 65-годишна възраст. Броят на починалите от тази пандемия достига 33 800 души.

През 1977 - 1978 г. започва относително лека пандемия, известна като "руски грип". Вирусът на грипа А(H1N1), причинил тази пандемия, вече е предизвиквал епидемия през 50-те години. Затова болестта поразява предимно хората, родени след 1950 г.

 

Усложнения и последствия

Размножавайки се в респираторния тракт, вирусът на грипа предизвиква разрушаване на ресничестия епител, чиято физиологична функция е да прочиства дихателните пътища от прах, бактерии и др. Ако ресничестия епител бъде разрушен, той не може пълноценно да изпълнява защитните си функции и бактериите по-лесно проникват в белите дробове. Така се появява опасността от развитие на бактериална суперинфекция.

Най-често срещаното усложнение е пневмонията - вторична бактериална инфекция предизвикана от Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae или Staphylococcus aureus. Първичната вирусна пневмония е рядко усложнение, което се характеризира с висока смъртност. Възниква в случаите, когато грипът е предизвикан от вирус с висока вирулентност. Тогава се развиват скоротечни смъртоносни хеморагични пневмонии, които траят не повече 3 - 4 дни. Наблюдават се при болни, страдащи от хронични заболявания на сърцето и белите дробове, придружени от застойни явления в белите дробове.

Могат да настъпят усложнения и от страна на ушите (гнойни и хеморагични отити), от страна на носа и околоносните кухини (синуити), обостряне на хроничните тонзилити, от страна на ставите (артрити) и др. Много опасни са усложненията от страна на централната нервна система (мозъчен едем, менингити, менингоенцефалити и др.). При грипното заболяване не рядко се засягат периферните нерви (лицевият, троичният, седалищният), като се развиват неврити.

Усложнения на сърдечно-съдовата система се срещат по-често при хора в напреднала възраст. Възможно е да се развие миокардит или перикардит (възпалително заболяване на сърдечния мускул, което да доведе до сърдечна недостатъчност).

След боледуване от грип често явление е обострянето на хронични заболявания като бронхиална астма и хроничен бронхит, сърдечно-съдови заболявания, нарушаване на обмяната на веществата, бъбречни заболявания и др.

Усложнения възникват най-често в началото на грипните епидемии и са свързани с въвличането в епидемичния процес на лица с отслабени по различни причини съпротивителни сили.

По-често и тежко боледуват лицата, страдащи от хронични заболявания, децата и възрастните. При тях се срещат и усложненията. Това са т.нар. рискови групи от населението, на които трябва да се постави профилактично грипна ваксина.

Според възприетите от СЗО критерии рискови групи лица, които задължително трябва да се ваксинират са лицата над 65-годишна възраст. В допълнение CDC (Centre for Disease Control) разширява възрастовия обхват от 50 до 65 години, тъй като това е групата с най-висок процент хронични заболявания. На ваксинация подлежат още деца и възрастни, страдащи от хронични заболявания, здрави лица, които са в контакт с рискови групи и има опасност да предадат инфекцията , хора с рискови професии.

При някои лица грипното заболяване може да протече много леко, почти безсимптомно. Такива болни (най-често млади и здрави хора), прекарват заболяването "на крак" и са крайно опасни за разпространението на грипните вируси

 

Кога да се ваксинираме?

Оптималният период за ваксинация против грип в Северното полукълбо е есента - от септември до ноември, защото:

В Северното полукълбо грипните епидемии обхващат периода между ноември и март. Времетраенето за изработване на антитела е около 2 - 4 седмици. Високата концентрация на антитела се задържа няколко месеца и започва да намалява 6 месеца след имунизацията.

Ако ваксинацията не е била направена навреме, тя може да бъде извършена и след началото на грипна епидемия. Твърде разпространено е погрешното мнение, че след началото на грипна епидемия ваксинацията е противопоказана. Инактивираните ваксини се препоръчват за употреба през целият период на епидемията (CDC, Атланта). Но ако имунизацията е направена, когато човекът вече е заразен (без да има клинични прояви на заболяването), ваксината не би могла да го предпази от заболяването.

 

Ефикасност на ваксинацията

Във връзка с високата приспособимост на грипния вирус продължителността на имунитета, създаван от заболяване или от ваксинация, е около година.

Ефектът от ваксината и прилагането й като рутинна профилактична мярка зависи от три фактора:

Възрастта и имунната реактивност на пациента

Степента на антигенно сходство между ваксиналния и циркулиращия грипен вирус

При деца и възрастни до 60 години ефикасността на ваксинацията е 70-100%

При конкретния ваксиниран ефикасността зависи от следните фактори:

Имал ли е ваксинираният контакт с вирус на грип в предишни години; бил ли е ваксиниран срещу грип - в такъв случай степента на защитеност ще бъде по-висока (ефект на бустерната реакция-реимунизация);

Възрастта на ваксинирания.

 

Kак могат да се използват пчелните продукти за профилактика и лечение на грип?

Доказано е, че пчелният мед, прополисът и пчелното майчино млечице имат антивирусно действие. Най-вероятно това действие не е директно, а се постига чрез мобилизиране на вътрешните защитни фактори на организма, на неговия имунитет и неспецифична устойчивост.

В своята книга "Апитерапия. Лечение с пчелни продукти и основи на пчеларството" д-р Стоймир Младенов и инж. Миленко Радославович цитират шведския лекар Шмид, който казва: "Медът е отличен противник на грипа. През 1928 г. той отне милиони човешки жертви...Тогава благодарение на системното ежедневно лекуване с мед на моите болни, без други лекарства аз постигнах отлични резултати. По време на епидемиите в Европа през 1924 и 1928 г. медът и млякото ми бяха най-добрите помощници при лекуване на грипа". От своя страна д-р Стоймир Младенов съобщава за свои наблюдения върху 590 болни, които са лекувани по повод на различни заболявания с пчелен мед, пчелна отрова, прополис, пчелно млечице в периода 01.02.1989 - 01.04.1989 г. в медицински център "Амбасадор" в гр. Варна. Лечението е включвало дневен прием на 2 супени лъжици мед, 100 мг. нативно пчелно млечице и по 30 капки 30% прополисов спиртен екстракт. По това време във Варна избухнала грипна епидемия, която засегнала 70% от населението. От пациентите на д-р Младенов грип прекарали само 4 пациента и то в лека форма.

В смисъла на по-горе казаното, за намаляване на вероятността от заболяване се препоръчва дневно приемане на 2 супени лъжици мед и 1 - 3 пъти дневно по 30 капки 30% спиртен разтвор на прополис, разтворен в около 150 мл хладка вода половин час преди храна.

Народната медицина препоръчва против грип намазване на лигавицата на носа и вземане по 1 супена лъжица на медено-чеснова кашица 2 - 3 пъти дневно. Кашицата се приготвя по следния начин: Почистените чеснови скилидки се начукват и се смесват с равно количество пчелен нектарен мед. Така получената смес се разтваря в чаша топла вода.

Рецептите са по книгата на д-р Стоймир Младенов и инж. Миленко Радосавович "Лечение с пчелни продукти Апитерапия и основи на пчеларството".

 

По материали от http://abiconic.dir.bg/ и http://grip.orbitel.bg

[Jorkata]

Леле!!!! Много интересно инфо от грачещите колеги!!! А и много подробно!! Браво:)

[Apis]

Страхотна тема ! А как се прилага апитерапията при фарингит ?

[CorvusCorax]

100 г стръкове камшик, 60 г листа от черна боровинка, 40 г ленено семе. 2 супени лъжица от смеската се сипва в 1/2 литър вряла вода. Вари се 5 минути. С отварата се жабури или прави гаргара 5 пъти дневно през 3 часа. Комбинира се с употреба на мед от магарешки бодил, който е най-полезен точно при такъв вид заболявания. Доколкото съм чувал, има и доста успешно лечение с прополис, но тук вече ще те посъветвам да се свържеш с апитерапевт.

[Apis]

Благодаря !

[MrTyrael]

Добра тема, благодаря много за полезната он-going (надявам се) информация