ronia Публикувано Януари 27, 2005 Публикувано Януари 27, 2005 "... Почитателите не могат да очакват от нея да използва за текстове на парчетата извадки от личния си дневник. Нерядко текстовете на песни са смес от лични преживявания на авторите плюс техни наблюдения или чиста проба художествена измислица. В края на краищата, те също са автори." Това беше цитат от ревю на новия албум на pjharvey в The Times, May 29, 2004. Авторът казва това по повод любопитството на феновете доколко нейното творчество отразява собствения й живот. (Поли Джийн Харви е прословута с това, че много ревностно пази в тайна личния си живот. Съответното всеки гледа да се докопа до някоя клюка.) Но както и да е... Въпросът ми е: Какъв е твоят образ като музикант и доколко той има нещо общо със собственото ти, ежедневно "аз"? Цитирай
kitaratapesho Отговорено Януари 27, 2005 Отговорено Януари 27, 2005 темата май не е за тук точно. но ми е много интересна. само дай малко пояснение около въпроса. готино е. Цитирай
Topsun Отговорено Януари 27, 2005 Отговорено Януари 27, 2005 ами на мен не ми пречи да се показвам някаде щото някой ще ме снима с фотоапарат и ще прати снимките в списание или жълт вестник!това за българия е смешно!не може да си звезда и да живееш в панелен блок и да пазаруваш от супера!относно личния живот,никога нетрябва да е в неразбирателство с работата ти!а също така няма нужда да се криеш с кой споделяш чувствата си,защото пак ти казвам не сме някоя голяма държава и не сме чак толкова високо между другото е въпрос на личен избор дали ще показваш приятелката си или няма.понякога е по-добре да не я показваш (тва в кръга на шегата) Цитирай
Slinky Отговорено Януари 27, 2005 Отговорено Януари 27, 2005 Наистина интересна тема. Общо взето аз съм такъв характер, че се държа абсолютно по един и същи начин навсякъде и при всички обстоятелства. Това понякога ми пречи, щото съм голямо дърво и си държа почти винаги на своето. Но това са подробности. Относно припокриването на образа ми на музикант (в смисъл един вид човек на изкуството) и реалният ми образ - мисля че въобще не ги деля. Навсякъде съм си съвсем еднакъв. Не ми пречи да седя и да си пия с някои хлапета в някои клуб където сме свирили и да си намирам приятели навсякъде. Общо взето тъпо е да се държи човек като звезда, щото живота е много променлив - днес може да си звезда на сцената - утре някой който те гледа може да е на сцената, а ти в публиката. Но ние тук в БГ нямаме истински звезди, ако говорим за музика. Почти всичко е измислено и нереално, но повечето от тези които са известни са си пичове. Е, има и достатъчно тъпанари, които се мислят за турбо-гъзари, ама аз не им обръщам внимание въобще. Както и да е - купон да става и най-важното е да има много свирене на сцена. Може да е пред 50-100 човека, но като става купон и хората се кефят, тогава идва и удовлетворението за музиканта. Цитирай
Topsun Отговорено Януари 27, 2005 Отговорено Януари 27, 2005 точно така! и аз съм на това мнение! Цитирай
Snowwhite Отговорено Януари 27, 2005 Отговорено Януари 27, 2005 За мен да си музикант значи да си самия себе си.Винаги и с всеки! Цитирай
assoass Отговорено Януари 28, 2005 Отговорено Януари 28, 2005 (Редактирано) За мен да си музикант значи да си самия себе си.Винаги и с всеки! Това не важи само за музикантството! Човек принципно трябва да държи на своето, но преди тфа требе да си обмисля действията и поведението-било то на сцена, било то в реалния живот! А има и нещо важно-освен с мелодия, музиката достига до слушателя и с послание и това послание винаги (според мен) е отражение малко или много на авторовата душевност. С това искам да кажа, че във всеки един текст, във всяка една нота творецът влага част от себе си,от своите изживявания, от своя "път".Може и да не сте съгласни, ама това е моето разбиране за нещата. Хората, който не се съобразяват със себе си и правят изкуство ей така, за да се изперчат, за да се покажат и да "впечатлят мацките" са си същински позьори, а такива има хиляди-и то не само в родната ни България! Позьорство не трябва да съществува, защото то е стъпка надолу!!! Редактирано Януари 28, 2005 от assoass Цитирай
Joys Отговорено Януари 28, 2005 Отговорено Януари 28, 2005 човек трябва да бъде естествен! Да бъде себе си. Иначе ако е неистински неминуемо ще дойде ден когато ще има вътрешни противоречия "кой аджиба съм аз и за к'во съм тук." Та ако си музикант и не си сред музиканти не крий, че си такъв а и обратното не крий от музикантите, че си примерно шофьор на такси. Ами горе долу т'ва е накратко. Важното е да се търси прогреса и баланса между нещата. Наздраве. Цитирай
ronia Отговорено Януари 28, 2005 Автор Отговорено Януари 28, 2005 темата май не е за тук точно. но ми е много интересна. само дай малко пояснение около въпроса. готино е. (с малко закъснение - известно пояснение) Интересни мнения до този момент, но хайде да задълбаем малко повече? Какво по-точно имах предвид с въпроса... Дали "позволяваш" чрез твоята музика да говори някой друг? Търсиш ли съзнателно някакъв изказ (стил?!?), който е много далечен за самия теб в обикновеното общуване? Хрумват ли ти идеи, които напълно контрастират на собственото ти настроение в момента? Знаеш ли как се е породила всяка фраза (не говорим само за текст) - какво я е предизвикало? Не става въпрос за другите знайни и незнайни звезди и съзвездия - питам вас, дето сме във форума. Хората творят по няколко начина, доколкото знам: 1) Черпят само от личен опит 2) Наблюдават и коментират околния свят 3) Разчитат на художествена измислица 4) 1+2 5) 1+3 6) 2+3 7) 1+2+3 В различни периоди съм имала нужда от различни "формули", но като цяло струва ми се при мен превес имат личните преживявания и художествената измислица. Следва темата: Автоцензура Цитирай
Glacierise Отговорено Януари 28, 2005 Отговорено Януари 28, 2005 Моята музика идва от мен, от това което съм, и това, което мисля и изпитвам към света, и е 100% откровена. 'Художествена измислица' използвам за да метафоризирам или да създавам нови неша, които обаче си имат корени в моя свят, в празната ми тиква надълбоко. Цитирай
Steve_Vai Отговорено Януари 28, 2005 Отговорено Януари 28, 2005 Ами когато ти омръзне да си себе си, какво правиш? Потъваш в дупка или приемаш някакъв друг образ? Сигурно не е честно спрямо самите нас. Сигурно дори не е правилно (за кого?!). Но по-добре да продължаваме да свирим. С вяра и упоритост в комбинация с 1% талант и 99% труд ще се самодостигнем и надминем. Това е търсене. Музиката винаги е била търсене. Ако се намерим сега, ще ни стане скучно и ще спрем. А не това ни е целта, нали? Цитирай
Topsun Отговорено Януари 28, 2005 Отговорено Януари 28, 2005 аз се влиая от моментните ми настоениа и от това зависи импровизациата ми. Цитирай
Steve_Vai Отговорено Януари 28, 2005 Отговорено Януари 28, 2005 Предишният ми пост звучи излишно патетично. Извинявам се за което. Topsun го каза много по-точно. Цитирай
Topsun Отговорено Януари 28, 2005 Отговорено Януари 28, 2005 Да деАко свириш и си нервен-свириш нервно,като си спокоен-свириш айляк,ако си влюбен-сжириш лирично и т.н.Не съм ли прав? Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.