Моят първи урок по китара

[Caprycorn]

     Пиша тази тема с очакването, освен да събуди умиление и носталгия у по-зрелите колеги, да бъде занимателно и поучително четиво за тези, които сега започват да се учат да свирят на китара. Затова я пускам в раздел Китара, но ако модераторите решат, че не за тук, нека я преместят по свое усмотрение.

 

                                     Моят първи урок по китара

                                   ---------------------------------------

   Има дни, които се помнят цял живот, такъв ден за мен е 15-ти септември 1981 година. Първият учебен ден в шести клас не се отличаваше с нещо по-особено от предишните години, освен с това, че беше дъждовен и тържествената част беше претупана по-бързо от обикновено. Много по-важен за мен беше следобедът - предстоеше  първият в живота ми урок по китара. Предусещах, че има нещо съдбовно в този първи урок!    Докато си приготвя китарата и нотната тетрадка, и докато поразсъждавам още веднъж за престоящия „съдбовен” миг, стана така, че закъснях с цели 15 минути за урока!  Първите думи на учителя към мен бяха едно хубаво мъмрене за закъснението ми! След което преминахме на теоретичната част, а тя беше, че най-тънката струна е първа, а най-дебелата – шеста (аз дотогава си мислех, че е обратното) и че пръстите на дясната ми ръка са палец (бележи се с +), показалец (бележи се с една точка), среден (с две точки) и безимен (с три точки)! Дойде ред и на практическата част – трябваше да седна с китарата и да си наредя пръстите на дясната ръка по следния начин – палец на 6-та струна, показалец на 3-та, среден на 2-ра и безимен на 1-ва. Срам не срам, ще ви призная, че тази задача съвсем не ми се отдаде! Наложи се учителят да ми подрежда пръстите, но и с неговата помощ не се получи, колкото повече ми викаше да отпусна ръката, толкова повече я стягах! В тетрдката, учителят ми написа три упражнения, които изглеждаха така:

1. +   .  ..  ...
2. +   .  ..  ...  ..  .
3. +   .  ..   .   ...  .   ..   .

С  общи усилия, ръката ми все пак се подчини, и успя да удари последователно по 6-та и 3-та струна, при което китарата издаде толкова грозен звук, сякаш проклинаше съдбата си, че от всички възможни китаристи се е паднала точно на мен! С този звук урокът ми приключи. Учителят ми припомни следващия път да не закъснявам, и ми поръча всяко от трите упражнения да мога да го свиря в продължение на 10 минути без прекъсване!

 Тръгнах си като замаян. В първите няколко минути бях лишен от способността да мисля. Чак когато наближих дома си, започнах да разсъждавам колко съм некадърен, и как не ставам за нищо, и как  не можах да извиря дори и първото упражнение... Имах избор между две възможности – да изхвърля китарата през балкона, или да скоча заедно с нея през балкона...

 

  Беше станало традиция всяка година за първия учебен ден, майка ми да ми прави малък подарък. И тази година традицията беше спазена, и аз получих подарък -грамофонната плоча на една група,  чиито концерт бях посетил през лятото.

Обложката на плочата изобилстваше от снимки както на групата, така и на музикантите по отделно. И докато се колебаех дали да хвърлям китарата, или да скачам през балкона (от четвъртия етаж), аз се загледах в една снимка от плочата. По конкретно се загледах в дясната ръка на китариста, и започнах да си задавам много трудни въпроси и сам да си отговарям-„ Значи той може да замахне с дясната ръка толкова от високо и ще си уцели струната...сигурен съм, че ще я уцели, гледал съм го по телевизията, гледах го и на живо на концерт! Ами как се е научил като е толкова трудно? Дали и той като мен е тръгнал на уроци в шести клас? И сигурно и неговият учител му е дал същите упражнения, каквито ми дадоха днес? Обаче той явно нито си е изхвърлил китарата, нито се е хвърлил през балкона. Сигурно ги е научил много добре тези три упражнения и сега си размахва дясната ръка колкото си иска, но винаги си уцелва правилната струна! А аз нали уж исках да стана като него? Тогава защо се мотая още, а не сядам да свиря?”

 Седнах пак с китарата, наредих си пръстите на дясната ръка (като ги понамествах и с помощта на лявата) и произведох още веднъж онзи ужасяващ звук! Вторият ми опит не беше много по-добър от първия! Но на двадесет и втория вече ръката ми започна да се подчинява на мозъка, а на четиресет и втория пръстите  да си застават на правилните струни! Поглеждах отвреме навреме към китариста от снимката, който сякаш искаше да ми каже :”Давай, не се отказвай, ще се получи!”

 След 50-ят опит усетих, че от китарата излиза някаква мелодийка! Не, нямаше грешка, наистина се получаваше една много хубава мелодия, която дори като че ли ми беше позната отнякъде...Още малко и...сетих се откъде!

 На пейките в кварталната градинка вечерно време седеше един батко с китара, около него винаги имаше по 4-5 момичета, и той им свиреше точно това, което аз в момента упражнявах! Нима вече бях достигнал нивото на кварталния китарист?

  Пак погледнах снимката от плочата и си спомних, че моята цел не е да свиря по градинките! Започнах второто упражнение, което си беше два пъти по-сложно от първото, но работата по него вървеше някак по-леко! Направи ми впечатление, че палецът по 6-та струна удря по-силно от другите пръсти, а безименният избързва. Спомних си, че на концерта през лятото групата си изсвири и изпя песните много гладко, нямаше песен където една струна да свири по-силно, а друга по-слабо! След още стотина повторения успях да „възпитам” палеца си колко силно да свири, донякъде вкарах и безименния пръст в ритъм. С третото упражнение ми беше най-трудно да се справя, но за щастие имах на разположение цели три дни до следващия урок, а и китаристът от плочата сякаш ми говореше: „Видя ли, че не е трудно, както ги изсвири двете, така ще изсвириш и третото... и още много други ще изсвириш!”

  На следващия урок отидох с10 минути по-рано. Учителят ме попита: „Свири ли упражненията?” Отговорих, че съм ги свирил. „Сядай тогава да видим какво си свирил!” Седнах, взех китарата, за момент си затворих очите  и си представих концерта, на който бях през лятото, сцената, групата, публиката, която стана на крака още на втората песен и пя заедно с групата...Представих си, че тези три упражнения са моите три песни, които ще свиря на такъв концерт, пред такава публика... и започнах да свиря.  След малко чух гласа на учителя: „Добре, достатъчно! Тази седмица при мен минаха 40 ученици, но ти се представи най-добре от всички!”

   Има дни, които се помнят цял живот!

Оставям на вас да отгатнете, кой е китаристът от снимката?

[9182]

Браво много добре написано, явно ти се отдава да пишеш. За да не съм Off Topic, бих предположил Иван Лечев?

 

П.П.Ще е супер ако някой сподели каква точно е електрониката на китарата или за какво точно се е ползвала.

[Caprycorn]

Благодаря ти! Добро предположение, но не е Иван Лечев! Вярно, че той свири дълги години със стратокастер от същата цветова комбинация, но през 1981 все още беше с "Крамер", с Фендер почна през 1984.

 Колкото до необичайната електроника по въпросната китара, много години след това, когато се запознах със собственика и, той ми каза, че била ФЕЙЗЕР.

 Хайде колеги, който пръв познае кой е китаристът от снимката има една (а защо не и две) бира от мен!

[iliev.p]

Първото ми предположение е Пецата Гюзелев

А второто е Асен Гаргов, и като се замисля май е Гаргата на Пеци беше по светъл нюанс,всъщност китарата на Лечев е тази на Пецата........

[Caprycorn]

През 1981 Пеци Гюзелев се появяваше на всякъде с Explorer-а , така че отпада...

И Асен Гаргов не е...

[soundcraft]

А искате ли да научите къде е тази китара(на Данчо) сега? CONDOR ли беше...

Редактирано Април 24, 2013 от soundcraft

[Caprycorn]

Ето кой ще пие бира за моя сметка!!! Но само , ако каже къде е тази китара сега !

[soundcraft]

Във Филибето, майна...със все чаркалъците...но трябва да питам собственика дали е съгласен да публикувам информация...

 

P.S. Обичам бира, но предпочитам концентрат...водка на първо място...

[Fats]

Това е Данчо Караджов. Бай Спас направи специално тоя Страт за него с вграден ефект, някакъв дистер. Май имаше и още еднатакава, бяла.

[Caprycorn]

Честито на тези, които отгатнаха! Имате едно черпене от мен!

Ето я и цялата снимка:

[iliev.p]

Този бай Спас си е направо българският Лес Пол,казвам го съвсем сериозно.