Синхрон

[Otveqn]

Идеята е да се слушаш много внимателно. Целта тук е трениране на ума, не на ръцете. Трябва да имаш перфектно разделение на съзнанието на слушател-изпълнител докато свириш и обратната връзка (чуваш и поправяш) да е толкова отракана, че да не те затормозява психически. Постигнеш ли баланс и постепенно ти олегне този мисловен процес при перфектно звукоизвличане, постигането на темпо е неизбежно.

От чисто практична гледна точка колегите дават перфектни упражнения - хроматизма е идеален за тази цел. Пробвай да свириш примерно на първа струна Фа Фа# Сол Сол# Сол Фа# Фа - демек 1 2 3 4 3 2 1 2 3 4 като променяш на няколко такта акцента на първото време. Прави го първо в първа позиция, защото там се изисква по-силен натиск върху струните и ще се напрягаш повече физически - като се качиш на горе ще ти става все по-лесно и по-лесно. Гледай да упражняваш повече слизания отколкото качвания. Както при легатото, слизането е значително по-трудно защото имаш по-голяма мъртва точка.

Общо взето съвета ми е (не ме зимайте много на сериозно, не съм добър китарист да свириш минимално количество упражнения. Работи си върху ума а не върху ръцете. Ако свириш на електрическа китара - просто импровизирай, няма по-добър начин да си подобриш техниката. Измисляй си етюди, с който да упражняваш едновременно техническия проблема, който искаш да изгладиш (в случая може би най-основния-синхрона) и в същото време да си поддържаш ума в напрежение.

 

Най-голямата грешка при свиренето на китара (този проблем произтича от трудното звукоизвличане) е че китаристите се съсредоточават при обучението си твърде много върху техническата част. При всички инструменти трябва малко фанатизъм, но златната среда е това да върви наравно с мисловния процес. Без мисловен процес не правиш нищо повече от чисто маркиране на ноти Край на вербалната диярия ))

 

 

 

П.П. Причината заради която говоря толкоа за мисленето е че веднъж създадеш ли си умствена нагласа за това какво трябва да чуеш ръцете се приспособяват към нея, а не обратното. Само по този начин можеш да постигнеш съвършенсвто -стремейки се към вътрешната идея за това какво искаш да стане - максимума е вътре в теб и трябва да накараш ръцете ти да го екстернализират (бах мааму кви сложни думи говора).Техника трябва да бъде на 100% в услуга на ума.

 

Не свири по-бързо отколкото можеш да мислиш :-)

Редактирано Май 29, 2006 от Otveqn

[niki123bg]

@Otveqn би ли пояснил какво точно имаш в предвид под това да "работиш върху ума" и как то е свързано с чисто техническият проблем за синхронизиране на двете ръце. Не се заяждам, просто ми стана интересно.

 

До колкото успях да разбера, темата е насочена към техническият проблем, а не към това как да станеш добър музикант по принцип.

[Otveqn]

@Otveqn би ли пояснил какво точно имаш в предвид под това да "работиш върху ума" и как то е свързано с чисто техническият проблем за синхронизиране на двете ръце. Не се заяждам, просто ми стана интересно.

 

До колкото успях да разбера, темата е насочена към техническият проблем, а не към това как да станеш добър музикант по принцип.

Проблема при синхрона е много тънък, защото може да се постигне много бързо свирене без да има толкова добър синхрон и пак да се чува всяка нота. Демек не толкова добрия синхрон няма да ти попречи да напредваш в други насоки.

Когато говоря за работа върху ума имам предвид главно (но не само) работа върху способността за концентрация. Нормалния млад човек има капацитет за оптимална концентрация около час и половина два (различните изследвания показват различни числа, но общо взето не надвишават този диапазон).Свързах двете неща защото за да израбодиш перфектен синхрон между дясната и лявата ръка основен елемент е концентрацията при свиренето във това каква мъртва точка оставяш между всяка нота. Колкото по-малка е тя, толкова по плавно тече мелодията, колкото по-голяма е тя - толкова по-насечено, несвързано и "замазано" звучи. За да бъде ричтмически правилен един гамовиден пасаж е нужно точното маркиране на началото на всяка нота, но за да бъде той перфектен е нужна перфектна трайност на всяка една нота което означава прозвучаването и до части от секундата преди следващия тон. При възходящото легато няма такъв проблем защото тона идва при самото натискане с пръста, там няма мъртва точка. При нисходящото също но там вече има по-гадно звуко извличане и трудно се постига динамично равновесие и контрол. Както и да е, отдалечих се много.

 

Преди някой да е попитал за този 1-2 часов капацитет. Странно звучи но се оказва че е така. Това не подлежи на тренинг. Заобиколния път е да достигнеш момента, в който това психическо натоварване стане минимално и те изморява много по-малко. Така е при абсолютно всички дейности който изискват максимално ангажиране на психиката.

 

Не съм сигурен, че отгорових напълно адекватно, питай пак ако не съм.

[in search of odd intelligence]

Идеята е да се слушаш много внимателно. Целта тук е трениране на ума, не на ръцете.

Търпение и бавно свирене. Това е. После всичко се подрежда. Разбира се важно е и да е ритмично. Едни дишат, други тупат с крак, трети свирят на ум Аз не съм експерт, но те съветвам да правиш второто :violin:

[Otveqn]

Идеята е да се слушаш много внимателно. Целта тук е трениране на ума, не на ръцете.

Търпение и бавно свирене.....

Точно така е. Трябва да се примириш и да свириш найстина много бавно. Странно звучи, но да свириш перфектно 4-ини на темпо 32 е много по-трудно отколкото 16-ини на 120. Да не говорим за триоли на 32 и други по-гадни ритмични фигури. Ако тръгнеш от най-бавното и бавно и спокойно продължиш напред ще постигнеш найстина оптималния резултат. Ключовата дума е бавно :-))) На мен все още ми е много трудно - свиря 10 минути и ми писва и почвам разни други неща :-)))

[peshoy2k]

отнесен ли си или отвеян и от кой вихър незнам обаче много интересно, занимателно пишеш, бравос, от вчера сутринта не съм мигвал за повече от няколко стотни от секундата и съм като зомби, но трябва да издържа още малко и твоите постове раздвижиха некви химии у кратуната ми и не ми се спи вече така, аферим.

[EmchoDT]

Може да пробваш да свириш определени схеми например на 4та струна - 57875 прагче и това се повтаря. Това нещо го свири бавно и бързо тоест смесено, така се развива издържливост.

Също така можеш да свириш следното нещо за координация:

6 струна - 1234, 5 струна - 12, 6 струна - 4, 5 струна - 123

пак хроматизъм но като го разнообразяваш става по-ефектно! И после може на долните струни и по диагонал и така нататък!! И гледай да следиш перцето ти винаги да е нагоре - надолу!!!

Редактирано Май 29, 2006 от EmchoDT

[mmanson]

Синхронът е в правилното дишане, хранене и съзерцаване на нещата.

Дори не е толкова нужно да цвъкаш упражнения.

 

Полезно е ако усещаш ритъма като част от дишането, храненето и каквото друго си избереш. Ако и чуваш добре, значи няма да имаш никакви проблеми!

 

Да не искаш някой да ти слага пръстите по грифа?!

 

Ако не усещаш ритъма и вибрацията, колкото и години да практикуваш - няма да стане. 95% от хората са така, 4% не хаят, а 1% пропиляват таланта си в това което наричат свирене.

е това беше пълна глупост. Хммм в момента аз не усещам още ритъма , и повечето хора казват ,че съм неритмичен и това ми е проблема, но всички те ( страхотни музиканти ) ми казват че ритъма се учи както всичко друго . Така че точно такива хора като теб убиват желанието на младите хора които искат да се учат на това изкуство ( като мен ! ) . Не мисля че ритъма не може да се научи и че е само от талант .

[Otveqn]

Синхронът е в правилното дишане, хранене и съзерцаване на нещата.

Дори не е толкова нужно да цвъкаш упражнения.

 

Полезно е ако усещаш ритъма като част от дишането, храненето и каквото друго си избереш. Ако и чуваш добре, значи няма да имаш никакви проблеми!

 

Да не искаш някой да ти слага пръстите по грифа?!

 

Ако не усещаш ритъма и вибрацията, колкото и години да практикуваш - няма да стане. 95% от хората са така, 4% не хаят, а 1% пропиляват таланта си в това което наричат свирене.

е това беше пълна глупост. Хммм в момента аз не усещам още ритъма , и повечето хора казват ,че съм неритмичен и това ми е проблема, но всички те ( страхотни музиканти ) ми казват че ритъма се учи както всичко друго . Така че точно такива хора като теб убиват желанието на младите хора които искат да се учат на това изкуство ( като мен ! ) . Не мисля че ритъма не може да се научи и че е само от талант .

Прав си до някаде. Ще се научиш стига да работиш върху това, а не да го избягваш. Аз дълго време страдах от това, че все се занимавах с нещата които можех, а не с тези които не можех. Ако работиш - ще стане. Не забравяй - и най-"неталантливия" може да се научи. Таланта определя горната граница (която е много нагоре )

[in search of odd intelligence]

талант, шмалант.....упоритост и яко дупе :guitar:

[Bear]

Стана яка тема с добри съвети

То сигурно още ще се дописва де....

Благодаря на всички,

Научих много полезни неща!

Даже пробвах и става доста по-добре!!!

[niki123bg]

Явно е въпрос на терминология. Моето разбиране за синхрон между двете ръце е умението на двете ръце да извършват съгласувани действия. В случая моето разбиране е, че говорим за умението да се натисне струна на определено прагче от едната ръка и в точно същият момент да се извлече тон от тази струна с другата ръка.

 

Разстоянието между тоновете, когато това не представлява музикална пауза според мен е съвсем друга тематика. Това е въпрос на ритмика и независимост на пръстите. В западната литература тази "мъртва точка" се нарича "transition time". Човек има естествената склонност колкото по бързо свири, толкова повече да увеличава това време на преход, Именно за това е необходимо да се свири бавно. Но това е описано в почти всички школи по темата и е добре човек да ги прочете, а не да попива непълна и извадена от контекста информация която споделяме в момента.

 

Въпросът с концентрацията е интересен, но истината е, че ако синхронът не става на подсъзнателно ниво, а човек се опитва да го постигне на съзнателно чрез концентрация, много бързо ще се уморява и цялата му концентрация ще бъде в техниката на свирене, а не в музиката. Изработването на добра техника цели именно минимизирането на усилията за звукоизвличане, за да остане повече "процесорна" мощ за други дейности като интерпретация, комуникация със слушателите, наслада от процеса на свирене и т.н.

 

Това е моето схващане по въпроса, не ангажирам никого с него.

[vlex]

A няква идея отде могат да се намерят ноти за те него (чийо беше бтв? :wall: )

епа незнам,Petrucci има негова версия, Трой Стетина също...ама ноти търси в нета - flight of the bumblebee или нещо от сорта му беше заглавието на английски

на римски-корсаков е оригинала.

Да беее... У ма че съм прост :read:

 

Сори за поредния офф

[Otveqn]

Явно е въпрос на терминология. Моето разбиране за синхрон между двете ръце е умението на двете ръце да извършват съгласувани действия. В случая моето разбиране е, че говорим за умението да се натисне струна на определено прагче от едната ръка и в точно същият момент да се извлече тон от тази струна с другата ръка.

Това е напълно ясно, няма какво друго да е - въпроса е как се постига, аз говоря по-скоро за процеса а не за същността.

 

Не съм съгласен, че разстоянието между тоновете (пауза,мъртвата точка или каквото и да е) е съвсем друга тематика, защото от синхрона зависи както момента на звукоизвличане на нотата, така и нейната трайност.И двете са 50 на 50. Да се стремиш само да маркираш началото на нотата ритмически правилно е просто полвинчато учение. Ако нещо се прави, то се прави както трябва.Разликата между много добрия музикант и виртуоза е в детайлите.

 

 

Това, което каза за концентрацията е общо взето преразказ на това което писах преди с една грешка обаче. Не може нещо да става на подсъзнателно ниво без то преди това да е било съзнателно.Като студент по психология съм напълно и тотално убеден в това и само друг психолог би ме разубедил. Точно там е момента, за когото писах толкова време - тренирането на ума -докарването на даден мисловен процес на подсъзнателно равнище -това е тренирането и работенето върху ума, за което писах.

 

Иначе аналогията за процесорната мощ е повече от перфектна, мислех си го ма не знам що не го написах - точно тъй е ))

[Otveqn]

Относно трайността на тона след извличането му. Това също е въпрос на синхрон на двете ръце, когато края на трайността на една нота е следвана непосредствено от друга нота извлечена от двете ръце едновременно(тук легатото пак е по-странно, все още имам неясни моменти там).

Защо трябва да се упражнява и да се свири така след като това (както някой хора биха казали) те ограничава малко или много във възможностите ти за художествено оформление. Ти можеш да искаш да го изсвириш така или така, може да целиш да се чува замазано или целево да се изсвири неясно или насечено или каквото ти хрумне. Отговора е че винаги се упражнява горната граница и след това се слиза надолу. Упражнява се първо най-висока динамика и след това вече по-ниска. Първо се учиш на стабилно силно и мощно звукоизвличане от перцето (пръстите) и след това почваш да намаляш динамиката за да получиш тона, който искаш.

Този принцип е много важен при звукоизвличането на китарата (при други инструменти не е така). Интересувал ме е дълго време , продължава да ме вълнува и за това реших, че е удобно място да го споделя :-)