Поредната заигравка със старо радио

[Mairomaster]

От доста време имах мерак и ми изпадна наскоро едно старо радио Акорд 101, та рекох, защо да не си поиграя. Намеренията ми бяха, а и още са, да поизчистя всичко излишно, да го почовъркам, ей така за тръпката и евентуално да го видя как ще звучи с включена китара. Поради ред причини, не мисля да развивам някакъв грандиозен проект за сега.

Радиото работи, пробвал съм го с вградения грамофон, свири си. Това ми дава повод да вярвам, че и с включена китара в грамофонния вход, трябва да дава някакъв звук също. Махнах корпуса, остана само шасито с 3-те платки и останалите работни компоненти. Също махнах едната странична платка, заедно с лампата ECC85 на нея и феритната антена, тъй като няма да ползвам радио функциите на схемата, а и стърчеше извън шасито дадената платка и ме дразнеше. Липсата и не би трябвало да влияе на останалата част от схемата, докато е в режим грамофон. Само липсата на лампата се колебаех, дали няма да влияе по някакъв начин на останалите лампи, но е сторено вече де.

Следващата стъпка беше да измеря някои параметри при работата на лампата в преудилвателя и крайната лампа, тъй като само те двете имат роля за усилването на сигнала в режим грамофон. Измерванията направих в режим на празен ход на усилвателя, с volume потенциометър намален докрай, с всички лампи по местата си без гореспоменатата ECC85. Направи ми впечатление, че показателите варират в зависимост от това кога се прави измерването, след включването на усилвателя са едни и с течение на времето се менят. Затова направих първото измерване 1 минута след включването, колкото долу горе да загреят лампите и последвалите измервания правих през 5 минути. Това са резултатите:

 

 

А от тук можете да изтеглите схема на Акорд 202, която всъщност е същата като при моя 101:

 

http://www.kn34pc.com/sch/sch_rx/sch_rx_akord_102_h.zip

 

Анодният ток на EABC80 съм го вземал приблизителен от графика за модела. За EL84 с Ubias съм обозначил разликата между напрежението на решетка 1 и катода, съставена от реалните напрежения на 2-та електрода. Тока през катода съм го смятал посредством пада на напрежение на катодния резистор. Другите обозначения са що годе стандартни мисля.

От получените резултати ме притесняват доста неща, които може би са взаимно свързани. От получените напрежения, само това на втората решетка на крайната лампа отговаря приблизително на посоченото на схемата. Анодните напрежения на 2-те лампи се променят осезаемо с времето. Напрежението на отоплението е с 0.7 волта по-високо от нормалното, което не знам дали е извън нормата. Bias напрежението на крайната лампа също се променя доста. Катодният ток на същата в началото е нормален, но към края на 16-те минути достига максималния препоръчителен за лампата и ме е страх ако оставя пуснат усилвателя за по-дълго време, да не изгори, че и нямам резервни лампи. Отдаваната мощност на анода, гледайки по графика, мисля че по някое време започва да надхвърля максимално допостимата.

Та докато не реша тези въпроси, друго особено не мога да правя. Аз мислих, мислих, до нищо логично не можах да стигна. Прочел съм всички подобни теми във форума. Ще се радвам на вашите мнения.

Редактирано Август 9, 2011 от Mairomaster

[Mairomaster]

Пропуснах да спомена, че смених стария захранващ кабел с 3-жилен такъв, с проводник земя. С тези стари системи с напрежения гонещи 300 волта по тях, изобщо не трябва да рискува човек.

[bir4o]

Смени електролитните кондензатори и лампите с нови и токовете ще ти се оправят . Иначе ти трябват капацитомер , лампомер , оцилоскоп генератор и др. подобни .

[Mairomaster]

Е да, то е ясно че при една принципно работеща схема, ако смениш всички компоненти с нови, ще стане работеща отново. На мен ми е интересно от кое по-точно може да идва проблема. Примерно, електролитният кондензатор c121 свързан за решетката на EABC80, дори и да е проблемен, не би имал връзка с дадените порблеми, мисля. Или ти искаш да кажеш, че проблема може да е доста комплексен?

Аз знам че и е добра практика, при такива стари системи, да се сменят тези компоненти, тъй като по не издържат с времето в сравнение с резисторите примерно. Най-голямата ми пречка на мен е, че в моя град нямаме магазин за електроника, а и в по-близките градове няма такива и за елементи трябва да бия доста път и средства, всеки път когато ми притрябва дори и нещо дребно. Онлайн поръчка също не ми е особено рентабилна, а когато става дума за такива експерименти, тип да си почовъркам радиото, ептен губи смисъл. Та идеята ми беше, ако има вариант проблема да е в нещо дребно, което може да се оправи по-лесно, да го оправя евентуално. Но по-скоро ми е интересно защо се държи така странно системата.

За капацитомер, имам такава опция в мултицета, въпреки че не знам колко може да и се вярва. Мога да направя някои измервания, ако знам къде по точно трябва да се гледа, че в повечето случаи ще се наложи да се разпояват кондензаторите предполагам, а някои са трудно достъпни, а и не съм убеден колко добре влияе топлината на такива стари електролити и да не стане, някой да е бил добре, а аз за да го замеря да съм го разрушил. Гледам в другите подобни теми, хората се оплакват от селеновия изправител, та си мислих да не е и моя тръгнал да издава багажа, понеже дори началното напрежение което дава е по-ниско от оказаното на схемата, а пада още в последствие, въпреки че това падане може да е обословано от засилването на протичащия ток, но не съм сигурен. А също си мислех, тока през лампите, при едни и същи други условия, не трябва ли да пада с годините? Но това чисто логиката ми го говори де, може и да греша.

[lyubohar]

Кондензатора С121 не е електролитен.Точно през него минава сигнала.

[Mairomaster]

Опа, моя грешка. Нещо бях объркал кои са електролитни и кои не... Сега като се поориентирах (дано да не съм в грешка пак де) осъзнах, че са малко всъщност електролитните - само c138, c143 и c156, като последните два са един реален (двоен). Значи доста ми се улеснява работата по смяната на кондензатори, ако наистина не стават де.

Що се отнася до c138, мерих го и не е пробил. Вече капацитета му дали се е запазил колкото трябва да е, е съмнително, но той не бърка работата на усилвателя на празен ход, така че за сега мисля, че не ми е проблем той.

Останалите 2 ще ги видя по-късно, че сега трябва да изчезвам.

[Parni_Valjak]

...

Що се отнася до c138, мерих го и не е пробил. Ликаж не се мери с омметър!

Вече капацитета му дали се е запазил колкото трябва да е, е съмнително, Нали имаш възможност за измерване на кондензатори на твоя мултимер? Защо гадаеш, а не мериш?

...но той не бърка работата на усилвателя на празен ход, Как позна? Ако е ликажен какво ще прави?

така че за сега мисля, че не ми е проблем той.

Останалите 2 ще ги видя по-късно, че сега трябва да изчезвам.

 

Ей, хора, не ви ли е поне малко неудобно, че се захващате с неща от които, ама ХИЧ не вдявате?

Напоследък всичко живо се е захванало да потвърждава типично българската приказка, че у нас всеки се занимава с това дето не му е работа?

Чудя се кога някой ще иде зян, ама до тогава ще върлува почина "Всеки "музикант" - самодеец по лампови апаратури".

[Mairomaster]

Да, вярно е че не съм специалист, дори не претендирам за средни знания по темата. От някакво време насам обаче се интересувам и се мъча да се ограмотя, доста нещо прочетох във форума, а и по доста други сайтове, форуми и т.н. Освен това в гимназията съм се занимавал сериозно с физика и съм посъбрал някакви знания в раздел електричество. Предстои ми съвсем скоро да продължа образованието си със специалност electronic engineering и смея да твърдя, че ми е доста интересна темата и се интересувам по нея и имам желание да се занимавам с подобни проекти (за това конкретно проект е силно казано де). За безопасност, гледам колкото мога да не правя компромиси, знам колко опасни са тези напрежения. Така че не виждам лошо, човек в моето положение да се занимава с подобни неща, като изключим риска, който съвсем не си е за пренебрегване де, човек много знания получава от подобни занимавки, а и практическата подготовка би ми помогнала в по нататъшното ми развитие, мисля.

Относно другите въпроси. Кондензатора не мога да го измеря, понеже мултицета ми мери до максимум 20uF. За ликаж си прав, че пробвах да го измеря с омметър. Какъв е проблема в това? С амперметър в работно състояние ли е по-правилно да се измери? Ако е ликажен, наистина би имало проблем, очевидно.

 

ПП. Въпреки че не те познавам лично, от твои постове които съм чел съм останал с много добри впечатления и уважавам мнението ти много

[Parni_Valjak]

... и се мъча да се ограмотя, доста нещо прочетох във форума, а и по доста други сайтове, форуми и т.н.

Е те това ти е основна грешка! Интернет не е мястото за придобиване на сериозни знания. Не, че няма и академични места, но те не са във форумите!

...Предстои ми съвсем скоро да продължа образованието си със специалност electronic engineering ...

Още една причина да се насочиш към четене на истински, важни книги. От сериозни автори, а не самодейци. Защото и electronic engineering да завършиш, с интернет манталитет няма да си много качествен специалист.

Относно другите въпроси. Кондензатора не мога да го измеря, понеже мултицета ми мери до максимум 20uF.

А прехвърлящия кондензатор в решетка първа на EL84 над 20 uF ли е? Да не е 22 nF? (C129)

 

За ликаж си прав, че пробвах да го измеря с омметър. Какъв е проблема в това? С амперметър в работно състояние ли е по-правилно да се измери? Ако е ликажен, наистина би имало проблем, очевидно.

Може и с амперметър, но се прави с Волтметър. Няма да дам правилния метод, но можеш да мернеш правото напрежение на решетка първа. Спрямо маса!, не спрямо катод. Само че с VTVM, Ri>= 10Mohm! Ако има и най-малко положително напрежение, кондензаторът е за смяна.

EL84 след сериозно време на работа си променя параметрите и си увеличва катодния ток, главно след ликаж на входния кондензатор. Ако катодният резистор (R140=160ohms) е потъмнял/почернял , това е доказателство за наложителна смяна на C129, EL84, R140.

Друг момент на който трябва да се обърне внимание, е дали стъклото на лампата е амалгамирано откъм отворите в анода. Макар, че и така може да работи, подобно амалгамиране говори за дълга работа в претоварен режим и е препоръчителна подмяната на лампата с нова.

 

 

 

[Mairomaster]

Доста се позамислих като цяло и какво измислих, какво не, започвам писанията.

 

Е те това ти е основна грешка! Интернет не е мястото за придобиване на сериозни знания. Не, че няма и академични места, но те не са във форумите!

Още една причина да се насочиш към четене на истински, важни книги. От сериозни автори, а не самодейци.

Специално за лампови усилватели, в тукашната библиотека нямаше книги. Иначе четох колкото имаше в една книга от семейната библиотека, въпреки че не беше много информацията, но бяха представени основите. От другаде не съм търсил, в интернет доста по-лесно се търси информация мисля. Освен това разчитам колкото мога на по-сериозно сайтове, все пак и книги има доста написани лошо, както и има доста лоша информация в нета, но има и добри такива. Ето човек ако се води по постове като твоите примерно, съмнявам се че ще сбърка. Понякога в интернет може да се намери доста добра и синтезирана информация, а добрите книги повечето са обемни, а човек невинаги има толкова време да се занимава с едно конкретно нещо. Иначе и аз предпочитам ако съм захванал нещо по-сериозно и имам добра книга на разположение, да карам с книгата.

А прехвърлящия кондензатор в решетка първа на EL84 над 20 uF ли е? Да не е 22 nF? (C129)

За него не си казал, не съм го измерил. Сега го измерих – 27nF, извън границите на грешката (по спецификации) на мултицета е, също е извън границите на грешката на самия кондензатор, не знам защо е така. За всеки случай му измерих и съпротивлението. Голямото отчетено съпротивление може да не е гаранция за липса на ликаж, но липсата на такова подсказва за наличието на такъв. Та мултицета отчете >20МО.

Може и с амперметър, но се прави с Волтметър. Няма да дам правилния метод, но можеш да мернеш правото напрежение на решетка първа. Спрямо маса!, не спрямо катод. Само че с VTVM, Ri>= 10Mohm! Ако има и най-малко положително напрежение, кондензаторът е за смяна.

За съжаление нямам VTVM, разполагам само с мултицет, който по спецификации в режим волтметър има Ri=10Mоhm при всички обвхати. Не знам колко може да се вярва на спецификациите, но с това разполагам де... Та конкретното напрежение спрямо маса съм го измерил и показал още в първия си пост, днес го измерих наново при леко по-други условия, описани по-долу.

EL84 след сериозно време на работа си променя параметрите и си увеличва катодния ток, главно след ликаж на входния кондензатор. Ако катодният резистор (R140=160ohms) е потъмнял/почернял , това е доказателство за наложителна смяна на C129, EL84, R140.

Да, освен че R140 е потъмнял, обелила се е и обвивката му. Това, заедно с повишения катоден ток и отчетеното положително напрежение на решетката, ме накара да се замисля че може би си прав за входния кондензатор.

Друг момент на който трябва да се обърне внимание, е дали стъклото на лампата е амалгамирано откъм отворите в анода. Макар, че и така може да работи, подобно амалгамиране говори за дълга работа в претоварен режим и е препоръчителна подмяната на лампата с нова.

Подобно амалгамиране липсва, а и като цяло лампата изглежда доста добре, ще може да се ползва явно за сега, стига да се оправят другите проблеми де...

 

А какво свърших днес. След като по всичко личеше, че входният кондензатор на крайната лампа има ликаж и схемата неможе да се ползва в това си положение, направо го махнах. И тъй като той влиза в работа само при наличието на сигнал, а на празен ход просто служи като бариера за анодното напрежение на EABC80, реших да направя същите тестове на празен ход като предишните, за да видя дали е само в него проблема и дали ще заработи добре схемата. И евентуално ако при новите тестове всичко изглеждаше добре, щях само да сменя дадения кондензатор и да бъда доста щастлив...

Та ето новите измервания:

 

 

Какво прави впечатление от тях. Първата решетка на EL84 пак получава от някъде положително напрежение, но при липсата на входния кондензатор, не виждам от къде може да става това. Може да не е голямо като в първия случай, но е съществено де. Анодното напрежение е доста по-стабилно, въпреки че отново е по-ниско от посоченото на схемата. Катодното напрежение отново се мени доста, което подсказва за вариациите в катодния ток – максимален достигнат 61mA, което пак не е много хубаво мисля. Що се отнася до EABC80, решетката и отново е добре мисля, но анодното и напрежение от началото започва от приблизително същата висока стойност, но в последствие пада още по-бързо и от първите измервания.

 

Та работата стана малко – от трън та на глог. Явно само смяната на C129 няма да е достатъчна. Аз продължавам да мисля по въпроса и очаквам вашите включвания. Благодаря на хората, които до момента се опитаха да помогнат.

Редактирано Август 11, 2011 от Mairomaster

[Parni_Valjak]

Смени EL84. Наличието на положителен потенциал на g1 говори за нарушен вакуум или определено количество положителни йони във балона.

Естествено има и други варианти - например нарушена изолация по платката или цокъла, за което може да се потвърди, ако при извадена лампа продължава наличие на положителен потенциал на крачето на g1.

 

ПП. Ще ти пускам линкове за книги, които ТРЯБВА да прочетеш.

 

http://www.bgaudioclub.org/upl.....amp_us.rar

 

http://www.bgaudiocl...8759&highlight=

 

http://www.bgaudiocl...3481&highlight=

 

http://www.bgaudioclub.org/upl.....liteli.rar

 

http://www.bgaudioclub.org/upl......1982.djvu

 

http://www.bgaudioclub.org/upl.....chnik.djvu

Редактирано Август 11, 2011 от Parni_Valjak

[Mairomaster]

Направих тест при извадена лампа, с другите лампи по местата си. Дава 26mV и не се мени с времето, което е доста по-малко от няколкото волта при включена лампа и явно значи, че проблема е в лампата... Освен това, анодното на EABC80 е 68V, доста близко до посоченото в схемата 65V и също стои константно. Явно като сменя лампата, проблемите ще се оправят.

Благодаря ти за помощта и за линковете, задължително ще ги разгледам

[Parni_Valjak]

А сега нещо за бъдещия инженер:

http://www.bgaudioclub.org/upl.....puting.pdf

[Mairomaster]

Евала, тъкмо скоро се чудех от къде да си намеря някоя свястна книга по математика, ориентирана към специалността

Редактирано Август 11, 2011 от Mairomaster

[Mairomaster]

Какъв ми е "прогреса" до момента. Купих нова лампа 6П14П като еквивалентна на EL84. Кондензатор 22nF за смяна на c129 неможах да намеря в цял Казанлък, така че го оставих да го мисля за нататък. Свързах резистор 1 ом последователно на намотката на трансформатора от която се взема отоплението за лампите, така че да мога да махна другите лампи, тъй като не се използват. Резистора беше наложащ, тъй като без останалите лампи, само с двете усилвателни, пада на напрежение върху върху тях става 7.4V, което доста излиза от спецификациите. С този резистор напрежението стана 6.0V, по-ниско от нормалното 6.3, но 5% разлика е приемлива мисля. С новата лампа оставих системата да поработи малко, показанията бяха добри. В един момент обаче започна да се вдига лек пушек и изключих бързо захранването. Установих, че е пробила изолацията на платка и се е получило късо между анода на крайната лампа и резистор R115. Мястото на пробива беше доста замърсено, почистих го добре и направих тест. След включването на системата, всичко беше нормално и показанията бяха както преди пробива. Реших да оставя усилвателя да поработи, като следя показанията непрекъснато. За 40 минути работа, всички параметри се държаха стабилно, осен напрежението на решетката на крайната лампа . Резултатите от измерванията:

Ua (EABC80): 60V

f: 6.0V

Ua: 260V

Uc: 8.2V

Ug1: от 150mV в началото до 520mV в края

Ug2: 280V

Ic: 51mA

 

Както се вижда, всичко този път е екстра с изключение на отново повишаващото се положително напрежение на решетката, което в случая беше с много по-малък темп на нарастване и не влияеше особено на останалите параметри. И тъй като лампата е нова и се предполага че е в добро състояние, направих измерване на решетката с извадена лампа, че да не е нещо пробила изолация на друго място по схемата и да се получава учтечка към решетката. Даде 100mV. Това в момента не ме бъркаше, както и показа теста, затова реших да закача входния c129 и да видя как ще се държи системата с него. Включвам пак, като внимателно следя показателите и съм готов да изключа, ако има някакъв голям ликаж през кондензатора. И добре че направих така – до около 40 секунди след включването, напрежението на решетката беше стигнало 4 волта и катодния ток бързо бързо бягаше нагоре, естествено дръпнах щепсъла на момента. Тестовете по-нататък правих със старата лампа, която всъщност не е толкова зле и като за тестове става. Изпробвах 2 други кондензатора, които взех от други места по схемата, естествено внимавах да не са от усилвателната част която ще използвам. Но резултатите с тях бяха същите – веднага след като загрее отоплението на лампата и катодният ток почва много бързо да разте поради бързо покачващото се напрежение на решетката. Абе викам, как е възможно да има 3 едни и същи кондензатора на различни места по схемата и 3-те да са ликажни. Правя пак теста без лампи – изненада – напрежение на решетката от порядъка на 10-15 волта... И по-лошото е, че пробива по платката не си личи като предния който беше станал, огледах хубаво, не се вижда нищо нередно, дори мръсотии няма на местата на които е възможен пробив. Мисля си дали е възможно да окъсява някъде от горната страна на платката, там е по-трудно да огледам, понеже има доста на гъсто разположени елементи, а и отгоре има далеч повече мръсотия, насъбрала се през годините. И така, неще и неще да бъде превърнато в усливател за китара това радио.

Редактирано Август 18, 2011 от Mairomaster