Moontrane

[Tozi]

Дойде ред да се позанимая и с творчеството на Уди Шоу. Не знам защо Джейми Аберсолд го е сложил в едни от първите плей-алонги. Никак не е за начинаещи.

Ето малък запис (не много качествен) на моя милост упражняващ парчето.

 

Moontrane

Редактирано Юни 14, 2011 от Tozi

[PlayForFun]

Стоя вцепенен дълго след като влака е отминал...

:thumbs_up:

[Tozi]

В случай че ви е интеесно ето формата (AABA) и хармонията на парчето:

 

// Bbmaj7#11 / % / Am11 / % /

/ Cm7, Dm7 / Ebm7, Fm7 / Dmaj7#11 / Cm7 F7 //

 

// Bbmaj7#11 / % / Am11 / % /

Cm7, Dm7 / Ebm7, Fm7 / Dmaj7#11 /Fm7, Bb7 //

 

// Ebmaj7 / % / % / Am7b5, D7b9 /

/ Gm7, Fm7 / Bbm7, Abm7 / C#m7, Bm7 / Bm7 //

 

// Bbmaj7#11 / % / Am11 / % /

/ Cm7, Dm7 / Ebm7, Fm7 / Dmaj7#11 / % //

[мегатон]

Хай клас,Браво!  

[Tozi]

А мерси, мерси. Има още доста работа докато стане съвсем хай-клас, но постепенно - какпка по капка...

 

Интересното е че Уди Шоу, който е автор на парчето е известен с ползването на квартово свирене и минорни пентатоники в различен хармоничен контекст. Затова и хармонията е малко странна и сравнително трудна за свирене (особено ако сме свикнали да свирим бибоп линии върху функционална хармония).

 

Ето до къде може да се стигне с използването на любимата на този форум минорна пентатоника.

Редактирано Юни 15, 2011 от Tozi

[emo_tion1]

Много впечатляващо. Сега като се върна назад виждам какво голямо развитие е претърпял джаза. От едно просто блусче до какви мегаломани хармонии, скали и и звуци е стигнал. Освен,че съм фен на музиката съм фен и на тъй наречения културизъм и често се връщам назад и намирам същата разлика в развитието на телата както в развитието на джаза. Примерно всеки знае кой е Арнолд Шварценегер ( 7 пъти Мр. Олимпиа) и ако го сравни с деншните шампииони просто ще изглежда като едно Чавдарче като размер и мускули. СЪщата разлика я виждам в джаза и в много други области. Но лично на мен идва един момент в който се прекрачва границата на естетичното, то сега като се сетя в метъла е същата работа. От рокен рол до блек метъ;л. Аз лично не съм привържаник на втората крайност, но пък от друга страна има хора със всякакви вкусове, така че всичко е ок.

Редактирано Юни 16, 2011 от emo_tion1

[Tozi]

Правилно си забелязал. Един от най големите приноси на джаза в развитието на музиката е в областа на хармонията и хармоничното свирене. Относно естетиката - има много различни видове естетики. Например северно индийската класическа музика ползва естетика съвсем различна от западноевропейската класическа музика. Ритмичното многообразие на композициите за табла е може би най- развитата ритмична естетика в света.

В китарното свирене (и естетика) също има голямо развитие за последните 100-150 години. От Мъди Уотърс и Чарли Крисчън през Уес Монтгомъри, Ерик Клептън, Елвис Пресли, Джими Пейдж, Робен Форд, Франк Запа, Стив Вай, Ингви Малмстийн, Пат Матини... до съвременните шредъри и Адам Рожърс, Кърт Розенвинкел и т.н. При появата на всяка нова естетика обикновено хората първо я отричат понеже не са се запознали и свикнали с нея. След няколко години (100 в някои случаи ) хората се научават на новата естетика и започват да я разбират и ценят, което в същото време не означава отричане на старите естетики - напротив. Всичко ново е в резултат на това което е било преди - част от развитието.

 

Аз лично все още се кефя на Арнолд. Колкото и да са големи съвременните билдъри, Арни си остава класа - особено като симетрия.

[emo_tion1]

Тука си много прав. Напълно съм съгласен , а и историята го е показала. Всички по-велики композитори за времето си са отричани ( Бах,моцарт, Бетовен ) понеже музиката им е звучала много агресивно в сравнение с тогавашните наложени норми, асега си ги слушаме нормално и дори се препоръчват такива музикални терапии за успокоение с изброениете по-горе композитори. Мене друго нещо ме тревожи. Музиката с времето става все по-агресивна, което се дължи до известна степен на начина на живот и многото стресови ситуации в ежедневието. Примерно по-горе писах за рокан рол който се е смятал за дяволска музика само до преди няколко десетилетия, а сега може да си го пуснеш спокойно и да се приспиш с него особено като го сравниш с по-тежките стилове метъл. И този синдром на мегаломания мисля, че се е превърнал в световен проблем във всяка една област на живота. От друга страна пък ние сме хора и е нормално да се развиваме и през вековете винаги по-силните организми са оцелявали, като са се припособявали към променящата се среда

[Tozi]

Исторически погледнато агресията винаги е съпътствала човечеството от най-ранните зори на неговото развитие. В музикално отношение агресията е била отразявана по един или друг начин, просто с развитието на техническият прогрес и модерните технологии сега има по голяма възможност за звуковото (темброво и сила на звука) и изразяване.

Също така, според мен трябва да се прави разлика между агресия и висока енергия във музиката.

[Viara Ivanova]

И този синдром на мегаломания мисля, че се е превърнал в световен проблем във всяка една област на живота.

Не съм сигурна какво описва този "синдром на мегаломания" в твоя речник .

Наблюдаваните процеси са характерни за периода от развитието на човечеството такова, каквото го познаваме.

Усещането (на повърхността) е , че животът е по-бърз, средата на живот е много по-динамична от това, с което един логично планиращ човешки мозък може да се справи. Оттам идва и объркаността на много индивиди.

Те имат нужда от ясно определени рамки и закони, които да им осигуряват предвидимост на средата. Това им позволява инертно (спокойно) съществуване.

Затова и инстинктивно се противопоставят на трудно предвидимите промени в средата (това, на което ти казваш "агресия" ), вместо да анализират в движение, да са критични и способни на адаптация .Това няма как да не се отрази на човешките дейности, вкл. и правенето на музика.

С това си обяснявам факта, че колкото и да е ненужна на чистия интелект, най-популярната музика е именно насочената навън - като реакция на (в случая) променлива агресивна среда, а не музиката, правена за постигане на вътрешна хармония и себепознание.

[Tozi]

... съответно музиката правена за опознаване, изразяване и постигане на вътрешната хармония на артиста, не е обезателно да съответства на външните фактори формиращи най-популярната музика и съответно да допада на повърхностностния характер и ниска адаптивност на мнозинството.

[Tozi]

Всъщност май пак стигнахме много далеч с разсъжденията. Просто исках да споделя моментният си ентусиазъм от парчето на Уди Шоу както и работният процес по научаването му.

[emo_tion1]

И този синдром на мегаломания мисля, че се е превърнал в световен проблем във всяка една област на живота.

Не съм сигурна какво описва този "синдром на мегаломания" в твоя речник .

 

 

Незнам дали е синдром.но аз го разбирам така. Хората се стремят към това да правят повече пари , да карат по мощни коли , да си направят по големи цици и много други такива, които не са лоши нещо, докато не станат именно мегаломаниакални и основна и единствена цел в живота. Примерно милиардер който работи буквално по 20 часа и иска от 33 да направи 35 милиарда , коието за мен е магаломания.понеже този човек става роб на парите. Къв е смисъла мааму стара да имаш толкова пари а да не можеш да им се наслаждаваш

[elasticman]

Поздрав за избора на темичка и браво за свирнята на батко Люси.Макар ,че не е в джем пуснах няколко хоруса и да си призная малко смъкнах темпото Записа и свирнята не са кой знае какво ,но песниовката е велика.Чест и почитание.

 

http://www.4shared.com/audio/b8Ft3awe/mooooon.html

[Tozi]

Бравос. Готини осмини в началото!