imperor

Не може да сравняваш какъвто и да е "Сонор" с тази изгъзица "Бейсикс". Access е много права, като ти казва, че за тая цена чинелите, които ти се предлагат със сета са пълна помия. Остави какво пише на тях. Навремето с шаблони много колеги пишеха по "аматски" и "трова" чинели "пайст" и "зилджан", но от това те не звукваха по-добре. Влез в сайта на "Зилджан" и ще видиш, че един 20'' райд или креш струва в евро колкото цялото комплектче "Бейсикс"... Като даваш пари, поне ги дай за нещо качествено и трайно.

Благодарско, братле! Предвид заетостта ми, едва ли щях да мога да намеря и прочета това. А си заслужава! Още един път - благодаря!

Мастер, трепеш рибата!!! А по темата: дължината, която ми пасва е 42 см., но се примирявам със стандарта от около 40 см. за повечето модели продавани у нас. За тегло, не мога да кажа точно колко да са тежки и за да илюстрирам, ще кажа, че си взех два чифта Hayman 5A... Някой ще ме пита ли дали ще си взема пак? Леки, от много пресъхнало дърво, половин час избирах от цял куп, докато намеря що-годе 4 еднакви... Фуса ми просто си направи лека следобедна закуска с тях... У нас си пазя един чифт от майстор Коце. Това бяха палките...

Мисля, че в друг раздел го бях написал, но вкратце и тука не вреди. След едно участие, певчо гушнал две мадами във фоайето на читалището и ги омайва. Аз излизм последен, много след другите и се бърша с хавлия. "Аре, бе, брато" - казва певчо, а една от мадамите: "Този кой е?"... Та такива такова. Не може да мислиме за свиренето си сякаш сме на клип. У нас няма и практика за ползването на видеостени. А и да има - тупанджията, вълците го яли. Така че, самотнико отзад: забий, кефи се и знай, че пауните пред теб стъпват по това, което ти им подаваш. Свири, слушай и се кефи!

Доволен ли си - мъртъв си... От около 300 участия на живо, помня само едно, от което ми останаха добри спомени, защото бях максимално концентриран и не сбърках нито веднъж... понеже ми умираше корен на шети горе вляво. Друго от това участие не помня. А за студийните работи... НЕ, НЕ, НЕ и пак НЕ, макар да съм сигурен, че колкото пъти и да ми се удаде възможност да ги презапиша, отговора пак ще е НЕ, не е това, което искам, ама...

Според мен, което го правиш, го правиш за себе си и заради себе си. А излезнеш ли пред хора си ДЛЪЖЕН да си сериозен и убедителен в това, което правиш и това, заради което те са дошли. Дори на репетиция нямам право да маркирам, защото губя времето на колегите си и убивам в тях чувството, което ни е събрало... Това чувство е ТЯ - музиката.

Навремето имаше няколко човека в София, които правеха метални барабани. Зора беше да си намериш рингове и машинки. Сядал съм два пъти на такива комплекти (правени, не оригинални). Звучаха съвсем нормално, но доста по-силно от дървени. Звука е доста "изцъклен", понапомпан и богат на обертонове. Доколкото знам, без да твърдя със 100% убеденост, навремето "Людвик" и "Греч" май правеха такива комплекти. Но след като не са навлезли масово в практиката, значи не са по-добри от класическите. Имаше опити и за пластмасови (плексигласови) комплекти някога, но и това остана без стабилно продължение. Класиката си е класика...

И аз съм със сакове, но идеята не е добра. От много лангъркане, в края на краищата никела започва да се лющи, колкото и да е качествен... Навремето видях нещо много рационално: сандък, доста масивен, по стените имаше конзоли по двойки и до всяка конзола - каишка. На дъното имаше 2 кутии с различна големина за дребните чаркове и части. Стойките се закачаха по конзолите и се хващаха с каишките. Беше оригинален сандък "Файпс", на покойния Краси Каменов (Бог да го прости). Единственото, което бих добавил към сандъка са две колелца откъм тясната страна, за да може да се транспортира по-лесно. Отдавна се каня да си направя такъв, но мързел и кинти яко ми пречат... :think:

Напълно съм съгласен с мнението ти и споделям максимата ти откакто свиря.

Никъде не споменавам такова нещо, за мойта техника де. Еднакво са здрави марките. Така поне мисля аз. И оттук пак по прочинно-следствен път стигаме до чупенето им...

Споделям мнението на Мастера. Не е до здравината на чинела, а до начина на удряне. Ако млатиш както го правят по клиповете западняците, няма марка, която да ти се опре. Първия ми Paiste е от 1984 година и още е с мен. При тази марка е характерно сцепването по периферията в посока към кубето или по каналите на струговане. При Zildjian направо се чупят парчета или се откъсват от кубето. Виждал съм такива поразии при колеги. За Sabian нямам наблюдения...

У нас, през лятото, пролетта, есента и умерената зима - по чорапи. Ползваммного леки маратонки Рийбок (сега), иначе пак търся нещо леко и с подметка, която ми дава усещане за контакт с повърхността на стапенката. Дебелите подметки (понеже съм пробвал) в началото дават измамната илюзия за лек, но много силен удар. След няколко парчета се губи чувството за реалността на звукоизвличането (поне при мене е така). Балада в мецо пиано с кубинки?! Или инструментал при 172 на метронома с кубинки?! Някой може и да може. Аз определено - няма да се справя добре даже никак...

Първия път, в който седнах на комплект, беше "Скапати" (разбирай "Амати"). После в читалището купиха специално за бандата "Тактон"4, червени... После, в казармата пак "Скапати" и накрая: първия ми собствен комплект: "Тактон"3. Относно постовете на колегите по-горе: "Трова" е старото име на "Тактон", а за 20'' каса "Тактон" не съм чувал. Има такава на "Трова", но "Тактон" 3 и 4 са с каса 22''. "Амати" се сетиха много късно за каси 22''...

Имам "Камко" и "Айрън Кобра". И двете са супер! За "Ямаха"-та сто на сто не пада по-долу, но за съжаление съм я гледал само на картинка и не мога да дам компетентно мнение. "Кобра"-та обаче е убиец!!!

Колега... Щом за тебе Стив Вай не е в категорията креативни, т.е. идейни китаристи, аз си завирам главата във фурната и пускам волумето на мах... Боже, колко мъка има по този свят, клети ми Йовков... А аз глупака, през 1985, след онзи албум на "Алкатраз" казах, че свиренето на китара вече никога няма да бъде същото... :think:

Рибата е веч' изтепана. Мивките - изкъртени... Цяла чудесия, Господи!!! Има форум за побъркани...

Ако искаш да се усъвършенстваш и да вървиш напред - всеки запис, какъвто и да е и на каквото и да е ти дава информация какъв си бил, какво си правил, как си го правил и къде си сега...

Саймън Филипс често практикува т.нар. огледално свирене, като сменя и постановката на барабанчето, редувайки традиционална и уеднаквена. Той затова си е и Саймън Филипс... Аз лично не упражнявам подобен начин на свирене, макар че, ако композицията налага, отработвам необходимия елемент, докато се получи.

Дали пък някой умник няма да вземе да изчисли (по компютърен път, естествено) амплитудата на пръстите на Бетовен по времето, когато е композирал "Фюр Елизе"?! Едно не ми е ясно: това какво ще промени?

Годините нямат значение. Моженето също. Важно е какво си направил и какво остава след тебе. Впечатляването от бравурни изхвърлии не помага на интелекта, защото в противен случай трябва дружно да зачеркнеме и застреляме Ник Мейсън... Но той беше, е и ще остане мноооооооого голям! :inlove: И не защото е изджустрил едно солце във видеоклипче, а защото с бандата си написа Историята за Истината на Истинската музика... Апропо, тогава, когато много велики банди праскаха страшни албуми, цял свят слушаше хита на "Шортс" "Коман сава"... Днес "Шортс" са световно неизвестни, но "Black Sabbath" другите си остават. Второ апропо: Гледали сме подобни солови изпълнения на един син на велик баща (сина в розовичко). Бащата остана в сърцата ни, а сина така и не намери Пътя... Трето апропо: Навремето имаше един Робертино Лорети, една Анита Хегерланд... Децата чудо само си остават такива... В заключение: барабаните не са солиращ инструмент, а акомпаниращ. Справка: О Г Р О М Н И Я Стив Гад

Коронния номер на Джинджър Бейкър е след брейк да затваря на фус, вместо да млати чинел. Може и някой да си е позволил за едно парче, а може и за цял албум да е без фус, за идеята и за ексцентричността, ама малко ми се вярва... То е, все едно китарист да забие без първа и трета струна и да бичи сола и умалени акорди... Айде, стига бе!

Иска ми се да направиме един голям колегиален обмен на мнения. Излагам фактите такива, каквито са и очаквам вашите становища. Когато започвах да се уча да свиря (не че сега съм се научил), нямаше видео, нямаше информация и нито можех да видя, нито да се науча от някой. Поради тази причина ползвах педала на касата и този на фус-машината стъпил с цяло ходило върху тях. С течение на годините изградих някаква техника и стил на свирене, които не ме отличаваха съществено от другите колеги. Когато за първи път видях свирене с пръсти на педала останах много учуден, защото си мислех, че колегата много се мъчи. Естествено - не беше така. После минах през период на оплюване от колеги заради "ненормалната" ми постановка, капсулиране от моя страна и неприемане на пръстовата постановка. Но с течение на времето започнах да ползвам и двете постановки... Сега, когато свиря нещо туше или в много бавно темпо, ползвам педалите с изцяло легнало ходило на тях. А бързи и хъсарски парчета забивам с пръсти. По мое мнение, ако ходилото лежи на педала, свиренето е по-прецизно и ритмично (като контрол и звукоизвличане), като не отричам, че може и да греша, понеже тази постановка (с цяло ходило) е изцяло пропита в мене. Междувпрочем, имам уроци на Луи Белсън и на едно място в тях той забива соло с две каси и не отделя петата от педала. Аз специално две каси не мога да свиря така. Ще ми бъде интересно да чуя мнението на колегите по темата, а ако се присетя още нещо във връзка с нея си запазвам правото за доуточняване.

На добър час, приятелю! И не забравяй, че ако имаш някакви проблеми аз съм Изповедника с доста добра и дългогодишна психоаналитична практика.

Всеки един музикален инструмент е зверски сложен... Има лесни за изпълнение композиции. Баскитарата е инструмент като другите - безкраен...

Не, Мастер! Поне двама сме. Освен споменатите от колегите: Боз Бърел, Мел Чачер, Краиг Грубер, Джими Бейн, Глен Хюз... Ама как не видях (или съм пропуснал) именцето на тате, на ТАТЕ на хевито: Гийзър Бътлър??!!