imperor

Не мога да определя стила си... Нищо особено (не е скромничене). Слушам много и разностилна музика, но когато забивам с бандата спазвам няколко основни правила. 1. Барабаните са акомпаниращ инструмент, а не солиращ (когато останеш сам - насери се). 2. Стремя се да подчертавам пулсацията на композицията. 3. Внимавам какво правя, как го правя и къде го слагам. Не вадя цели парчета, само някоя хватка, която ми харесва и това е по-скоро от любопитство. Не смятам, че съм измислил нещо ново, защото всичко е измислено преди мене от други хора, за които мога само да кажа Пригаждам свиренето си към темата. Не робувам на правила и това, че свиря рок не ми пречи да отварям често фус и да изпозвам перваз (това не е моя идея, чичко Пейс го прави още в зората на стила). Златното правило, към което се придържам е симпъл енд бютифъл. Ако чуя барабанист, който бури брейкове като луд под китарно соло или под основно пеене (куплет), просто спирам да му обръщам внимание и го зачислявам в графата "тъпо копеле".

Kойто познава Ана-Мария, знае че тя е радетел за пеене на български език още от време оно... Затова и няма да пусне песен на английски. Нищо не пречи на която и да е наша банда да си направи репертоара и на двата езика и според конюнктурата на съответното радио да предлага готовия си продукт. Друг е въпроса (офтопик), че като всичко останало у нас и политиката на радиата е сбъркана, т.е. трябва да си платиш за да те излъчат. Те не търсят нова музика, а чакат новата музика да дойде при тях и да си цака за да бъде чута. Затова и въртят до втръсване едни и същи неща. Така е в една гладна държава... :think:

Има нещо такова, Egon, ама има + тях и Франк Запа и много Вай...

Странно... Не казвам, че познанията по анатомия и физиология са задължителни, но да се твърди, че чай помага на гласа е просто утопия... Говорил съм с не един и двама оперни певци и всички до един са категорични, че каквито и да било течности (освен собствената слюнка, която и без друго изчезва по време на пеене) разхлабват гласовите връзки и правят гласа нестабилен и труден за контролиране. Гласа е инструмент и се упражнява като такъв. Най-важно се явява правилното дишане, затова и всички, които свирят на духов инструмент пеят вярно. Не разбирам, колеги, как може в раздел за пеене да се говори за "грухтене", "дране", "квичене" и други подобни животински звуци?! Пеене ли коментирате или вживотиняване??? Все едно във форума на китаристите да коментират звук а'ла Блекендейкър, Маткап, Хускварна, Флекс или не знам какво си. Гласът е нещо уникално, от Бога дадено и ако всеки от нас реши да се упражнява на даден инструмент, до няколко години ще постигне резултат, ако е усърден. Но аз и 100 години да се упражнявам, и да си съдера задника, нама да пропея като Звезди от "Ахат", защото на него Бог му дал, а мене ме е подминал. Затова, като Бог ви е дал, не се правете на еди кой си и не грухтете, не квичете, а пейте, защото България ражда ГОЛЕМИ гласове. Последно уточнение, боров мед няма, боровете не цъфтят, следователно пчелте не ходят там. Има сладко от борови връхчета до което пчелите не са се докоснали. Пейте, братя! С вас съм!!!

Когато мога и колкото мога. И задилжително поне 15-20 минути в началото много бавно с постепенно увеличаване на амлитудата, за "разкършване". Трудно зацепвам, та и като бях спортист по-рано, мене ме пращаха да загрявам 30 мин. преди другите, а то докато загрея и взема, че се уморя. Но беше... Egon, приятелю. Понеже съм свирил с много народ и не един и двама жицари съм учил поне да си тактуват, 'щото те такова нещо като метроном не признават, та приказката ми е следната: от дългия си опит се направих забавление, т.е. гледай китариста в крака как си тактува докато върви парчето и виж к'во става с крайника му като дойде солото Край с тактуването и ако гледаш само крака, ще помислиш, че завалията агонизира. Не им се сърди на жицарите, те ни висят по ръцете, както жените на шиите ни.

Виж СА нема се впрегаш, аз повече се кефя на него(Грол),защото не само е дръмър, но пък и доста успешно (мое мнение) сменя китарата с барабаните...и някакси и на мен ми се иска да съм така...Мик Тъкър както знаем се посветил на барабаните...Дейв Грол на музиката и това повече ме кефи. Не знам биографията на Тъкър, но не съм слушал нито една негова авторска песен , така че си имам особено мнение. Не искам да обиждам никой, но никога не ми се е струвало логично да се ограничаваш само с един интрумент ако искаш да правиш музика. Тъкър участва във всички аранжименти на бандата си, има авторски парчета в албумите, пее страхотно (освен че свири така), превъзходно свири на акустичен и електронен клавир. Освен това, на концертна сцена се разполага на 3 партикабела: най-горе е комплект от разноцветни барабани, защото си подбира всичко по звук и комбинира Людвик, Лий, Греч, Сонор и не знам още какво. На втория партикабел има ксилофон и маримба, а на третия - 4 тимпана, от тези, 'дето ги има в симфоничните оркестри. Как се свири на 2 и 3 партикабел - не зная, макар да ми се иска... Но той свири и на трите. Така че, Мик Тъкър е "старо куче" (каквото е заглавието на темата), лека му пръст, Бог да даде покой на душата му, спомина се през 2002... А Дейв Грол, от който няма какво да науча, е набор на повечето от форума, така че мястото му не е тук, независимо колко е известен.

Хахаааааа,жесток си.Не е пренебрегнат,то това е невъэможно,на мен ми е един от най любимите.Вивиан е великан,просто забравих да го пиша.Което е поредното доказателство за това,че класацийте,които музикалните критици правят са големи глупости и са безмислени и никому ненужни освен на самите тях. Kогато слушам Вивиан, единственото което мога да кажа е ЖЕГА!!! Яка жега, този човек има ток в пръстите и ме кара да настръхвам като пърлено пиле. Сетих се и за още един много любим мой китарист, а и май не го видях споменат от някого до тук: Джеф Бек. Уникален извратеняк, импровизатор и болен мозък. А какви пръстета има като продължение на главата си...

На клавишните винаги съм свалял шапка! Не сте малко. Миро е прав - инструмента е много скъп... Знам, 'щото и нашите не са от евтините... Когато в групата има клавир, музиката е по-благородна. За вас, колеги

Колеги, толкова скандинавци сте предложили за слушане, а дали сте забравили или не знаете за Tad Morose?! При тях просто няма празно, няма музикант за пренебрегване!!!

Някога пробвах да слагам демпери на повечето от телата (дунапрени, кечета стиксо, оригинални демпери и к'во ли още не), но на чинели никога не съм пробвал да го правя. Всичко е въпрос на собствено виждане... Моята практика е след като настроя всичко да накарам някой да свири на комплекта ми и аз да слушам отстрани. Кофтито е, че съм левичар, а все деняци сядат да пробват и им е малко или много опако. Ако райда те дразни с обертонове, то бъди сигурен, че те дразни само тебе, защото другите не ги чуват. Ама, от друга страна, ти свириш за себе си и ако те дразни, си е мъка за тебе... Тук единственото, което мога да споделя е, че съм виждал (и съм пробвал) стари кръчмари да слагат синджирче на райда. На стеблото, на което се завива перчатката се слага пръстен (най-често от ключодържател), от който виси ланец, около 35-40 см., така че края му да пада с десетина звена от периферията надолу. Получава се много интересен ефект, но обертоновете са много повече, отколкото самия райд има, защото синджирчето подскача като обезумяло много пъти след всеки удар и яко маже... Интересно е. Ако не си пробвал, опитай, ей така, за майтапа.

А, Насо си е пич и е готин! Но на мене ми е малко калпаво мнението за хора с широко вибрато, а'ла Брус Дикинсън (голям певец), просто този маниер на пеене не ми допада особено. Имаме певци, имаме и музиканти! Нека да е яко забиване!

Явно нещо не сме се доразбрали. Ако си забравил Чик Къриа, Бабко си е съвсем пресен. Другите са си стари, ама за мене са готини, а предполагам и за тебе. Клавира ми е слабост, но за съжаление никога не съм имал възможност да се понауча да посвирвам на него, защото си е скъп инструмент. Не оставай с лоши чувства, не съм скандалджия. Бог да ти дава хъс и творчески заряд!

направо се разчувствах.... 'Що? Нещо да не би чувството ти за хумор да е на химическо чистене, Мона Лиза? Или тези, които ме кефят не стават?! Дай да го дадеме по-колегиално и приятелски и наздрве!

Да бе, прав си Egon! Благодаря за поправката, ама по някое време през нощта и пустата му троянска сливова (домашна).... За Звезди от "Ахат" ми е думата. И той да ме извини! И искам да добавя още един наш: Васил Арангелов - страшен глас... беше, завалията. Той е екс "Атила", екс "Епизод", мисля че и малко в "Импулс" попя, екс "Айсберг"...

Смятам, че това, което ДръмсМастер е направил, казва всичко по възможно най-интелигентния и музикантски начин, като го е обосновал с неопровержими факти на 120%!!! Другото са фенски заяждания и глупашки спор дали рижавата или чернокосата е по-готина... В такива случаи се отговаря: И двете, дядо попе! И двете! ДръмсМастер !!!!!!

Хм... Така е. Въпрос на вкус е преди всичко... Моите 2002-и след удар танцуват като пеперуди около кубето и трептят като живи. Някога, много отдавна, по времето, когато си купих първия Paiste 2002, един барабанист, от тези, които ходеха по Скандинавия ми даде малка книжка на Paiste за сериите 2002 и Рут (за тях само съм чувал, че са убийци), в която фирмата описваше графично как се извлича звук от тези две серии. За 2002 даваха плъзгащ удар по най-изпъкналта част на периферията. Там го бяха описали като ветрилообразен. Значи, ако се вземе върха на кубето за точка и края на периферията за втора точка, някъде по средата, но малко по-към кубето се пада най-дебелата част на чинела и точно там, със замах, все едно, че сечеш със сабя, трябва да се нанесе удара с наи-дебелата част на палката, която се пада след шийката. Май не го описах много ясно, но не мога да го покажа или нарисувам... (( Та след като се озверих в тази диплянка, си дадох отговор на въпроса защо Кози Пауъл (лека му пръст) , си млати по този странен начин чинелите... Може да са стара серия 2002, но са евъргрийн!!! Във всеки каталог и прайс листа (имам от Мюнхен отпреди 3 месеца) серията фигурира неизменно, за разлика от други, които танцуват по едно лято. Провереното в боя си остава на въоръжение винаги. Като последна добавка - швейцарските 2002 са по добри от немските такива. Не знам защо, но е факт, имам и от двете държави и швейцарските имат повече високи и звънтеж. Явно тези хора освен пари, часовници и шоколад, могат да правят и чинели...

Патил съм много от фалшивковци и затова смятам, че певеца трябва, ако не друго, то поне сам да се чува какви ги върши на живо и в студиото. Големи за мене са Греъм Бонет, Ян Гилан (когато можеше да пее, не сега), Тони Мартин, Стив Уолш, Рони Падавона, който наистина е Dio! Роб Халфорд, Бари Гардън, Марк Фарнер. Като цели банди вокали Суит и Тен си си. От нашите: Звезделин Керемидчиев, Даниел Радев, Богдан Кънев, Георги Станчев. Шапка свалям на Васо Найденов за техниката! С една октава диапазон и умна глава, направи кариера като никой друг! Бил съм на живо и с Панайот Панайотов - голямо гърло, братлета! И нито един фалшив тон! Змей! Жалко за стила в който си ползва гласището...

Да се понабутам между шамарите с риск да бъда упрекнат... За мене истинският Клеп Хенд се казва Дейвид Гилмор Такова пипане на жица, със записната техника от онова време... Този, 'дето ми лежи на сърцето е Блекмор, макар да признавам, че има по-добри от него като техника. Има един, който е бил много луд да измисли и да изсвири онова надбягване с дявола по южната магистрала, макар че и тия с него не са по-малко луди, а тогава в студиата не е имало компютри... Преди няколко години тук дойде Бог, а след това и наместника му на земята: Вай и Ситриани Ван Хален, Михаел Шенкер, Ренди Роуд, Стив Морс и един пренебрегнат тук и отдавна забравен Вивиан Кембъл! А от акустиците Пако!!!!! :inlove:

Ако може, едно скромно мнение от най-добрия приятел на музиканта? Без да степенувам, просто тези, от които изпадам в оргазъм: Ференц Лист, Фредерик Шопен, Й.С. Бах, Рик Уекмън, Джон Маел, Кейт Емерсон, Джеймс Бабко, Чик Къриа, Джон Лорд, Краиг Фрост, Ричард Райт... Има и други, но не искам да се обяснявам в любов твърде дълго и отегчително.

Eй, хора! Чета само плювни за Paiste, ама всички говорят за някакви серии с по три цифри, които са смешни и като цена и като качество. Кой е свирил с 2002??? Може и да са скъпи, но... ЗВУЧАТ СКЪПО!!!! Всъщност, разликата между отделните марки се усеща само акустично. Ако някой може да разпознае на запис кой дръмер с каква марка чинели свири от 10 различни записа, на 10 произволно избрани барабанисти (които не познава), признавам че имам тапи в ушите!

Egon, шапка ти свалям! Ти си единствения, който е споменал Род Моргенстейн, а той определено е един от най-любимите ми! И един от редките - аз знам само десетина... левичари: него, Фил Колинс, Ян Пейс, Кирчо на Милена, Божо Тренков, онзи на "Ютъп" (не знам как се казва)... Май се изчерпах, като не искам да слагам себе си в списъка, 'щото съм на свтлинни години или мега парсеци зад гореизброените... Да бъде drumssssssssssssssss!!!

Жива, жива е комбинацията!!! И как иначе? Както е казал добрия стар чичко Марк Твен: "Работата не е в парите, а в тяхното количество". А едно време и пари да имаш, ако не можеш да излезеш в чужбина, пак на "Тактон" или "Амати" ще свириш... При мене комбинацията е повече от две в едно, по отношение на стойките за чинели: 2 "Тактон", 2 "Ню саунд", 4 "Ямаха", 1 "Сонор". Иначе съм по-голям фен на "Тактон", отколкото на "Амати", защото механиката на последните е меко казано несериозна като сплав. Особено на новите модели резбите в гнездата, в които се навиват перчатките изпускат само при един по-нахъсен поглед. Та откакто една "аматска" стойка ми срина райда (?!?!) по време на участие в "пънча", изхвърлих всичко "аматско", което имах. Иначе у нас има още чаркове от "Тактон": рингове, машинки, болтчета... Добре, че имаше "Тактон" и "Амати" едно време, за да ни има нас сега! Хайде, за "Тактон" и "Амати" П.П. Между другото, едната ми "тактонска" стойка, която е на ни повече, ни по-малко от 27 години(!), крепи от 1987 година до днес 22'' зилджан Истанбул, който е доста тежичък и иска яко млатене за да не звучи като надгробна камбана. П.П.П. Ред Бул Дог, прав си! С добри кожи, "Тактон" звучи по-добре от някои талашитени конвейерни серии с могъщи фирмени имена, правени на около 2-3 хиляди км. от фирмата майка и внасяни на безценица у нас.

Рик Алън винаги ме е кефел, защото си има стил и свиренето му е особняшко - нахъсено с ефектни изпълнения в дребните детайли, т.е. свирене за разбирачи.

Доколкото съм забелязал в моята практика, при залепване се получава демпван звук, а при незалепяне касата е богата на обертонове. За джазмените това е важна техника и въобще за пълно акустично озвучаване. Но при тригероване или живо свирене с "напомпване" от пулта, мисля че тази тези два елемента се обезличават...

Egon, имам всичко на Триумф! Като всяка тройка и като всички канадци са страхотни. Дръмера не ме е впечатлявал особено - върши си добре работата, но има друго голямо качество - пее страхотно и заедно с китариста е основен вокал. А Мик Тъкър (лека му пръст!), освен безумни единици и парадидли в ръцете има и феноменални копита, да не говориме, че главата му беше голяма и успя да създаде собствен и неповторим стил, в който, доколкото ми е известно, още никой не е посмял да се напъха, защото за такова свирене се иска яко дупе!