imperor

Всеки с вкуса си. Paiste 2002!

YtseJam, пак си прав, но няма как да си намеря втора бъчва за моите кашони, защото не се произвеждат вече, а и модела е стар. А дори и да намеря, сигурно ще ме "обръснат" яко. Затова единственото по-разумно решение, което ми хрумна и осъществих, беше Iron Cobra HP900PTWL, важна е последната буква. Цената, ме устрои идеално, както и качеството, което е безспорно! Иначе, докато ровичках, много си паднах по Jamaha DFP9310L, но цената ми откъсна главата до кръста...

И двете неща, за които питаш се правят. Най-добре е да се купи оригинален левичарски кардан. Аз имам обърнато Камко и макар, че го правиха супер механици, една оригинална стопорна шайба даде фира, защото е направена да не се сваля. Уж всичко е наред, но пружините не са успоредни на рамката на основния педал, а са леко килнати вдясно. Това е така, понеже шпилката на оста, която влиза в лагера отдясно е с около 1мм по-дълга от лявата страна. YtseJam е прав, че могат да се обръщат само по-старите модели. Новите в повечето случаи се правят с едно усилващо Ч-образно рамо на основния педал, което прави обръщането невъзможно.

1. Саймън Филипс 2. Стив Гад 3. Кози Пауъл 4. Дон Бруер 5. Мик Тъкър

Не искам да бъда разбран неправилно. Още по-малко искам колегата Paliev The Butcher да помисли, че се заяждам или налагам мнение, опазил ме Бог. Но някак си ми е трудно да сложа Дейв Грол до Мик Тъкър и като амплоа, и като майсторлък, и като музикантлък... За справка давам само три парчета: Балрум блиц, Сет ми фрий и Ин тю дъ найт, който от младите не ги е слушал, да ги чуе за обща култура... Предварително се извинявам, ако тона ми звучи некоректно, не влагам лошо чувство.

Темата е за стари кучета, а натъпкана с нови... За мене стари са тези от 60-те и 70-те години. Понеже си падам по рока познавам и Джинджър, и Бонзо и муун - страхотни, само това може да се каже за тях. От онова време ме кефят още Дон Бруер на Гранд Фънк, Фил Еърт на Канзас и един уникален и неповторим със стила си Мик Тъкър на Суийт!!!

Честно да ти кажа братко, малко съм озадачен, ама и ти свалям шапка за ентусиазма. Това е все едно да си направиш кока-кола. Сестра ми е неорганичен химик и бачка в "Тексас Инструментс" и по повдигнатия от тебе въпрос рече следното: "Дори да си наясно със всички компоненти на сплавта, остават неясни три основни неща: 1/ Не знаеш колко граммол от дадения компонент са използвани (т.е. има мед, ама колко грама или килограма?). 2/Не знаеш при каква температура се получава заготовката. 3/ Не знаеш кой компонент след кой следва при сплавяването и дали при добавянето на всеки от компонентите не се променя температурата, защото при някои сплави и 5 градуса имат огромно значение." После се засмя и каза: "Брат ми, що не си свириш там, ами ме питаш за неща 'дето и да ти ги обяснявам, няма да ги разбереш?" Така че, братко, положението е сложно, но все пак ти желая успех. Повечето открития се правят от хора, които не са специалисти в дадената област. Дерзай!

Tемата е супер! Спомени... Много, мнооооого спомени! При мене има много неща, които съвпадат с преживяното от другите колеги, но началото определено е доста по-близо до заглавието на темата, която си задала. Безспорно, че е по-добре да си имаш собствен комплект, само че ако съчетаеш България от времето на Живков + баща партиен секретар + комплект "Амати" (650 лв.) или "Тактон" (750) докарвани в количество 7 броя годишно за свободна продажба (съответно без връзки - конфигурация от три пръста) + заплата от 120 лева и една пречеща до умопомрачение социална среда... За да не пиша толкова дълги изречения, с две думи - рока някога оцеляваше, благодарение на това, с което са оцелявали дедите ни - Ч И Т А Л И Щ А Т А ! ! ! Едно читалище купи специално заради групата, която бяхме сформирали нов-новеничък "Тактон" 4. Това е доскоро единственото ново нещо, с което съм свирил (като изключа палките ), иначе тук сме си second hand... И така, от читалище на читалище, докато разбера, че ако си нямам мой комплект съм умрял, понеже бракоразводните процеси в бандите са скоротечни и прогресивно нарастващи. Купих най-после със заем един "Тактон" 3 на цената на нов "тактон" 4 (търсене и предлагане, ама в соц условия :green:) с един том 13'', флор 14'' (ама не 14'' като 14'', 'щото за гедерманците 14'' не е 371 мм, а е 375 мм и ако не си купиш техен "Конрад", можеш да си съдереш кожата от гъза и да свириш на нея), с още един флор 16'' и каса 22''. Който е свирил с педал "Тактон" знае за какво говоря. :think: Фусмашината си беше оригинална, виж по-горе коментара за педала от същата марка. След това купих една фусмашина "Sonor", модел от 70-години, с която свиря и до ден днешен и "Sonor" за мене ще остане несбъднатата ми мечта. "Сонор" Псле първия Paiste 2002 краш 20''... Прави ми впечатление, че серията 2002 не се коментира от колегите в този сайт. Коментират се повече трицифрените серии. Предполагам, че това е така, защото боговете не се коментират. За мене друг Paiste просто няма, само 2002 и Rut, но това е въпрос на вкус, разбира се, за което се извинявам, ако съм засегнал някой. След това, понеже на касата имаше само том 13'', а двата флора бяха на крачета и комплекта ми изглеждаше куц, с помощта на приятели механици беше измайсторена стойка за 2 тома, като колегите от разни читалища чопвах я болтче, я машинка за том и сета грейна "класически". Само че... След 9 години свирене с 2 "перални", като останах с една окуцях аз... Та си купих още една 16-ка, която настройвах по-ниско. После... Втората каса я докара китариста ни от... Пазарджик и понеже станах супер разноцветен, облицовах всичко с черна кожа, а касата ми излезна 50 лева. Първоначално свирех с един педал "Тактон" и един "Амати" от новия модел. Само ако някой е оптвал, той ще ме разбере... После дойде демокрацията и се отвориха НАЙ-ПОСЛЕ магазините, та си взех 2 "New Sound" и помислих, че съм се качил на "Чаланджър"... Проблема със стойката на фуса и двете каси е известен не само на мене. Същите механици ми измайсториха държач за стойкта и резнахме крачетата на фуса, по-точно - резнахме нитовете и крачетата си отдоха в килера и още са си там. През това време събирах малко по малко 2002, още един краш-райд 20", райд 20", китаец 18" , два краша и фус чинели на К zildjian&Co ISTANBUL, стойки "Jamaha"... Докато в един прекрасен ден станах притежател на "Slingerland" 13'', 14'', 15'', 16'', 20'' с каса 24'' и метално барабанче "Sonor"... По-добре късно, отколкото никога... Апропо. Понеже навремето кожи по магазините нямаше (свирил съм и на резонансни), а и допълнителните томове, които купувах не винаги имаха два ринга, с годините свикнах да свиря с "отворен" комплект. Затова и взех този "Slingerland", който е произведен фабрично "отворен". Проблема е в студио, тук няма навици за "отворено" озвучаване. У нас имам още рингове, май и (не)стандартни кожи за "Тактон" и други джунджурии от него (болтове, машинки), ако на някой колега ще му свършат работа да вземе една троянска сливова и докато я консумираме, ще му ги предам срещу нея и запознанството. Съжалявам за обширното изложение, но то не съдържа и 20% от случилото се през годините...

Мене ме е учил Бойчана да си настройвам снеъра. Първо - задължително се настройва без корди!!! Долната кожа - една идея по-опъната от горната. Равномерен (еднакъв) звук при всеки болт. Работата е капризна и пипкава и точно когато реша, че вече е готово и сложа слушалките, в рях чувам гадно, мазно обертонче спотаено в 1/6 оборот на някое от болтчетата... За себе си лично, по време на запис, променям опъна на кордите в зависимост от темпото на парчето. Всеки колега може да си представи как звучи балада с натегнати корди и парче при 170 метроном с отхлабени корди...

Когато ми се е налагало преди време, слагам някой от сплешовете, очертавам и много внимателно режа с крива ножичка за нокти - бавно и много внимателно. Неизчислената (фабрично) дупка на резонаторната си е риск, предвид бъдещото озвучаване. А тези с микрофоните наистина са царе на якото цепене!

Доколкото съм запознат, църковните камбани и чинелите се правят от сходни сплави. Виж камбаните на "Александър Невски" - черни са, то от Софийския смог и прането почернява за часове. Та макар и черни се чуват на около 28-30 километра наоколо при тихо време. Доколкото знам, благородната патина дава по улегнал, мек звук, докато блестящия чинел е малко с по-суров звук и неовладени обертонове. Само ги забърсвам от прах, а след репете ги покривам с чаршаф. Не държа да се блестящи, а да имат искрящ звук - имат го и колкото са по-стари, толкова по-добре звучат, защото им се наместват атомите, същото важи и за църковните камбани, говорил съм с няколко клисари.

Това, което знам се покрива с казаното от HHX, само че братята са трима (може да греша, казвали са ми го), като най-големия остава в Истанбул, а другите двама правят Сейбиън и Зилджан. Маняк съм на Paiste, но през годините така се получи, че в сета ми има и два чинела 22 и 13 инча с надпис K zildjian & Co ISTANBUL, от които съм много, много, много доволен! Те са с един странен зеленикав цвят и много мощен пробивен звук. Докато Paiste повече съскат и разсипват камбанки, турските станбули звучат все едно чупиш витрина на ЦУМ в 23 часа... Капаците на фуса ми са от същата сплав - 11'', но нямат надписи, защото са ръчна изработка, изнесени по втория начин от фабриката, за да бъдат подарени, като във всеки от тях има подпис на майстора, който ги е правил и са различни на звук. Много са дебели и тежки и въпреки невзрачния си 11-инчов вид са създавали страхотни проблеми на не един и двама озвучители. Цитат от Оги: "Браточка, тая пича въшка се прослушва навсякъде бе, ебати копелето, влиза и в овърхеда и в микрофона на касата, к'ъв е тоя честотен диапазон?!?" Така че, нищо че е турско, но си БАШ качествено това К zildjian & Co ISTANBUL, с някакви арабски йероглифи най-отгоре.

От 29... Но май никога няма да се науча... :think:

Творческия запек е гадна работа, но си е явление, което съществува, за съжаление. YtseJam e казал почти всичко по въпроса. Аз съм тунеядец, т.е. партиите си ги правя винаги възоснова на хармоничните инструменти, като си записвам какви ритмични фигури свирят и мисля каква комбинация да направя. Понякога няма начин да избягаш от рутинното, колкото и да е дразнещо. :think: Ако много се запека на някоя песен, на репетиция я маркирам с нещо банално като такт и брейкове, колкото да не преча на другите да си репетират, записвам я на касетофон и сядам вкъщи на чашка с него. Случвало ми се е да "мътя" по 6-7 месеца... Но мисля, че не е от липса на идеи, а просто някои парчета не ми лягат и НИКОГА след това не ми лягат, та като ги слушам, чак червата ми се обръщат... Но к'во да се прави? Както е казал един велик древен: "Слънцето, че е Слънце, пак не огрява навсякъде - от север по камъните и дърветата винаги има мъх..." Важното е като седнеш в танка и награбиш лостовете за управление да се чувстваш ЖИВ!!! След всеки спад идва връх!

Юз е част от музикантския фолклор. Всяко поколение си има по един такъв или подобен нему в нещо си. Младите сигурно не помнят Пейо, ама Пейо в сравнение с Юз си беше пич и като характер и като вдигач на шум. Хан Соло - прав си да се възмущаваш, ама от Юз има полза, 'щото ако не познаваме грозното, как бихме могли да разбереме кое е красиво? Той се явява като коректив, като критерий за голямо НЕ, за отрицание на пошлостта и хипер дебелоочието да застанеш пред хората и да кажеш, че Глен е дошъл заради аматьорския ти опълченски отбор, които изнасилва инструментите в желанието си да възпроизведе музика... На Юз не може да му се отрече, че е нагъл, напорист, безочлив нагаждач, който се пазари като квартален зарзаватчия и накрая все пак успява да се уреди. Не е виновен той, а тези, които го пускат да цапа сцената преди Глен.

Аз лично предпочитам 2 каси и както колегата е отбелязал, смятам че с тях комплекта е по-лицелия и си изглежда яко надървен. Но... Финикийците не ми позволяват, а и комплекта, с който свиря е модел отпреди години и ми е практически невъзможно да си намеря втора каса, дори да имам парета. :think: Гореспоменатия колега (да ме извини че не запомних името му) е прав и за това, че съвременните кардани са супер добре изработени и не създават никакви проблеми. Аз имам два: Camco и Iron Cobra Power Glide и макар, че Camco-то е по-стар (1989) модел, нямам особени забележки към него, освен малката стапенка. При съвременния начин на озвучаване, на практика е невъзможно да се забележи разлика, особено при свирене на живо. Когато съм слушал внимателно много записи, съм забелязал, че при двукасовите барабанисти двете каси не звучат абсолютно еднакво. Може и да греша, но ми се струва, че има разлика. Всъщност никой от нас не знае как записват големите. Едно е да ти покажат клипче, друго е да влезнеш в студиото с тях... За богове като Саймън Филипс, Грег Бизонет, Вини Колаюта, Дейв Уекъл, Род Моргенстейн и много други, май е без значение дали са с 2 каси или кардан... Пропуснах да отбележа и един огромен мой любимец Джон Хайсман !!!! Така че, според мене, няма значение с какво, а е важното да има яяяяяяяяяяяяяяяяяк рооооооооооооооок!!!!!!!!!!!

Eдин път, преди много време, попитах учителя ми: "Драго, к'во да направя, защото се гърбя, а и столчето ми е много неудобно и само се местя и нагласявам?" Отговора беше; "Не знам досега някой колега да ми се е похвалил с удобно столче, а като се гърбиш... глътни бастун и може да има няк'ъв ефект. " След което се захили, както само той може да го прави. Така че братко, да не ти пука. Гледай "Калифорния джем" и се наслади на Ян Пейс, особено по време на солото! Той май има и сколиоза.

Здравей, приятелю! Темата, която си задал е НЕВЕРОЯТНА! Това е нещо като да питаш защо обичаш една жена, само че жена не може да се обича така, както този КОГОТО РАЗБИРАШ! Защото любимия или любимите ти барабанисти са тези, които разбираш. Четох какво са писали другите момчета и душата ми се напълни: интелигентни мъжкари, дръмъри с големи пипета, стойностни личности! Особено колегата, който беше написал, че си имаме Стунджи! И само него ли?!?! Пове4ето колеги слагат качеството бързина като определящ критерий. Много е важна, само че.... Хаийде да застреляме барабаниста на Флойд... Става ли? Някой да е слушал "Уиш..." на слушалки и да му хване филинга в първия "Крейзи даймънд", 'дето барабанчето закъснява с 2 идеи, но темпото си е същото? Този филинг е непостижим за датски джуджета от много продаваеми банди... А Дон Бруер от "Гранд Фънк"? Че Саймън (Филипс) е извънземен - спор НЯМА!!! Стив Гад за мене е най-добрия акомпанятор за какъвто и стил музика да си говориме. Не бива да се забравя, че Саймън има албум и с "Джудас Прийст"?!?! Поркаро, Колаюта, Уикъл - това са богове от пантеона. Мразя негрите, но Джери Браун ми пълни душата, а кой съм аз да говоря за Омар Хаким или бивола Били Кобам????? Денис Елиът на "Форинър" е изрод от най-висока класа! А Фил Еърт на "Канзас"?????!!!!! Чарли Бенанте??? Какви копита, Господи! В момента ми бягат имена... Толкова велики има... Барабаниста на "Джудас", който на концерта тук си изпълни "Пенкилър"-а 1:1 на живо... Сега просто ми избяга името, защото искам да приключа с един покойник, лека му пръст, който за мене е като баща. Кози Пауъл. Филинг, груув, фингър, яко млатене и най-вече - той винаги знаеше какво свири, ЗАЩО го свири и можеше да го направи. В годината, в която издава най-твърдия "Рейнбоу" - "Райзинг", той има и албум с "Хот Чоколит", 1976. Не че педалските щоколади ми се нравят, просто говоря за стилове. Албуми със "Сабат", Майкъл Шенкер, Брайън Мей, самостоятелни, Ингви, Джеф Бек (китаристите да си отворят ушите за иновации). Кози беше и си остана пауър мен за мене. Олицетворение на рока без грим, без реклама и рока заради самия рок... Една приказка, която свърши на 5 април 1998... Може да съм пристрастен, но този ми е любимия барабанист, защото имаше техника, която не показваше самоцелно и свиреше за групата, за да акомпанира, а не да се майкпортноира...