mengel

Нали това ти казвам, че не знаех, че ги превежда В крайна сметка получих отговор на чуденето си

На времето имах накасета само един концерт на Металика, викаха му пиянския, от 85 г. - Ужас!!!

Снежанке, моите уважения! Не знаех, че поправяш мненията. Това, което ми правеше впечатления, че в постове, в които единственото нещо на латиница бяха само собсвени имена (в едно от моите мнения, единственото на латиница беше името на едно мое парче), отдолу висеше надписа "Пишете на кирилица?". Та затова пуснах темата . Та според мен в правилата можете да поясните, че е задължително да се пише на кирилица с изключение на собствени имена

Гледах Кристи и пак ви казвам, че става дума за парадидли а не тремоло :read:

Да бе, то ясно че няма нужда да си чак като метроном. Той и Ларс Улрих е известен барабанист, ама като чуеш как свири особено в старите концерти, клатене бързане и т.н. Не е приятно нали? А пък и нахъсаното свирене и точното са 2 отделни неща...

А бе хора, имам чувството, че дори и да се пише на кирилица, ако напишеш и една дума на латиница, Снежанка веднага размята табелата за правилата. Въпроса ми е към модераторите, дали при писането със смесен текст (кирилица и латиница), пак е нарушение на правилата? :think:

Ако ви трябват барабани ей го ме на... Само дето нямам възможност за записи на живо, ама и на ПЦ-то сте се справим. Той и Владо Аброад ще се включи сигурен съм. Сега с него мътим разни хави. В авторска музика даже беше пуснал топик за далечни компютърни колаборации, така че газзззз... Скоро ми попадна един албум на Гари Уилис, басиста на Трабъл Тек, направо изби рибата :killyou:

А пък ако ти трябва дискография - имам на 3 диска...

Ха така! Стана ли ясно на всички сега! :read:

Всъщност ти сам се оборваш с последвалата т.2 от изказването ти! Клишето: "Да е като метроном!" е кофти според мен. Но и нотите на великите композитори не звучат точно така като са написани (ако ги пейстнеш едно към едно в някоя програма като Sibelius). Агогика му е майката... Като казвам това имам няколко неща впредвид: едното е това, което ти каза за клавира - свиреенето на шеснайстинки в еди какво си темпо и как след броени минути темпото пада... Много често барабанисти започват едно парче в едно темпо и го завършват в коренно различно. Има и такива, които удрат да речем много силно фуса, а барабанчето едвам или обратно или касата не се чува. Някои изисвирват брейковете поне 2 пъти по-силно от бийта. Тук става въпрос повече за барабанисти с по-малко опит и критерии на по-ниско ниво. А това за което говори Дръм Мастер, са вече критерии на по високо ниво. За сравняване на вече относително "завършени" или утвърдени барабанисти. Знаеш ли, че някъде към началото на 80-те Ян Пейс, който до тогава се води един от най-признатите барабанисти в света, нещо му става, започва да свири с метроном и си променя коренно начина на свирене. Ако на теб например ти трябва барабанист от световна класа и имаш вазможност с кого би свирил и защо?

А двойните удари имат ли нещо общо с тремолото?

аха,аха,а аз съм яко копие на Денис Чембърс...абе пич шо се излагаш??? Кацко, чуй го пък ще говорим. Чак копие не. Той се кефи повече на Донати. Ама така да се свири, в смисъл техника, не бях вижал , а не е да не съм...

Е той де, Митака...

Баси топика... Локум... Аз познавам и използвам 2 вида тремоло: 1. Това с бързите двойни удари: RRLLRRLLRR... 2. N-брой удари. Ей за това досвга никой не писа. Не знам точно как се води. Има едно видео с Алекс Акуна. Там много ясно се вижда и чува. Тремолото от тоз вид звучи като жужене на муха. Не че се използва често ама е ефектно. Отделно от това всичко е въпрос на терминология. Например RLRRLL или RLRRLRLL изсвирено от майстор пак може да звучи като тремоло. Денис Чембърс често го прави. А това, че който не можел да прави тремоло не бил барабанист айде няма нужда. За мен това са дърти кръчмарски лафове. Всяко едно нещо в свиренето е определен елемент, който може да се изработи в необходимия за това момент. Например, когато започвам да уча някого в началото винаги започвам с това какво го кефи. Почнеш ли наопаки рискуваш да убиеш всичко детско у падуана. Всеки узрява за различните неща по различно време.

По таз тема май е писано доста в тоз форум. Ама: 1. Ритмичност и точност - да цъка кат метроном сиреч да не клати темпото и да поддържа постоянна силата на свирене на всеки елемент от сета в даденото парче. 2. Да има груув - трудно обяснимо с думи. Фани 10 барабниста да ти изсвирят прав такт и става ясно. Трябва да се лей... 3. Въображение - 4. Усещане за цялост когато свири с банда.

Понеже стана въпрос за Митака, Телериг даде интересна информация. Митака го знам и аз само че по времето когато свиреше по кораби в Дания. Освен сета Уекъл има и обувки Уекъл. Веднъж по време на свирене след като му казали следващото парче, той взел че почнал да развинтя единия си чинел с намерението да го замени с друг по-подходящ за целта, за ужас на колегите си. Отделно знам, че е носил освен всичко и телевизор с видео и глух сет. След пиянска вечер (за останалите от групата) Митака се появява видимо уморен, колега му вика "Аре ве Митак, де се губиш, ние тука вече 8 часа поркаме...", а той рекъл "Аз 8 часа свиря...". Аз лично не познавам барабанист в БГ да е такъв маниак.

Я да уточним: то това дето го правим на барабаните свирене ли му се вика? . Щот за китаристите е стъргане, за басистите тармъчене, а за пианистите - натискане на зелето :green:

Да не говорим, че в България няма магазин, който да предлага чинели на поне 3 фирми, със серии нисък, среден и висок клас, че да може да се сравни веднага и на място. Да избираш по каталог е загубена работа. В Норвегия имаше един голям музикален магазин, в който след около 3 часа пробване, се изкефих напълно на богато разнообразие модели Sabian и Zildjan. А кой е по-добър е относително защото през времето нещата се менят. Ей го на чичо Уекъл от Zildjan мина на Sabian. Meinl и те взеха да изкарват добри неща. Аз

Разлика има и в широчината на грифа. Класическата е с по-широк гриф. Като погледнеш еволюционно уестърн китарата лека полека се превръща в полуакустична, докато се появи изцяло електрическата китара.

Прочети това, а също и това. Колкото и тъпо и смешно да ти изглежда, нещата са точно така и можеш да попиташ всеки който се занимава с това, както и със Силва Метод (защото са едно и също нещо), че тези методи работят. Ясно! Просто исках да разбера дали става въпрос именно за ТОВА! Не е нито тъпо, нито смешно. Това са древни изпитани и много от тях съвременно модифицирани методи. Напредъкът е непредвидим и труден поради факта. че си имаш равностоен противник-самия себе си. Трудно е и да се отсее зърното от плявата, която за съжаление е доста и не само в литературата, но и в разни клубове, движения и т.н. Трябва и да се внимава, защото понякода е опасно. Има и хора, които този род занимания ги променя тотално и ги превръща в "духовни лумпени"... Аз лично съм пробвал някои неща, макар и досега да не съм ги свързвал с музиката.

А методи за това?!...

По този въпрос е писано много, има много изследвания и може да се говори много. Това, дето казваш е така но само от части. Интересувам се от тези въпроси повече от 10 години и не само съм чел, но съм и експериментирал някои неща. Повярвай ми повечето хора си нямат и най-малка престава КАКВО са!... А и премахването на бариерите е най-трудното нещо...

Най-доброто обяснение за наркотичното влияние си го дава Карлос Кастанеда, един от вдъхновителите на хипи движението. Има хора с много голям потенциал, обаче с огромни психологически бариери. Такива кат се друснат им се оттуля 2-рата клапа и почват да бълват я музика, я поезия, я нещо друго. Затова и лесно се пристрастяват. Отделно волята, мирогледа, неуспехи в живота и т.н. Много младежи си мислят днес че като имитират старите хипари и ще ги осени гениалност. Да ама... знае ли човек...

Какво значение има скоростта в крайна сметка? Може да е бавно и пак на нищо да не мяза. Всъщност ще мяза на тоз дето го е изсвирил . Пък и всичко си остава въпрос на вкус. Умирам си да слушам например бързи сола ала Грег Хоу или Джейсъм Бекер или Джон Маклафлин и ми се драйфа от сола от сорта на Страдивариус или Аксел Руди Пел. По въпроса за това, че бързаците китаристи след време се осъзнавали и почвали по яваш, Дерек Шериниан казва в едно интервю, че много музиканти след определена възраст почва да ги мързи, уморени са и търсят на лесното. Спират да експериментират, да търсят и да се учат и вместо това се оправдават, че уж намерили себе си.

Яко! Какви пресети си ползвал на Риг-а?