Абсолютно първата ми беше.... тая на баща ми (как само звучи, да не земете да си помислите нещо, ей! ) та тя беше(а и все още е) акустична орфейка с 3 резонансни отвора, с метални стуни. Това започна някъде '94/'95. Моного бъзо след това си купих акустична Кремона с "пластмасови" струни(все още си я имам). След това ми подариха една стара ел. Орфейка - стрела, 4 адаптера(повече бръмчеше, отколкото звучеше, на нея се упражнявах по лютиерство и електротехника) след което си купих нова ел. Кремона (беше голяма драма и с нея - подлагане на грифа с цел смъкване на струните, защото по конвенционалния начин не ставаше достатъчно ниско, смяна на потенциомерти, замасяване на долно магаре, првих корекции и по горното мостче, за да не ми бягат стуните, мнооого се изтормозих с настройването на октавите... иии т.н.(засвирих на нея един месец след като я купих)) Много време изкарах с тая Кремона, защото все успявах да зема нечия чужда китара (най-често Squier-и) за участия и изяви, после ползвах Squier-а на другия китарист на групата, беше ми даден (за безсрочно ползване, още е в мене) един (наистина добър, пипан от лютиер) Пълдин - тялото тип Ibanez JS, грифа (позициите след 12-то прагче) - издълбани в стил Малмстийн...
Тааа, най-накрая се сдобих с инсртумент, от който съм наистина доволен, въпреки че е нисък клас, но все пак е Ibanez. Сега съм с него и си мисля какво ли щеше да стане, ако бях започнал да се уча с подобем инструмент - или щях сега да съм много добър китарист(малко вероятно) или да съм се отказал (по-вероятното)
.... но това е положението